Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (71)

71. ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЬОНТГЕН
1845 — 1923

Вилхелм Конрад Рьонтген, откривателят на лъчите X^[1], е роден в 1845 г. в германския град Ленеп.

Той получава докторат по философия през 1869 г. от Цюрихския университет. През следващите деветнайсет години Рьонтген работи в различни университети и постепенно си спечелва име на превъзходен учен. В 1888 г. е назначен за професор по физика и директор на Физическия институт при Вюрцбургския университет. Там именно в 1895 г. стига до откритието, с което се прочува.

На 8 ноември 1895 г. Рьонтген прави опити с катодни лъчи, които се състоят от поток електрони. Потокът се получава, когато се използва висок волтаж между електродите, поставени в двата края на затворена стъклена тръба, от която въздухът е почти напълно изтеглен. Самите катодни лъчи не проникват особено дълбоко и няколко сантиметра въздух може да ги спре. В конкретния случай Рьонтген е покрил добре стъклената тръба с плътна черна хартия, така че дори при пускането на електрически ток никаква светлина да не излиза от тръбата. Но когато Рьонтген пуска ток в тръбата с катодни лъчи, с изненада забелязва, че оставеният наблизо флуоресцентен екран започва да блещука — все едно, че върху него е паднала светлина. Той прекъсва тока в тръбата и екранът (намазан с бариев платиноцианид, който е флуоресцентен) престава да свети. Тъй като тръбата с катодните лъчи е плътно покрита, Рьонтген скоро си дава сметка, че тя трябва да изпуска някаква невидима радиация, когато през нея минава ток. Поради загадъчното й естество той я нарича „лъчи X“ — както в математиката всяко неизвестно се бележи с X.

Въодушевен от това случайно откритие, Рьонтген зарязва всичко друго и се съсредоточава да проучи свойствата на лъчите X. След неколкоседмична напрегната работа открива следното: 1) Под лъчите X може да флуоресцира не само бариевият платиноцианид, но и различни други химикали. 2) Лъчите X могат да преминават през много материали, които са непроницаеми за обикновената светлина. Рьонтген забелязва, че лъчите X проникват свободно през собствената му плът и ги спират само костите. Като поставя ръката си между тръбата с катодни лъчи и флуоресцентния екран, той вижда върху него силуетите на костите на ръката си. 3) Лъчите X се движат по права линия; за разлика от наелектризираните частици те не се отклоняват от магнитни полета.

През декември 1895 г. Рьонтген написва първия си доклад за лъчите X, който незабавно предизвиква голям интерес и оживление. Само след няколко месеца стотици учени вече изучават лъчите X, а за една година са публикувани горе-долу хиляда доклада на тази тема! Един от учените, чиито изследвания са пряка последица от Рьонтгеновото откритие, е Антоан-Анри Бекерел. Но той, при все че възнамерявал да изследва по-задълбочено лъчите X, насочва вниманието си към едно още по-важно явление — радиоактивността.

Лъчите X се образуват, когато високоенергийни електрони срещнат някакъв обект. Те не се състоят от електрони, а са електромагнитни вълни. Следователно в основни линии приличат на видимата радиация, ако не смятаме, че вълновата им дължина е много по-къса.

Най-известната употреба на лъчите X е в диагностиката, включително при зъболечение. Прилагат се и в радиотерапията за унищожаване на злокачествени тумори или за ограничаване на растежа им. Лъчите X широко се използват и в индустрията. Например с тях може да се измерва дебелината на някои материали или да се откриват скрити дефекти. Добре служат и в много области на научните изследвания — от биологията до астрономията. Благодарение на лъчите X учените получиха обилни сведения за строежа на атомите и молекулите.

На Рьонтген се полага цялата заслуга за откриването на лъчите X. Той е работил съвсем сам, откритието му е неочаквано, но той го довежда докрай. Освен това то е важен стимул за Бекерел и за други изследователи.

Въпреки всичко не бива да надценяваме значението на Рьонтген. Вярно, лъчите X намират много полезно приложение; но не може да се каже, че са преобразили цялата ни техника, както, да речем, откритата от Фарадей електромагнитна индукция. Не може също да се каже, че откриването на лъчите X има фундаментално значение в научната теория. Ултравиолетовите лъчи (чиято вълнова дължина е по-къса от тази на видимата светлина) са известни почти от един век. Лъчите X — подобни на ултравиолетовите, но с още по-къса вълнова дължина — се вместват следователно съвсем точно в рамките на класическата физика. Напълно логично е да класираме Рьонтген значително по-назад от Ръдърфорд, чиито открития имат по-фундаментално значение.

Рьонтген няма деца, но той и жена му осиновяват една дъщеря. В 1901 г. той получава Нобеловата награда за физика — първата присъдена Нобелова награда. Умира в 1923 г. в Мюнхен.