Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (91)

91. ХЕНРИ ФОРД
1863 — 1947

Прочутият американски индустриалец повече от всеки друг е първопричина за въвеждането на технология за масово производство в съвременната промишленост. По този начин той подобрява чувствително жизненото равнище в своята страна, а в крайна сметка — и в целия свят.

Форд, който е роден близо до Диърборн, Мичиган, не е стъпвал в гимназия. След като завършва прогимназия, работи като помощник-монтьор в Детройт, после става монтьор и след това — механик.

Той все още е млад човек, когато в 1885 г. Карл Бенц и Готлиб Даймлер създават своите автомобили и започват да ги продават. Форд веднага се заинтересувал от тези „коли без коне“ и в 1896 г. вече е конструирал автомобил по собствен проект. Но въпреки способностите му първите две негови начинания са безуспешни и ако беше умрял на четирийсет години, щеше да бъде смятан за провалил се нещастник.

Но Форд не се обезсърчава лесно. В 1903 г. той прави нов опит и именно чрез третото си начинание — компанията „Форд Мотър“ — успява да постигне богатство, слава и непреходно значение. Бързият успех на компанията се дължи до голяма степен на неговата основна концепция, изразена в една от първите обяви по следния начин:

…да построим и да продаваме автомобил, нарочно проектиран за всекидневна употреба — за работа, за професионалисти и за семейството… машина, от която мъже, жени и деца ще се възхищават заради нейната компактност, семплост, безопасност и всевъзможни удобства, и — накрая, но не на последно място — заради изключително приемливата й цена, която я прави постижима за хиляди и хиляди, които не могат и да помислят за баснословните цени, предлагани им за други машини.

Първите модели, макар и доста добри, не отговарят напълно на тези високи изисквания. Но прословутият модел Т, пуснат в 1908 г., е много близо до тях. Това несъмнено е най-знаменитата кола, произведена някога; в крайна сметка са продадени повече от 15 милиона от този модел.

Още в началото Форд разбира, че за да продава колите си евтино, трябва да намали чувствително производствената им цена. Затова той въвежда в заводите си много ефикасни производствени методи. Те включват: а) напълно заменяеми части; б) разделение на труда, доведено до краен предел; в) поточна линия. Всичко това трябва да увеличи капацитета на отделния работник.

Най-важното е, смята Форд, работникът да не губи време, за да мъкне необходимите материали и части или дори за да ги вдига от пода, преди да започне работа с тях. Ето защо Форд се разпорежда те самите да идват до него чрез поточни линии, улеи и телфери. Частите пристигат на височина до кръста на работника, така че да може да изпълнява задачата си максимално бързо. Производствените методи трябва да се анализират внимателно, да се полагат непрестанни усилия за подобряването им. Сложните операции се разбиват на по-прости, така че да могат да се изпълняват и от неквалифицирани работници (някои от тях може да са неинтелигентни, необразовани или да страдат от някакъв недъг), и да не изискват дълго време за обучение.

Нито една от тези идеи не води началото си от Форд. Ели Уитни е използвал взаимозаменяеми части повече от век преди него; добре известният специалист по рационално устройство на труда Фредерик Уинслоу Тейлър застъпва в писанията си всички тези идеи; няколко по-малки фирми вече са въвели поточни линии в работата си. Но Форд е първият голям производител, който прилага пълноценно тези идеи. В 1908 г. най-евтиният модел Т се продава за 825 долара. В 1913 г. цената му спада на 500 долара. В 1916 г. е намалена на 360 долара. И накрая в 1916 г. стига рекордно ниската цена от 290 долара. С поевтиняването на колите продажбите растат главоломно. Съединените щати се превръщат в „нация на колела“, а Форд става най-богатият частник в света.

Когато трудът на работниците му става по-производителен, той може да си позволи да увеличава заплатите им. В 1914 г. Форд слисва индустриалния свят, като повишава минималната надница в заводите си на пет долара — огромна сума по онова време и почти два пъти повече от предишната. Когато новите, по-високи надници, въведени от Форд, се разпространяват в страната, те спасяват фабричните работници от недоимъка и ги причисляват към средната класа.

Но Фордовите нововъведения дават и по-широко отражение. Той не крие своята технология за масово производство. Напротив, прави всичко възможно да я разгласява. Като виждат успехите му, и други производители възприемат неговите производствени методи. Резултатът е страхотно увеличение на трудовата производителност в страната, а по-късно и в света.

Постигнал голям материален успех, Форд се впуска в политическа дейност в някои сфери. Но резултатите от нея ще да са го разочаровали. Миротворческите му усилия в началото на Първата световна война остават глас в пустиня. През 20-те години се заема с антисемитска кампания, но тя му носи само недоверие и накрая е принуден да се отрече публично от възгледите си. През 30-те години ожесточено се противопоставя на установяването на профсъюзи в компанията си, но това само озлобява работниците и не носи нищо добро на компанията, така че накрая той се отказва и от тази борба.

Но всичко това, макар и накърнило името му, не дава кой знае какво отражение в света. То не засенчва ролята му в революцията на индустриалното производство, довела до високо увеличение на трудовата производителност и на работническите доходи.