Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (69)

69. ЗИГМУНД ФРОЙД
1856 — 1939

Зигмунд Фройд, родоначалникът на психоанализата, е роден в град Фрайберг, който сега е в Чехия, но по онова време е влизал в Австрийската империя. Когато Зигмунд е бил четиригодишен, родителите му се преселват във Виена, където той остава да живее почти цял живот. Отличен ученик и студент, Фройд получава доктората си по медицина от Виенския университет в 1881 г. През следващите десет години се занимава с изследвания във физиологията, постъпва на работа в психиатрична клиника, има частна практика като невролог, работи в Париж с именития френски невролог Жан Шарко а също и с виенския медик Иозеф Бройер.

Идеите на Фройд за психологията се раждат постепенно. Едва в 1895 г. излиза първата му книга — „Изследвания на истерията“, в съавторство с Бройер. Следващата книга — „Тълкуване на сънищата“, е публикувана в 1900 г. и е един от най-оригиналните му и забележителни трудове. Въпреки че отначало книгата се продава трудно, тя прославя името му. Следват други важни трудове и към 1908 г., когато изнася поредица лекции в Съединените щати, Фройд вече е много прочут. В 1902 г. той създава във Виена дискусионна група по психология. Един от първите й членове е Алфред Адлер, а след няколко години към нея се присъединява и Карл Юнг. Двамата ще станат световноизвестни психолози, и то с пълно основание.

Фройд е женен и има шест деца. В по-късните си години се разболява от рак в челюстта и след 1923 г. се подлага на повече от трийсет операции с надеждата за някакво подобрение. Независимо от болестта и операциите продължава да работи и някои от важните му трудове са създадени в тези напреднали години. В 1938 г. нацистите влизат в Австрия и 82-годишният Фройд, който е евреин, е принуден да забегне в Лондон, където и умира следващата година.

Приносът на Фройд в теорията на психологията е толкова голям, че е трудно да се опише с няколко думи. Той подчертава огромното значение, което подсъзнателните мисловни процеси имат за човешкото поведение. Показва как влияят върху сънищата и предизвикват най-обикновени несполуки като грешки на езика, забравяне на имена, но също и самоналожени злополуки и дори болести.

Фройд разработва метода на психоанализата за лекуване на душевни заболявания. Той формулира теория за устройството на човешката личност. Освен това разработва и популяризира психологически теории, свързани с потиснатостта, защитните механизми, комплекса за полова немощ, подсъзнателното потискане на някои чувства и половия нагон, за да изредим само някои. Много от неговите виждания будеха и будят остри противоречия и предизвикват разгорещени дискусии.

Фройд е може би най-известен с мисълта си, че потиснатото полово влечение често пъти е първопричина за неврозата. (Всъщност той не е първият, стигнал до тази мисъл, но трудовете му допринасят много тя да добие научна стойност.) Освен това той сочи, че половото желание и влечение се проявява от най-ранно детство, а не чак в юношеските години.

Тъй като много от неговите схващания и досега са спорни, много трудно е да оценим мястото му в историята. Той е пионер, който оставя ярка следа, и има забележителната дарба да ражда нови идеи. Но теориите му (за разлика от тези на Дарвин или на Пастьор) така и не можаха да спечелят всеобщото одобрение на научните кръгове, така че е трудно да се каже кои от тях в крайна сметка ще се окажат правилни.

Въпреки продължаващите противоречия около неговите възгледи едва ли има съмнение, че Фройд е голяма фигура в историята на човешката мисъл. Неговите възгледи за психологията промениха коренно разбиранията ни за човешката психика, а термините, въведени от Фройд, отдавна влязоха в обикновена употреба — например ид^[1], его^[2], суперего^[3], Едипов комплекс, желание за смърт^[4].

Вярно е, че психоанализата е изключително скъп начин на лечение, при това често пъти безрезултатен. Но не по-малко вярно е, че този метод има и много успехи. Бъдещите психолози могат да стигнат до извода, че потиснатото полово желание не играе чак такава роля в човешкото поведение, каквато фройдистите твърдят. Но то положително има по-голямо значение, отколкото си представяха психолозите преди Фройд. Повечето учени днес са убедени, че подсъзнателните процеси влияят върху човешкото поведение — нещо, което беше много подценявано преди Фройд. Фройд положително не е най-големият психолог и в крайна сметка може би никога няма да бъде смятан за човека, чиито възгледи винаги са били правилни или почти правилни. Въпреки това той явно е най-влиятелната и значителна фигура в теоретичното разработване на съвременната психология и предвид огромното му значение в тази област, несъмнено заслужава място тук.