Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 17 гласа)

4

Тирак Чудото изглеждаше тридесетинагодишен. Както повечето свои сънародници, и той беше под среден ръст, но личеше, че това невисоко тяло обладава пъргавина и сила на леопард. Приликата с този звяр се допълваше и от израза на лицето му — див, необуздан, хищен, с кървясали очи и свирепо оголени зъби.

Още от вратата той се разкрещя яростно:

— Тук ли е онова пъклено изчадие?

Намериха се някои — угодливи приятели или жадни за зрелища безделници, — които побързаха да му посочат Сеслав.

— Кой! Кой? — поиска уточнение Тирак.

— Ей онова, младото — казаха му. — Дето е на една маса със Сача.

Без да проверява повече, печенегът изтегли меча си от ножницата и с неразбираем вик на уста се втурна през гостилницата. Онези, които бяха на пътя му, се хвърлиха настрана, някои даже изпопадаха от столовете си — виждаше се, че този подивял човек е способен на всичко в заслепения си от желание за кръв устрем.

Сеслав следеше всяко негово движение, но не помръдна, когато го видя с широки крачки и оръжие в ръка да прекосява пивницата. Имаше намерение да събори масата срещу него и така да го спре, после да се опита да се обясни с него с човешки думи, пък чак тогава да си изпита силите меч срещу меч. Не се стигна обаче до катурването на масата. Защото дивият пристъп на прочутия дуелист бе спрян от Сача.

— Стой, Тирак! — властно изрече той, като се изправи насреща му. — Стой или ще имаш работа с мене!

Тирак Чудото неохотно се подчини.

— Не се бъркай в тая работа, Сача — изръмжа в отговор. — Търся кръвнина не за заклана кокошка, а за родния си брат.

— И така да е. Не се намираш обаче в гората, че без дума за обяснение да връхлиташ за разплата. Ами ако не е този младеж убиецът на брат ти?

Другият за миг се стъписа.

— Ей сега ми казаха, че е той…

— И наистина съм аз — намеси се в разговора Сеслав. — Но не аз него, а брат ти ме предизвика, Тирак. И то само защото не позволих да падне незаслужено съмнение върху почтен и…

— Виждаш ли? — не го остави да завърши Тирак, като се обръщаше към Сача. — Има ли нужда да се приказва повече?

— Почакай още малко! — спря го още веднъж Сача. — А представи си, че този хлапак е мой служител, началник за личната ми стража. Че можеш да го убиеш, не се съмнявам, Тирак. Но ще посмееш ли да си спечелиш за враг мене?

Другият повторно се обърка.

— Мигар е…

— Кажи му сам, Сеславе!

Сеслав разбра — онова, което не сполучи да постигне одеве в пазарлъка, Сача искаше да придобие сега, когато българинът беше срещу меча на прославения дуелист. Младежът поклати глава.

— Не съм слуга на никого — произнесе ясно. — Служа само на честното си име и на славата на моя род.

— Убий го тогава, Тирак — направи крачка настрана Сача. — Обзаложил съм се, че в борбата с тебе животът на този хвалипръцко не струва и чаша вино.

— Още един момент, Тирак — отново се обади Сеслав. — Не се чувствувам виновен за смъртта на брат ти. Но ако въпреки това ти поискам извинение тук, пред всички, ще се почувствуваш ли удовлетворен?

— Ще изпитам удовлетворение само когато видя меча си обагрен в кръвта ти — беше отговорът.

— Тогава да почваме — сви рамене Сеслав и също изтегли меча. После заобиколи масата и застана срещу печенега.

Тирак не дочака друга подкана, а веднага се нахвърли върху него, сякаш искаше с един-единствен напад да приключи двубоя. Българинът обаче устоя на вихрената му атака и те си дадоха секунда отдих, като почти едновременно всеки от двамата стори крачка назад.

Още първата схватка показа на Сеслав качествата и недостатъците на противника му. Нямаше никакво съмнение: Тирак владееше меча с много по-голяма вещина от Килтер, а подвижността и мощта на замаха му го правеха действително изключително опасен. Към тези негови качества младежът прибави още бързината на окото му, настъпателността на неговия дух и опита, натрупан в десетки или стотици двубои. Но покрай тези силни страни на противника си Сеслав усети и една слабост: майсторството на Тирак представляваше само умението на един добър практик — самоук и беше съвършено чуждо на онова благородно изкуство на фехтовката, което бе довело владеенето на меча до нивото на наука.

Като разбра това, Сеслав реши да си избере и съответната тактика — да остави противника си да напада, за да отслабнат силата и бързината на десницата му, и едва тогава сам да премине в атака. Той си спомни думите, които Братан много пъти му бе повтарял: „Човек се изморява много повече от замах в празното, отколкото от сблъсъка на удар с удар.“ И затова при следващата схватка започна да оставя колкото се може по-често Тирак да удря напразно; изчакваше замахът да започне, а после с леко огъване на тялото или с къса крачка встрани избягваше оръжието на противника си и го пущаше да разсича въздуха със свистене.

