Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (82)

82. ГРЕГЪРИ ПИНКЪС
1903 — 1967

Грегъри Пинкъс е американският биолог, изиграл главна роля в създаването на оралната таблетка против забременяване. Макар и не много известен^[1], той има много по-голямо влияние върху света от много хора със световна слава.

Хапчето има двояко значение. В свят, който все повече се тревожи от опасностите, които свръхнаселеността носи, значението на таблетката върху контрола на раждаемостта е очевидно. Не толкова директна, но еднакво революционна е ролята й в коренната промяна на половите нрави. Всички признават, че през последните трийсет години настъпи рязка промяна в половите разбирания в Съединените щати. Несъмнено много други фактори — политически, икономически и социологически — допринесоха за тази промяна; но най-решителният фактор беше появата на хапчето. Преди страхът от нежелана бременност пречеше на много жени да имат предбрачни или дори брачни полови отношения. Изведнъж жените видяха възможност да водят полов живот без страх от забременяване и променените условия често водеха и до промяна в отношението и поведението.

Тук може да се възрази, че създаването на „Еновид“ (първата таблетка против забременяване) не е чак толкова важно, тъй като и преди бяха познати безвредни и сравнително надеждни противозачатъчни средства, такъв аргумент не взима под внимание разликата между средство, което е технически ефикасно, и средство, което е психологически приемливо. Преди създаването на хапчето специалистите най-често препоръчваха против забременяване т. нар. спирала. Тя наистина е безвредна и доста надеждна, но на практика повечето жени нямаха (и все още нямат) желание да я употребяват. Заслужава да отбележим, че още при първите опити с таблетката стотици и стотици жени предпочетоха да си опитат късмета с едно неизпробвано (и може би опасно) средство против забременяване, отколкото да употребяват безвредната спирала, издържала проверката на времето.

Може да се възрази също, че създаването на „Еновид“ не е толкова голям успех, тъй като носи известни опасности за здравето и може да се появят — вероятно в близко бъдеще — по-нови и по-безопасни лекарства. Но по естеството си бъдещите средства против забременяване може да претърпят само леки видоизменения, защото таблетката е вече широко възприета и обикновено има задоволителен ефект. През последните трийсет години — период, през който милиони американски жени започнаха редовно да я употребяват — средната продължителност на живота им се е повишила значително. Само това достатъчно ясно показва, че хапчето не носи големи рискове за здравето. Историята ще отбележи — или поне би трябвало да отбележи — създаването на „Еновид“ през 50-те години като огромно постижение в ограничаването на раждаемостта.

Много хора са допринесли за създаването на орална таблетка против забременяване. Всъщност тази идея се е разисквала отдавна; бедата е там, че никой не е знаел точно какви химикали трябва да влязат в състава й. Колкото и странно да е, главното откритие в тази насока е направено още в 1937 г. Тогава А. У. Мейкпийс, Дж. Л. Уайнстайн и М. X. Фридман демонстрират с опитни животни, че инжекции с прогестерон (женски полов хормон) възпрепятстват овулацията. Но — дали защото подкожните инжекции не изглеждат приятен лек против забременяване, или пък защото по онова време прогестеронът е бил изключително скъп — това откритие не привлича вниманието на привържениците на ограничаването на раждаемостта.

Работата върху създаването на таблетката започва едва към 1950 г. с изследванията на американския биолог Грегъри Пинкъс. Очевидно отдавнашната радетелка за ограничаване на раждаемостта Маргарет Санджър е тази, която го убеждава да се заеме с таблетката. Тя едва ли би могла да се спре на по-подходящ човек, защото Пинкъс е специалист по стероидния метаболизъм и психологията при възпроизводството у животните, а също и директор на лабораториите към Фондацията за експериментална биология в Шрузбъри, Масачузетс.

Очевидно Пинкъс, превъзходно съчетание от технически знания и научна интуиция, е стигнал почти веднага до естеството на решението. Скоро той помолва д-р Мин Чуе Чан, изследовател във фондацията, да изпробва прогестерона върху опитни животни, за да види дали ще прекъсне овулацията, когато се взема през устата. Експериментите на Чан излизат успешни. Това наистина е многообещаващо начало, особено като се има предвид, че няколко години по-рано един химик на име Ръсел Маркър е открил начин да синтезира много евтин прогестерон.

