Джек Лондон
Лунната долина (15)

Глава XV

— Ах, Бърт! Ти се напи! — подвикна с укор Мери.

Четиримата седяха около масата в отделна стая на ресторант „Барнъм“. Току-що бяха привършили сватбената вечеря, която, макар и скромна, се видя на Саксън прекалено скъпа. Бърт вдигна чаша червено калифорнийско вино — тук то струваше петдесет цента бутилката, стана и се опита да държи реч. Лицето му гореше, а тъмните му очи трескаво пламтяха.

— Явно ти беше посръбнал още преди да се срещнем — продължаваше Мери, — по всичко се вижда.

— Не виждаш добре посъветвай се с някой очен лекар, драга — възрази той. — Бъртръм е в най-добра форма тази вечер! — И той стана, за да стисне сърдечно ръката на своя стар приятел. — Бил, другарю мой! За твое здраве!… Здравей и прощавай, защото ние се разделяме. Сега вече ти си женен човек, Бил; и от работа трябва да си отиваш направо в къщи. Край на скитосването с приятели, сега трябва да се пазиш, Бил. Трябва да застраховаш живота си от нещастен случай; трябва да станеш член на строителна кооперация, на взаимоспомагателно дружество, на погребално бюро…

— Млъкни, Бърт — прекъсна го Мери. — На сватба не се говори за погребение. Засрами се!

— Стооой! Почакай, Мери! Аз казах, каквото казах, защото го мисля, но в ума ми съвсем не е това, което Мери мисли. Сега ще ви обясня какво искам да кажа… Почакайте… Казах погребално сдружение, нали? Но аз съвсем не исках да помрача това весело събрание. Съвсем не…

Той явно търсеше да се измъкне от неудобното положение. Мери тържествуваща, вирна глава и това подейства ободрително на замъгления му мозък.

— Позволете да обясня защо се изразих така — продължи той. — Защото ти, Били, грабна такава хубава булка, ето защо! Всички момчета са луди по нея. А какво ще правиш, ако продължават да се увъртат около нея? Много работа ще ти се отвори. Няма ли да ти дотрябва тогава погребалното сдружение, за да ги погребваш, а? Да разбира се ще ти потрябва. Аз тъкмо исках да те похваля за тънкия ти вкус по женската част, когато Мери взе, та ме прекъсна.

За миг светналите му очи победоносно и насмешливо се спряха на Мери.

— Кой каза, че съм пиян? Аз пиян! Грешка! Всичко виждам ясно — като бял ден. Ето там виждам Бил — моя стар приятел Бил. Не виждам двама Биловци, а само един. Били никога в живота си не е бил двуличен. Били, приятелю мой, мъчно ми е, като те гледам в брачния хомот… — Той внезапно спря и се обърна към Мери: — Не се ядосвай, миличка. Знам си аз работата — дядо ми е бил сенатор и е бил толкова чаровен и сладкодумен като вземал думата сутринта, до вечерта не спирал. Аз на него приличам… Били, като те гледам става ми тъжно. Повтарям, става ми тъжно — той предизвикателно погледна Мери. — За мене самия ми става тъжно. Нима не виждам какво щастие те очаква, момчето ми, в брачните окови. И от мен да го знаеш — умно момче си ти. Господ да ги поживи жените. Добре започна, продължавай в същия дух — ожени се за всичките, господ да ги поживи! Да се чукнем Били, ти си мохикан, храбрец. И индианката ти е жена и половина от мен да знаеш. Минехаха! — обърна се той към Саксън — Пия и за ваше здраве, за здравето на двама ви и за всичките индианчета — господ да ги поживи и тях!

Той изпразни чашата си на един дъх, отпусна се на стола, запремигва към младоженците и сълзи потекоха по бузите му, но той не им обръщаше внимание. Мери започна нежно да гали ръката му и той още повече се разнежи.

— Нямам ли право да си поплача, дявол да го вземе — хълцаше той, — та аз губя най-добрия си приятел. Старото няма никога да се върне… никога. А колко ни беше весело, как се биехме, как гуляехме двамата с Били! И като ви гледам сега да седите до него и да го държите за ръка, ей богу, готов съм да ви намразя, Саксън!

