Грег Рука
Самоотбрана (18)

4.

Макар човек винаги да върши работата си сам, нещата никога не са оставени на самотек. Наоколо винаги има други: хора, които дават нарежданията, хора, които те учат на нещо, хора, които помагат на операцията.

Във всеки етап ти си член на мрежата.

Може да си взет от сиропиталище в Магадан на осемгодишна възраст, да си подготвен от британските специални служби или да си вербуван от специалното подразделение „Делта“. Няма никакво значение кога е започнало всичко. Независимо дали си избран, дали си бил доброволец, или си попаднал случайно, в един момент решението е взето и от войник, настойник или дете ти се превръщаш в убиец — тогава става цялостната промяна. Трансформацията отчасти е психологическа, необходима фаза в образованието ти, диктувано от онези, които ти дават заповедите — това е нуждата да бъдеш отделен от стадото. Вълкът няма как да се движи заедно с овцете и дори да има подобно намерение, овцете никога не биха го допуснали.

Това е механизъм за оцеляване. Онова, което правиш сега по повеля на правителството, на някоя група или заради някаква кауза, е изключително опасно. Всичко трябва да се върши тайно и анонимно, а най-добрият начин да останеш анонимен и да запазиш тайна, е да сведеш броя на замесените до един. Затова и работиш сам.

Или поне се преструваш, че е така, защото всъщност имаш подкрепа. Независимо дали тя идва от правителството, групата или каузата ти, зад теб стоят хора, хора, които ще ти осигурят необходимото, за да вършиш работата си. А те го правят не защото те харесват или защото съдбата ти ги интересува. Правят го защото ти си инструмент и трябва да бъдеш направляван, да бъдеш използван както му е редът. Щом ти си техният чук, те не само те насочват към дъската и ти заръчват да удряш; снабдяват те и с пироните. Това, че ти плащат заплата — ако изобщо ти плащат — е просто още един начин за насочване на инструмента.

Трудно е да се обясни колко важна е мрежата. Те ти дават цел, защото без тях не би могъл да бъдеш използван. Те определят целта ти. Осигуряват нужните сведения и средства, начините, по които да я достигнеш. Билети за самолет и оръжия, документи за самоличност и пари, карти и снимков материал — всичко, което изискаш, за да изпълниш задачата. И ако ти изпълниш поставената задача успешно, накрая те посрещат, грижат се за раните ти, за да можеш да продължиш да шлифоваш уменията си, да си останеш инструмент, който да се използва отново и отново и отново, докато или се изхаби, или се загуби поради повреда или по стечение на обстоятелствата.

Може и да си сам наистина, но никога не командваш парада.

Докато по някаква причина не решиш, че е най-добре да правиш всичко това за себе си и само за себе си, а не за правителството, за някаква група или кауза. До деня, когато откриеш, че светът се е променил и ти вече не си полезен, че предстои скоро да се превърнеш в бреме. До деня, когато установиш, че заплащането, което получаваш, е несъизмеримо с риска, който поемаш. До деня, когато осъзнаеш, че единственото удоволствие в живота ти е станало отнемането на чужд живот.

Малко вероятно е решението ти да се опира на морални задръжки, на въпросите за правилно и погрешно, за добро и зло. Ти си това, което си, онова, в което те са те превърнали, а една от първите им задачи при отделянето ти от стадото е била да ти втълпят, че подобни въпроси вече не те интересуват. Инструментите не ги е грижа как ги използват; не оръжието убива, а човекът, който го е насочил към главата на жертвата, а после е дръпнал спусъка. Оръжието е механизъм. Убиец е стрелецът. А работата им да те убедят, че ти си просто механизъм и нищо повече, е била много, много задълбочена.

И дори тези аргументи да не са успели напълно да отмият въпросите или изцяло да приспят съзнанието ти, сам виждаш, че е по-добре да не говориш повече за това. Нито с господарите, нито със себе си.

И така, независимо дали е заради оцеляването ти, от страх или от алчност, ти вземаш онова, което ти предлагат, и си тръгваш. А тъй като си инструмент и усъвършенстването ти е струвало милиони долари, пък си научил и опасни за останалите неща, които са заплаха за сигурността, кариерата и бъдещето им, те не са особено склонни да те пуснат. Би било иначе, ако беше останал предан, но по някакви причини това е вече минало и лоялността ти е мъртва.

Така че не можеш просто да си тръгнеш.

Трябва да бягаш.

 

И сега за първи път ти си наистина сам. Няма към кого да се обърнеш, няма кой да ти помогне. Няма я мрежата, нямаш и поддръжка.

