Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (101)

СВЕТИ ТОМА АКВИНСКИ
ок. 1225 — 1274

Италианският философ Тома Аквински е прочут с богословските си трудове и най-вече със „Сумма теологика“, която е може би най-авторитетното произведение, писано някога за католическите богословски доктрини.

Спокойно може да се каже, че никой освен Тома Аквински не е разработвал толкова изчерпателна и проникновена философска система. Читателят, дори да не е съгласен с изводите на Аквински, не може да остане равнодушен към необикновения интелект на този човек. Но значителна част от написаното от него докосва абстрактни и метафизични въпроси, които за повечето хора нямат практическо значение. Той разисква и етични въпроси, но макар че систематизира по-ранни католически схващания, не внася голяма промяна в етичните идеи или в политическите възгледи. А и едва ли много хора са приели католицизма или християнството само защото са чели произведенията на Аквински. Затова, колкото дълбокомислени и правилни да са разсъжденията на Аквински, съмняваме се, че са оказали голямо влияние върху човешкото поведение или върху хода на историята. Това е причината, поради която той не е включен в тази книга.

АРХИМЕД
287 пр. Хр. — 212 пр. Хр.

Архимед е признат от всички за един от най-блестящите математици и учени на античния свят. Казват, че е открил принципа за лоста и хидростатичния закон.

Но лостът е познат и използван векове преди него. Той може да е първият, дал точна формула за ефекта на лоста, но далеч преди това египтяните са го използвали често и резултатно.

Хидростатичният закон също е бил познат преди Архимед. Прословутата история (в която той излиза от банята, тича по улицата и вика „Еврика!“) показва, че Архимед не е открил нещо ново, а е проверил на практика вече известен факт.

Архимед несъмнено се откроява като математик. Всъщност той е стигнал много близо до формулирането на интегралното смятане повече от осемнайсет столетия преди Айзък Нютън да стори това. За жалост по Архимедово време липсва удобна система за математически обозначения. И пак за жалост, нито един от непосредствените му приемници не е бил първокласен математик. Така Архимедовите великолепни математически прозрения не дават онзи резултат, който биха предизвикали при други условия. И макар че Архимедовите способности и дарби са забележителни, действителното му влияние не оправдава включването му между първата стотица.

ЧАРЛЗ БАБИДЖ
1792 — 1871

Английският изобретател Чарлз Бабидж разработва принципа на сметачната машина за общи цели цяло столетие преди създаването на съвременните електронноизчислителни машини. Неговият апарат, който той нарича „аналитичен мотор“, е в състояние да върши всичко, което правят съвременните калкулатори (макар и не толкова бързо, защото не работи с електричество). За съжаление през XIX век техниката не е достатъчно напреднала, така че Бабидж не е в състояние да завърши конструирането на аналитичния мотор, въпреки че прахосва сума пари и време. След смъртта му неговите оригинални идеи почти се забравят.

В 1937 г. някои статии на Бабидж привличат вниманието на Хауард Ейкън, възпитаник на Харвардския университет. Идеите на Бабидж подтикват решително Ейкън, който също се опитва да създаде изчислителна машина. Със съдействието на Ай Би Ем той успява да конструира „Марк I“, първия голям компютър за общи цели. В 1946-а, две години след „Марк I“, група инженери и изобретатели създават ЕНИАК — първата електронноизчислителна машина. Оттук нататък развитието на компютърната технология вече върви изключително бързо.

Тъй като изчислителните машини оказват толкова силно въздействие върху света, а в бъдеще значението им ще расте още повече, отначало се изкушихме да включим Чарлз Бабидж между първите сто в тази книга. Но след по-внимателна преценка решихме, че приносът му за развитието на компютрите не е много по-голям от заслугите на Ейкън, Джон Мочли или Дж. Екърт (главните създатели на ЕНИАК). А поне трима предшественици на Бабидж — Блез Паскал, Готфрид Лайбниц и Жозеф-Мари Жакард — имат свой принос, който може да се сравнява с направеното от Бабидж.

Така главната заслуга за разработката на съвременния компютър трябва да се разпредели между няколко души. Макар че всеки от тях е дал много в тази насока, никой не се откроява решително над останалите. Следователно нито Бабидж, нито който и да било от другите не може да бъде включен в първата стотица.

ХЕОПС
живял ок. XXVI в. пр. Хр.

Египетският цар Хуфу (Хеопс е гръцката разновидност на името му) се помни преди всичко със строежа на голямата пирамида в Гиза, изградена очевидно за негова гробница. Точните дати на рождението и смъртта му не са известни, но се смята, че е живял през XXVI век пр. Хр. Знае се, че неговата столица е бил Мемфис и че е царувал дълго, но почти нищо повече не е известно за живота му.

