Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (43)

43. АЛИКЗАНДЪР ФЛЕМИНГ
1881 — 1955

Аликзандър Флеминг, откривателят на пеницилина, е роден в 1881 г. в Локфийлд, Шотландия. След като завършва медицинската школа в лондонската болница „Света Мария“, Флеминг се залавя с изследвания в имунологията. По-късно, като военен лекар през Първата световна война, насочва вниманието си към инфектирани рани и забелязва, че голяма част от антисептичните средства увреждат телесните клетки дори повече, отколкото вредят на микробите. Дава си сметка, че му е необходимо някакво лекарство, което ще унищожава бактериите, без да вреди на човешките клетки.

След войната се връща в болницата „Света Мария“ и продължава да се занимава с изследванията си. В 1922 г. открива субстанция, която нарича лизозим. Той се произвежда от човешкото тяло, състои се от слуз и сълзоподобна течност и не е вреден за телесните клетки. Лизозимът унищожава някои микроби, но за жалост не и онези, които са особено опасни за човека. Това откритие, макар и интересно, няма голямо значение.

Флеминг стига до големия си успех едва в 1928 г. Изложена на въздух, една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин по името на плесента (пеницилинум нотатум), която я произвежда, се оказва напълно безвредна както за хората, така и за животните.

Получените от Флеминг резултати са публикувани в 1929 г., но почти никой не им обръща внимание. Флеминг е отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от десет години това чудодейно лечебно средство остава в забвение.

Най-после в края на 30-те години двама английски медици — Хауард Уолтър Флори и Ернст Борис Чейн — попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и постигат същите резултати. После пречистват пеницилина и го изпробват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект.

С подкрепата на британските и американските власти на сцената излизат фармацевтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производство на пеницилин в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали в сраженията, но през 1944 г. с него вече се лекуват и цивилни както в Британия, така и в Америка. Когато в 1945 г. войната завършва, пеницилинът намира приложение в целия свят.

Откриването на пеницилина дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на много „чудотворни лекарства“. Въпреки това пеницилинът остава най-широко употребяваният антибиотик.

Една от причините за продължаващото му господство е, че действа ефикасно срещу най-различни вредни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, червена треска и дифтерит, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, циреи, костни инфекции, пневмония, гангрена и различни други заболявания.

Друго негово предимство е голямата му безопасност. Дози от 50 000 единици пеницилин дават резултат при някои инфекции: но има случаи, когато са инжектирани 100 милиона единици дневно, без да има лош страничен ефект. Вярно, някои са алергични към пеницилина, но за повечето хора това лекарство е идеалното съчетание от ефективност и безопасност. Пеницилинът вече е спасил живота на милиони и несъмнено в бъдеще ще спаси поне още толкова, затова едва ли някой ще оспори значението на Флеминговото откритие. Разбира се, точното място на Флеминг в тази книга ще зависи от това, каква част от заслугата ще отдадем на Флори и Чейн. Смятаме, че големият дял от нея се пада на Флеминг, който е главният автор на откритието. Без него може би щяха да изминат години, докато пеницилинът бъде открит. Веднъж публикувани неговите резултати, рано или късно неминуемо щеше да се стигне до подобрена технология за производство и пречистване на пеницилин.

От щастливия си брак Флеминг има едно дете. В 1945 г. той е удостоен с Нобелова награда за откритието си, която разделя с Флори и Чейн. Флеминг умира в 1955 г.