Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (96)

96. МЕНЕС
живял ок. 3100 пр. Хр.

Менес, царят от Първата египетска династия, е владетелят, обединил за първи път Египет и създал царството, което ще играе толкова дълга и славна роля в човешката история.

Датите на раждането и смъртта на Менес не са известни, но е общоприето, че е живял някъде около 3100 г. преди Христа. Дотогава Египет не е единна страна, а се състои от две независими царства — едното на север, около устието на Нил, а другото на юг, по протежение на Нилската долина. (Тъй като Нил тече надолу към морето, в древните египетски карти устието му е отбелязано в дъното на страницата. По тази причина делтата на север е за египтяните Долен Египет, а царството на юг — Горен Египет.) Долен Египет, изглежда, е бил по-напреднал в културно отношение от южното царство. Но именно цар Менес, владетелят на Горен Египет, успява да покори северната част и да обедини цялата страна.

Менес произхожда от Тинис, малък град в Южен Египет. След като покорява северното царство, той започва да се нарича „цар на Горен и Долен Египет“, титла, която фараоните след него запазват още хиляда години. Близо до границата между двете предишни царства Менес основава нов град — Мемфис, който поради централното си местоположение е много подходящ за столица на обединената страна. Мемфис, чиито развалини са недалеч от Кайро, в течение на дълги векове е един от известните египетски градове, а за доста продължително време — и столица на Египет.

Малко други сведения за Менес са оцелели. Той се слави с дългото си господство — шейсет и две години според древен източник, макар че може и да е преувеличено.

Въпреки че знанията ни за онези далечни времена са ограничени, постиженията на Менес ще да са имали огромно значение. Преди династиите (т. е. преди Менес) египетската култура е била значително по-назад от шумерската цивилизация, възникнала там, където днес е Ирак. Но политическото обединение на Египет, изглежда, е отприщило силите и способностите на египетския народ. И наистина то е последвано от бърз напредък в социалната и културната област. В този ранен период на династията се слагат основите на управленски и социални институции, които ще се запазят — само с малки изменения — цели две хилядолетия. Скоро се създава йероглифното писмо, развиват се строителството и други технически умения. Само след няколко столетия египетската култура настига — а в много отношения и надминава — шумерската. През по-голямата част от двете хилядолетия след Менес по богатство и култура Египет се откроява или като най-напредналата страна в света, или поне като втора. Той има трайни постижения, на които малко цивилизации могат да съперничат.

Трудно е да определим точно мястото на Менес в тази книга, защото не разполагаме с преки сведения за личния му принос в покоряването на Севера и обединяването на Египет. Затова можем само да правим догадки за неговата роля; но сигурно няма да сбъркаме, ако кажем, че тя е доста голяма. Египетските фараони не са декоративни фигури, а истински управници с огромен авторитет. Освен това историята ни учи, че царствата рядко постигат сериозни завоевания под предводителството на неспособни царе; и не са в състояние да запазят и укрепят завоеванията си, ако им липсва вещо ръководство. Затова е много вероятно лично Менес да е бил важният фактор в големите събития от онова време. Въпреки липсата на данни за него той очевидно е една от най-влиятелните личности в историята.