Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (80)

80. ТОМАС МАЛТУС
1766 — 1834

В 1798 г. някогашният невзрачен английски пастор Томас Робърт Малтус публикува малка, но силно въздействаща книга, озаглавена „Очерк върху принципа за населението и влиянието му върху бъдещото подобряване на обществото“.

Основната идея на Малтус е, че нарастването на човечеството един ден ще изпревари производството на хранителни продукти. В оригиналния си очерк Малтус представя идеята си в съвсем конкретна форма, като твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия (всяко следващо число се удвоява: 1, 2, 4, 8, 16…), а хранителните продукти — в аритметична (линейно по реда на числата: 1, 2, 3, 4, 5…). В по-късните издания на книгата си той не е толкова конкретен и твърди само, че населението нараства неопределено, докато се стигне до недостиг на хранителни продукти. И от двете си тези Малтус стига до извода, че човечеството е обречено на беднотия и полугладно съществуване. Никакви постижения на техниката не могат да предотвратят този резултат, защото производството на хранителните запаси е по необходимост ограничено — възможностите на населението да нараства са безкрайно по-големи от възможностите на земята да го изхрани.

Но не може ли увеличаването на човечеството да бъде спряно по някакъв начин? Може, разбира се. Войната, чумата и други бедствия често намаляват броя на хората. Но тези бичове само временно отстраняват опасността от пренаселеност, и то на много неприятна цена. Малтус допуска, че за да не се стигне до това, за предпочитане е „морално въздържание“, с което той очевидно има предвид съчетание от късен брак, предбрачна девственост и доброволно ограничаване на брачните полови връзки. Обаче Малтус гледа достатъчно реалистично, за да си даде сметка, че повечето хора едва ли биха се подложили на такова самоограничаване. И стига до извода, че практически пренаселеността е неизбежна и следователно недоимъкът е почти неизменна орис на повечето хора. И това ако не е песимизъм!

Макар самият Малтус никога да не е препоръчвал употребата на противозачатъчни средства, предложение в този смисъл е естествена последица от неговите идеи. Влиятелният британски реформатор Франсиз Плейс (1771–1854) е първият, който публично пропагандира широката употреба на противозачатъчни средства като начин да се избегне пренаселеността. Плейс, който е чел произведението на Малтус и е силно повлиян от него, написва книга в 1822 г., в която препоръчва контрацептивите. Освен това разпространява сред работничеството информация за ограничаване на раждаемостта. В Съединените щати д-р Чарлз Ноелтън издава в 1832 г. книга за предпазването от бременност. Първата „Малтусианска лига“ е създадена през 60-те години на миналия век и привържениците на планираното семейство продължават да печелят последователи. Тъй като по нравствени съображения самият Малтус е бил против употребата на противозачатъчни, привържениците на ограничаването на населението чрез такива средства обикновено се наричат нео-малтусианци.

Малтусовото учение изиграва важна роля и в икономическата теория. Икономисти, повлияни от него, стигат до извода, че при нормални условия пренаселеността ще попречи надниците да се покачат значително над необходимото за преживяване. Прочутият английски икономист Дейвид Рикардо, личен приятел на Малтус, заявява: „Естествената цена на работната сила е онази, която дава възможност на работниците да поддържат надпреварата без увеличения и без намаления.“ Тази теория, обикновено наричана „железен закон за надниците“ е използвана от Карл Маркс и става съществен елемент в неговата теория за принадената стойност.

Възгледите на Малтус имат влияние и в биологията. Чарлз Дарвин казва, че е чел „Принципите за населението“ и тази книга е дала важно звено в теорията му за еволюцията чрез естествен подбор.

Малтус е роден в 1766 г. близо до Доркинг, графство Съри, Англия. Посещава йезуитския колеж при Кеймбриджкия университет, където е отличен студент. Завършва го в 1788 г. и е ръкоположен за английски свещеник. В 1791 г. получава магистърска степен, а в 1793 г. става член на преподавателското тяло на колежа.

Първият вариант на прочутата му книга е публикуван анонимно, но намира много широк кръг читатели и скоро Малтус се прочува. Второ, разширено издание на книгата излиза пет години по-късно — в 1803 г. Тя неведнъж е преработвана и допълвана и в 1826 г. излиза шестото й издание.

Малтус се оженва в 1804 г. на трийсет и осем години. В 1805 г. е назначен за професор по история и политическа икономия в колежа на Източноиндийската компания в Хейлибъри. До края на живота си остава на тази длъжност. Малтус написва няколко книги по икономика, от които най-важната е „Принципи на политическата икономия“ (1820). Това произведение оказва влияние върху редица по-късни икономисти и по-конкретно върху значителната за XX век фигура на Джон Мейнард Кейнс. Малтус е възнаграден с много отличия. Умира в 1834 г. на шейсет и осем години в околностите на Бат, Англия. Две от трите му деца го надживяват. Внуци няма.

Тъй като употребата на противозачатъчни нараства много едва дълги години след смъртта на Малтус, някои смятат, че той не е оказал кой знае какво влияние. Според нас такава преценка е неправилна. Преди всичко Малтусовите идеи имат силно въздействие и върху Чарлз Дарвин, и върху Карл Маркс — може би двамата най-влиятелни мислители на XIX век. И второ, макар че възгледите на неомалтусианците не са незабавно възприети от обществото, техните призиви и идеи не отмират. Днешното движение за контрол върху раждаемостта е пряко продължение на движението, наченато още докато Малтус е бил жив.

Томас Малтус не е първият, който обръща внимание върху възможността една иначе добре управлявана страна да пострада от прекалената си населеност. Това схващане е излагано и преди него от няколко други философи. Самият Малтус посочва, че тази тема е разисквана и от Платон, и от Аристотел. Той дори цитира Аристотел, който пише: „… в повечето държави, ако всеки човек бъде оставен да има колкото си иска деца, неизбежната последица ще да е недоимъкът…“

Но дори основната Малтусова идея да не е съвсем оригинална, не бива да подценяваме неговото значение. Платон и Аристотел я подхвърлят просто мимоходом и кратките им думи на тази тема не намират разбиране. Малтус е този, които разработва идеята и пише обстойно върху нея. Той е първият, който подчертава огромното значение на проблема за пренаселеността и го поставя на вниманието на мислещите хора.