Спокойно може да се каже, че пирамидата е най-прочутият и най-забележителен строеж, изграден от човешка ръка. Още в древни времена тя е смятана за едно от Седемте чудеса на света. И въпреки че останалите шест отдавна са развалини, голямата пирамида стои — изумителен паметник на владетеля, който я е създал.

Съвършенството на градежа и дори само размерите му вдъхват страхопочитание. Въпреки че горната и част не е запазена, тя се извишава на 146 метра — височината на 35-етажен небостъргач. В строежа са използвани около 2 300 000 каменни блока, всеки по тон и половина. Тъй като голямата пирамида съдържа вътрешни помещения и коридори, камъните е трябвало да се дооформят по размери, което усложнява задачата.

Не е ясно как точно древните египтяни са изградили този паметник 26 века пр. Хр. без никакви съвременни съоръжения и машини. Необходими са били старателно планиране и превъзходни административни способности, за да се използват успешно възможностите на страната в тази непосилна задача. Ако приемем обичайното мнение, че голямата пирамида е строена двайсет години, значи на ден са поставяни средно повече от 300 каменни блока. Без съмнение колосална задача е било да се изваждат всеки ден от каменоломните огромните късове, да се докарват до строежа, да се доизсичат и дооформят и да се поставят точно на място. За пренасянето им ще да е била нужна цяла флотилия плавателни съдове, а за да се изхрани безчетната армия от работници — добре планирана снабдителна система.

Голямата пирамида съществува вече повече от 4500 години и вероятно ще стои още дълго, след като всичко, изградено от съвременните инженери, ще се е превърнало в прах. Тя е практически неразрушима. Дори пряко попадение на атомна бомба не може да я заличи. Разбира се, атмосферните условия си казват думата. Но даже при сегашната степен на ерозиране тя може би ще издържи повече от един милион години.

Ясно е, че Хеопс, човекът, наистина оставил своя следа върху света, е постигнал неувяхваща слава — може би повече от всяка друга личност на тоя свят. (Нима след десет хиляди години някой ще си спомня за Наполеон или за Александър Велики?) Но славата е нещо много различно от влиянието. Макар че Хеопс има голямо въздействие върху живота на сънародниците си, няма сведения да е оказал голямо влияние върху чужди нации и следващи епохи.

МАРИЯ КЮРИ
1867 — 1934

Мария Кюри (моминското й име е Мария Склодовска) е далеч по-известна от много учени, намерили място в първата стотица. Но като че ли голямата й слава се дължи не толкова на научните й постижения, колкото на факта, че са дело на жена. Нейното поприще показва по най-ясния възможен начин, че жената е способна на висококвалифицирана научноизследователска работа. Мария Кюри се прослави широко, и то до степен много хора да останат с впечатлението, че тя е човекът, открил радиоактивността. Истината е, че това е направил Антоан-Анри Бекерел. Няма никакви съмнения в приоритета на Бекерел, още повече че Мария Кюри и мъжът й Пиер, не по-малко талантлив учен, започват своите изследвания едва след като са прочели негов доклад на тази тема.

Най-известното действително нейно постижение се състои в това, че тя открива и успява да извлече химичния елемент радий. Преди това е открила друг радиоактивен елемент, който нарича полоний, по името на родината си Полша. Това са възхитителни постижения, които обаче нямат първостепенно значение за научната теория.

В 1903 г. Мария Кюри, Пиер Кюри и Антоан-Анри Бекерел получават заедно Нобеловата награда за физика. В 1911 г. Мария Кюри е удостоена с още една Нобелова награда, този път за химия. Така тя става първият човек, получил две Нобелови награди.

Интересно е, че Мария Кюри има две малки деца по времето, когато прави най-важните си научни изследвания. По-голямата й дъщеря — Ирен, също става изтъкнат учен. Тя се омъжва за друг талантлив учен — Жан-Фредерик Жолио, и двамата заедно откриват изкуствената радиоактивност. За нея те получават Нобеловата награда в 1935 г. Ева, втората дъщеря на Мария Кюри, е бележита музикантка и композиторка. Това се казва семейство!

БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН
1706 — 1790

Справедливо е да кажем, че Бенджамин Франклин е най-многостранният гений в историята, с по-широко поле на дейност дори от прочутия Леонардо да Винчи. Не е за вярване, но е истина, че Франклин постига високи успехи в четири напълно различни области: бизнес, наука, литература и политика.

Кариерата му в бизнеса е класическа — от дрипите до богатството. Семейството му в Бостън не е от заможните и като младеж във Филаделфия Франклин няма пукната пара в джоба си. Но прехвърлил четирийсетте, той вече благоденства благодарение на своите печатница и вестник, а и на други делови дейности. А в свободното си време се занимава с наука и изучава четири чужди езика!

