Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (70)

70. ЕДУАРД ДЖЕНЪР
1749 — 1823

Английският лекар Едуард Дженър е човекът, разработил и популяризирал метода за ваксиниране против едрата шарка.

Днес, когато благодарение на Дженър тази болест е заличена от лицето на земята, ние сме склонни да забравим колко страшни бяха пораженията, които тя нанасяше в миналите векове. Едрата шарка е толкова прилепчива, че голяма част от хората в Европа са страдали от нея по едно или друго време. И е толкова устойчива, че поне 10 — 20 на сто от заразените са умирали. От оцелелите други 10–15 процента са оставали обезобразени от страшни белези. Едрата шарка е характерна не само за Европа, тя е върлувала навред в Северна Америка, Индия, Китай и много други краища на света.

Години наред са правени опити да се намери сигурно предпазно средство против нея. Отдавна се е знаело, че веднъж заразен и оцелял, човек вече е имунизиран и не може да се разболее втори път. В Ориента този жизнен опит води до практиката здрави хора да се заразяват нарочно от някой болен с надеждата, че по този начин ще прекарат болестта в лека форма и когато оздравеят, вече ще са имунизирани.

Тази практика е въведена в Англия в началото на XVIII век от лейди Мери Уъртли Монтагю^[1] и е доста обичайна дълги години преди Дженър.

Всъщност самият той се заразява от едра шарка, когато е на осем години. Но тази примитивна предпазна мярка невинаги е сполучлива: често болестта преминава не леко, а много тежко и оставя дълбоки белези. По онова време около два процента от заразените по този начин умират. Очевидно е имало остра нужда от по-съвършен начин за предпазване от едра шарка.

Дженър е роден в 1749 г. в градчето Баркли, южната част на средна Англия. Дванайсетгодишен, постъпва като чирак при един хирург. По-късно изучава анатомия и работи в болница. В 1792 г. получава докторат от университета „Сейнт Андрю“. Около четирийсет и пет годишен, той вече е утвърден лекар и хирург в Глостършир.

Дженър знае от мандраджийките и селяните в района си, че хората, заразени от кравешка сипаница — безопасна болест по говедата, която се предава и на човека, — никога не прихващат едра шарка. (Самата кравешка сипаница не е опасна и за хората, въпреки че симптомите и донякъде приличат на симптомите на едра шарка в много лека форма.) Дженър си дава сметка, че ако наблюденията на селяните са верни, заразяването с кравешка сипаница ще се окаже безопасен начин за имунизация против едра шарка. Проучва много внимателно въпроса и в 1796 г. вече е убеден, че изводите на селяните са точни. И решава да ги провери на практика.

През май 1796 г. Дженър ваксинира Джеймс Пипс, осемгодишно момче, с вещество от пустула^[2] на кравешка сипаница, взета от ръката на краварка.

Момчето развило кравешка сипаница, но скоро се оправило. След няколко седмици Дженър заразил Пипс с едра шарка. И както се надявал, детето не се разболяло.

След допълнителни изследвания Дженър изложил резултатите си в тънка книжка — „Изследване върху причините за кравешката сипаница и ефектът от нея“, която издал самостоятелно в 1798 г. Тъкмо тази книжка е причина за бързото възприемане на ваксинацията. По-късно Дженър пише още пет статии за ваксинирането и години наред отделя много време, за да разгласи своя метод, да наложи внедряването му.

Ваксинирането се разпространява бързо в Англия и скоро става задължително за служещите в армията и флота. В края на краищата се възприема почти в целия свят.

Дженър с готовност споделя и популяризира своя опит и не се старае да трупа печалби от откритието си. Но в 1802 г. британският парламент за благодарност го удостоява с награда от 10 000 лири стерлинги. Няколко години по-късно му отпуска още 20 000 лири стерлинги. Той става световноизвестен и е отрупван с почести и медали.

Дженър е женен и има три деца. Доживява до седемдесет и третата си година и умира в началото на 1823 г. в родния си дом в Баркли.

Както видяхме, Дженър не е стигнал сам до идеята, че едрата шарка може да се обезвреди, като се атакува с кравешка сипаница; той е чул това от други. Фактически още преди него някои хора са били заразявани нарочно с кравешка сипаница.

Но макар Дженър да не е изумително оригинален учен, малцина са хората, допринесли такава полза на човечеството. Със своите изследвания, експерименти и статии той превръща едно народно вярване, приемано несериозно от медицинската професия, във всеобща практика, спасила живота на безброй милиони хора. Вярно, Дженъровият метод предпазва само от една болест, но каква! Той напълно заслужава почестите, които неговото и всички следващи поколения му отдават.