Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (45)

45. ЛУДВИГ BAH БЕТХОВЕН
1770 — 1827

Лудвиг ван Бетховен, най-великият композитор, е роден в 1770 г. в град Бон, Германия. Музикалната му дарба се проявява още в най-ранна възраст, а първата му публикувана творба датира от 1783 г. Като младеж посещава Виена, където го представят на Моцарт, но познанството им трае доста кратко. В 1792 г. Бетховен се връща във Виена и известно време учи при Хайдн, тогава виден виенски композитор. (Моцарт умира предишната година.) Бетховен остава до края на живота си във Виена, по онова време музикалната столица на света.

Необикновената виртуозност на Бетховен като пианист прави силно впечатление и той се радва на успех както като изпълнител, така и като учител. Композира много, творбите му се приемат добре и от двайсет и пет годишна възраст той вече е в състояние да ги продава с лекота на издателите.

Когато Бетховен наближава трийсетте, се появяват първите признаци на глухотата му. Нищо чудно, че младият композитор е дълбоко разтревожен от тази страшна неприятност. Известно време дори го гложди мисълта за самоубийство.

Годините от 1802 до 1815 се смятат от някои за средния период в Бетховеновото творчество. Глухотата му се засилва и той започва да избягва общуването с други хора. Това оставя у хората погрешното впечатление, че Бетховен е мизантроп. Има няколко любовни връзки с млади дами, но всички те, изглежда, завършват злополучно и той остава неженен.

Бетховен продължава да композира много, но с течение на годините обръща все по-малко внимание на произведения, които се харесват на тогавашната музикална публика. Въпреки това продължава да жъне успехи.

Когато наближава петдесетте, Бетховен оглушава напълно. Последицата е, че престава да изнася публични концерти и се затваря още повече в себе си. Композира по-рядко и музиката му става по-трудно разбираема. Той вече твори само за самия себе си и за някаква идеална бъдеща публика. Говори се, че веднъж казал на някакъв критик: „Те не са за вас, а за по-късна епоха.“

Една от най-жестоките иронии на съдбата е, че най-даровитият композитор на всички времена е страдал от глухота. Ако със свръхчовешко усилие на волята Бетховен беше успял да поддържа въпреки недъга си качеството на своите композиции, това пак би било почти невероятно постижение. Но истината е по-необикновена от чистата измислица: в действителност през годините на пълна глухота Бетховен не само запазва равнището на предишните си композиции, но отива и по-далеч. Творбите, създадени през този последен период, са признати от всички за най-великите му шедьоври. Той умира на петдесет и седем години във Виена през 1827 г.

Огромното Бетховеново творчество включва девет симфонии, трийсет и две сонати за пиано, пет концерта за пиано, десет сонати за пиано и цигулка, поредица от великолепни струнни квартети, вокална музика, музика за театър и още много други. Обаче по-важно е не количеството на творбите му, а тяхното качество. В тях великолепно се съчетават силно чувство и съвършен композиционен строеж. Бетховен показва нагледно, че инструменталната музика не може да бъде смятана повече за второстепенно изкуство и със собствените си композиции я издига до най-високи върхове.

Бетховен е крайно оригинален композитор и много от неговите нововъведения са оставили трайна следа. Той увеличава числеността на оркестъра. Удължава симфонията и разширява обхвата й. Показва огромните възможности на пианото и помага то да се превърне в първостепенен музикален инструмент. Бетховен бележи прехода от класическата към романтичната музика и от творбите му е вдъхновено почти всичко, с което се характеризира романтизмът.

Бетховен оказва силно влияние на много по-късни композитори, на творци с толкова разнообразни стилове като Брамс, Вагнер, Шуберт и Чайковски. Той проправя път на Берлиоз, Густав Малер, Рихард Щраус и много други.

Ясно е, струва ни се, че Бетховен трябва да стои над всички музиканти. Въпреки че Йохан Себастиан Бах се радва на почти еднакъв престиж, Бетховеновите творби се изпълняват по-често и пред по-широка публика от неговите. Освен това многобройните Бетховенови нововъведения оказват по-дълбоко влияние върху развитието на музиката, отколкото творбите на Бах.

В заключение нека кажем, че политическите и нравствените идеи се изразяват по-лесно и по-ясно чрез слово, а не чрез музика и в този смисъл литературата е по-въздействащо изкуство от музиката. Тъкмо по тази причина сме поставили Шекспир малко по-високо, при все че Бетховен е най-личната фигура в историята на музиката. А сравнявайки го с Микеланджело, много силно повлия обстоятелството, че повечето хора предпочитат да слушат музика, отколкото да съзерцават живопис или скулптура. Ето защо смятаме, че композиторите имат, общо взето, по-голямо въздействие от живописците и скулпторите, които са им равностойни по значение в собственото си изкуство. В крайна сметка, стори ни се уместно да поставим Бетховен някъде по средата между Шекспир и Микеланджело.