Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (83)

83. МАНИХЕЙ
216 — 276

Пророкът от III век Манихей е създателят на манихейството, религия, която, макар и изчезнала днес, по време на апогея си е имала многобройни последователи. Възникнало в Близкия изток, манихейството се разпространява на запад чак до Атлантическия и на изток чак до Тихия океан. То успява да просъществува повече от хиляда години.

В създадената от Манихей вяра интересно са синтезирани по-ранни религии. Манихей признава като пророци Заратустра, Буда и Исус, но твърди, че е получил ново и по-пълно откровение от всеки от тях.

Макар в религията на Манихей да са застъпени християнски и будистки елементи, най-поразителното е (поне за Запада), че това учение води началото си от Заратустровия дуализъм. Манихей учи, че светът не е подчинен на едно-единствено божество, а е по-скоро арена на неспирна борба между две сили, две начала. Едното начало е злото, което той отъждествява с мрака и материалното, а другото е доброто, отъждествено със светлината и духовното. На пръв поглед това напомня малко за християнските понятия Бог и Сатана; но според манихейството двете начала — добро и зло, са еднакво силни. Последицата от такова вярване — парадоксалното право на съществуване на злото, тревожило толкова много християнските и еврейските философи — изобщо не е проблем за манихейците.

Тук няма достатъчно място да описваме подробно манихейското богословие. Налага се обаче да отбележим, че манихейците отъждествяват душата на човека с доброто, а тялото му — със злото, което води до схващането, че всякакви полови отношения — дори за целите на възпроизводството — трябва да се избягват. Забранени са дори яденето на месо и пиенето на вино.

На пръв поглед изглежда невъзможно такова учение да привлече и да задържи много последователи. Но пълният комплект от забрани не се отнася за всички вярващи, а само за малък брои от тях, наречени Избраници. На обикновените членове — Слушатели, е позволено да имат жени (или държанки), да създават семейство, да ядат месо, да пият вино и т. н. Имало различни религиозни обреди, които Слушателите трябвало да спазват, и те били длъжни да подкрепят Избраниците, но манихейският морален кодекс не бил труден за спазване. (Има, разбира се, и други религии, които изискват безбрачие на свещенослужителите и на монасите, но това не се отнася за масовите последователи.) След смъртта душите на Избраниците отиват направо в рая; за Слушателите пътят към него е малко по-дълъг. Но някои манихейски секти, например катарите, вярвали, че Слушателите могат да стигнат до рая толкова лесно, колкото и Избраниците, макар че приживе са се ползвали с по-голяма свобода.

Манихей е роден в 216 г. в Месопотамия, част от Персийската империя по времето на Арсак, или на Партската династия. Самият Манихей е от персийски произход и е някакъв роднина на Арсакидите. Повечето персийци вярвали под една или друга форма в учението на Заратустра, но Манихей е възпитан в малка религиозна секта, повлияна силно от християнското учение. Имал божествени видения, когато бил дванайсетгодишен, а на двайсет и четири започва да проповядва своята нова религия. Отначало няма успехи в родната си земя и заминава за Северозападна Индия, където успява да спечели за свой последовател един местен владетел.

В 242 г. се завръща в Персия и си урежда аудиенция с цар Шапур I. Макар Шапур да не става манихеец, Манихей му прави силно впечатление и той му позволява да проповядва новото си учение в цялата Персийска империя. (След установяването на нова династия около 226 г. тази по-късна Персийска империя понякога се нарича Сасанидска.) През следващите трийсетина години при владетелите Шапур I и Ормизд I Манихей проповядва безпрепятствено и спечелва голям брой последователи. През същия период изпраща и мисионери в чужди страни. Но успехите на Манихей предизвикват антагонизма на свещенослужителите на Заратустровото учение, което става официалната религия в Персия по времето на Сасанидската династия. Около 276 г., когато на престола се възкачва новият владетел Бахрам I, Манихей е задържан и хвърлен в затвора, там умира след двайсет и шест дневни жестоки изтезания.