Околните очевидно не разбираха истината за онова, което ставаше пред очите им, и приемаха яростните удари на Тирак в празното като проява на превъзходство и с възторжени възклицания поздравяваха всеки негов пореден замах. Заблудил се беше и Сача, защото Сеслав веднъж го чу да подмята нещо за чашата кисело вино. Малко по малко започна да се досеща за истината единствено Тирак. Отначало той само се учудваше; струваше му се невероятно как този или онзи негов удар, отлично измерен по време, бързина и сила, не среща гърдите на младока пред него, а отлита във въздуха. После учудването му се смени е раздразнение — захвана да усеща умора в десницата си, а още не се бе справил с хлапака. На края обаче си даде сметка, че предимството е вече на страната на другия; дявол знае как го постигна тоя Сеслав, но ето — Тирак вече се бе задъхал, умората тегнеше и над китката, и в ръката му, парлива влага премрежваше погледа му, докато онзи беше бодър и свеж, сякаш току-що започваше двубоя.

Тирак направи крачка назад. Искаше му се я с престорена снизходителност, я с размяна на обидни приказки да си спечели няколко секунди за отдих, но сега пък младокът не го остави, а се хвърли в продължително нападение срещу него. Всъщност този обрат не беше случаен. Него именно бе чакал Сеслав през цялото време и сега, когато видя тактиката си успяла, премина в непрекъсната атака. Печенегът се опита да я спре с мощен насрещен напад, но вече нямаше нито сила, нито гъвкавост да го осъществи. И във внезапно смълчалата се гостилница той започна стъпка по стъпка и крачка по крачка да отстъпва между масите — отстъпление, което заплашваше всеки миг да се превърне в позорно бягство.

Усетил близката развръзка, Сеслав увеличи и скоростта, и тежестта на ударите си. И когато прецени, че е дошъл мигът да прониже сърцето на противника си, той с рязък подскок се стрелна напред. Но точно тогава се случи неочакваното. Някой от зяпачите му подложи крак, Сеслав се препъна и загубил равновесие, рухна на пода пред краката на печенега, като при падането изпусна и оръжието си. На Тирак дори и не мина през ума да прояви благородство, като се откаже от нечестната помощ. Напротив — той се изправи над поваления си безоръжен противник, улови дръжката на меча си е две ръце и е тържествуващ вик го стовари там, където бяха гърдите на българина. Неколцина нададоха победен възглас, но те сгрешиха. Падналият Сеслав изчака острието да достигне само на няколко пръста от гърдите му и с рязко, мигновено движение се отдръпна настрана. Разнесе се сухо хрущене — тежкият меч на печенега се бе забил в пода. Тирак се опита да го изтегли, но това не се удаде на изморената му ръка. Използувал благоприятната секунда, Сеслав се превъртя още веднъж, грабна изпуснатия си меч и с котешка пъргавина скочи отново на крака.

Сега положението се беше променило изцяло — той беше готов да нанесе смъртния удар, докато Тирак, опулил смразени очи срещу него, още правеше плахи опити да освободи забития си в дъските меч. Сеслав се поколеба, но не се възползува от предимството си, а направи крачка назад и каза снизходително:

— Хайде! Да не чакаш аз да ти подам меча в ръчицата?

Изумен от този жест, Тирак местеше слисани очи от противника си към меча и от меча към противника. Най-сетне, изглежда, проумя положението, защото изтегли оръжието си и зае бранна стойка. Но за всеки в „Трите глигана“ стана ясно — зад тази стойка нямаше вече и капчица вътрешна увереност. Другояче казано: Тирак беше мъртъв, преди още да е пронизан.

Последната схватка продължи само няколко секунди. Сеслав с бързи и добре пресметнати удари откри пространство за своя напад, подскочи напред и мушна. Замахът му беше толкова рязък и остър, че мечът му прониза гърдите на печенега и се показа откъм гърба. Секунда или две десницата му остана неподвижна и в тях двамата противници се озоваха изправени на само педя разстояние един от друг. После младият българин със същото отсечено движение издърпа оръжието си и загубил опора, Тирак рухна пред него, сви и разпусна крайниците си, пък се захлупи по очи и не мръдна повече.

В „Трите глигана“ се възцари оглушителна тишина, изпълнена с нещо като суеверно страхопочитание. Чуваше се само бръмченето на някаква пчела, която търсеше път навън.

С опакото на свободната си ръка Сеслав избърса чело, после направи няколко крачки и върхът на меча му докосна шията на онзи, който преди малко го бе препънал.

— Не зная как е по вашата вяра — каза му строго, — но ако имате такъв обичай, прочети си последната молитва.

Онзи пребледня, очите му сякаш се готвеха да изхвръкнат от орбитите. Едва-едва се отдръпна назад, пък се повали на колене пред българина:

— Милост, Сеславе! — Устните му бяха внезапно посинели. — Кълна ти се в сянката на баща си, случайно стана…

Сеслав поразмисли, пък отдръпна ръка и без да каже дума повече, се отдалечи. В смълчаното помещение стъпките му отекнаха като грохот на свличащи се канари. Отиде до масичката си под трите глигански глави, изправи поваленото си столче, седна и извика отдалече:

— Хей, стопанино, чаша вино!… — И добави: — За сметка на Сача…