Озоваваш се сам с шепа тайни и известен брой умения, меко казано, изключително специализирани. Умения за продан, но ако се продават на подходящите хора, разбира се, при което възниква друг проблем: как да намериш тези „подходящи“ хора, без да се разкриеш пред правителството, групата или каузата, за които — поне според тях — ти си вече предател?

Би трябвало да имаш пари, ако си умен и ако си бил съобразителен. Възможно е дори да си много богат с придобитото по време на работата за господарите. Ако пък си много умен и си подготвен за този ден, част от тези пари може да са прибрани на сигурно място. Независимо дали са много или малко, парите ще се свършат, защото нещата, които трябва да правиш, за да оцелееш, струват скъпо. Много от тях са и незаконни и затова се купуват с огромна надценка.

Сега си човек без самоличност, защото всяко твое предишно име е известно и на хората, които току-що си предал. Значи трябва да се скриеш в нова черупка, под ново име. А това е жизненоважно, за да оцелееш. Как би могъл например да си наемеш апартамент, щом не можеш да докажеш, че си онзи, който твърдиш, че си? Парите ти няма да стигнат за дълго.

Възможно е, естествено, да решиш да обърнеш гръб на онова, което знаеш и което можеш. Ако напускането ти е било продиктувано от стремеж за самосъхранение, а не от алчност, можеш да прецениш дали да не преминеш към „нормален живот“. В края на краищата знаеш много неща и имаш много умения.

Легитимен пазар за уменията ти обаче няма. Нямаш никакви препоръки. Военната ти служба, ако си бил в армията, не бива да се разкрива. След като нямаш самоличност, нямаш и биография. Вече си трийсетгодишен, а в графата „досегашни назначения“ в заявлението за постъпване на работа си принуден да пишеш „нямам“. А това със сигурност не изглежда добре в иначе добре оформената професионална биография. Можеш да получиш някъде работа като сервитьор, а може би и като помощник-монтьор в гараж или като чистач на канцеларии посред нощ, но колко би могъл да изкараш по този начин, преди парите ти да се стопят?

Положението ти се усложнява допълнително и от това, че те издирват. Хората, които си предал, положително те търсят под дърво и камък. Досега си успявал да ги отбягваш, но те могат да бъдат много търпеливи, тъй като ресурсите им са почти безгранични — чакат да видят къде ще се появиш и в какво си се превърнал.

Затова накрая вземаш решение. Ще предложиш за продан тези свои умения, които имат пазарна стойност. Ще се заемеш с онова, което и дотогава си правил. Ще продадеш единствената си продаваема стока. Ще се предоставиш на разположение, защото — както добре знаеш — винаги се намират мъж или жена, които по някаква причина искат смъртта на друг мъж или друга жена, а нямат възможност да я предизвикат.

Ти си тази възможност. Ти си механизмът. Това е услугата, която си обучен да предложиш.

 

И точно тук вече се сблъскваш с проблема. Нямаш абсолютно никаква възможност да се справиш сам с онова, което ти е възложено. Невъзможно е, защото часовете на деня просто не са ти достатъчни. Стоката, която предлагаш, е незаконна, а това означава, че този, който плаща за услугите ти, трябва да бъде проучен детайлно, преди дори да помислиш да приемеш поръчката му. Твоята стока е незаконна, затова трябва да се предпазиш така, че властите да не те открият. Пак защото стоката ти е незаконна, инструментите за извършването й също се доставят по незаконен начин. И отново защото стоката ти е незаконна, ти не можеш дълго да останеш един и същи човек, затова трябва да си подготвил повече самоличности, които да сменяш една след друга.

За всяка от тези операции е нужно време, а ти още не си се доближил до първата си мишена.

Не можеш да се справиш сам. Нужна ти е помощ. Трябват ти услугите на човек, който да ти осигури предишната подкрепа или поне нещо, доближаващо се до нея. Някой, който да се заеме с детайлите, докато ти се грижиш за самата работа.

Независимо дали ти харесва, ще се наложи да се довериш на някого.

 

Трябва ти адвокат.

 

Швейцария е прекалено очевиден избор. Наистина, швейцарската репутация за дискретност и вещина при работата с финанси е напълно заслужена, но тъкмо заради това тя е и обект на нежелано голямо внимание. Трябва ти място, през което преминават много пари, а и много хора. Място, в което — в идеалния случай — пребивават повече чужденци, отколкото местни. Място, където честите ти пристигания и заминавания няма да привлекат ничие внимание.

