Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (92)

92. МЕН ЦЗИ
ок. 371 пр. Хр. — ок. 289 пр. Хр.

Китайският философ Мен Цзи е най-важният последовател на Конфуций. Учението му, изложено в „Книга на Мен Цзи“, се радва на висока почит в Китай векове наред. За него често казват, че е „вторият влъхва“, т. е. вторият по мъдрост след самия Конфуций, от когото го делят около две столетия.

Мен Цзи е роден около 371 г. пр. Хр. в малката държава Цзю, там, където сега се намира китайската провинция Шандун. Епохата, в която е роден, е последният период на династията Чжоу, който китайците наричат „период на воюващите държави“, тъй като по онова време Китай е политически разединен. Мен Цзи е възпитан в конфуцианската традиция и винаги е бил твърд привърженик на Конфуциевите идеали, но накрая става уважаван учен и философ със свои собствени заслуги.

Вече пълнолетен, Мен Цзи обикаля Китай и предлага съветите си на различни владетели. Неколцина от тях го изслушват почтително и известно време той е сановник в държавата Чжи, но не се задържа на постоянна държавна служба. В 312 г. пр. Хр. на петдесет и девет години Мен Цзи се завръща в родната си държава Цзю и остава там до смъртта си. Не е известна точната година, когато умира, но вероятно е някъде около 289 г. пр. Хр.

Още приживе той печели последователи, но влиянието му в Китай се дължи преди всичко на неговата „Книга на Мен Цзи“, в която са изложени основите на учението му.

Тонът й е идеалистичен и оптимистичен, тя отразява убеждението му, че природата на човека е поначало добра. В много отношения политическите идеи са сходни с възгледите на Конфуций: Мен Цзи е твърдо убеден, че владетелят трябва да управлява предимно с нравствения си пример, а не със сила. Но Мен Цзи е много повече „народен човек“ в сравнение с Конфуций. „Небето вижда, каквото народът вижда, небето чува, каквото народът чува“ — е една от неговите широко известни мисли. Мен Цзи подчертава, че най-важната съставка на всяка държава е народът, а не владетелят й. Негово задължение е да работи за добруването на своя народ и той трябва да му дава нравствен пример и подходящи условия за живот. Мен Цзи препоръчва следните насоки в управленската политика: свободна търговия, леки данъци, съхраняване на природните богатства, по-равноправно разпределение на благата от съществуващото и повече грижи на управниците за престарелите и неспособните да се грижат за себе си. Мен Цзи вярва, че царската власт произтича от Небето, но владетел, който пренебрегва добруването на народа, губи своя „небесен мандат“ и с право ще бъде свален. Тъй като втората част от това изречение обезсилва първата, Мен Цзи фактически твърди (далеч преди Джон Лок), че народът има право да се разбунтува срещу несправедливия владетел. Тази идея е общоприета в Китай.

Най-общо казано, почти в цялата история политиката, проповядвана от Мен Цзи, е допадала повече на поданиците, отколкото на владетелите. Затова едва ли е чудно, че препоръките му не се харесват на управниците по негово време. С течение на годините обаче възгледите му се възприемат все по-нашироко от конфуцианските учени и китайския народ.

След възхода на неоконфуцианството през XI и XII век славата на Мен Цзи, вече значителна, става още по-голяма в Китай.

На Запад, разбира се, Мен Цзи почти няма влияние. Това само отчасти се дължи на факта, че той пише на китайски. Книжката на Лао Цзъ за даоизма, написана в Китай горе-долу по едно и също време с „Книга на Мек Цзи“, е превеждана много пъти на европейски езици, тъй като доста хора намирали интересни идеите, изразени в нея. Но не е същото с „Книга на Мен Цзи“, в която малцина чужденци виждат нещо оригинално и проникновено.

Може да звучи примамливо управлението да се грижи за благосъстоянието на престарелите и неспособните; може би звучи не по-малко примамливо да ратуваш за ниски данъци. Но американски политик, който се обяви за такива мерки, без да се конкретизира, вероятно ще си спечели недоверието и на либерали, и на консерватори. По същия начин Мен Цзи се обявява, от една страна, за по-справедливо разпределение на благата, а от друга — за свободна търговия и ниски данъци, без дори да си направи труда да разреши някак противоречието между тези две мерки. Това може да изглежда малко несправедливо спрямо Мен Цзи, който в края на краищата не се е кандидатирал за член на американския конгрес. Има какво да се каже за философ, който представя достойни за внимание (макар и донякъде непоследователни) принципи, въпреки че не уточнява как да бъде разрешен конфликтът между тях. В крайна сметка философ като Макиавели, който изразява предпочитанията си по-ясно от Мен Цзи, е упражнил по-силно влияние върху човешката мисъл.

Възгледите на Мен Цзи безусловно имат влияние върху китайците. Въпреки че неговото значение за конфуцианството е несравнимо със значението на Свети Павел за християнството (ако не друго, Павел е спечелил далеч повече последователи от него), Мен Цзи безспорно е мислител с голямо въздействие. Приблизително двайсет и два века неговите идеи се изучават в цял един район, населен с 20 процента от обитателите на света. Малцина философи на планетата имат толкова голямо влияние.