Грег Рука
Самоотбрана (35)

12.

В шест без девет минути радиото ми изпука и чух обаждането, което очаквах.

— Едно-четири-четири-едно, климатикът не работи — съобщи диспечерът. — Моля служител от поддръжката да се качи и да провери термостата. ВИП стаята.

— Джанет? Лес се обажда — дойде отговорът. — Аз ще се погрижа за това. До петнайсет минути.

— Благодаря, Лес.

Звъннах по мобилния си телефон на Пано.

— Ето какво трябва да направиш…

— Почакай — спря ме той.

— Няма време за чакане. Искам това да се свърши, и то веднага — настоях аз. — Трябва да намериш някъде стационарен телефон, да звъннеш на хотелския номератор и да кажеш на оператора, че си в стая четиринайсет четиридесет и едно, където си бил извикан за термостата. Кажи им, че работи отново, и не е нужно да изпращат друг работник, така че да отменят повикването. Разбираш ли?

— Придружават го телохранители.

Спрях се на половината път към изхода на съблекалнята.

— Колко души са?

— Трима. Мисля, че всички са от „Горман-Норт“. Килър е измислила как да извика единия долу, но не знам за останалите двама.

— Обади се по телефона, после пак се свържи с мен. — Затворих, защото чаках моторолата си да каже нещо отново. Стори ми се, че измина много време, преди да го направи.

— Лес, сладурче, там ли си?

— Вече се качвам, Джанет, кажи им да не нервничат.

— Виж какво, току-що се обадиха да кажат, че климатикът е проработил, така че не се притеснявай за него.

— Сериозно? Тогава си вземам почивка.

— Приятен обяд, сладурче.

Телефонът ми иззвъня.

— Готово — съобщи Пано. — Изкарахме единия от стаята. Жена ти реши да търси някакъв посетител на рецепцията и беше толкова настоятелна, че успя да ги изнерви. А онзи тип сега е тук и разговаря с мениджъра.

— Тя къде е сега?

— Излезе, но ти имаш двама — или във или пред стаята. Не знам как ще се оправиш с това.

— Не се тревожи. Ще ти се обадя, щом работата приключи.

— На слу…

Затворих, преди да е завършил, взех комплекта инструменти и тръгнах към служебния асансьор.

Слизах на четвъртия етаж, когато се досетих за две неща, които бях пропуснал. Първото беше, че четиринайсет четиридесет и едно съвсем спокойно можеше да не е стаята, предназначена за Джейсън Ърл. Алена беше изключила термостатите в две от стаите, а той би могъл да е във всяка от тях. Твърде вероятно беше да съм тръгнал не накъдето трябва.

Второто нещо беше по-глупаво — хрумна ми, че има начин да проверя дали съм тръгнал към подходящата стая. Пано беше споменал, че телохранителите са от „Горман-Норт“. Това, че Ърл изобщо беше довел телохранители, ме тревожеше, а фактът, че бяха само трима, ме объркваше. Ако бяха повече, щях да приема, че са му съобщили за подготвяното покушение в Джорджтаун и сега изгражда стена около себе си. Но само трима — не знаех как да го изтълкувам, дали беше за тежест, за самочувствие или за нещо съвършено различно. Ако беше клопка, трима души бяха малко. Ако беше за защита, също не бяха достатъчно.

Така че какво, по дяволите, беше това?

Излязох от служебния коридор и стъпих върху мокета на вътрешността на хотела. Видях двама мъже на пост. Бяха на двайсетина метра от мен. Те също ме видяха и се извърнаха да ме огледат. Докато вървях към тях, вдигнах свободната си ръка за поздрав. Те не ми отговориха, но единият почука на вратата, която охраняваха — най-вероятно да съобщи, че съм дошъл.

— Извинявайте — започнах аз, като се приближих. — Извинявайте, но тази вечер е безумно натоварена. Дойдох веднага, щом можах.

— Може ли да хвърлим поглед върху инструментите ви, господине? — попита по-едрият и по-високият от двамата.

— Разбира се. — Подадох му комплекта. Той го постави на пода и започна да тършува вътре.

Другият телохранител, шест-седем години по-млад, ме огледа внимателно. Срещнах очите му, но той погледна встрани, към другата страна на коридора. Не обичаше да гледа хората в очите, убедих се поне в това.

Колегата му затвори кутията и ми я върна:

— Всичко е наред.

После отвори вратата и я задържа, докато не влязох изцяло в апартамента на Джейсън Ърл.