Джек Лондон
Лунната долина (20)

Глава V

Четири важни събития станаха през тази зима: Бърт и Мери се ожениха и наеха къщичка наблизо — само през три пресечки от тях; намалиха надницата на Били, както и на всички други колари в Оукланд; Били започна да се бръсне със самобръснач и накрая — Сара се оказа много по-добър пророк от Саксън.

Саксън съобщи новината на Били чак след като се убеди, че не може да има никакво съмнение. Отначало, докато още не беше напълно уверена, тя чувстваше как сърцето й се свива от страх пред новото и неизвестното. После я изплаши финансовата страна на въпроса, като помисли за неизбежните допълнителни разходи. Но след като съмненията й се потвърдиха напълно, тя бе обзета от гореща радостна вълна, която помете всички страхове. „Мое и на Били!“ — си повтаряше тя безспирно и колчем тази мисъл пробягваше през ума й, чувстваше как сърцето й тръпне от сладостна болка.

Вечерта, когато тя съобщи новината на Били, той скри от нея своята новина — намаляването на надницата му, — за да остане непомрачена взаимната им радост, че ще си имат дете.

— Какво да правим сега?… Да идем ли на театър, за да отпразнуваме събитието? — запита я той, като поотпусна прегръдките си, за да й даде възможност да говори. — Или пък да останем в къщи — сами, ти и аз, н… ние тримата?

— Да останем — реши тя. — Аз искам само да ме прегръщаш, да ме прегръщаш непрестанно.

— Това исках и аз, но си помислих, че може би ти се излиза, след като цял ден си стояла в къщи.

Времето беше студено; Били донесе голямото кресло в кухнята и го постави до печката. Саксън се сгуши в неговите обятия, главата й лежеше на неговото рамо, а бузата му се опираше о нейните коси.

— Не сгрешихме, дето така бързо се оженихме — та аз само една седмица те ухажвах! — разсъждаваше гласно той. — Да, но ние, Саксън, и след сватбата продължаваме да се ухажваме както в началото. А сега… Боже мой, Саксън, толкова е хубаво, че просто не ми се вярва. Помисли си само — нашичко! Ставаме трима! Малкият пакостник! Бас държа, че те е момче. Да видиш само как ще го науча да си служи с юмруците и да се пази! И да плува също! Ако до шест години не знае да плува…

— Ами ако „той“ бъде момиче?

— „Тя“ ще бъде момче — отвърна Били, подемайки нейната игра на думи.

И двамата се засмяха, целунаха се и радостно въздъхнаха.

— Сега вече ще стана скъперник — заяви той след доста продължително мълчаливо размишление. — Край на чашките с приятели! Да живее бистрата водица! Ще намаля и цигарите. Хм! И не виждам защо сам да не си свивам цигари! Те излизат десет пъти по-евтини от готовите. Пък мога и брада да си пусна. С парите, дето човек дава по бръснари за една година, може да се изхрани едно дете.

— Ако си пуснете брада, мистър Робъртс, аз веднага ще се разведа с вас — заплаши го Саксън. — Ти си тъй красив и млад с гладкото си лице! Аз премного обичам лицето ти, за да ти позволя да го закриеш… Ах, Били, мили мой! Аз не знаех какво значи щастие, докато не заживяхме заедно.

— И аз също.

— И така ли ще бъде винаги?

— Бас държа! — увери я той.

— Винаги съм мислила, че ще имам щастлив брак — продължи Саксън, — но не съм и сънувала, че ще е толкова хубаво. — Тя отмести глава и го целуна по бузата. — Знаеш ли, Били, това не е щастие, а истински рай.

И Били твърдо реши да не й съобщава нищо за намалената надница. Но след две седмици, когато действително получи по-малко възнаграждение и изсипа в скута й намалената сума, той беше принуден да й каже. На следващия ден, в неделя, те бяха поканили на обед Бърт и Мери — женени вече от месец — и разговорът естествено се завъртя около намалението на надниците. Бърт гледаше на бъдещето много песимистично и мрачно загатна за предстояща стачка в железопътните работилници.

— Ако ти и другите като тебе си затваряхте устата, всичко щеше да е наред — отвърна Мери. — Тия профсъюзни агитатори само дразнят железопътната компания. Призлява ми, като ги гледам как навсякъде си пъхат гагата и всяват смут. Ако бях на мястото на шефовете, щях да намаля надницата на всеки работник, който ги слуша.

— Но нали и ти членуваше в профсъюза на перачките? — меко й възрази Саксън.

— Защото бях принудена — иначе нямаше да намеря работа. Не видях голяма полза от тоя съюз.

