Джек Лондон
Лунната долина (19)

Глава IV

Саксън винаги бе имала ясен поглед върху живота, макар кръгозорът й да беше ограничен. С ясен поглед още от детските си години, прекарани при Кади и неговата добродушна, но не дотам добродетелна съпруга, тя бе наблюдавала отношенията между мъжете и жените и по-късно бе стигнала до свои изводи. Малко съпруги от коя и да е обществена класа разбираха така добре като нея сложната задача — да задържат любовта на мъжа и след женитбата, както и малко момичета от работническата класа разбираха така добре като нея сложната задача — да си изберат подходящ съпруг.

Тя сама си бе изградила много разумна философия за любовта. Донякъде инстинктивно, донякъде съзнателно тя се стремеше към всичко изтънчено и отбягваше всичко банално и вулгарно. Беше й напълно ясно, че ако принизи себе си, ще принизи и любовта си. През тия седмици на съпружески живот Били никога не бе я заварвал разпусната, раздразнена или безразлична. И тя бе успяла да придаде на целия им дом присъщата й атмосфера на спокойствие, свежест и уравновесеност. Но разбираше и колко голямо е значението на изненадата и на чара. Имаше живо въображение и вродена мъдрост. С Били бе спечелила много и добре знаеше това. Тя ценеше и се гордееше с неговата страстна любов. Безпределната му щедрост, желанието му всичко у тях да бъде най-хубаво, неговата чистоплътност и спретнатост бяха качества, които го издигаха в нейните очи далеч над средното равнище. Той никога не беше груб. На нежността отвръщаше с нежност, но тя си даваше сметка, че инициативата в тези неща беше в нейни ръце и че трябва и занапред винаги да излиза от нея. Той съвсем не съзнаваше защо и как постъпва по един или друг начин. Но тя ясно виждаше и трезво преценяваше всичко. Той беше най-добрият между мъжете.

Макар Саксън ясно да виждаше главната си задача — да запази любовта на Били, и макар самата тя да знаеше доста много и доста да бе наблюдавала, Мерцедес Хигинс й бе открила далече по-широк поглед върху живота. Старата жена й помогна да провери собствените си изводи, навея й нови мисли, затвърди предишните й разбирания и с необикновена сила подчерта съдбоносното значение на цялата проблема за брака. Саксън запомни голяма част от нейните странни безумни проповеди, голяма част от тях тя почувства и долови, а голяма част остана съвсем неразбираема и чужда за нея. Но тя много добре схвана метафорите за забулването и за цветята и правилото: колкото и много да даваш — да имаш все повече за отдаване. Тя не можеше да си представи по-дълбока и по-мъдра философия за любовта. В светлината на това откровение тя преоцени всички бракове, които знаеше, и й стана съвсем ясно, много по-ясно от преди, защо и как толкова голям брой от тях бяха излезли несполучливи.

С нова жар се посвети Саксън на домакинството си, на своите премени и на своя чар. Тя купуваше само най-хубавото, макар никога да не забравяше, че трябва да се правят икономии. От страниците на жената в приложенията към неделните вестници и от женските списания в близката читалня — само на две крачки от тях, тя възприе много идеи как да запази хубавата си външност. Редовно правеше гимнастика на цялото си тяло и всеки ден отделяше време за упражнения и за масажи на лицето си, за да се запази пъргава, стегната, свежа и румена. Били нищо не знаеше. За тези интимни грижи на тоалета й той не биваше да знае. Само резултатите бяха за него. Тя вземаше книги от библиотеката „Карнеги“ и изучаваше физиология и хигиена и научи хиляди неща за себе си и за здравето на жената, неща, за които не бяха й споменавали нито Сара, нито жените в приюта, пито пък мисис Кади.

Тя дълго се двоуми и най-после се записа за едно женско списание, чиито кройки и съвети тя счете, че най-много подхождат на нейните вкусове и материални възможности. Другите женски списания тя преглеждаше в близката читалня и прекопира не един модел за дантела и бродерия. Често се спираше пред витрините на някои магазини за фино бельо в центъра на града и дълго разглеждаше изложените предмети; а когато правеше малки покупки, тя винаги се възползваше и да разгледа стоките на щандовете за ръчно бродирано бельо. Веднъж дори й се дощя да купи рисуван на ръка порцеланов сервиз, но се отказа от намерението си, щом разбра колко е скъп.