— Горе главата, Бърт! — ласкаво се засмя Саксън. — Забравяте, че държите ръката на Мери.

— О, като пийне, той обича да си поплаче — рязко отвърна Мери, но в същото време свободната й ръка нежно галеше косите на Бърт. — Успокои се, Бърт. Няма защо да си тъжен. А сега, след твоята незабравима реч, нека Били каже няколко думи.

Бърт се съвзе бърже след една чаша вино.

— Хайде, Били! — извика той. — Сега е твой ред.

— Не ме бива много за речи — измърмори Били. — Какво да им кажа. Саксън? Има ли смисъл да им разправям колко сме щастливи. Те и без туй го знаят.

— Кажи им, че ние винаги ще бъдем щастливи — отговори тя. — Благодари им за добрите пожелания и им пожелай същото от наше име. Ние четиримата винаги ще бъдем заедно, както и досега. Кажи им също, че ги каним идната неделя на обед у нас. „Пайн-стрийт“ 507… Ти, Мери, ако искаш, ела още събота след обед — можеш да пренощуваш в малката стая за гости.

— Ти им каза всичко по-добре, отколкото аз щях да го кажа — изръкопляска Били. — Браво, Саксън! Какво мога да добавя към твоите думи? Много малко, но все пак ще им кажа няколко приказки.

Той стана с ръка на чашата си. Между тъмните ресници и под тъмните вежди ясните му очи изглеждаха тъмносини и още повече подчертаваха цвета на русите му коси и светлия тен на кожата му. Гладките бузи бяха заруменели, но не от виното той беше едва на втората си чаша, — а от здраве и щастие. Саксън с гордост го погледна. Колко добре облечен, колко силен, спретнат и хубав беше нейният мъж, нейното момче! Но тя се гордееше и със себе си — с женското си обаяние, което й бе спечелило любовта на такъв прекрасен мъж.

— И така, Бърт и Мери, вие сте на нашата сватбена вечеря. Ние двамата със Саксън ви благодарим от все сърце за вашите добри пожелания и ви желаем същото; и като казвам това, имам пред вид много повече, отколкото вие мислите. Саксън и аз сме сигурни, че вие ще последвате нашия пример, чакаме с нетърпение деня, когато ние на свой ред ще бъдем гости на вашата сватбена вечеря. И тогава, като идвате при нас на обед в неделя, ще можете да пренощувате събота вечер в малката спалня за гости. Мисля, че не направих лошо, дето я мебелирах, а?

— Никога не очаквах това от вас, Били! — извика Мери. — И вие сте такъв… като Бърт! Но все пак…

Очите й се навлажниха, гласът й затрепери и се скъса. Тя през сълзи се усмихна на младоженците, после се обърна към Бърт, който я притегли и я сложи на коленете си.

Като излязоха от ресторанта, четиримата вървяха заедно до Осмата улица и Бродуей и спряха до трамвайната спирка Бърт и Били мълчаха смутени, потиснати от странна отчужденост. Но Мери нежно и загрижено прегърна Саксън.

— Бъди спокойна, мила — шепнеше Мери. — Бъди спокойна, не се страхувай — помисли си за всички други жени на света.

Кондукторът позвъни и двете двойки се разделиха набързо, като си пожелаваха лека нощ.

— Ах ти, Мохикане! — извика Бърт, когато трамваят тръгна. — Ах ти, Минехаха!

— Не забравяй какво ти казах! — извика Мери на Саксън при раздялата.

Трамваят спря на Седмата улица и „Пайн стрийт“. Това бе последната спирка. Само две пресечки ги деляха от новия им дом. На външната стълба Били извади ключа от джоба си.

— Чудесно, нали? — каза той, като обръщаше ключа в ключалката. — Ти и аз. Само ти и аз.

Докато Били палеше лампата в гостната, Саксън започна да снема шапката си. Той отиде в спалнята, светна и там, след това се върна и се спря на прага. Саксън все още се занимаваше с карфиците на шапката си. Тя го погледна крадешком. Били протегна ръце към нея.

— Ела — каза той.

Саксън се приближи до него и той почувства как тя трепери в неговите обятия.