Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (41)

41. ОЛИВЪР КРОМУЕЛ
1599 — 1658

Оливър Кромуел, блестящият военен предводител, който в английската гражданска война изведе парламентарните сили до победа, е вдъхновителят за установяване на парламентарната демокрация като форма на управление в Англия.

Кромуел е роден в 1599 г. в Хънтингтън. В младежките си години живее в една Англия, разкъсвана от религиозни противоречия и управлявана от крал, който непоколебимо вярва в абсолютната монархия. Самият Кромуел, провинциалист от знатен произход, е предан пуритан. В 1628 г. е избран за член на парламента, но остава в него кратко време, тъй като на следващата година крал Чарлз I го разпуска и решава да управлява страната еднолично. Едва в 1640 г., когато му трябват пари, за да води война против шотландците, кралят свиква нов парламент. Този нов парламент, чийто член отново е Кромуел, настоява за мерки, които да гарантират, че кралят няма да възстанови деспотичната си власт. Чарлз I обаче не желае да бъде подчинен на парламента и в 1642 г. избухва война между кралските привърженици и застъпниците на парламента.

Кромуел взема страната на парламентарните сили. Той се завръща в Хънтингтън и организира кавалерия, която да воюва срещу краля. В четиригодишната битка неговите забележителни воински способности му печелят все по-голямо признание. Кромуел играе главната роля както в съдбоносното сражение при Марстън Мур (2 юли 1644 г.), което бележи поврат във военните действия, така и в решителния бой край Нейзби (14 юни 1645 г.). В 1646 г. войната приключва. Чарлз I е пленен, а Кромуел е всепризнат като победоносен предводител на парламентарните сили.

Но мир не настъпва, защото парламентарните сили са разделени на фракции, които преследват доста различни цели, и защото кралят, който знае това, отказва да се примири. След година започва втора гражданска война, предизвикана от опита на избягалия от пленничество крал да събере своите бойни сили. В резултат на подновения конфликт кралските сили са разгромени от Кромуел, по-умерените членове на парламента са отстранени, а Чарлз I е екзекутиран през януари 1649 г.

Сега Англия става република (наречена камънуелт), управлявана временно от държавен съвет, чийто председател е Кромуел. Но роялистите скоро набират сили в Ирландия и Шотландия. Те дават подкрепата си на бъдещия Чарлз II, сина на екзекутирания крал. Това предизвиква нахлуването на войските на Кромуел в Ирландия и Шотландия. Продължителните бойни действия завършват в 1652 г. с пълен разгром на роялистките сили.

Сега, когато битките са приключили, е време да се установи ново управление. Остава обаче въпросът каква конституционна форма да има то. Докато Кромуел е жив, този въпрос остава неразрешен. Пълководецът пуритан е извел до победа противниците на абсолютната монархия; но нито победата, нито престижът му са достатъчни, за да разрешат социалните конфликти на последователите му и да ги накарат да се споразумеят за нова конституция. Тези конфликти се преплитат дълбоко и с религиозните вражди, които разделят протестантите както едни от други; така и от римокатолиците.

Когато Кромуел поема властта, от Дългия парламент от 1640 г. е останало само едно незначително, непредставително екстремистко малцинство, така нареченият Ръмп-парламент, т. е. остатъци. Отначало Кромуел се мъчи да се спогоди с него за произвеждането на нови избори. Но не успява и го разпуска със сила. Оттогава до смъртта на Кромуел се създават и разпускат три различни парламента. Приемат се две различни конституции, ала не намират задоволително приложение. През целия този период Кромуел управлява с помощта на армията. Фактически той е военен диктатор. Но многократните му опити да въведе демократични процедури, както и отказът му да се възкачи на трона, който му предлагат, показват, че той не се стреми към диктатура; тя просто е неизбежна, тъй като последователите му не са способни да установят резултатно управление.

От 1653 до 1658 г. Кромуел управлява Англия, Шотландия и Ирландия, носейки титлата лорд-протектор. През тези години той осигурява на Британия, общо взето, добро управление и порядъчна администрация. Подобрява някои от прекалено строгите закони и подкрепя образованието. Кромуел е привърженик на религиозната търпимост и позволява на евреите да се настанят отново в Англия и да изповядват своята религия. (Преди това крал Едуард I ги е прогонил и повече от три столетия те са били изгнаници.) Кромуел води и успешна външна политика. Умира в Лондон от малария в 1658 г.

Наследява го най-големият му син — Ричард Кромуел, който обаче управлява кратко време. В 1660 г. на трона е възстановен Чарлз II. Трупът на Оливър Кромуел е изровен от гроба и увисва на бесилка. Този злонамерен акт не може да скрие факта, че битката за абсолютна монархия е изгубена. Чарлз II много добре разбира това и не се опитва да оспори върховенството на парламента. Когато приемникът му Джеймс II се мъчи да възстанови абсолютната монархия, той скоро е свален с безкръвна революция през 1688 г. В резултат се стига до заветната цел на Кромуел — конституционна монархия, в която кралят стои по-ниско от парламента, и до политика на религиозна търпимост.

През трите столетия след смъртта на Оливър Кромуел неговият характер не е престанал да бъде предмет на спорове. Многобройните му критици го изобличават като лицемер, като изтъкват, че докато все настоявал за върховенството на парламента и се противопоставял на абсолютизма, фактически установил военна диктатура. Но преобладава мнението, че преклонението на Кромуел пред демокрацията е напълно искрено, въпреки че независими от него обстоятелства са го принуждавали да упражнява понякога диктаторска власт. Хората, които споделят това мнение, отбелязват, че той никога не е бил неискрен, че е отказал короната и е отричал постоянната диктатура. Управлението му обикновено е било умерено и толерантно.

Как да оценим цялостното влияние на Кромуел върху историята? Разбира се, той е известен най-вече като блестящ военен командир, разгромил роялистките сили в английската гражданска война, и това е главното му значение. Тъй като в началото на войната, преди Кромуел да излезе начело, парламентаристите търпят поражения, много е възможно, ако не беше той, те да не стигнат до окончателната победа. Успехите на Кромуел довеждат до това, че в Англия се установява и поддържа демократично управление.

Не бива да се мисли, че рано или късно всичко това бездруго щеше да стане. През XVII век по-голямата част от Европа се движи по пътя на абсолютизма; победата на демокрацията в Англия е събитие, което противостои на общата тенденция. По-късно примерът на английската демокрация ще изиграе важна роля във френското Просвещение и Френската революция и в крайна сметка — в установяването на демократични управления в Западна Европа. Освен това няма съмнение, че победата на демократичните сили в Англия има съществен принос и за установяването на демокрация в Съединените щати и в други бивши английски колонии като Канада и Австралия. Макар че самата Англия заема много малка част от света, демокрацията тръгва от нея към райони, които съвсем не са малки.

Щяхме да поставим Оливър Кромуел по-високо, ако не се налагаше да отдадем на философа Джон Лок почти равна заслуга за установяването на демократични институции в Англия и Съединените щати. Трудно е да преценим относителното значение на Кромуел, човек най-вече на действието, и на Лок, човек на идеите. Но ако вземем под внимание духовния климат по времето на Лок, можем да кажем, че подобни на неговите идеи вероятно скоро щяха да възникнат дори Лок да не беше съществувал. А без Кромуел парламентарните сили почти сигурно щяха да изгубят войната.