Като учен Франклин е известен най-вече с изследванията си в областта на електричеството и осветлението. Но освен това изобретява няколко много полезни неща, между които Франклиновата печка, бифокалните лещи и гръмоотвода. Лещите и гръмоотводът се използват широко и днес.

Първите му литературни усилия са в журналистиката, където постига голям успех. Скоро започва да издава „Пуър Ричард’с алманах“ („Алманах на бедния Ричард“), където се проявява необикновеният му талант за остроумни фрази. (Малцина писатели са оставили толкова много запомнящи се поговорки.) В по-късните си години написва своята автобиография, една от най-прочутите и четени книги, която и днес доставя наслада.

В политиката Франклин се радва на успехи като администратор (началник е на пощите в колониите и по негово време пощенската служба носи печалби!), като законодател (непрекъснато го преизбират в Законодателното събрание на Пенсилвания) и като дипломат (той е много популярен и добър посланик във Франция през един съдбоносен за американската история период). Освен това е един от подписалите американската Декларация за независимостта, а по-късно става член на Конституционното събрание.

Над всичко това в известен смисъл се откроява петото призвание на Франклин — вдъхновен инициатор и организатор. Той е един от основателите на първата болница във Филаделфия. Съдейства да се създаде първата пожарна команда в колониите и работи успешно за формирането на градска полиция. Организира библиотека, която дава книги за четене вкъщи (първата от този род в колониите) и научно дружество (също първото).

Както всеки човек Франклин е имал неприятности и тежки разочарования. Въпреки това той е забележителен пример — може би най-изумителният — за добре изживян живот. Благословен с добро здраве почти през всичките си осемдесет и четири години, Франклин е преминал земния си път вдъхновено, ползотворно, разнообразно и честито.

МАХАТМА ГАНДИ
1869 — 1948

Махатма Ганди е забележителният водач на движението за независимост на Индия и само на това основание няколко души предложиха да намери място в тази книга. Но нека не забравяме, че независимостта на страната от Англия рано или късно щеше да дойде; днес е ясно, че при силните исторически тенденции към деколонизиране Индия щеше да постигне независимост само няколко години след 1947 г., дори ако Ганди не бе съществувал.

Вярно е, че методите на Ганди — гражданско неподчинение без употреба на сила — успяха да убедят англичаните да напуснат Индия. Но някои смятат, че Индия щеше да извоюва независимостта си и по-скоро, ако бе прибягнала до насилието. Тъй като не сме в състояние да решим дали Ганди е ускорил, или забавил този процес, може би е уместно да направим извода, че крайният резултат от неговата дейност — поне в тази насока — е по-скоро незначителен. Освен това Ганди не е основателят на движението за независима Индия (Индийският национален конгрес е създаден още в 1885 г.) и не е главният политически фактор по времето, когато Индия най-после получи независимост.

Голямото значение на Ганди се състои в това, че той проповядва ненасилие. Неговите идеи, разбира се, не са съвсем оригинални: самият той е заявявал, че ги е почерпил от произведения на Торо и Толстой, от Новия завет и от разни индуски писмена. Не може да има съмнение, че политиката на Ганди, ако бъде възприета универсално, ще преобрази света. За съжаление, не е така дори в самата Индия.

Трябва ли да стигнем до извода, че философ като Ганди се е провалил напълно? В наши дни това изглежда вярно; но не бива да се забравя, че четирийсет години след смъртта на Христос интелигентният, добре информиран римлянин несъмнено би стигнал до извода, че Исус Назарянина е „провал“ — ако изобщо е чувал за Исус! А и никой не би могъл да предвиди в 450 г. пр. Хр. колко влиятелен ще се окаже Конфуций. И все пак, ако съдим по събитията след всички тези години, Ганди заслужава да бъде споменат в тази книга само в знак на уважение.

ЕЙБРАХАМ ЛИНКЪЛН
1809 — 1865

Ейбрахам Линкълн, шестнайсетият президент на САЩ, е един от най-прочутите и достойни политически водачи, които Америка или някоя друга страна е раждала. Тогава защо не е включен в нашата класация? Нима освобождението на около 3 500 000 роби не е голямо постижение?

Напротив, е. Но ако хвърлим поглед назад, виждаме колко неудържими са били в целия свят силите, надигнали се срещу робството. Много страни го бяха премахнали още преди мандата на Линкълн, а 65 години след неговата смърт същото направиха и повечето от останалите.

Може да се твърди, че главното постижение на Линкълн е, че успя да предотврати разпадането на Съединените щати въпреки откъсването на Юга и дори само за това той заслужава място в тази книга.