— Но я виж Били — отвърна й Бърт. — Коларите и думичка не обелиха, стояха си мирно и уж всичко вървеше по мед и масло, и отведнъж — прас! — халосаха ги здраво по главата: десет на сто намаление! И дявол да го вземе, какво ли още ни чака. Само губим. Нищо не остава за нас в тая страна, която създадохме ние и нашите майки и бащи преди нас. Разсипани сме. Дойде ни краят на нас, кореняците, децата на белите заселници, които оставиха Англия, и я победиха, и освободиха робите, и се биха с индианците, и създадоха Запада! Дори последният глупак вижда накъде отиваме.

— Но какво би трябвало да направим? — запита загрижено Саксън.

— Да се борим! Само това ни остава. Страната е в ръцете на разбойници. Ето вижте Южната тихоокеанска компания. Тя управлява Калифорния.

— Това са празни приказки, Бърт — прекъсна го Били. — Не мислиш, като говориш. Как може някаква железопътна компания да управлява Калифорния!

— Ех ти, дебела главо! — подигравателно се изсмя Бърт. — Ще дойде ден, когато и ти, и всички дебелоглави като тебе ще си дадете сметка за положението, само че ще е вече късно. Казвам ти всичко е прогнило. Вони! Всеки, който иска да влезе в Законодателното събрание на щата, трябва да направи разходка до Сан Франциско, да се яви в главната дирекция на Южната тихоокеанска железница, да снеме шапката си и покорно да иска разрешение. Ех, ти! Та губернатори на Калифорния стават само бивши директори на тази железница още от време оно, преди ти и аз да сме били родени. Ех! На мен не ми ги разправяй. Загиваме. Разбиха ни на пух и прах. Но ще ми падне сърце на място, ако преди да хвърля топа, сполуча да метна въжето на някой от тия мръсни разбойници. Да ти кажа ли какво сме ние? Ние, старите бели кореняци, тия, дето се биха във войните, разораха целините и създадоха всичко това? Ще ти кажа — ние сме последните мохикани.

— Той ужасно ме плаши. Толкова е невъздържан! — каза Мери с нескрита неприязън. — Ако не престане да бръщолеви, ще вземат да го уволнят от работилницата. И какво ще направим тогава? За мене той и не помисля. Но едно мога да ви кажа, и то не на шега, аз никога няма да се върна в пералнята. — Тя вдигна дясната си ръка и заговори тържествено, сякаш даваше клетва: — Никога! Никога, ви казвам. За нищо на света.

— О, разбирам накъде биеш — сурово отвърна Бърт. — А аз едно мога да ти кажа: жив или мъртъв, на работа или без работа, каквото и да стане с мене — щом искаш да тръгнеш по този път, ще го направиш и нищо не може да те спре.

— Струва ми се, че бях порядъчно момиче, преди да те срещна — възрази Мери, като вирна глава. — И си останах такава и след като те срещнах, а това не беше лесна работа — ти най-добре знаеш.

Бърт беше готов да й отвърне остро, но Саксън се намеси и въдвори мир. Тя много се безпокоеше как ще върви по-нататък техният брак. И двамата бяха избухливи, и двамата бяха невъздържани, раздразнителни и техните непрекъснати кавги не предвещаваха нищо добро за тяхното бъдеще.

 

 

Набавянето на самобръснача беше голямо постижение за Саксън. Тя първо се посъветва с един свой познат продавач в железарския магазин „Пиърс“, а след това направи покупката. И в неделя сутринта, след закуска, когато Били се канеше да отиде в бръснарницата, тя го заведе в спалнята и като вдигна една кърпа за лице, откри кутийка със самобръснач, канче, сапун и дори вече насапунисана четка — всичко готово за бръснене. Били се стъписа, но после се приближи и започна с любопитство да опипва предметите. Жално загледа самобръснача.

— Пфу! Това чудо не е за мъже.

— Ще върши работа — каза тя. — Хиляди мъже се бръснат с него всеки ден.

Но Били поклати отрицателно глава и се отдръпна.

— Ти се бръснеш три пъти на седмицата — настояваше тя. — Това прави четиридесет и пет цента, кажи го половин долар. А в годината има петдесет и две седмици. Двайсет и шест долара на година само за бръснене! Хайде, мили, опитай! Толкова мъже хвалят самобръсначите!

Той пак поклати непокорно глава и заоблачената дълбока синева на очите му се покри с нови облаци. Той изглеждаше толкова хубав, смръщен като малко момче. Тя го харесваше такъв. Засмя се, целуна го и го накара насила да седне на стола; после свали сакото му, разкопча горната и долната му риза и втъкна навътре яката му.

— Само да посмееш да кажеш нещо, ще ти запуша устата с четката — заплаши го Саксън, като покриваше лицето му с пяна. — Чакай малко — възпря го тя, когато той отчаяно посегна към самобръснача. — Наблюдавала съм бръснарите от улицата. Ето, така правят, след като лицето е насапунисано.

И тя започна да разтърква пяната с пръсти, за да попие по-лесно.

— Готово! — каза тя, след като повторно насапуниса лицето му. — Сега можеш да почнеш. Но помни — аз няма винаги да правя това вместо тебе. Сега само те въвеждам в занаята.

