Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (88)

88. ПЕТЪР ВЕЛИКИ
1672 — 1725

Петър Велики е всепризнатият най-бележит руски цар. Въведената от него политика на европеизация е важен фактор за превръщането на Русия във велика сила.

Петър, роден в 1672 г. в Москва, е единствен син на цар Алексей и втората му жена Наталия Наришкина. Петър още няма четири години, когато баща му умира. Алексей има други тринайсет деца от първата си жена, затова не е чудно, че възниква продължителна и понякога ожесточена борба за наследяването на трона. Веднъж дори се налага Петър да побегне, за да отърве кожата. В течение на няколко години неговата полусестра София е регент, едва в 1680 г. тя е отстранена от тази длъжност и положението на Петър е вече осигурено.

В 1689 г. Русия е изостанала страна, която крета с векове след Западна Европа почти във всяко отношение. Градовете са много по-малко, отколкото западноевропейските. Институцията на крепостничеството процъфтява — броят на крепостниците расте, а законните им права намаляват. Русия е пропуснала и Ренесанса, и Реформацията. Духовенството тъне в невежество; литература почти няма; математиката и науката са пренебрегвани и дори презирани. За разлика от Западна Европа, където Нютън вече е написал своята „Принципиа“, а философията процъфтява, Русия още живее в средновековието.

През 1697/98 г. Петър предприема дълго пътешествие из Западна Европа, което определя тона на неговия режим през следващите години. Включени в тази „голяма мисия“ са около 250 души, които Петър е взел със себе си. Като се крие зад псевдонима Пьотр Михайлов, той има възможност да види много неща, които иначе не би могъл. По време на това пътуване той работи известен период в Холандия като корабен дърводелец в Източноиндийската компания. Работи също в кралската корабостроителница в Англия и изучава оръдейно строителство в Прусия. Посещава фабрики, училища, музеи, арсенали и дори парламентарна сесия в Англия. Научава всичко, каквото може, за западната култура, наука, индустрия и административно устройство.

В 1698 г. Петър се завръща в Русия и се впуска във всеобхватни реформи, предназначени да модернизират и европеизират руската държава. За да насърчи въвеждането на западна технология и техника, той довежда в Русия чужди специалисти и изпраща много млади руснаци да се учат в Западна Европа. По време на своето царуване Петър насърчава развитието на индустрията и търговията. Градовете се разрастват, а буржоазията става по-многочислена и влиятелна.

Все по това време е изградена първата руска флота с внушителни размери. Армията е преустроена по европейски образец, войниците са снабдени с униформи и модерно оръжие и се въвежда европейско военно обучение. Петър внася много промени в гражданската администрация. Значителна е реформата, според която държавните служители се повишават заради способностите и работата им, а не по наследствено служебно положение.

В социалната област Петър също насърчава европеизирането. Издава указ, по силата на който мъжете трябва да острижат брадите си (но по-късно го променя) и съдиите да се обличат по западен образец, насърчава ги да пушат и да пият кафе. Навремето много от нововъведенията му се натъкват на упорита съпротива, но крайният резултат от тази политика е, че голяма част от руската аристокрация възприема западноевропейските маниери и култура.

Не е чудно, че Петър намира руската православна църква за изостанала и реакционна. Той успява отчасти да я реорганизира и да установи контрол над нея. Създава светски училища и насърчава развитието на науката. Въвежда Юлианския календар и модернизира руската азбука. По време на царуването му се появява и първият вестник в Русия.

Освен тези вътрешни реформи Петър слага началото на външна политика, която ще има важни последици в бъдеще. По негово време Русия участва в две войни — с Турция на юг и с Швеция на север. Във войната с Турция той има отначало някои успехи, като в 1696 г. завладява пристанището Азов, с което осигурява на Русия достъп до Черно море. Обаче по-късно турците вземат надмощие и в 1711 г. Петър е принуден да върне Азов на турците.

Във войната срещу шведите събитията се развиват в обратен ред — в началото русите търпят поражения, а накрая те са победителите. В 1700 г. Русия се съюзява с Дания и Саксония срещу Швеция, която по онова време е голяма военна сила. (По-късно и Полша обявява война на Швеция.) В битката при Нарва в 1700 г. руските сили търпят тежко поражение. След тази битка шведският крал насочва вниманието си към други свои врагове. Междувременно Петър преустройва руската армия. Войната между Швеция и Русия е възобновена и в 1709 г. в битката при Полтава шведската армия търпи решително поражение.

