Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (65)

65. КРАЛИЦА ИЗАБЕЛА I
1451 — 1504

Днес повечето хора си спомнят Изабела I Кастилска като кралицата, финансирала пътешествието на Христофор Колумб през Атлантическия океан. В действителност тя е била енергична и способна владетелка, взела цяла поредица съдбоносни решения, които векове наред са оказвали влияние в Испания и Латинска Америка, а косвено засягат живота на милиони хора в наши дни.

Тъй като повечето от политическите й решения са резултат от консултации с нейния проницателен и не по-малко способен съпруг Фердинанд V (Арагонски) и са осъществявани в тясно сътрудничество с него, разумно е да ги разгледаме двамата заедно в тази книга. Но статията носи името на Изабела, защото най-важните им решения са резултат от нейни предложения.

Изабела е родена в 1451 г. в град Мадригал, кралство Кастилия — сега част от Испания. Като момиче получава строго религиозно обучение и става ревностна католичка. Нейният полубрат Хенри IV е крал на Кастилия от 1454 г. до смъртта си в 1474 г. По онова време не съществува кралство Испания. Сегашната испанска територия е разделена на четири кралства: Кастилия, най-голямото, Арагон в североизточната част на съвременна Испания, Гранада на юг и Навара на север.

Към края на 60-те години на XV век Изабела, вероятна наследница на кастилския трон, е най-богатата в Европа и много принцове искат ръката й. Нейният полубрат Хенри IV настоява тя да се омъжи за краля на Португалия. Но в 1469 г. осемнайсетгодишната Изабела се измъква от тази женитба и въпреки съпротивата на крал Хенри се омъжва за Фердинанд, наследника на трона в Арагон. Разгневен от непослушанието й, Хенри определя за своя приемница дъщеря си Хуана. Въпреки това, когато Хенри умира в 1474 г., Изабела предявява права за трона на Кастилия. Привържениците на Хуана не приемат това и избухва гражданска война. През февруари 1479 г. Изабелините войски печелят победата. Същата година арагонският крал умира и Фердинанд наследява трона. Оттук нататък Фердинанд и Изабела управляват заедно по-голямата част от Испания.

На теория Арагон и Кастилия са отделни кралства и повечето от държавните им институции са разделени. На практика обаче Фердинанд и Изабела вземат заедно всички решения и полагат всички усилия да работят като двойка владетели на Испания. През целите двайсет и пет години на тяхното съвместно управление основната им политическа цел е да създадат единно испанско кралство, ръководено от силна монархия. Една от първите им задачи е да завладеят Гранада, единствената част от Иберийския полуостров, която все още е под мюсюлманско владичество. Войната започва в 1481 г. и завършва през януари 1492 г. с пълна победа на Фердинанд и Изабела. С покоряването на Гранада Испания добива почти същите териториални граници, каквито има днес. В 1512 г., когато Изабела отдавна е умряла, Фердинанд анексира и малкото кралство Навара.

Още в началото на управлението си Фердинанд и Изабела създават испанската Инквизиция. Това е църковен съд, който съчетава пълномощията на съдия, съдебни заседатели, прокурор и полицейски следователи. Известен е както с жестоките си наказателни мерки, така и с крайно непочтените си процедури. Заподозрените нямат почти никаква възможност да опровергаят обвиненията против тях. Те не получават сведения нито за свидетелските показания срещу тях, нито дори за имената на обвинителите. А ако отхвърлят предявените срещу тях обвинения, често ги подлагат на страшни мъчения, докато не се признаят за виновни. Според най-скромни преценки само през първите двайсет години върху кладата са изгорени поне двайсет хиляди души, а няколко пъти повече са получилите „по-леки“ наказания.

Инквизицията се е оглавявала от свръхфанатизирания монах Томас де Торкемада, личния изповедник на Изабела. Въпреки че има благословията на папата, всъщност се организира и ръководи от испанските монарси. Инквизицията е използвана отчасти за да се установи религиозен конформизъм и отчасти за да се изкорени политическата съпротива срещу монархията. В Англия феодалите винаги са запазвали достатъчно сила, за да ограничат властта на краля. Испанските феодали някога също са били много силни, но монарсите успяват чрез Инквизицията да подчинят непокорните от тях и да установят централизирана абсолютна монархия. Освен това те я използват, за да добият по-голям контрол върху испанското духовенство.

Ала главната цел на Инквизицията са хората, заподозрени в отклонения от религията, и по-конкретно евреите и мюсюлманите, които, макар и формално покръстени в католическата вяра, продължават да изповядват скришом своите религии.

В началото Инквизицията не е насочена против евреите. Но в 1492 г. по настояване на фанатика Торкемада Фердинанд и Изабела подписват указ, според който всички испански евреи трябва или да приемат християнска вяра, или да напуснат страната в четиримесечен срок, като оставят имуществото си. За близо 200 000 испански евреи тази заповед за изселване е истинска катастрофа и много от тях загиват, преди да достигнат спасителен пристан. За Испания загубата на голяма част от най-трудолюбивите и най-способните търговци и занаятчии се оказва жесток икономически удар.

