Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (27)

27. КАРЛ МАРКС
1818 — 1883

Карл Маркс, първосъздателят на „научния социализъм“, е роден в 1818 г. в град Трир, Германия. Баща му бил правист и на седемнайсет години Маркс постъпва в Бонския университет, за да изучава също право. По-късно обаче се прехвърля в Берлинския университет, а накрая получава титлата доктор по философия от университета в Йена.

После Маркс се отдава на журналистическа дейност и известно време е редактор на кьолнския „Райнише Цайтунг“. Но скоро радикалните му политически възгледи започват да му носят неприятности и той се премества в Париж. Там се запознава с Фридрих Енгелс и между тях възниква тясно лично и политическо приятелство, което ще трае цял живот. Макар че всеки е автор на няколко отделни произведения, интелектуалното им сътрудничество е толкова свързано, че трудовете на двамата могат да се разглеждат като единно, съвместно постижение. Ето защо Маркс и Енгелс са поставени в тази книга заедно под името само на Маркс, който е смятан (струва ни се, с основание) за по-важна фигура от двамата.

Скоро Маркс е изгонен от Франция и се премества в Брюксел. Именно там публикува в 1847 г. първия си забележителен труд — „Нищета на философията“. Следващата година той и Енгелс издават „Комунистически манифест“, произведението, спечелило най-много читатели. По-късно същата година Маркс се завръща в Кьолн, но само след месеци е прокуден и оттам. Тогава се премества в Лондон, където остава до края на дните си.

Макар да печели нещичко като журналист, в Лондон Маркс се занимава предимно с изследователска работа и пише книги за политика и икономика. (През тези години той и семейството му се издържат най-вече благодарение на щедри дарения от Енгелс.) Първият том на „Капиталът“, най-важния труд на Маркс, излиза в 1867 г. След смъртта му в 1883 г. другите два тома съставя, редактира и издава Енгелс въз основа на бележки и ръкописи, оставени от Маркс.

Марксовите трудове са теоретичната основа на комунизма и на много други съвременни форми на социализма. Когато Маркс умира, още няма страна, която да е приложила на практика идеите му. Но през последващото столетие комунистически управления се установяват в много страни, между които Русия и Китай, а в редица други държави възникват марксистки движения, които се стремят да вземат властта. Дейността на марксистките партии — тя включва агитация, политически убийства, терор и бунтове преди завземането на властта и войни, жестоки репресии и кървави чистки след завземането й — държи света в напрежение десетки години и е отнела живота на около 100 милиона души! През столетието след Маркс няма философ, който да е оказал толкова широко въздействие върху света. Може да смятате — както смятаме ние, — че марксизмът е икономическо и политическо бедствие, но няма съмнение, че той е забележително движение. Всъщност единствената причина Маркс да не е поставен на по-предно място в тази книга е, че той трябва да сподели заслугата — или по-скоро вината — за всичко, което се случи, с много други личности, между които бележити фигури като Ленин, Сталин и Мао Цзе-дун.

Ясно е, че Маркс заслужава високо място в тази книга. Въпросът е колко високо? Дори ако признаем огромното влияние на комунизма, пак можем да се питаме за значението на самия Маркс в рамките на комунистическото движение. Поведението на съветското правителство никога не е било строго съобразено с трудовете на Маркс. Той излага концепции като Хегеловата диалектика и принадената стойност, но такива абстрактни понятия едва ли са оказали въздействие върху всекидневната практика на руското или китайското ръководство.

Неведнъж е посочвано, че марксистката икономическа теория е пълна с грешки. И наистина много от Марксовите конкретни предположения се оказаха неверни. Например той предвиждаше, че трудовите хора в капиталистическите страни ще обедняват все повече и повече; очевидно това не стана. Маркс предричаше също, че буржоазията ще изчезне, като повечето нейни членове ще се превърнат в пролетариат, и само малцина ще се издигнат до класата на капиталистите. Това също не стана. Освен това той вярваше, че засилената механизация ще намали печалбите на капиталистите — предвиждане, което се оказа не само погрешно, но и доста глупаво. Обаче правилни или неправилни, икономическите теории на Маркс нямат нищо общо с неговото влияние. Значението на един философ се определя не от правилността на неговите възгледи, а от това дали идеите му подбуждат хората към действие. Така погледнато, Маркс несъмнено има огромно влияние.

Марксистките движения подчертаваха главно четири основни идеи: 1) Малцина живеят в охолство, а повечето работници страдат от беднотия. 2) За да се избегне тази несправедливост, трябва да се установи социалистическа система, т. е. система, при която средствата за производство са в ръцете на държавата, а не на частни лица. 3) В повечето случаи единственият начин да се установи такава система е насилствената революция. 4) За да се запази социалистическата система, необходимо е дълго време да се поддържа диктатурата на комунистическата партия.

Всяка от първите три идеи е била недвусмислено изразявана далеч преди Маркс. Четвъртата е изведена донякъде от Марксовата идея за „диктатура на пролетариата“. Но времетраенето на съветската диктатура е като че ли повече резултат от практиката на Ленин и на Сталин, отколкото на учението на Маркс. Ето защо някои твърдят, че въздействието на Маркс върху комунизма е само формално, а не реално, и че уважението, отдавано на неговото учение, е само грим, само опит да се намери „научно“ оправдание за идеи и политика, които и без това са щели да бъдат възприети.

Макар такива твърдения да съдържат известна истина, те положително са пресилени. Ленин например не само твърди, че прилага учението на Маркс; той е чел трудовете му, възприел ги е напълно и вярва, че се ръководи от тях. Същото се отнася за Мао Цзедун и за много други комунистически ръководители. Вярно, Марксовите идеи може да са разбирани или тълкувани погрешно, но същото може да се каже за идеите на Исус, Буда или Мохамед. Ако цялата основна политика на марксистките правителства и движения беше извлечена директно от учението на Карл Маркс, той щеше да заслужава дори по-предно място в тази книга.

Някои Марксови идеи — например интересният възглед за „икономическото обяснение на историята“ — очевидно ще останат валидни дори след като комунизмът изчезне напълно. Обаче главният фактор за определяне мястото на Маркс ще бъде преценката за значението на комунизма в по-дългосрочна перспектива.

Едно столетие след смъртта си той имаше повече от един милиард последователи, поне формално. Това означава по-голям брой привърженици, отколкото е имала всяка друга идеология както в абсолютни числа, така и като част от населението на света. Това караше много комунисти да се надяват (а антикомунистите да се страхуват), че светът ще доживее пълното възтържествуване на марксизма.

В първото издание на тази книга писахме: „Макар да не е сигурно точно докъде ще стигне комунизмът и колко дълго ще трае, вече трябва да е ясно, че тази идеология се е окопала здраво и ще оказва силно влияние в света поне още няколко столетия.“ Сега е ясно, че тази оценка е неоснователно песимистична. Комунизмът бе отхвърлен в Русия, в другите бивши съветски републики и в повечето верни на СССР страни. Ролята на марксизма спадна главоломно през последните няколко години и имаме впечатлението, че този упадък е безвъзвратен.

Ако това е така, периодът, в който марксизмът е бил голяма сила, ще се окаже само около един век, а не столетия. Ето защо цялото влияние на Карл Маркс е по-малко, отколкото бе преценено в първото издание на книгата. Но дори при това положение той си остава значително по-важна фигура от Наполеон или Хитлер. Влиянието и на единия, и на другия е по-краткотрайно от Марксовото, а и географски е с по-малък обхват.