Тя постепенно замени скромното си моминско бельо с друго, което беше пак скромно, но изработено с хубава френска бродерия, с набори и ажури. Наплете красиви ръбчета на евтиното плетено бельо, което носеше през зимата, и си направи нови елечета и долни ризи от хубава, но не много скъпа батиста; а нощниците й, благодарение на нежните бродерии и на изкусното пране, бяха винаги свежи и приятни. В едно списание тя срещна кратко съобщение, че във Франция жените започнали да се явяват на закуска с очарователни бонета, украсени с воланчета. Тя не почувства никакво неудобство, че в нейния случай тя трябваше сама първо да приготви закуската. Веднага в дома й се появи един ярд швейцарски муселин на точки и Саксън се залови старателно да опитва разни кройки и да избира измежду останалите парченца дантела най-подходящото за воланчета. И създаденото от нея прекрасно боне спечели възторженото одобрение на Мерцедес Хигинс.

Саксън си направи семпли домашни роби от красива басма с ниски обърнати яки, които откриваха свежата й, закръглена шия. Изплете цели ярдове дантела за бельо и безброй покривчици за маса и за малкия скрин. Едно забележително нейно постижение, което предизвика възторга на Били, беше бродираната вълнена покривка за леглото. Тя дори направи един килим от парцали, тъй като научи от женските списания, че тези килимчета били отново на мода. И, разбира се, между другото направи ажури и на покривките за масата, и на чаршафите и леглата, ушити от най-хубавия лен, който средствата им позволяваха да купят.

През тия щастливи месеци тя никога не остана със скръстени ръце. Но не забрави и Били. Когато времето се застуди, тя му изплете специални коларски вълнени ръкавици, които той всяка сутрин благоговейно слагаше на излизане от къщи, но малко след това ги пъхаше в джоба. Двата пуловера, които му изплете, имаха по-добра участ, както и чехлите, които по нейно настояване той обуваше през вечерите, когато оставаха дома.

Трезвите и практични съвети на Мерцедес Хигинс извънредно много й помагаха и Саксън се стараеше много усърдно всичко у тях да бъде най-хубаво и същевременно да пести по малко. Тук тя се сблъска с финансовата и икономическа проблема — да се води домакинство в едно общество, където цените се покачват много по-бързо, отколкото работническата заплата. И пак старата жена я научи да пазарува така умело, че с един долар от заплатата на Били да купува двойно повече, отколкото съседките купуваха с един долар от заплатата на своите мъже.

Всяка събота вечер Били изсипваше в скута й цялата си седмична заплата. Той никога не й търсеше сметка какво е направила с тези пари, а непрекъснато повтаряше, че никога досега не се е хранил толкова добре. И винаги, докато парите стояха още непипнати в скута й, тя го караше да взема от тях толкова, колкото той считаше, че му са необходими за негови лични нужди през следващата седмина. И не само го молеше да взема достатъчно, но и настояваше да взема допълнително винаги когато му потрябват пари през седмицата. Освен това тя държеше той да не й казва за какво ги харчи.

— По-рано ти винаги си имал пари в джоба — напомняше му тя. — И няма защо сега, когато си женен, да бъде другояче. Ако трябва да се притесняваш, по-добре да не бях се омъжвала за тебе. Аз зная какво правят мъжете, когато се съберат. Един ще почерпи, друг ще почерни, а за това трябват пари. И ако ти не можеш да черпиш свободно, както останалите — познавам те много добре, — ще почнеш да ги отбягваш. А това не би било хубаво… за тебе, искам да кажа. Аз искам да се събираш с другарите си това е необходимо за един мъж.

А Били я притискаше в обятията си и се кълнеше, че тя е най-знаменитата малка женичка, която някога се е раждала на този свят.

— Я гледай — смееше се той, — аз не само се храня по-добре, живея по-удобно и мога да се черпя с приятели, но дори мога да спестявам — или по-право ти вместо мене. Ето на имам мебели, които редовно изплащам всеки месец, имам си женичка, по която съвсем съм си загубил ума, а на всичко отгоре и пари в банката. Колко станаха вече?

