Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (86)

86. ВАСКО ДА ГАМА
ок. 1460 — 1524

Васко^[1] да Гама е португалският изследовател, който открива най-късия път от Европа до Индия, като плава около Африка.

Португалците търсят такъв път още от времето на Хенри (Енрике) Мореплавателя (1394–1460). През 1488 г. португалска експедиция начело с Барталомеу Диаш е стигнала до нос Добра Надежда в южния край на Африка и се е върнала в Португалия. От това постижение португалският крал прави извода, че дългогодишните усилия да се намери морски път до Индия скоро ще се увенчаят с успех.

Обаче нещата се забавят по различни причини, така че експедицията за Индия е готова едва в 1497 г. За неин ръководител кралят определя Васко да Гама, дребен аристократ, роден около 1460 г. в Шинеш, Португалия.

Да Гама вдига платна на 8 юли 1497 г. Под негово командване са четири кораба с екипаж от 170 души, в това число преводачи, които говорят арабски. Експедицията достига първо островите Зелени нос. После, вместо да следва крайбрежната линия на Африка, както е направил Диаш, Да Гама плава почти в южна посока и навлиза навътре в Атлантическия океан. Той продължава дълго на юг, но после завива на изток, за да достигне нос Добра Надежда. Това е добре избран път, по-бърз, отколкото ако следваш крайбрежната линия надолу, но той изисква много повече смелост и мореплавателски способности. Поради избрания път корабите на Да Гама не се виждат от сушата цели деветдесет и три дни — два и половина пъти по-дълго от Колумбовите.

Да Гама заобикаля нос Добра Надежда на 22 ноември, а после следва източната крайбрежна линия на Африка. По пътя на север спира в някои градове под мюсюлманско господство, между които Момбаса и Малинди (в днешна Кения). В Малинди той намира индийски лоцман, който за двайсет и три дни го превежда през Арабско море към Индия. На 20 май 1498 г., десетина месеца след тръгването от Португалия, Да Гама пристига в Каликут, най-важното търговско средище в Южна Индия. Индийският управник на Каликут отначало го посреща добросърдечно, но скоро остава разочарован от него, защото Да Гама му поднася като подаръци евтини вещи. Това, заедно с враждебността на търговците мюсюлмани, господствали дотогава над пътищата в Индийския океан, попречва на Да Гама да стигне до търговско споразумение с управника на Каликут. Въпреки това, когато напуска Каликут през август, Да Гама вози на борда чудесен товар от подправки, които ще покаже на своя властелин, а също и индийци.

Обратният път се оказва по-труден. Преплаването на Арабско море отнема около три месеца и много моряци умират от скорбут. Връщат се само два кораба: първият достига Португалия на 10 юли 1499 г., а капитанският кораб на Да Гама два месеца след него. Само петдесет и пет души от екипажа — по-малко от една трета от началния състав — са издържали цялото пътешествие. Въпреки това, когато на 9 септември 1499 г. Да Гама слиза в Лисабон, и той, и кралят добре разбират, че това двугодишно пътешествие е страхотен успех.

След шест месеца португалският крал изпраща втора експедиция, оглавявана от Педру Алвариш Кабрал. Той стига до Индия, като пътем открива Бразилия (някои историци смятат, че тя е открита преди това от други португалски изследователи), след което се завръща в Португалия с огромно количество подправки.

Но някои от Кабраловите моряци са убити в Каликут, така че в 1502 г. Васко да Гама е изпратен отново нататък с флота от двайсет кораба, този път с наказателна мисия. По време на тази експедиция Васко да Гама се държи абсолютно безмилостно. Недалеч от индийския бряг той залавя минаващ арабски кораб, отнема товара му и го подпалва в морето с всичките му пътници. Загиват всички на борда — неколкостотин души, между които жени и деца. Когато стига до Каликут, Да Гама изисква властно от управника му да не допуска в пристанището никакви мюсюлмани. И докато управникът се колебае, Да Гама залавя, убива и насича трийсет и осем индуски рибари, след което обстрелва пристанището. Вбесен, но безпомощен, управникът на Каликут приема исканията на Да Гама. На връщане мореплавателят създава в Източна Африка няколко португалски колонии.

За всичко това той е възнаграден богато от португалския крал, който го удостоява с титли, имоти, пенсия и други материални облаги.

Да Гама се завръща в Индия чак в 1524 г., когато новият португалски крал го назначава там за вицекрал. Няколко месеца след пристигането си в Индия той се разболява и умира през декември 1524 г. По-късно го препогребват в Лисабон. Да Гама е женен и има седем деца.

Главното значение на експедицията на Васко да Гама е в това, че открива пряк морски път от Европа до Индия и Далечния изток, ползата от който усещат много страни.

Но това най-силно се отразява на Португалия. Благодарение на контрола върху новия търговски път към Изтока тази бедна страна от покрайнините на цивилизацията става една от най-богатите държави в Европа. Португалците скоро създават значителна колониална империя около Индийския океан. Те имат предни постове в Индия, Индонезия, на Мадагаскар, по източноафриканското крайбрежие и къде ли не. Това е добавка към владенията им в Бразилия и към колониалната им империя в Западна Африка, която са започнали да разработват още преди пътешествията на Васко да Гама. Португалците запазват някои от тези колонии до първата половина на XX век.