Като се стараеше да прояви колкото може по-картинно своето полуискрено, полупресторено възмущение, Били на няколко пъти опита да прокара самобръснача по лицето си. Той правеше сърдити гримаси и сърдито извика:

— Проклета измишльотина, дявол да я вземе. — Той внимателно погледна лицето си в огледалото — една кървава резчица се аленееше сред сапунената пяна.

— Порязах се! Боже господи, и това се казвало „безопасен“ самобръснач. Сигурно мъжете не го хвалят, а го проклинат. И разбирам ги, прави са хората. Да се порежеш, и то с „безопасен“ самобръснач!

— Почакаи мъничко — молеше го Саксън. — Трябва най-напред да се нагласи. Продавачът ми каза. Виждаш ли тези малки бурмички? Да… така… завърти ги.

Били отново приближи острието до лицето си. След като прекара отново няколко пъти самобръснача, погледна внимателно в огледалото, усмихна се и продължи да се бръсне. Бързо и ловко той изстърга пяната от лицето си. Саксън изръкопляска.

— Прекрасно! — каза Били. — Чудесно, Дай си ръката. Виж колко хубава работа върши.

Той започна да търка ръката й по бузата си. Саксън се отдръпна и извика от разочарование; след това започна внимателно да го разглежда.

— Но ти въобще не си бръснат — каза тя.

— Този бръснач е чиста измама, нищо повече. Реже кожата, но не и космите. Предпочитам си бръснаря.

Но Саксън беше упорита.

— Не си опитал още както трябва. Много си го затегнал. Дай аз да видя. Ето на̀. Така — нито много стегнат, нито много хлабав. Сега насапунисай се и опитай пак.

Този път действително се чу скриптящият звук на бръснач, който реже косми.

— Е, как е сега? — запита тя с безпокойство.

— Скубе… ох… скубе космите! — ръмжеше Били, като се мръщеше и си кривеше лицето. — Да знаеш само… Ох, как дяволски скубе… ох!

— Хайде, хайде, продължавай — насърчаваше го Саксън. — Не предавай крепостта, смели ловецо на скалпове. Не забравяй думите на Бърт и бъди действително последният мохикан.

След петнадесетина минути той наплиска лицето си и го избърса, като въздъхна с облекчение.

— Е, разбира се, човек може и по този начин да се избръсне, но право да ти кажа. Саксън, не ми харесва много. Душата ми излезе. Чувствам се съвсем без сила.

Изведнъж той изпъшка, досетил се за още едно неудобство.

— Сега пък какво има? — запита тя.

— Ами врата? Как ще си бръсна врата? Трябва пак да се плаща на бръснаря.

На лицето на Саксън се появи израз на изненада и отчаяние, но това трая само миг. Тя грабна четката.

— Сядай, Били.

— Как?… Ти? — извика той възмутено.

— Да, аз. Щом всеки бръснар може да бръсне врата ти, защо да не мога и аз!

Били пъшкаше и мърмореше, унижен от такова падение, но все пак се принуди да отстъпи.

— Ето, отлично стана — успокои го тя, когато свърши. — Толкова е лесно просто играчка, а пък ни спестява двайсет и шест долара годишно. С тях ще купиш детско креватче, количка, пеленки и цял куп различни дреболии. А сега стой мирно още една минутка.

Тя изми врата му, избърса го и го напудри с талк.

— Сега си сладък като чисто бебче, малък Били.

Дългата целувка по врата, която той неочаквано получи, го накара да трепне от смесени чувства, които съвсем не бяха неприятни.

Макар че се бе заклел никога вече да не се допре до този дяволски инструмент, след два дни той разреши на Саксън да му помогне за второто бръснене. Този път вървеше по-леко.

— Не е толкова лошо — призна той. — Започвам да свиквам. Работата е да знаеш как да го нагласиш. Можеш да се обръснеш съвсем гладко и без да се порежеш. Бръснарите не могат да го направят толкова добре — все ще те рязнат някъде по лицето.

Третото бръснене беше безспорен успех, а върхът на блаженството бе стигнат, когато Саксън му подари едно шише със специален спирт за употреба след бръснене. Той стана горещ привърженик на самобръсначите. Дори не можа да дочака идването на Бърт, а един ден вдигна всичките си съоръжения и отиде у него, за да му покаже как си служи с тях.

— Какви глупци сме били, Бърт — толкова години да се мъкнем по бръснари, дето човек може да прихване някоя екзема и какво ли не още. Я погледни това. Виждаш ли как бръсне, а? Гладко кат’ коприна. И толкова е лесно — просто!… Шест минути — по часовник. А, как ти се струва? Като ми свикне ръката, ще го правя и за три минути. С него можеш да се бръснеш и на тъмно, и под водата. А да се порежеш — и дума да не става — не можеш, дори да искаш. И при това пестиш двайсет и шест долара на година. Саксън го измисли. Чудо жена е, ти казвам.