Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (64)

64. ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН
1743 — 1826

Томас Джеферсън, третият президент на Съединените американски щати и автор на Декларацията за независимостта, е роден в 1743 г. в Шадуел, щата Вирджиния. Баща му е бил земемер и преуспяващ плантатор, които оставя голям имот на сина си. Джеферсън посещава две години Колежа на Уилям и Мери, но го напуска, без да е получил диплома. След това изучава право и в 1767 г. е приет в адвокатската колегия на Вирджиния. Следващите няколко години работи като адвокат и плантатор. Става член на Долната камара на Вирджинското законодателно събрание.

Първото важно съчинение на Джеферсън — „Общ поглед върху правата в Британска Америка“, е написано в 1774 г. Следващата година Джеферсън е избран за делегат от Вирджиния на Втория континентален конгрес, а в 1776 г. съставя Декларацията за независимостта. По-късно същата година се връща във Вирджинското законодателно събрание, където изиграва съществена роля за приемането на няколко важни реформи. Две от важните му предложения са „Вирджински устав за религиозната свобода“ и „Законопроект за разширяване на образованието“.

Законопроектът включва прогимназиално обучение, достъпно за всички; щатски университет, в който по-надарените могат да продължат, и система за стипендии. Тогава той не е одобрен от Вирджинското законодателно събрание, но по-късно подобни проекти са приети във всички щати.

Уставът за религиозната свобода е забележителен с това, че предвижда абсолютна религиозна търпимост и пълно отделяне на църквата от държавата. (Преди това официално признатата църква във Вирджиния е англиканската.) Уставът на Джеферсън среща значителна съпротива, но накрая е приет от Законодателното събрание (1786). Същите виждания скоро са приети в закони за правата в други щати, а по-късно са застъпени и в конституцията на Америка.

От 1779 до 1781 г. Джеферсън е губернатор на Вирджиния. След това се оттегля от политическия живот. През този период написва единствената си книга — „Бележки за щата Вирджиния“. Освен всичко друго книгата съдържа недвусмисленото становище на Джеферсън като противник на робството. В 1782 г. жена му умира. (Имали са десетгодишен брачен живот и шест деца.) Макар все още доста млад, Джеферсън не се оженва повторно.

Той скоро се връща към политическия живот и става член на Конгреса. Там се приема неговото предложение за десетична монетна система. Но е отхвърлен подобен проект за десетична система при мерките и теглилките (това става, преди да е измислена метричната система). Предложението му за забрана на робството във всички новоприети щати е отхвърлено само с един глас повече.

В 1784 г. Джеферсън заминава за Франция с дипломатическа задача и скоро става посланик на мястото на Бенджамин Франклин. Заема този пост пет години, с други думи, отсъства от Съединените щати през времето, когато е съставена и приета конституцията на страната. Джеферсън е за приемането й, макар, подобно на много други, да е убеден, че тя трябва да включва Закон за правата.

Джеферсън се завръща в Америка към края на 1789 г. и е назначен за държавен секретар — първия държавен секретар на САЩ. Скоро в кабинета възниква конфликт между него и Аликзандър Хамилтън, който по онова време е министър на финансите и чиито политически възгледи се различават от схващанията на Джеферсън. Поддръжниците на Хамилтън в края на краищата се обединяват и образуват Федералистката партия. Привържениците на Джеферсън също се обединяват и образуват Демократическо-републиканската партия, която по-късно ще се превърне в Демократическа партия.

В 1796 г. Джеферсън се кандидатира за президент на САЩ, но се класира втори — след Джон Адамс. Съгласно тогавашната конституция той става вицепрезидент. В 1800 г. се кандидатира отново и този път надделява над Адамс.

Като президент Джеферсън е умерен и проявява търпимост към предишните си противници, с което създава ценен прецедент за Съединените щати. Погледнато като дълготраен резултат, най-забележителното правителствено постижение по време на неговия мандат е купуването на Луизиана, с което горе-долу се удвоява територията на Съединените щати. Това е може би най-голямата мирна сделка за територия, откакто има история. Тя превръща Съединените щати във велика сила и е събитие с много далечни последици. Ако Томас Джеферсън беше единственият, допринесъл за купуването на Луизиана, щяхме да го класираме значително по-напред в тази книга. Но намираме, че водещият в тази сделка е френският владетел Наполеон Бонапарт. А ако някой американец има особена заслуга за купуването на Луизиана, това не е Джеферсън, а по-скоро американските посланици в Париж Робърт Ливингстън и Джеймс Монро, които, когато им се представя възможност за такава невероятна сделка, пренебрегват дадените им дипломатически инструкции и се договарят за присъединяването на огромната територия. (Заслужава да отбележим, че Джеферсън, който лично е написал надгробното си слово, не посочва сред заслугите си купуването на Луизиана.)

В 1804 г. Джеферсън е преизбран за президент. Но в 1808 г. предпочита да не се кандидатира за трети мандат, с което утвърждава създадената от Джордж Вашингтон практика. Джеферсън се оттегля в 1809 г. и единствената му държавническа дейност след това е свързана с основаването на Вирджинския университет, регистриран в 1819 г. Той най-после вижда осъществена част от образователната програма, която е предложил на вирджинските законодатели преди четирийсет и три години. Джеферсън умира на 4 юли 1826 г., на петдесетгодишнината от Декларацията за независимостта, оставяйки спомена за един пълноценен и ползотворен живот.

Освен очевидния си политически талант Джеферсън е имал и много други дарби. Знаел е пет-шест чужди езика, интересувал се е от естествени науки и математика, бил е добър плантатор, занимавал се с научнообосновано земеделие. Освен това е бил и фабрикант, вещ архитект, а има някои, макар и незначителни изобретения.