Монако е идеално за целта.

А след като е уточнено мястото, трябва да се намери и подходящият човек. Към това се подхожда много внимателно. Неправилният подход към неподходяща личност може да сложи край на кариерата ти, преди тя да е започнала. Нужни са проучвания. Идеалният избраник би бил мъж, над петдесетгодишен и ерген. Да работи в собствена или в достатъчно известна и почтена чужда фирма, но чиито клиенти да са непознати за света. Не ти е нужна фирма, която представлява, да кажем, самата Парис Хилтън; трябва ти фирмата, представляваща останалата част от семейството Хилтън.

Преравяш вестниците и архивите онлайн. Търсиш имена, на които си попадал в предишната си работа — силни мъже или жени, които изплуват твърде рядко и стоят заровени във вестници като „Файненшъл Таймс“ или „Монд“. Хора, може би свързани с групи като Карлайл или Блекстоун.

Правиш списък на кандидатите и научаваш всичко за тях, колкото може по-бързо и дискретно. Еди-кой си от някоя фирма е женен и има три малки деца. Еди-кой си от друга фирма веднъж е арестуван за притежание на наркотици. Еди-кой си се появява от време на време по обществени събития, срещи и т.н. Друг пък през последните две години е пътувал три пъти по Тайланд с частни превозвачи.

Не се спираш на никого от тях, тъй като не ти вдъхват сигурност.

Ако имаш късмет, накрая може да ти останат три-четири имена.

Вече е време да предприемеш нещо.

 

Организираш срещата в кантората на адвоката. Уговорили сте я доста набързо, преди ден-два. Ако проучванията ти са били резултатни, може да си споменал и името на друг клиент на фирмата, който да е помогнал за връзката. Облякъл си се за случая. Ако си жена, може да си избрал нещо по-провокативно от обикновено не за да прелъстиш кандидата, а за да установиш по-добри личностни взаимоотношения. Ако си мъж, може да закъснееш минута-две и да се извиниш със служебна заетост.

Посрещат те в кантората, предлагат ти стол и почерпка. Приемаш чаша вода. Разговаряте най-общо, но когато вратата се затваря, двамата с кандидата оставате насаме.

Кандидатът се обръща към теб по име и пита с какво може да ти бъде полезен. Казваш му, че би искал да получиш правата върху определен имот наоколо. Изборът зависи от платежоспособността ти, тъй като в момента не разполагаш с големи ресурси (макар че ако всичко върви добре, ще възстановиш всички външни харчове). На каквото и да се спреш, цената трябва да е прилично висока, от което да личи, че вложените средства ще оправдаят времето на клиента, но де не бъде така необичайна, че да те разори. Ако финансите ти не са на нужното равнище, преди да достигнеш Монако, би могъл пътем да прескочиш до Южна Франция и да ги попълниш с обир на някоя банка, а още по-добре, чрез продажба на наркотици. Възможно е да се наложи това да стане многократно, макар че, разбира се, всяко престъпление те поставя в по-уязвимо положение.

Една скъпа кола би подпомогнала каузата ти — чисто ново ферари или пък астън мартин. Малката яхта също би ти свършила работа. Най-доброто обаче си остава недвижимият имот.

В този момент съобщаваш на кандидата, че желаеш да си купиш малка вила тук, в Монако. Да не е нещо кой знае колко луксозно, може би не повече от пет-шест милиона долара. Животът ти е така подреден, че пътуваш доста, но тук така ти харесва, че би искал поне за отделни периоди да пуснеш корени в Монако.

Виж, тук мога да ти бъда от помощ, казва кандидатът.

Чудесно, пляскаш с ръце ти. Вече съм си избрал мястото.

Кандидатът се усмихва.

По въпроса за правата, които искам да получа, продължаваш ти, бившата ми съпруга е златолюбива мръсница и затова бих искал покупката ми да не се вписва в регистрите. Дали би могло имотът да се запише на някоя фиктивна компания, като в книжата не се намесва името ми? Иначе казано, да притежавам имота, без от това да са оставени писмени следи? Възможно ли е това?

Усмихваш се, но съвсем леко, достатъчно, за да разбере кандидатът, че не си наивен.

 

Тогава се случва едно от две неща.

Отначало кандидатът се намръщва леко от смущение, а може би се обляга на стола си. След малко започва да ти обяснява със съжаление, че законите в Монако — банковите закони — са съгласувани с френската система, а там подобни действия са незаконни. Той много съжалява, но не може да ти помогне.