Манихей е написал няколко книги: една на персийски, а другите на старосирийски (семитски език,-тясно свързан с арамейския от времето на Христос). Те стават канони за манихейската религия. След загиването на религията се изгубват и манихейските свещени писания; но през XX век някои от тях са преоткрити.

В началото манихейството е жизнеспособна религия. Докато пророкът Манихей е жив, тя печели последователи от Индия до Европа. След смъртта му влиянието й продължава да расте и накрая стига на запад до Испания, а на изток до Китай. На Запад достига апогея си през IV век, когато е вече сериозен съперник на християнството. Щели девет години самият Свети Августин е бил привърженик на манихейството.) Но след като християнството става официалната религия в Римската империя, манихейството е подложено на жестоки преследвания и към 600 г. е почти изкоренено на Запад.

То остава силно в Месопотамия и Иран. Оттам се разпространява в Средна Азия, Туркестан и западната част на Китай. Към края на VIII век манихейството става официална религия на уйгурите, които владеят значителен район от Западен Китай и Монголия. То се разпространява и навътре в същински Китай, стига чак до крайбрежието и оттам — на остров Тайван. Обаче възходът на исляма през VII век води накрая до залеза на манихейската религия. През XIII век Абасидските халифи в Багдад започват да я преследват жестоко и не след дълго тя загива в Месопотамия и Иран. От IX век нататък запада и в Средна Азия, а нашествията на монголите през XIII век я довършват окончателно. И все пак около 1300 г. Марко Поло е срещал манихейци в Източен Китай.

Междувременно от манихейството възникват в Европа всякакви секти. През VII век във Византийската империя се появяват павликяните. Към X век идва ред на богомилите, които са най-силни на Балканите. Но най-забележителни от тези европейски издънки са катарите (повече известни като албигойци, по името на френския град Алби, една от техните крепости). През XII век катарите си спечелват много последователи в Европа и особено в Южна Франция. Албигойците се смятат за християни, въпреки че учението им е много по-близо до манихейството; правоверните църковни власти ги причисляват към еретиците. В края на краищата папа Инокентий III, най-мощният и най-непримиримият от средновековните папи, обявява кръстоносен поход срещу тях. той започва в 1209 г. След ужасни жертви и опустошения в голяма част от Южна Франция в 1244 г. албигойците са напълно съкрушени. Въпреки това в Италия катарите изчезват чак през XV век.

Всяка вяра оказва голямо въздействие върху живота на искрените си последователи. Ето защо създателят дори на незначителна религия е в повечето случаи човек с чувствително влияние. Макар и вече изчезнало, за своето време манихейството е било важна религия и следователно Манихей е бил много влиятелна личност. (Неприятен, но не и за пренебрегване е фактът, че много други утвърдени религии са били принудени да предприемат гонения срещу манихейците, за да ги унищожат.)

Личната роля на Манихей в създаването на новата вяра е огромна. Той основава тази религия, създава нейното богословие и предписва нравствените й норми. Вярно е, че много от идеите си той е почерпил от по-ранни мислители, но Манихей успява да съчетае различни възгледи в строго определена нова система. Освен това с проповедите си превръща много хора в манихейци, създава църковна организация и написва манихейското свещено писание. Рядкост е толкова важно масово движение да е дело на един-единствен човек. Ясно е, че без него манихейството изобщо не би се родило, и в това отношение Манихей, подобно на много други религиозни водачи, има далеч по-голямо значение от повечето учени и изобретатели. Следователно Манихей несъмнено има място в тази класация. Въпросът е къде? Очевидно той трябва да стои много по-назад от създателите на трите главни религии в света (християнство, мохамеданство и будизъм), чиито последователи вече наброяват милиарди. От друга страна, макар че учението на Заратустра и джайнизмът все още съществуват за разлика от манихейството, при своя апогей то е имало много повече последователи и от двете и е оказало върху света по-голямо въздействие от тяхното. Ето защо сме поставили Манихей по-високо от Заратустра и Махавира.