Когато Гранада се предава, мирният договор предвижда на мюсюлманите в Испания да бъде позволено да упражняват религията си. Фактически испанските управници нарушават договора. Ето защо маврите се разбунтуват, но скоро претърпяват поражение. В 1502 г. всички мюсюлмани в Испания са принудени да избират — или да приемат християнството, или да напуснат страната, същият избор, който е предоставен на евреите преди десет години.

Макар и ревностна католичка, Изабела никога не смесва верската принадлежност с испанския национализъм. Тя и Фердинанд се борят усилено и успешно, за да остане испанската католическа църква под контрола на монархията, а не на папата. Това е една от причините, поради която протестантската Реформация през XVI век не можа да пробие в Испания.

Най-забележителното събитие по времето на Изабела е откриването на Новия свят от Христофор Колумб, което също става в съдбоносната 1492 г. Колумбовата експедиция има финансовата подкрепа на кралство Кастилия. (Обаче историята, че Изабела трябвало да заложи скъпоценностите си, за да я подпомогне, не отговаря на истината.)

Изабела умира в 1504 г. Дала е живот на един син и четири дъщери. Синът Хуан умира в 1497 г. Най-известна от дъщерите й е Хуана. Фердинанд и Изабела сватосват Хуана за Филип I Красиви, син на австрийския хабсбургски император и престолонаследник на кралство Бургундия. В резултат на този изключителен династичен брак Изабелиният внук император Карл V наследява една от най-големите империи в европейската история. Той е обявен за Свещен римски император и е най-богатият и най-могъщият монарх на своето време. Териториите, които владее формално или действително, включват Испания, Германия, Холандия, Белгия, Австрия, Швейцария, по-голямата част от Италия, части от Франция, Чехия и Словакия, Полша, Унгария и днешна Югославия плюс голям къс от Западното полукълбо. Карл V и синът му Филип II са ревностни католици, които по време на господството си използват добити от Новия свят богатства, за да финансират войни против протестантските държави в Северна Европа. Така династичният брак, уреден от Фердинанд и Изабела, близо един век след тяхната смърт оказва влияние върху европейската история.

Нека ни бъде позволено да сумираме постиженията и въздействието на Фердинанд и Изабела. С общи усилия двамата до голяма степен успяват: да създадат единно кралство в рамките на приблизително същите граници, които Испания има през последните пет столетия; установяват централизирана, абсолютна монархия; изгонват маврите и евреите, което има важни последици както за прокудените, така и за самата Испания; религиозният им фанатизъм и създаването на Инквизицията дават дълбоко отражение върху цялата бъдеща история на Испания.

Последната мисъл заслужава известно обсъждане. С най-прости думи може да се каже, че Инквизицията поставя Испания в духовна усмирителна ризница. През столетията след 1492 г. по-голямата част от Западна Европа се радва на небивал духовен и научен разцвет. Не и Испания. В обществото, където, ако изкажеш по-различна мисъл, има опасност Инквизицията да те арестува, не е изненадващо, че липсва всякаква оригиналност. В други европейски страни са допустими различни възгледи. Испанската Инквизиция признава само строго правоверния католицизъм. Към 1700 г. Испания в интелектуално отношение е блато в сравнение с останалата част от Западна Европа. Вярно, изминали са пет столетия, откакто Фердинанд и Изабела въвеждат Инквизицията, и повече от 150 години от нейното ликвидиране, и все пак Испания още не се е съвзела напълно от въздействието й.

Подкрепата, която Изабела оказва на Колумбовата експедиция, води дотам, че по-голямата част от Южна и Средна Америка се превръща в испански колонии. Испанската култура и институции — между тях и Инквизицията — се установяват в цял един огромен район от Западното полукълбо. Затова никак не е чудно, че както Испания е духовно изостанала от Западна Европа, така и испанските колонии в Южна Америка духовно изостават от английските колонии в Северна Америка.

Когато мислим къде е мястото на Изабела в тази класация, трябва да вземем под внимание един фактор: дали събитията по нейно време щяха да се случат, ако тя не съществуваше. Вярно е, че духът на кръстоносците е бил много силен в Испания поради 700-годишната й борба да си възвърне Иберийския полуостров от мюсюлманите. Но когато тази борба завършва успешно в 1492 г., Испания има възможност да избира кой път да поеме. И тъкмо Фердинанд и Изабела — особено Изабела — избират пътя на безкомпромисния религиозен шовинизъм. Без влиянието на Изабела не е изключено Испания да беше станала едно смислено плуралистично общество.

Може би е естествено да сравним Изабела с по-прославената английска кралица Елизабет I. Елизабет е поне толкова способна, колкото Изабела; освен това сравнително човечната й толерантна политика я прави като че ли по-симпатична. Но тя е по-малко склонна към нововъведения от Изабела и няма инициатива с такова дълбоко въздействие като Инквизицията. Въпреки че някои действия на Изабела са противни, малко са монарсите в историята, оказали такова дълготрайно влияние като нея.