Дарбите на Джеферсън и личните му качества са толкова отличителни, че могат да ни накарат да надценим действителното му влияние върху историята, когато претегляме значението му, може би трябва да започнем от Декларацията за независимостта, тъй като съставянето й обикновено се смята за най-голямото му постижение. Тук трябва първо да кажем, че тя не е част от действащото законодателство в Съединените щати; главното й значение се свежда до това, че в нея са представени американските идеали, но те не са оригинално творение на Джеферсън, а са почерпани до голяма степен от Джон Лок. Декларацията не е оригинална философия и не е замислена да бъде; тя по-скоро е кратко изложение на възгледи, които вече много американци са изповядвали.

При това не великолепният й стил е причината Америка да обяви независимост. Революционната война започва фактически през април 1775 г. (повече от година преди Декларацията за независимостта) с битките при Лексингтън и Конкорд. През месеците след тези битки американските колонии са изправени пред съдбоносно решение: дали да поискат направо независимост, или да потърсят компромис с английското правителство. През пролетта на 1776 г. настроенията в Континенталния конгрес клонят силно към първото. Не Джеферсън, а Ричард Хенри Лий от Вирджиния предлага официално (на 7 юни) колониите да обявят своята независимост от Великобритания. Конгресът решава да отложи с няколко седмици гласуването по предложената от Лий резолюция и назначава комисия начело с Джеферсън, за да подготви публична декларация, която да обясни причините за обявяването на независимост. (Членовете на комисията умно предоставят на Джеферсън да изготви почти самостоятелно декларацията.) На 1 юли Конгресът се заема отново с предложението на Лий — на другия ден то е подложено на гласуване и е прието единодушно. Именно с това гласуване на 2 юли се взема съдбоносното решение в полза на независимостта. И едва след него започват разисквания по текста, предложен от Джеферсън. Два дни по-късно, на 4 юли 1776 г., той е приет от Конгреса с леки видоизменения.

Дори ако Декларацията за независимостта не е така важна, както повечето хора смятат, дали другите постижения на Джеферсън не му дават право все пак на по-предно място в тази класация? В надгробното си слово Джеферсън отбелязва две други свои заслуги, с които иска най-вече да бъде запомнен. Едната — че е основал Вирджинския университет, — макар и достойна за похвала, едва ли е достатъчно значителна, за да повлияе сериозно на тази класация. Другото му постижение — авторството на „Вирджински устав за религиозната свобода“ — е наистина доста забележително. Разбира се, в най-широк смисъл идеята за религиозна свобода е изразявана и преди него от няколко видни философи, между които Джон Лок и Волтер. Но уставът на Джеферсън отива значително по-напред от препоръчваната от Лок политика. Освен това Джеферсън е активен политик и успява да прокара предложенията си, които се превръщат в закон, а те оказват въздействие и върху други щати, когато подготвят своите закони за правата.

Това поставя един друг въпрос: до каква степен Томас Джеферсън е причина за приемането на федералния Закон за правата^[1]?

Той несъмнено е представител на хората, които настояват за подобен закон; всъщност е един от духовните им водачи. Но Джеферсън, който е извън страната от 1784 до 1789 г., просто не е в състояние да води борбата за него през съдбоносния период непосредствено след Конституционното събрание и Джеймс Мадисън е човекът, който изиграва главната роля, за да се приемат поправките от Конгреса. (Това става на 25 септември 1789 г., когато Джеферсън още не се е завърнал в САЩ.)

Може да се каже, че не официалната дейност на Джеферсън, а възгледите му са оказали най-силно въздействие в Съединените щати. Но пък е съмнително до каква степен неговите идеи наистина са възприемани от американския народ. Много хора, които тачат името на Томас Джеферсън, поддържат напълно противоположни на неговите схващания. Например Джеферсън дълбоко вярва в нещо, което днес бихме нарекли „малко правителство“. Ето едно характерно изречение от неговата реч при встъпването му в длъжност: „…умно и скромно правителство, което ще възпрепятства хората да се нараняват един друг, но иначе ще ги остави свободни да определят сами своите стремежи към системна работа и подобрение…“ Възможно е Джеферсън да е прав, но през последните петдесет години изборите показват, че неговите думи не са убедили мнозинството от американското общество. И втори пример: Джеферсън решително се противопоставя на схващането, че последна дума при тълкуването на конституцията има Върховният съд, който може да обяви даден закон за неконституционен, въпреки че вече е приет от Конгреса. Такова схващане според него е в противоречие с принципите за демократично управление.

Предишният пасаж може би навежда на мисълта, че Томас Джеферсън няма кой знае какво влияние и изобщо няма място в тази книга. Но прекомерното вторачване в подробностите, т. е. в дърветата, може понякога да ни попречи да видим гората. Ако отстъпим малко назад и се опитаме да видим жизнения път на Джеферсън като цяло, веднага ще разберем защо за него се казва, че е „най-бележитият радетел за човешка свобода“.

Трябва ли Томас Джеферсън да бъде класиран по-напред или по-назад от Джордж Вашингтон? Американската независимост и американските демократични институции са създадени със задружните усилия на хора на идеите и хора на действието. Макар и двата елемента да са съществени, смятаме, че, общо взето, идеите са по-важни. От страна на изпълнителната власт Джордж Вашингтон несъмнено е изиграл главната роля. Ала заслугата за идеите трябва да бъде разделена между много хора — американци като Джеферсън и Джеймс Мадисън и европейци като Джон Лок, Волтер и редица други. Ето защо Томас Джеферсън, независимо от големите му дарби и престиж, стои в тази класация значително по-ниско от Джордж Вашингтон.