Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (99)

99. ЮСТИНИАН I
483 — 565

Император Юстиниан е известен с кодифицирането на римските закони, извършено по време на неговото управление. Юстиниановият кодекс запазва плода на римския творчески гений в юриспруденцията, а по-късно оформя основата за законотворчеството в много европейски страни. Може би няма друг кодекс, който да е упражнил толкова трайно въздействие върху света.

Юстиниан е роден около 483 г. в Таврес (днешна Югославия). Племенник е на Юстин I, почти неграмотен тракийски селянин, издигнал се във военната йерархия, за да стане император на Източната Римска империя. Юстиниан, който също е от селски произход, получава добро образование и с помощта на чичо си се издига бързо.

В 527 г. Юстин, който е бездетен, взема за свой пръв помощник Юстиниан. По-късно същата година Юстин умира и след това Юстиниан остава до смъртта си единствен император.

В 476 г., само седем години преди Юстиниан да се роди, Западната Римска империя най-после е отстъпила пред натиска на варварските германски племена и само Източната Римска империя с престолнина Константинопол остава непокътната. Юстиниан решава да възвърне изгубените от Западната империя земи, да възстанови Римската империя и като император посвещава на тази цел почти всичките си сили. Постига я отчасти, защото успява да си възвърне от варварите Италия, Северна Африка и част от Испания.

Но мястото на Юстиниан в тази книга се определя не толкова от военните му успехи, а от ролята му в кодифицирането на римските закони. Още в 528 година, след като е заел престола, Юстиниан определя комисия, която да състави кодекс на имперските закони. Той е публикуван първо в 529 г., после е преработен и приет като законодателен акт в 534 г. През това време предишни актове са отменени. Този Кодекс става първата част от „Корпус юрис цивилис“. Втората част, наречена „Пандекти“ (или „Дигести“), е сборник от възгледите на видни римски прависти. Той също има силата на закон. А третата част — „Институции“, е наръчник или учебник по правни науки. И накрая, законите, прокарани от Юстиниан след приемането на Кодекса, са събрани в „Новели“, издадена след неговата смърт.

Разбира се, самият Юстиниан, толкова много зает с войни и административни задължения, не е бил в състояние да изготви лично „Корпус юрис цивилис“. Кодифицирането, за което той се разпорежда, е извършено от група прависти под ръководството на великия правник и законовед Трибониан.

Изключително енергичният Юстиниан полага значителни усилия и за административни реформи, между които и полууспешна кампания против корупцията в управлението. Той насърчава търговията и трудолюбието и започва голяма програма за обществено строителство. По негово време са изградени или преустроени много крепости, манастири и църкви (включително прочутата „Света София“ в Константинопол). Строителната програма и войните водят до голямо увеличение на данъците и до значително недоволство. В 532 г. избухват вълнения (т. нар. въстание Ника), които едва не му костват властта. Той се справя с въстанието и след това престолът му е осигурен. Все пак след смъртта му в 565 г. народът ликува и се отдава на веселие.

Голяма помощ на Юстиниан оказва жена му Теодора, за която е уместно да споменем няколко думи. Теодора е родена около 500 г. На младини била артистка и куртизанка и родила извънбрачно дете. На двайсет и няколко години се запознава с Юстиниан и става негова любовница. Оженват се в 525 г., две години преди Юстиниан да се възкачи на императорския престол. Той съзнава изключителните способности на жена си и я прави свой главен съветник, възлага й различни дипломатически задачи. Тя оказва значително влияние в неговото законодателство, включително в някои закони за правата и положението на жените. Нейната смърт (от рак) в 548 г. е тежка загуба за Юстиниан, въпреки че останалите седемнайсет години от управлението му са горе-долу успешни. Теодора — не само умна, но и красива — е тема на много произведения на изкуството.

Юстиниан дължи мястото си в тази книга най-вече на значението на „Корпус юрис цивилис“, който представлява авторитетно утвърждаване на римското законодателство, векове наред този труд не губи значението си във Византийската империя. Близо пет столетия той е почти забравен на Запад. Но около 1100 г. изучаването на римското право е възобновено в италианските университети. През късното средновековие „Корпус юрис цивилис“ става главна основа за развитието на законодателните системи в континентална Европа. За страните, които го възприемат, се казва, че въвеждат гражданското право за разлика от обичайното право, което преобладава в англоезичните страни. „Корпус юрис цивилис“ никъде не е възприет от край до край. Но части от него са включени в гражданското право и почти в цяла Европа той става основа за изучаване на правото, за обучение и за правни трудове. Тъй като много неевропейски страни в края на краищата възприемат части от гражданското право, влиянието на „Корпус юрис цивилис“ се оказва изключително широко.

Въпреки това ще сбъркаме, ако надценим значението на Юстиниановия кодекс. Не само „Корпус юрис цивилис“, но и други фактори са упражнили важно влияние върху гражданското право. Например законодателството, свързано с договори, произтича повече от търговската практика и търговските съдилища, отколкото от римското право. Немското право и църковното право също са повлияли на гражданското право. В наши дни, разбира се, европейските законодателни и правни системи са претърпели сериозни промени. Днес реалното право в повечето страни много малко прилича на Юстиниановия кодекс.