Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (60)

60. ДЖОУЗЕФ ЛИСТЪР
1827 — 1912

Джоузеф Листър, британският хирург, въвел за първи път антисептичните средства в хирургията, е роден в 1827 г. в Ъптън, Англия. В 1852 г. получава докторат от Университетския колеж в Лондон, където е бил отличен студент. В 1861 г. е назначен за хирург в Кралската амбулатория в Глазгоу, където работи осем години. Най-вече през този период той развива метода си за антисептична хирургия.

В Кралската амбулатория той отговаря за отделенията в новото крило, предназначено само за хирургия. Остава ужасен от високата смъртност след операции там. Инфекциите и гангрената са нещо обичайно. Листър се старае да поддържа чистота в отделенията си. Това обаче не е достатъчно, за да се предотврати високата смъртност. Много лекари твърдят, че мръсотията около амбулаторията е причина за инфекциите. Но това обяснение не го задоволява.

Един ден през 1865 г. прочита доклад на Луи Пастьор и се запознава с теорията, че болестите се предизвикват от микроби. Това го навежда на главната му идея. Щом причина за инфекциите са микробите, най-добрият начин да се избягват следоперативните възпаления ще бъде те да се унищожават още преди да са навлезли в откритата рана. Листър използва карболова киселина против микробите и въвежда цял ред нови антисептични мерки. Не само си измива старателно ръцете преди всяка операция, но се грижи инструментите и превързочните материали да са напълно обеззаразени. Дори пръска в операционната карболова киселина. Резултатът е рязко съкращаване на смъртните случаи след операция. През периода 1861/65 г. следоперативната смъртност в мъжкото отделение е 45 на сто. В 1869 г. тя вече е 15 процента.

Първият задълбочен доклад на Листър върху антисептичната хирургия е публикуван в 1867 г., но схващанията му не се приемат незабавно. В 1869 г. обаче му предлагат катедрата по клинична хирургия при Единбургския университет и през седемгодишната му работа там името му се прославя. През 1875 г. прави обиколка из Германия и изнася лекции, в които излага своите възгледи и методи; следващата година прави подобно пътуване из Съединените щати. Но повечето медици още не са убедени в правотата му.

В 1877 г. му възлагат да оглави катедрата по клинична хирургия при Кралския колеж в Лондон и на тази длъжност се задържа повече от петнайсет години. Демонстрациите на антисептична хирургия в Лондон предизвикват голям интерес в медицинските кръгове, а резултатът е, че разбиранията на Листър се приемат все по-широко. Към края на живота му Листъровите принципи в антисептичната хирургия са вече възприети от почти всички медици в света.

За пионерското си дело Листър получава много почести. Пет години е председател на Кралското научно дружество и става личен хирург на кралица Виктория. Женен, но без деца, той живее близо осемдесет и пет години. Умира в 1912 г. в Уолмър, Англия.

Нововъведенията на Листър внасят коренни промени в хирургията и благодарение на тях е спасен животът на милиони хора. Днес не само много по-малко пациенти умират от следоперативни инфекции. Сега хирургията спасява и онези, които не биха се осмелили да се подложат на операция при някогашните условия, когато опасността от инфекция е била далеч по-голяма. Освен това хирурзите могат да извършват сложни операции, с които не биха се наели някога при толкова чести инфекции. Преди едно столетие например обикновено не са мислили за операции, които предполагат отваряне на гръдния кош. Въпреки че съвременните похвати в антисептичната хирургия се различават от методите на Листър, те включват същите основни разбирания и са продължение на неговите принципи.

Някой може да каже, че идеите на Листър толкова очевидно са копирани от Пастьор, че той няма никаква заслуга. Но независимо от писаното от Пастьор все някой е трябвало да разработи и популяризира методите на антисептичната хирургия.

Фактът, че и Листър, и Пастьор са включени в класацията, не означава, че отбелязваме два пъти едно и също откритие. Теорията, че болестите се предизвикват от микроби, намира толкова забележителни приложения, че дори заслугата да бъде разделена между Пастьор, Левенхук, Флеминг и Листър, всеки от тях има пълното право да бъде включен в тази книга.

Има и друго евентуално възражение Листър да получи такова високо място в класацията. Близо двайсет години преди него унгарският доктор Игнац Земелвайс (1818–1865), който работел във Виенската главна болница, ясно е показал предимствата на антисептичните средства както в акушерството, така и в хирургията. Но въпреки че Земелвайс става професор и написва чудесна книга за идеите си, той остава до голяма степен незабелязан. Именно Джоузеф Листър и това, което той пише, говори и демонстрира, всъщност убеждава медицинските среди в необходимостта от антисептични средства в лекарската практика.