Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
goblin (2007)

Издание:

Майкъл Харт

100-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Адаптирана класация за 90-те години на XX век

Издателство „Репортер“

София, 1995

История

  1. — Добавяне

68. УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ
ок. 1027 — 1087

В лето 1066 херцог Уилям Нормандски само с няколко хиляди войници зад себе си преброжда Ламанша и се готви да стане управник на Англия. Дръзкият му опит успява — и това е последното успешно чуждо нашествие в Англия. С него Уилям и последователите му постигат много повече от английския трон. Нормандското нашествие оказва дълбоко влияние върху по-нататъшната история на Англия — до степен, каквато самият Уилям едва ли е предполагал.

Уилям е роден около 1027 г. във Фалез, град в Нормандия, Франция. Той е незаконороден единствен син на Робер I, херцог на Нормандия. Робер умира в 1035 г. на връщане от поклонение на Божи гроб. Преди да замине за Ерусалим, е определил Уилям за свой наследник. Така на осемгодишна възраст Уилям става херцог на Нормандия.

Това наследство не само не му осигурява благосъстояние и власт, но го поставя и в много деликатно положение. Той е още дете, а става господар на феодални барони, които са зрели мъже. И не е за чудене, че амбициите на бароните се оказват по-силни от верноподаническите им чувства. Настъпва нечувана анархия, при която трима от воините на Уилям загиват от жестока смърт, а частният му учител е убит. Само с помощта на френския крал Хенри I, формално негов господар, Уилям има щастието да оцелее в тези ранни години.

В 1042 г., когато е около петнайсетгодишен, Уилям е посветен в рицарство. След това се включва лично в политическите събития. След дълга поредица от войни срещу феодалните барони в Нормандия Уилям успява най-после да установи твърд контрол в херцогството си. (Между другото, незаконният му произход е сериозна политическа пречка за него и противниците му често го наричат „Копелето“.) В 1063 г. той успява да завладее съседната провинция Мен, а в 1064 г. е признат за сюзерен на другата съседна провинция — Бретан.

От 1042 до 1066 г. крал на Англия е Едуард Изповедника. Тъй като той е бездетен, правят се всевъзможни маневри за наследяването на английския трон. От гледна точка на кръвното родство претенциите на Уилям не са особено издържани: майката на Едуард е сестра на дядото на Уилям. Но в 1051 г. Едуард, може би повлиян от изявените способности на Уилям, му обещава трона.

В 1064 г. в ръцете на Уилям пада Харолд Годуин, най-влиятелният английски лорд, близък сътрудник на Едуард Изповедника и негов зет. Уилям се отнася добре с Харолд, но го задържа, докато той не полага тържествена клетва, че ще подкрепи претенциите му за английския трон. Мнозина не биха приели за законно или морално обещание, измъкнато по такъв начин, и наистина Харолд не удържа на думата си. След смъртта на Едуард в 1066 г. сам той предявява претенции за трона и Уитанът (съвет от английски лордове, който често взема участие при определянето на престолонаследника) го избира за крал на Англия. Решен да разшири владенията си, вбесен от клетвопрестъпничеството на Харолд, Уилям намисля да навлезе в Англия и да наложи претенциите си със силата на оръжието.

Той събира кораби и войска на френския бряг и в началото на август 1066 г. е готов да вдигне платна. Но експедицията се забавя с няколко седмици поради бурни северни ветрове. В това време Харалд Хардрааде, кралят на Норвегия, се готви да нахлуе в Англия през Северно море. Харолд Годуин държи войската си в южната част на Англия, готов да се противопостави на Уилямовото нашествие. Но сега трябва да я прехвърли на север, за да посрещне норвежкото нападение. На 25 септември в битката при Стамфърд Бридж норвежкият крал е убит и войската му е прогонена.

Само два дни по-късно вятърът в Ламанша променя посоката си и Уилям много бързо прехвърля войниците си в Англия. Може би Харолд е трябвало да остави Уилям да навлезе по-навътре или поне да даде време на войниците си да отпочинат добре, преди да ги хвърли в бой. Но той незабавно връща войската си на юг, за да пресрещне Уилям. Двете страни се сблъскват на 14 октомври 1066 г. в знаменитата битка за Хастингс. Към края на деня конницата и стрелците на Уилям вече са успели да обърнат в бяг англосаксонските сили. Надвечер самият крал Харолд е убит. Двамата му братя са паднали по-рано в боя, така че не остава личност от английската йерархия, която да е в състояние да набере нова войска или да оспори претенциите на Уилям за трона. На Коледа той вече е коронясан в Лондон.

През следващите пет години тук-там избухват бунтове, но Уилям успява да ги потуши. Той ги използва като предлог, за да конфискува всичката земя в Англия и да я обяви за своя лична собственост. След това голяма част от нея е раздадена на по-влиятелните му нормандски привърженици, които държат феодалните земи като негови васали. Резултатът от това е, че почти цялата англосаксонска аристокрация е обезземлена и заменена от нормандци. (Колкото и драматично да звучи, само няколко хиляди души са пряко облагодетелствани от това прехвърляне на права. За селяните, които орат земята, то означава просто смяна на господарите.)