— Шейсет и два долара — отговори Саксън. — Не са малко за черни дни. Може да се разболееш, да се нараниш — всичко може да се случи…

Веднъж, беше посред зима, Били с видимо смущение повдигна пред Саксън въпрос за пари. Старият му приятел Били Мърфи заболял от грип, а едно от децата му било тежко ранено от каруца, както си играело на улицата. Били Мърфи, които още не се бил съвзел от двуседмичното си боледуване, поискал от Били петдесет долара назаем.

— Той непременно ще ги върне — увери я Били. — Знаем се от деца, заедно ходехме на училище. Не познавам по-честен човек от него.

— Работата не е там — отвърна Саксън. — Ако беше ерген, щеше да му услужиш веднага, нали?

Били кимна утвърдително.

— А защо да е различно сега, като си женен? Парите са твои, Били.

— Не, дявол да го вземе, съвсем не са мои. Те са наши. И никому и цент не бих дал, преди да те питам.

— Надявам се, че не си му казал това? — обезпокоена запита тя.

— Не — засмя се Били. — Знаех, че за такова нещо ти страшно би се разсърдила. Казах му само, че ще се опитам да намеря. Та аз бях сигурен, че ти сама би му дала тия пари, стига да ги имаш.

— О, Били — промълви тя с глас, преизпълнен от любов, — може би не знаеш, но това е едно от най-милите неща, които си ми казвал, откакто сме женени.

Колкото по-често Саксън срещаше Мерцедес Хигинс, толкова по-малко я разбираше. Тя скоро забеляза, че старата жена е ужасна скъперница, а тази нейна черта малко мъчно се съгласуваше с разказите й за безразсъдното прахосничество в миналото. От друга страна, Саксън бе поразена от разточителността на Мерцедес, когато се отнасяше до нейните лични нужди. Нейното бельо, разбира се, ръчно изработено, бе много скъпо. На Бари тя поднасяше хубава храна, но за себе си приготвяше несравнено по-хубава. Те сядаха на една маса, но докато Бари се задоволяваше с голяма твърда пържола, Мерцедес ядеше крехко филе. Или срещу големия жилав овнешки котлет в чинията на Бари стояха мъничките котлети „а ла франсез“ в чинията на Мерцедес. Чаят се запарваше в отделни чайници, в отделни съдове се правеше и кафето. Докато Бари поглъщаше жадно своя чай от двадесет и пет цента, налят в голяма груба чаша. Мерцедес отпиваше три доларовия си чай от мъничка розова бъликска чашка, крехка като яйчена черупка. По същия начин, в неговото двадесет и петцентово кафе се доливаше мляко, а в нейното осемдесетцентово турско кафе — сметана.

— Стига му толкова на стареца — казваше тя на Саксън. — Той не е виждал по-хубаво и би било просто грехота да го хабя за него.

Между двете жени се завърза малък обмен. Мерцедес научи Саксън как с отпусната китка да си акомпанира на укулеле и й предложи една замяна. Каза й, че нейното време за подобни лекомислени неща било вече минало и искаше да й даде инструмента срещу домашното боне, което Саксън така сполучливо бе изработила.

— Този инструмент все струва няколко долара — продължи Мерцедес. — Аз го купих за двадесет. Наистина беше преди доста години, но все пак струва колкото бонето.

— Но не считате ли, че бонето също е лекомислие? — запита Саксън, въпреки че самата тя се радваше на тази сделка.

— То не е за моите посивели коси — откровено призна Мерцедес. — Аз ще го продам. Продавам голяма част от това, което правя, когато ревматизмът не измъчва пръстите ми. О-ла-ла, мила моя. Не са месечните петдесет долара на стария Бари, които могат да задоволят всичките ми изтънчени вкусове. Аз припечелвам разликата. А старостта се нуждае много повече от пари, отколкото младостта. Един ден сама ще разберете това.

— Аз съм много доволна от тая замяна — каза Саксън. — А за мене ще си направя ново боне, щом събера достатъчно пари за материали.

— Направете няколко — посъветва я Мерцедес. — Аз ще ги продавам вместо вас, като, разбира се, си удържа малка комисиона за услугата. Мога да ви дам по шест долара на парче. Ще поговорим за моделите. Ще спечелите повече, отколкото ви трябват да си купите материали за вашето боне.