Грег Рука
Самоотбрана (36)

13.

— Поддръжка — обадих се аз.

— Влизай.

Погледнах към човека — седеше на стол до прозореца вдясно от мен. Беше приведен над бюрото с голяма писалка в едната ръка; видях как я поднася към листа и бързо драска по него. Изобщо не вдигна глава. Взрях се за миг в гърба му, после се преместих към термостата на стената. Пуснах инструментите в краката си, отворих кутията и извадих отвертка, за да освободя предния плот. Той издрънча и щом го свалих, видях, че Алена е изключила превключвателя, за да извади от строя термостата. Не му обърнах внимание и пошумях няколко минути, след което върнах отвертката в кутията. Тя тропна, а човекът на бюрото за миг трепна отегчено, после продължи работата си.

Извадих парцала от джоба на гащеризона си и го напръсках с малко от шишето каналин. Изправих се отново, за да му попреча да види какво правя, ако се обърне, и се престорих, че работя още върху термостата, докато прокарвах парцала по двете дръжки на предния плот. Каналинът се беше размирисал силно.

Върнах се пак към комплекта инструменти и потраках в него, после извадих металната кутийка, която бях взел от Алена. Извадих я. За миг погледнах към бюрото — човекът все още не ми обръщаше внимание, в момента придвижваше нова купчина документи пред себе си. Като използвах капака от кутията с инструменти като прикритие, изсипах съдържанието на металната си кутийка върху едното ъгълче на парцала. Гранулите бяха едри и със светлосив цвят. Затворих кутийката с една ръка, върнах я в джоба си и отново се обърнах към предния плот. Намазах всичките му накрайници с парцала.

Стаята беше тиха — чуваха се само двама души, работещи по съвсем различни задачи.

Сгънах внимателно парцала и го използвах, за да предпазя пръстите си, докато връщах предния плот върху термостата. После го сгънах за последен път и го пъхнах внимателно в джоба си. Копчетата малко блестяха от каналина, но тъй като бяха съвсем бели, прахът почти не се виждаше.

Покашлях се, но той не отговори, затова се обадих:

— Извинете, господине.

Той изправи гръб на стола си:

— Да?

— Направих всичко по силите си, но нямам достатъчно резервни части. Налага се да сляза до долу да ги взема.

— Ясно.

— Ако мога да ви обезпокоя за малко и да дойдете тук обаче, бих ви посочил бутона за рестартиране. Когато започне да работи, с него ще можете да го нагласяте и без аз да идвам.

Дори от отдалеченото си място го чух как въздъхна. После сложи капачката на писалката си, стана и тръгна към мен. Аз се обърнах към термостата.

— Добре, покажи ми — подкани ме той.

Показах му двата бутона на предния плот.

— Когато е в позиция на рестартиране, трябва да се инициализира отново. Това става, като натиснете двата бутона за около пет секунди. Когато го направите, ще чуете щракане. После не правете нищо, всичко ще бъде наред.

— Двата бутона едновременно, така ли? — Той постави показалеца и средния пръст на лявата си ръка върху бутоните и силно ги натисна.

— Точно така, сега задръжте.

Той ги държа няколко секунди, после ги пусна:

— Не чух никакво щракане.

— Сигурен ли сте, господине?

— Абсолютно.

— Понякога не става от първия път.

Той поклати глава, явно ме намираше за досаден, после отново натисна бутоните с показалеца и средния си пръст. Този път ги държа по-дълго и забелязах как кръвта се оттегли от пръстите му. Отдръпна ги след почти десет секунди.

— Нищо не става. — Погледна пръстите си и се огледа с какво да ги обърше, но се отказа. — Не си ли почиствате инсталацията, когато свършите работата? Тук всичко е намаслено.

Издърпах парцала, избърсах плота с него и промърморих:

— Извинявайте, понякога забравям.

— Ама и този път нищо не чух.

— Трябва да е нещо в захранването — от това се притеснявах. — Върнах парцала в същия джоб. — Ще видя дали мога да подменя инсталацията, тогава ще сменя цялата част.

— Това ще е добре. Тук взе да става задушно.

— Съвсем скоро ще се върна, господине.

Обърнах се към него, а и той ме гледаше, погледите ни се срещнаха.

През ума ми мина всичко, което исках да му кажа. Да му кажа, че е покойник, но все още не го знае; че аз съм го убил. Да му кажа защо съм направил това. Да му кажа, че Елиът Трент прие куршумите ми с усмивка, защото се надяваше този момент да настъпи. Искаше ми се да му кажа, че е изпратил на оня свят най-скъпата ми приятелка, без да се интересува коя е и какво представлява. Че е заплашил човек, по-скъп за мен дори и от Натали, а такива неща аз не прощавам.

Исках да му кажа, че за някои неща човек трябва да отговаря и че някой ден и аз ще отговарям.

Исках да му кажа много неща. Но не казах нищо.

Защото Джейсън Ърл ме гледаше в очите и не знаеше кой съм. Нямаше никаква представа.

— Извинявайте, че ви прекъснах работата, господине. — Затворих кутията с инструменти и излязох от апартамента.

Не погледнах назад.