Но тъкмо избирането на Линкълн предизвика откъсването на южните щати. А и не е много, ясно дали Северът нямаше да спечели гражданската война, ако президент беше не Линкълн, а някой друг. В края на краищата Северът започна войната с голямо предимство в числеността на населението и още повече в индустриалното производство.

Дори ако Северът не бе довел гражданската война до успешен завършек, това едва ли щеше да промени чувствително целия ход на историята. Езиковите, религиозните, културните и търговските връзки между Севера и Юга бяха толкова здрави, че по всяка вероятност двете страни отново щяха да се обединят. И ако периодът на разединение бе продължил двайсет, дори петдесет години, това надали щеше да се отрази сериозно на световната история. Не бива да се забравя също, че дори без Юга, Съединените щати сега щяха да бъдат четвъртата по население страна в света и водеща индустриална сила.

Означава ли това, че Линкълн е незначителна фигура? Съвсем не. Неговият жизнен път оказва дълбоко въздействие върху няколко милиона души от цяло поколение. Но това не го прави толкова значителен, колкото Махавира, чието влияние продължава цели векове.

ФЕРНАНДО МАГЕЛАН
ок. 1480 — 1521

Португалският изследовател Фернандо Магелан е водачът на първата експедиция, извършила околосветско пътешествие. Това е може би най-забележителното изследователско пътешествие в цялата история на човечеството. Цялата обиколка отнема само три години, дори по-малко. От петте малки, бавноподвижни, течащи кораба, с които Магелан тръгва, само един се завръща в Европа; и от 205-те души оцеляват само осемнадесет! Самият Магелан е един от загиналите (въпреки че успява да преведе експедицията през най-трудния етап от пътуването). Но накрая пътешествениците се завръщат победоносно и няма никакви съмнения, че са обиколили света.

Напълно ясно е, че успехът на експедицията се дължи преди всичко на Магелан и на желязната му воля. Само няколко месеца след тръгването много от членовете на екипажа настояват да се върнат; всъщност Магелан е принуден да потуши бунт, за да продължи пътуването. Неговото умение, упоритост и издръжливост ни дават право да го наречем най-великия мореплавател и изследовател.

Но действителното влияние на неговото постижение е относително слабо. Образованите европейци вече са знаели много добре, че Земята е кръгла. Изминатият от Магелан път не се превръща във важна търговска артерия. За разлика от пътешествието на Васко да Гама Магелановото не оказва голямо влияние върху Европа или Изтока. Ето защо, макар че му носи неувяхваща слава, то не ни дава право да го причислим към стоте най-влиятелни личности в историята.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
1452 — 1519

Леонардо да Винчи е роден в 1452 г. близо до Флоренция и умира в 1519 г. Изтеклите оттогава столетия не са помрачили славата му на най-универсалния гений, съществувал някога. Ако правехме класация на най-бележитите личности, Леонардо несъмнено щеше да намери място между първите петдесет. Но талантът и славата му сякаш далеч надхвърлят истинското му влияние върху историята.

В бележниците си Леонардо е оставил скици на много съвременни изобретения като самолети и подводници. Те свидетелстват за изключителна находчивост и оригиналност, но не допринасят нищо за напредъка на науката. Първо, Леонардо всъщност не е конструирал модели на изобретенията си. Второ, въпреки че идеите са много дълбокомислени, едва ли самите изобретения щяха някога да заработят. Едно е да ти хрумне великолепна идея за самолет или подводница, друго е да я осъществиш, като поне конструираш годен за работа модел.

Освен това, дори Леонардовите бележници да съдържаха всички необходими подробности за работата на изобретенията, едва ли би имало някакво значение, защото са останали погребани и са публикувани цели векове след смъртта му. А дотогава до същите изобретения вече са стигнали по самостоятелен път други хора. Изводът ни е, че като учен и изобретател Леонардо няма почти никакво влияние.

Следователно възможността да попадне в тази класация зависи от неговото изкуство. Леонардо е първокласен художник, макар да не му отстъпват творци като Рембранд, Рафаело, Ван Гог или Ел Греко. Но въздействието му върху развитието на изкуството е по-незначително от това на Пикасо или Микеланджело.

Леонардо да Винчи е може би най-талантливата личност, живяла някога под слънцето, но трайните му постижения са сравнително малко. Макар да е превъзходен архитект, едва ли някога е сътворил проект, който е изпълнен. От него не е останала поне една скулптура. Цялото наследство на този изключителен гений се свежда до много рисунки, няколко великолепни платна (запазени са по-малко от двайсет) и редица бележници, които карат читателите от XX век да се чудят на гения му, но почти не са оказали влияние върху науката и изобретенията. Колкото и да е талантлив, Леонардо не може да бъде поставен между стоте най-влиятелни личности.