Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (51)

51. ПАПА УРБАН II
ок. 1042 — 1099

Едва ли някои помни днес папа Урбан II. И все пак малцина са онези, които като него са оказали толкова очевидно и толкова пряко въздействие върху човешката история. Урбан II е папата, който призовава християните да започнат война за възвръщане на Светите места от мюсюлманите, с което слага началото на кръстоносните походи.

Урбан II, чието истинско име е Одо дьо Лажери, е роден около 1042 г. близо до френския град Шатийон-сюр-Марн. Произхожда от голям род френски благородници и е получил добро образование. В младите си години е бил архидякон в Реймс. По-късно става последователно бенедиктински монах, глава на монашески орден, кардинал и накрая, в 1088 г., е избран за папа.

Урбан е силен, деен и политически далновиден папа, но не това му осигури място в тази книга. Събитието, с което Урбан II най-вече се помни, става на 27 ноември 1095 г. На тази дата той свиква голям църковен събор във френския град Клермон. Там пред многохилядно множество Урбан произнася може би единствената резултатна реч в историята — реч, чието въздействие ще се чувства още векове наред в Европа. В нея Урбан заявява, че селджукските турци, завзели Светите места, ги оскверняват и пречат на християнските поклонници. Урбан приканва цялото християнство да се вдигне на свещена война — на голям кръстоносен поход, за да си възвърне Светите места. Но Урбан е толкова хитър, че не разчита само на алтруистични подбуди. Той посочва, че Светите места са много богати и плодородни — далеч по-богати от пренаселените земи в християнска Европа. Накрая папата обявява, че участието в кръстоносния поход ще замени покаянието и ще осигури на всеки опрощение на всичките му грехове. Блестящата реч на Урбан, която докосва струните както на най-висшите подбуди, така и на най-себичните, предизвиква пламенно въодушевление у слушателите му. Още преди да е завършил речта си, тълпата крещи „Деус ле волт!“ (Бог иска това), което скоро ще стане бойният вик на кръстоносците. Само след няколко месеца тръгва първият кръстоносен поход. Ще последва дълга поредица свещени войни (големите кръстоносни походи са осем и още много по-незначителни), които обхващат период от около двеста години.

Самият Урбан умира в 1099 г., две седмици след като първите кръстоносци са възвърнали Ерусалим, но преди вестта за това да стигне до папата.

Едва ли е необходимо да обясняваме значението на кръстоносните походи. Както всички войни, те упражняват пряко въздействие върху участниците и върху цивилното население, случило се на пътя им. Но стават причина за близък досег на Западна Европа с византийската и ислямската цивилизация, които по онова време са значително по-напреднали от западноевропейската. Този досег помага да се подготви пътят към Ренесанса, който на свой ред довежда до пълния разцвет на съвременната европейска цивилизация.

Папа Урбан II намери място в тази книга не само заради огромното значение на кръстоносните походи, а и защото те едва ли щяха да бъдат осъществени без неговото вдъхновено слово. Очевидно и условията са били назрели за такова нещо, иначе неговата реч щеше да остане глас в пустиня. За да се сложи началото на голямо европейско движение, е било нужно водачеството на някоя централна фигура. Тази роля не би поел нито един монарх. (Ако например някой германски император обявеше свещена война на турците и поведеше войските си на кръстоносен поход, трудно е да се каже колко английски рицари щяха да му се притекат на помощ.) По онова време в Западна Европа има само една личност, чийто авторитет надхвърля националните граници. Единствено папата би могъл да предложи нещо, което да ангажира цялото западно християнство с надеждата, че голям брой хора ще откликнат на призива му. Без водачеството на папата и без неговата драматична реч кръстоносните походи вероятно никога нямаше да започнат.

Обстоятелствата са такива, че който и друг да държеше папската власт, не би предложил кръстоносен поход за освобождаване на Светите места. Напротив, в много отношения такова начинание щеше да бъде непрактично. Повечето благоразумни водачи биха се въздържали да направят необичайно предложение, чиито последици биха били толкова непредвидими. Но Урбан II дръзва да стори това и по този начин има по-голямо и по-трайно въздействие върху човешката история от мнозина други далеч по-известни личности.