В този момент ти изглеждаш донякъде учуден, извиняваш се за загубеното му време и си тръгваш.

Единият от кандидатите е задраскан.

 

Във втория случай кандидатът те оглежда секунда-две, после кима и заявява, че това нещо може да стане, като се маневрира около закона. Може да спомене нещо за добавка към цената, но най-вероятно няма да го направи — би било твърде нетактично.

Ти отговаряш, че си очаквал това и би оценил всяка помощ от негова страна.

Тогава сделката се осъществява. Оставаш в Монако достатъчно, за да видиш финала й, благодариш на кандидата и го питаш дали можете да си сътрудничите и в бъдеще.

Възможно е тук той да каже „не“ — не е склонен да нарушава закона повече. Но ако дотук всичко е минало добре, ако сте постигнали известно разбирателство, той със сигурност ще отговори „да“.

Благодариш му и се разделяте.

Навярно след две или три седмици ти му се обаждаш и си уреждате нова среща. Колкото по-скоро, толкова по-добре — ще отнемеш само няколко минути от времето му. Ако предишната ви сделка е била толкова успешна, колкото изглежда, той ще приеме.

Пристигаш в кабинета му с чанта за книжа. Не от онези лъскави металически куфарчета, които като че ли крещят „нечестно спечелени пари“. По-добре е нещо елегантно, най-хубава кожа. Кандидатът те поздравява сърдечно и те въвежда в стаята. Предлага отново почерпка, но този път ти отказваш. Извиняваш се, че бързаш за влака.

Тогава поставяш чантата си на масата и я отваряш, докато говориш. Казваш му, че имаш някакви дела в Южна Африка и ще му бъдеш много благодарен, ако може да ти пази това — просто да го остави в служебната си каса до завръщането ти в края на седмицата. Показваш му съдържанието — пачка след пачка пари, най-добре в долари. Половин милион долара, казваш му и добавяш, че — естествено — ще си платиш за услугата.

Възможно е все пак сумата да му се стори твърде голяма и той да откаже. В този случай е най-добре да се извиниш и да си тръгнеш без повече обяснения.

Ако се съгласи, правиш горе-долу същото — благодариш, вместо да се извиниш, преди да се отправиш към гарата.

 

В действителност не отиваш в Южна Африка. Оставаш си в Монако и следиш кандидата под микроскоп, поне под най-добрия микроскоп, който можеш да си осигуриш без външна помощ. Първо трябва да се убедиш, че не е казал на никого за връзките си с теб, особено на властите.

Това може да се установи сравнително лесно. После започваш да проследяваш движенията и делата му, което ти отнема повече време. Отбелязваш си какви са обществените му навици, кои са съдружниците, приятелите, любовниците му. Наблюдаваш го, когато не е на работа, когато се движи из града, вкъщи. Опитваш се да откриеш неща, които може да си пропуснал, които могат да се окачествят като негов пасив. Защото скоро ти и кандидатът ще навлезете в много дълги и много сериозни партньорски взаимоотношения. А след като направите и следващата крачка, ще стане много трудно да се поправят резултатите от погрешната преценка. Преди нещата да са стигнали дотам, е моментът да се сложат спирачките.

Така че вървиш по стъпките на кандидата и се опитваш да научиш колкото е възможно повече за него. Една сутрин, след като си го проследил до работното му място, ти сменяш посоката и се завръщаш в дома му. Вмъкваш се вътре и извършваш цялостна проверка, която ти отнема почти целия ден. Правиш я внимателно, за да не останат следи от посещението ти. Проучваш дрехите му, като оглеждаш етикетите; установяваш името на шивача му. Изчиташ старите му любовни писма, скрити в задната част на най-долното чекмедже на бюрото. Откриваш колекцията му от порнографски DVD-та. Установяваш, че има слабост към скъпото уиски. Водиш си бележки за всичко.

Оттегляш се, след като си огледал всичко. Време е да вземеш решение. Можеш ли да се довериш на този човек? Достатъчно ли е алчен, за да ти свърши работа, без да те излага на ненужен риск? Патологична или осмислена е готовността му да престъпва закона?

Но във всички случаи няма начин да премахнеш риска от онова, което ще предприемеш. Най-доброто в случая е да направиш добре претеглено предположение. Ще приемеш ли кандидата, или ще го изоставиш?

В последна сметка ще се наложи да се довериш на някого.

 

Единайсет дена след като си оставил чантата си у кандидата, му се обаждаш отново. Този път разговаряте лично. Казваш му, че тази вечер ще бъдеш в града, че би искал да наминеш и да си прибереш чантата, да си оправите сметките и да поговорите за други дела. Приемаш за даденост, че кандидатът ще те посрещне с радост.