Руските териториални придобивки от тази война включват (горе-долу) Естония и Латвия плюс значителен район близо до Финландия. Въпреки че завзетата територия не е кой знае колко голяма, тя е важна, защото дава на Русия излаз на Балтийско море, с други думи, дава й прозорец към Европа. На бреговете на река Нева, върху част от земята, завзета от Швеция, Петър създава нов град — Санкт Петербург. В 1712 г. той премества столицата си от Москва там. След това Санкт Петербург се превръща в главното средище за контакти между Русия и Западна Европа.

Различните вътрешни реформи и войните навън струват, разбира се, много скъпо и неизбежно водят до налагането на нови данъци. Те, както и самите реформи предизвикват значително недоволство, така че избухват няколко въстания, които Петър потушава безмилостно. Макар навремето да е имал много противници, днес и руските, и западните историци са единодушни, че Петър е най-великият руски цар.

По телосложение Петър е бил много внушителен. Висок, як, енергичен, с приятна външност, винаги изпълнен с добро настроение, весел, въпреки че хуморът му често пъти бил заядлив. Понякога пиел прекалено и стигал до буйство. Освен политическите и военните способности, които имал, Петър е изучавал дърводелство, печатарство; мореплаване и корабостроене. Наистина необикновен монарх.

Петър е женен два пъти. Оженва се за първата си жена Евдокия едва седемнайсетгодишен. Живели заедно само една седмица, а когато той става на двайсет и шест години, я изпраща в манастир. В 1712 г. се развежда с нея и се оженва за друга. Втората му жена, Екатерина, е литовка със скромен произход. Петър има един син, Алексей, от първата си жена, обаче не се погажда с него. В 1718 г. Алексей е задържан по обвинения в заговор срещу Петър. Подложен на изтезания, той умира в затвора. Самият Петър умира в Санкт Петербург в началото на 1725 г. на петдесет и две години. Наследява го вдовицата му Екатерина (да не се смесва с Екатерина Велика).

Петър Велики намери място в тази книга заради голямата му роля в европеизирането и модернизирането на Русия. Но тъй като владетелите на много други страни са следвали подобна политика, можем с основание да се запитаме защо Петър е включен в тази класация, а повечето други владетели от неговия ранг не са.

Вярно е, че днес, в XX век, повечето държавни глави намират смисъл нациите им да възприемат западните методи, особено в науката и техниката. Обаче в 1700 г. необходимостта от европеизация не е била така очевидна. Петър е толкова забележителен, защото изпреварва с две столетия своето време, разбирайки значението на европеизирането и модернизирането на страната си. Благодарение на неговата прозорливост Русия, която при възкачването му на трона е била изостанала страна, надминава повечето други държави в света. (Но поради много бързия напредък на Западна Европа през XIX и XX век Русия не успява да я изпревари.)

Контрастът с Турция, другата важна държава в източния край на Европа, е изумителен. Турция и Русия са полу-европейски страни. През двете столетия непосредствено преди царуването на Петър Турция е по-напреднала от Русия във военно, икономическо и културно отношение. Но около 1700 г. няма турски султан, който да разбере значението на бързото европеизиране и да тласне страната си в тази посока. Затова, докато Русия по времето на Петър прави бързи крачки напред, Турция се движи едва-едва. Чак през XX век Кемал Ататюрк повежда Турция към бърза модернизация. По това време Русия е вече много по-напреднала от нея и в индустрията, и в образованието.

Днес, разбира се, ние приемаме руското превъзходство над Турция за даденост. Но да допуснем, че вместо Петър Велики в Русия Турция бе имала по същото време някой велик султан реформатор. Тогава тя може би щеше да бъде важна сила днес и да контролира района, който беше съветска Средна Азия. (Населението там е мюсюлманско и е много по-тясно свързано с турците, отколкото с русите.)

Петър Велики не е владетел, оставил се да го носи течението, а е човек, изпреварил времето си. Неговата далновидност вероятно е променила историята и я е насочила по път, който тя иначе не би поела. Затова той очевидно има място в тази книга.

Когато трябваше да решим къде е то, останахме донякъде повлияни от сравнението между него и кралицата на Англия Елизабет I. Елизабет е много по-прочута, особено на Запад. Струва ни се обаче, че е много трудно да бъде убеден дори най-обективният руснак, че Елизабет е по-влиятелна от Петър Велики. Петър е много по-голям новатор, много по-оригинален. Докато Елизабет просто олицетворява желанията на своя народ, Петър тласка руснаците по път, който те не са и помисляли да поемат. Разликата в класирането щеше да бъде още по-голяма, ако през изтеклите векове Англия не беше играла на световната сцена много по-важна роля от Русия.