Уилям винаги е твърдял, че той е законният крал на Англия и по време на господството си запазва повечето английски институции. Тъй като е заинтересован да получи данни за новите си владения, той заповяда да се извърши подробно преброяване на населението и имуществото. Резултатите са вписани в огромната „Книга за второто пришествие“, която е ценен източник за исторически сведения. (Оригиналните ръкописи все още съществуват и се пазят в Държавния архив в Лондон.)

Уилям се оженва и има четирима синове и пет дъщери. Умира в 1087 г. в Руан, Северна Франция. Оттук нататък всеки английски монарх е негов потомък по права линия. Интересно е, че макар Уилям Завоевателя да е може би най-забележителният английски крал, самият той не е англичанин, а французин. Роден е във Франция, умира във Франция, прекарва там почти целия си живот и говори само френски. (Между другото, бил е неграмотен.) Когато преценяваме влиянието му върху историята, най-важното е да помним, че без него нормандското нашествие в Англия не би се осъществило. Уилям не е естественият английски престолонаследник и ако не смятаме личните му амбиции и способности, няма исторически предпоставки или необходимост от нормандското нашествие. В Англия не е извършвано нашествие откъм Франция от времето, когато римляните я завладяват хиляди години преди това. И никой не е навлизал успешно в нея от Франция (или от другаде) през деветте века след смъртта на Уилям.

Тогава възниква въпросът: точно колко голям е резултатът от нормандското нахлуване? Нашествениците са сравнително малочислени, но оказват огромно влияние върху историята на Острова. През петте или шестте столетия преди нормандското нашествие в Англия неведнъж са навлизали англосаксонци и скандинавци и нейната култура си остава основно тевтонска. Самите нормандци произхождат от викингите, но езикът и културата им са френски. Така в резултат на нормандското нашествие английската култура влиза в близък досег с френската. (Днес това може да изглежда естествено, ала през вековете преди Уилям Завоевателя Англия е поддържала културни връзки най-вече със Северна Европа.) И тъй, нашествието води до това, че в Англия се смесват френската и англосаксонската култура — нещо, което иначе не би се случило.

Уилям въвежда в Англия развита форма на феодализма. Нормандските крале за разлика от англосаксонските си предшественици са имали на разположение войска от няколко хиляди въоръжени рицари — могъща сила според средновековните разбирания. Нормандците са вещи администратори, така че английското управление става едно от най-сложните и ефикасни в Европа.

Друг интересен резултат от нормандското нашествие е развитието на нов английски език. В него навлизат широко много нови думи — фактически съвременните английски речници съдържат повече думи от френски и латински произход, отколкото от англосаксонски. Освен това през трите или четири столетия след нормандското нашествие английската граматика претърпява бързи промени — главно по посока на опростяването й. Ако не беше нашествието, днес английският щеше да се различава много малко от долнонемския и холандския. Това е единственият познат случай, когато един голям език не би имал нищо общо със сегашния си вид, ако я нямаше амбицията на един-единствен човек. (Заслужава да кажем, че съвременният английски е несъмнено един от най-разпространените езици в света.)

Резултат от нормандското нашествие има и във Франция. Близо четири столетия след него се водят — много и много войни между френските и английските крале, които поради нормандския си произход държат много земи във Франция. Тези войни са пряка последица от нормандското нашествие; преди него не е имало войни между Англия и Франция.

В много отношения Англия се отличава съществено от всички страни в континентална Европа. И с това, че става голяма империя, и с демократичните си институции тя оказва дълбоко влияние върху останалата част от света, което съвсем не отговаря на собствените й размери. Доколко тези елементи от британската политическа история са последица от дейността на Уилям?

Историците не са единодушни по въпроса защо съвременната демокрация се е развила най-напред точно в Англия, а не, да речем, в Германия. Но английската култура и английските институции са смес от англосаксонски и нормандски, а тя е резултат от нормандското нашествие. От друга страна, едва ли е разумно да припишем на деспотичния Уилям заслугата за по-късното развитие на английската демокрация. Наистина, през столетието след нормандското нашествие демокрацията едва покълва в Англия.

Що се отнася до създаването на Британската империя, влиянието на Уилям е по-ясно. Преди 1066 г. Англия неизменно е била жертва на нашествия. След това ролите се сменят. Благодарение на силното централно управление, което Уилям създава, а приемниците му поддържат, и на военните сили, с които управлението разполага, в Англия повече няма нашествия. Обратно, тя постоянно е заета с военни операции в далечни земи. Следователно естествено е, че когато Европа започва да се разширява в чужбина, Англия в крайна сметка придобива повече колонии от всяка друга европейска държава.

Не може, разбира се, да припишем на Уилям заслугата за всички по-късни събития в английската история. Но нормандското нашествие несъмнено играе косвена роля в много от тях. Следователно дълготрайното влияние на Уилям е много голямо.