Пристигаш вечерта, в самия край на работното време, когато кабинетите се заключват, и кандидатът те приветства, пита те как е преминало пътуването. Ти отвръщаш, че всичко е добре. Той те кани в кабинета си и ти връща чантата. Не си правиш труда да я отваряш — вярваш му, както и той вярва на теб — но изваждаш плик от джоба си и му го подаваш. С благодарност за помощта, казваш му.

Той потиска желанието си да преброи парите в плика, но от допира усеща, че са доста, и то в брой. Слага плика встрани и отново, както всеки път, ти предлага нещо за пиене. Този път ти приемаш чаша уиски или бренди, а той с удоволствие сипва и на себе си.

Вече и двамата сте седнали удобно и се отпускате. Ти може би запалваш цигара или разхлабваш вратовръзката си, но с поведението си показваш, че имаш свободно време, а с това подканяш и него да се държи така. Говорите си за маловажни неща, ти може да подхванеш нещо за някое от хобитата му, за които си разбрал, докато си го проучвал. Правиш го деликатно, в идеалния случай той се досеща едва след няколко дена, че си заговорил за парижкото самолетно шоу, защото си знаел колко обича старинните самолети.

Накрая оставяш чашата си и казваш на кандидата колко високо цениш всичко, което е направил за теб. Оказал ти е толкова навременна помощ, че ти вече си мислиш за разширяване на деловите ви връзки.

Той показва, че се е заинтересувал. Моли те да продължиш.

Аз съм консултант, започваш ти, в доста рискован бизнес. Имам клиенти по целия свят, повечето от тях са много, много дискретни и не искат да се знае кои са всъщност. Затова дори аз трябва да съумея да се разграничавам от хората, за които работя.

Кандидатът те слуша внимателно. От изражението му съдиш, че се мъчи да определи какво точно представлява „рискованият ми бизнес“.

Продължавайте, подканва те той.

Вижте сега, вдигаш глава ти, знам, че всичко това звучи много потайно, но в моята професия да се запази самоличността на клиента е най-важното условие. Сигурен съм, че разбирате нуждата от такава дискретност.

Абсолютно.

Ти кимаш, сякаш за да потвърдиш, че неговите думи и твоите мисли са в пълно съгласие. Привеждаш се и го поглеждаш право в очите. Трябва ми човек, за когото съм сигурен, че е едновременно отговорен и находчив, за да действа като мой посредник. Човек, който може да ми урежда делови предложения от разнообразни източници, а после своевременно и поверително да ми ги препраща. Контактът с мен, като изключим няколкото лични срещи, може би ще се ограничи само с няколко съобщения годишно.

Облягаш се на стола си, за да му дадеш възможност да осмисли казаното.

Ако сте заинтересуван да ми помагате по този начин, трябва да знаете това. Годишният ми доход се изразява в десетки милиони долари. Ясно ми е, че онова, което ви предлагам, ще отнеме доста от времето и средствата ви. Щом действате като мой агент, така да се каже, ще ви бъде предоставен щедър дял от моите приходи. Смятате ли предложението ми за интересно?

Следва мълчание, докато кандидатът размишлява. Опитва се да съпостави онова, което знае, с перспективата за щедър дял от милиони долари годишно. Той със сигурност вече е решил, че онова, с което си вадиш хляба, е незаконно, но все още не знае точно до каква степен. Мъчи се да си представи на какъв риск ще се подложи не защото има основание да се бои от теб — макар че ако е човекът, който ти трябва, вече сигурно е разбрал, че ти си определено опасен — а защото парите не биха му трябвали, ако не може да ги изхарчи.

Да, кима той, преди паузата да се е проточила прекалено. Да, заинтересуван съм.

Ти се усмихваш, от което личи колко те радва решението му.

Чудесно, поздравяваш го. Мисля, че ще се сработим много добре, а вие ще се убедите, че контактът ни ще се окаже доходоносен.

И аз имам това чувство, съгласява се той.

И в момента работя върху един проект, подхващаш ти със спокоен тон. Сега ми трябва шофьорска книжка за Обединеното кралство с моята снимка, но с различно име.

Паузата този път е съвсем кратка. Може би защото вижда, че първото нещо, което искаш от него, след като сте се споразумели, е противозаконно. Или защото вече е измислил как да го направи.

Мога да го уредя, уверява те той с усмивка. Да, мога да го уредя.