Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (67)

67. ЮЛИЙ ЦЕЗАР
100 пр. Хр. — 44 пр. Хр.

Гай Юлий Цезар, прочутият римски военен и политически ръководител, в роден в Рим 100 години пр. Хр., по време на небивал политически подем.

През второто столетие пр. Хр., след победата над Картаген във втората пуническа война, римляните създават обширна империя. От тази победа много от тях забогатяват. Но войните нанасят поражения върху социалното и икономическото положение на Рим и голяма част от селячеството остава безимотна. Римският Сенат, отначало нещо като съвет на старейшините в малък град, се оказва неспособен да управлява безпристрастно и успешно една обширна империя. Шири се политическа корупция и целият Средиземноморски район страда от лошото управление в Рим. В самия Рим от 133 г. пр. Хр. започва продължителен период на безредици и политически пристрастни войски (една на Марий в 87 г. пр. Хр. и друга на Сула в 82 г. пр. Хр.) шестват из него. Макар нескопосаното управление да е очевидно за всички, повечето римски граждани настояват да се запази републиканският режим. Юлий Цезар е вероятно първият забележителен политически водач, който ясно разбира, че не си струва да се спасява демократичното управление в Рим, което и без това е вече неспасяемо.

Самият Цезар е потомък на стар патрициански род. Получил добро образование, още на младини той се включва в политическия живот. Подробностите около длъжностите, които е заемал, различните негови съюзи и политическият му възход са съществени, но няма да ги изреждаме тук. Ще отбележим само, че в 58 г. пр. Хр., Юлий е назначен за управител на три чужди, подвластни на Рим провинции: Сизалпийска Галия (Северна Италия), Илирия (крайбрежните райони на съвременна Югославия) и Нарбонска Галия (южното крайбрежие на Франция). По това време под негово командване са четири римски легиона с около двайсет хиляди души.

През периода 58–51 г. пр. Хр. Цезар използвал тези войски, за да завладее цялата останала Галия — област, която обхваща горе-долу днешна Франция и Белгия, заедно с части от Швейцария, Германия и Холандия. Въпреки че противниковите сили имат голямо числено превъзходство, той успява да разгроми напълно галските племена и да присъедини цялата територия чак до река Рейн към владенията на Рим. Изпраща и две експедиции до Британия, но не постига там трайни завоевания.

Завладяването на Галия прави Цезар, който вече е видна политическа фигура, популярен герой в Рим; по мнението на политическите му противници, много по-популярен и силен отпреди. Когато задачата му на военен ръководител приключва, римският Сенат му нарежда да се завърне в Рим като обикновен гражданин — т. е. без легионите си. Цезар се опасява — може би основателно, — че ако се завърне в Рим без войските си, политическите му противници ще използват възможността да го унищожат. Затова през нощта на 10 срещу 11 януари 49 г. пр. Хр., противопоставяйки се открито на римския Сенат, Цезар превежда войските си през река Рубикон в Северна Италия и настъпва към Рим. Този явно незаконен акт поставя началото на гражданска война между Цезаровите легиони и верните на Сената сили. Войната продължава четири години и завършва с пълна победа на Цезар, като последната битка се води край Мунда, Испания, на 7 март 45 г. пр. Хр.

Цезар вече е стигнал до извода, че ефикасният, просветен деспотизъм, от който се нуждае Рим, може да бъде осъществен най-добре от самия него. Той се завръща в Рим през октомври 45 г. пр. Хр. и става пожизнен диктатор. През февруари 44 г. пр. Хр. му предлагат корона, но той се отказва от нея. Той вече е военен диктатор и това не успокоява противниците му републиканци. На 15 март 44 г. пр. Хр. Цезар е убит от група заговорници по време на събрание на Сената.

През последните години от живота си Цезар се залавя с енергична програма за реформи. Съставя план, според който ветераните от войската и бедните римски граждани трябва да бъдат настанени в нови селища, пръснати из цялата империя. Разширява римското гражданство така, че от него се ползват няколко нови групи лица. Възнамерява да въведе единна система за градските управи на италийските градове. Предвижда също обширна строителна програма и кодифициране на римските закони. Въвежда и най-различни други реформи. Но не успява да постигне задоволителна конституционна система за управление и може би това е главната причина за неговото падане.

Тъй като само година дели Цезаровата победа при Мунда от неговото убийство в Рим, много от плановете му остават неосъществени и е трудно да се каже доколко просветено и ефикасно щеше да е неговото ръководство, ако беше оцелял. От всичките му реформи най-дълготраен резултат има въвеждането на предложения от него нов календар. С минимални видоизменения той е в сила до днес.

Юлий Цезар, една от най-обаятелните политически фигури в историята, се е отличавал с най-разнообразни дарования. Чудесен политик, блестящ военачалник, превъзходен оратор и писател. Книгата му „Де бело галико“, в която описва покоряването на Галия, отдавна е смятана за литературна класика и според много изследователи е най-увлекателното и интересно произведение на латинската литература. Цезар е храбър, енергичен и красив. Славел се е като донжуан и според нормите на онова време са го смятали дори за разпуснат. Най-прочутото му любовно приключение, разбира се, е връзката му с Клеопатра.

Характерът му често е подлаган на критика. Властта го привлича силно и несъмнено е използвал политическите си позиции, за да забогатява. Но за разлика от повечето амбициозни политици нито е двуличен, нито си служи с измама. Бил е безмилостен и брутален, когато воювал срещу галите. От друга страна, е проявявал небивало великодушие към разгромените си римски противници.

Доказателство за престижа, който носи неговото име, е фактът, че както германската имперска титла кайзер, така и руската цар произхождат от думата „цезар“. Той винаги е бил далеч по-известен от своя родственик Август Цезар, истинския основател на Римската империя. Само че действителното влияние на Юлий Цезар върху историята не е равностойно на голямата му слава. Вярно, че изиграва забележителна роля за падането на римската република. Но значението му в тази насока не бива да се преувеличава, защото републиканското управление в Рим вече е куцукало.

Най-голямото постижение на Цезар е покоряването на Галия. Завладените от него територии остават под римско господство близо пет столетия. През този период те напълно са романизирани. Приемат римските закони, обичаи и език, а по-късно и латинското християнство.

Съвременният френски език до голяма степен произхожда от някогашния разговорен латински.

Покоряването на галите оказва важно влияние и върху самия Рим, защото в продължение на няколко века дава сигурност на италийските земи срещу нападения откъм север. Всъщност покоряването на Галия е фактор за сигурността на цялата Римска империя.

Дали римляните нямаше рано или късно да покорят Галия, дори Цезар да не съществуваше? Те не са имали техническо или числено превъзходство над галските племена. От друга страна, Рим бързо се разширява в периода преди покоряването на галите и известно време след това. При високата боеспособност на римските легиони по онова време, близостта на Галия до Рим и разединението на галските племена може да се каже, че галите едва ли са имали изгледи да останат независими. Във всеки случай безспорно е, че Цезар е пълководецът, който разгромява многобройните келтски войски и завладява Галия. И тъкмо това постижение му осигури място в тази книга.