Като открива нов път към Индия, Васко да Гама нанася жесток удар на търговците мюсюлмани, държали преди това в свои ръце маршрутите в Индийския океан. Скоро те са напълно съкрушени и изместени от португалците. Сухоземните пътища от Индия към Европа също замират, защото португалският морски път около Африка е по-евтин. Той ощетява както отоманските турци, така и италианските търговски средища (като Венеция), държали дотогава в свои ръце източната търговия. Но за останалата част от Европа означава, че стоките от Далечния изток стават много по-евтини отпреди.

Ала в крайна сметка експедициите на Васко да Гама оказват най-голямо въздействие не върху Европа или Близкия изток, а върху Индия и Югоизточна Азия. Преди 1498 г. Индия е изолирана от Европа. Всъщност през по-голямата част от историята тя е била почти самозадоволяваща се страна с чувствително външно влияние единствено от северозапад. Но след експедициите на Да Гама Индия влиза в пряк досег с европейската цивилизация чрез морските пътища. Влиянието и властта на европейците растат неотклонно в Индия, докато през втората половина на XIX век целият подконтинент става владение на британската корона. (Тук можем да отбележим, че това е единственият случай в историята, когато Индия е обединена под властта на един-единствен владетел.) Колкото до Индонезия, отначало тя попада под европейско влияние, а после — под пълен европейски контрол. Едва в средата на XX век тези райони си възвръщат самостоятелността.

Единственият човек, с когото можем да сравняваме Васко да Гама, е Христофор Колумб. В известен смисъл от сравнението печели Да Гама. Неговата експедиция например е много по-внушително постижение. Тя е много по-дълга от Колумбовата и по разстояние, и по времетраене — повече от три и половина пъти! Изисквала е и много по-добра навигация. (Колумб, колкото и да се е отклонявал от пътя си, едва ли би могъл да подмине Новия свят, докато Да Гама лесно би могъл да пропусне нос Добра Надежда и да се залута в Индийския океан.) Освен това за разлика от Колумб Да Гама успява да достигне първоначалното си предназначение.

Може да се възрази, разбира се, че Васко да Гама не е открил нов свят, а само е помогнал да се установи връзка между европейците и един вече населен район. Обаче същото се отнася и за Колумб.

Колумбовите пътешествия водят до огромно въздействие върху предходни цивилизации в Западното полукълбо, а експедицията на Да Гама — до преобразуване на индийската и на индонезийската цивилизация. Когато преценяваме относителното значение на Колумб и на Да Гама, не бива да забравяме, че макар Северна и Южна Америка да са дори поотделно много по-големи от Индия, Индия има по-многобройно население от всички страни в Западното полукълбо, взети вкупом.

Въпреки всичко е ясно, че Колумб има далеч по-голямо въздействие от Васко да Гама. Преди всичко пътешествието около Африка до Индия изобщо не е инициатива на Васко да Гама. Португалският крал е решил да изпрати такава експедиция далеч преди да е избрал Васко да Гама за неин предводител. Колумбовата експедиция обаче е негова собствена инициатива и само благодарение на настойчивостта му кралица Изабела отпуска средства за нея. Ако не беше Колумб, Новият свят вероятно щеше да бъде открит значително по-късно, и то от друга европейска страна. От друга страна, ако Васко да Гама не съществуваше, португалският крал просто щеше да избере друг да оглави експедицията. И дори ако той се окажеше некадърен и се провалеше, португалците сигурно нямаше да се откажат от усилията си да намерят пряк път до Индия, щом успехът им се е виждал толкова близо. Освен това при толкова португалски бази по западноафриканското крайбрежие едва ли някоя друга европейска страна би имала възможност да стигне първа до Индия.

На второ място, европейското влияние в Индия и Далечния изток изобщо не може да се сравнява с европейското влияние в Западното полукълбо. Досегът на Индия до европейската цивилизация доведе до големи промени в самата индийска цивилизация. А само няколко десетилетия след Колумбовата експедиция главните цивилизации в Новия свят бяха фактически унищожени. В Индия не може да се намери и паралел със създаването на Съединените щати в Западното полукълбо. Няма да хвалим (или да виним) Христофор Колумб за всички събития, случили се след него в Западното полукълбо, както не можем да хвалим Васко да Гама за резултатите от прекия европейски досег с Изтока. Васко да Гама е само една брънка в дълга верига, която включва Хенри Мореплавателя, цяла редица португалски пътешественици, изследвали западноафриканското крайбрежие, Бартоломеу Диаш, самия Да Гама, непосредствените му последователи и още много други. Смятаме, че Васко да Гама е най-важната брънка в тази верига; но той не се откроява така силно, както Колумб сред откривателите, участвали в европеизацията на Западното полукълбо. Тъкмо по тази причина поставяме Васко да Гама доста по-ниско от Колумб.