Друг важен сътрудник е гинекологът д-р Джон Рок. По молба на Пинкъс той прави опити, които показват, че, приет през устата, прогестеронът спира овулацията. Но изследванията му разкриват и две сериозни трудности при този метод: първо, той спира овулацията само в 85 процента от случаите; и второ, за да се постигне този резултат, са нужни неразумно големи дози прогестерон.

Но Пинкъс е убеден, че е на прав път, и не се отказва. Той предполага, че трябва да има друго съединение, подобно по химичен състав на прогестерона, но без неговите недостатъци. През септември 1953 г. моли различни химически компании да му изпратят мостри от свои синтетични стероиди, близки по състав до прогестерона. Пинкъс изпробва изпратените му химикали и един от тях — норединодрел, му се вижда особено сполучлив.

За Пинкъс това е истинска находка, защото когато в 1950 г. е започнал изследванията, норединодрелът изобщо не е съществувал. Той е синтезиран в 1952 г. от биохимика д-р Франк Колтън, който по-късно го е патентовал на свое име. Обаче нито Колтън, нито някой от преките му шефове са се опитвали целенасочено да създадат орално лекарство против забременяване, нито пък са си дали сметка, че са открили именно такова средство. Понататъшните опити, извършени от изследователската група на Пинкъс, показват, че норединодрелът става още по-ефикасен, ако към него се добави малко количество друг химикал — местранол. Тъкмо тази комбинация накрая е пусната на пазара като „Еновид“.

В 1955 г. Пинкъс разбира, че е дошло време за по-широко изпробване на таблетката. Опитите започват през април 1956 г. в предградията на Сан Хуан, Пуерто Рико, под прекия надзор на д-р Едрис Райс-Рей. Само след девет месеца опитите на тази лекарка показват изумителната ефикасност на хапчето против забременяване. Въпреки това експериментите продължават още три години и едва тогава Управлението за храните и лекарствата разрешава „Еновид“ да се пусне на пазара (май 1960).

От казаното дотук е ясно, че Грегъри Пинкъс не е създал напълно самостоятелно таблетката против забременяване. Франк Колтън е този, който синтезира норединодрела; явно заслуга имат Колтън и останалите химици, проправили пътя за това постижение. Значителен принос имат и хората от групата на Пинкъс — Джон Рок, Мин Чуе Чан и д-р Рамон Гарсия. Д-р Райс-Рей, Маргарет Санджър и други, които не сме споменали, също изиграват важна роля за постигането на крайната цел. И все пак не може да има съмнение, че Грегъри Пинкъс е главният фактор и двигателна сила в осъществяването на целия проект. Той е ученият, който посвещава време и сили на активни изследвания за изнамирането на орално противозачатъчно средство; той е този, който притежава научните и организационните способности, за да доведе докрай целия замисъл; той именно стига до основната идея, набира финансови средства за изследванията и привлича на работа други талантливи личности. Той има прозрението и решителността да доведе всичко до успешния му завършек и той е този, който заслужено получава главното признание за това постижение.

Грегори Пинкъс, син на родители от руски и еврейски произход, е роден в Удбайн, Ню Джърси. Завършва университета Корнъл в 1924 г., а получава докторат от Харвард в 1927 г. След това се занимава с изследователска работа в няколко института, между които Харвардският и Кеймбриджкият, и няколко години работи като професор. В 1944 г. съдейства за създаването на Устърската фондация за експериментална биология и дълго време е директор на нейните лаборатории. Автор е на повече от 250 научни доклада и на една книга — „Овладяване на плодовитостта“, излязла в 1965 г.

Получил е много научни отличия, но нито той, нито някой от другите участници в създаването на прословутото хапче е удостоен с Нобелова награда. Когато Пинкъс умира в 1967 г. в Бостън, смъртта му остава почти незабелязана от широката общественост, че и от повечето учени. Малко са енциклопедиите днес, в които е отбелязано неговото име. Въпреки това той е първосъздателят на едно от най-забележителните постижения в човешката история.