Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (28)

28. ОРВИЛ РАЙТ И УИЛБЪР РАЙТ
1871 — 1948; 1867 — 1912

Тъй като постиженията на тези двама братя са тясно преплетени, събрали сме ги на едно място и ще разкажем за тях едновременно. Уилбър Райт е роден в 1867 г. в Милвил, Индиана, а брат му Орвил — през 1871 г. в Дейтън, Охайо. И двете момчета получават гимназиално образование, но никой не е удостоен с абитуриентска диплома.

И двамата имат влечение към механиката и проявяват интерес към летенето. В 1892 г. отварят работилница, в която продават, поправят и произвеждат велосипеди. Това им осигурява средства, за да се отдадат на най-голямото си влечение — изследвания в областта на въздухоплаването. Те жадно четат книги, писани от други автори на тази тема — Ото Лилиентал, Октав Шанут и Самюъл П. Лангли. В 1899 г. започват сами да работят върху проблема с летенето. През декември 1903 г. след четиригодишен труд усилията им се увенчават с успех.

Можем да се запитаме защо братя Райт постигат успех там, където много други са се провалили. За това има няколко причини. Първо, две глави мислят по-добре от една. Братята работят винаги заедно и се допълват идеално. Второ, те решават умно, че най-напред трябва да разберат принципите на летенето, а след това да се опитат да конструират самолет с двигател. Това звучи малко парадоксално: как ще усвоиш принципите на летенето, ако преди това нямаш самолет? Отговорът е, че братя Райт се учат да летят с безмоторници. В 1899 г. започват опити с хвърчила и безмоторни самолети. Следващата година вече са готови с безмоторен самолет в пълен мащаб (с други думи, достатъчно голям да носи човек) и го откарват за изпробване в Кити Хок, Северна Каролина. Опитът не е от най-сполучливите. В 1901 г. построяват и изпробват втори, а в 1902 г. и трети. Последният има няколко много съществени нововъведения. (Някои от най-важните им патенти, които получават в 1903 г., се отнасят тъкмо за него, а не за първия им самолет.) С третия безмоторник те извършват повече от хиляда успешни полета. Преди да конструират летателен апарат с двигател, братя Райт вече са най-добрите и най-опитните в света пилоти на безмоторни самолети.

Голямата им практика в безмоторното летене ни дава третия ключ към техния успех. Повечето конструктори, опитвали преди тях да построят самолети, имат най-вече една грижа: как да вдигнат апарата си от земята. Братя Райт правилно осъзнават, че най-големият проблем е как да овладеят самолета, когато той вече е във въздуха. Ето защо отделят много време, за да го направят по-стабилен и да поддържат управлението му по време на полет. Те успяват да измислят трипосочно управление на самолета си и така му осигуряват пълна маневреност.

Освен това братя Райт внасят важни подобрения в конструкцията на крилата. Те скоро си дават сметка, че не могат да разчитат на публикуваните дотогава данни на тази тема. Построяват си собствен ветров тунел, в който изпробват повече от двеста различно оформени крилни площи. Въз основа на тези опити успяват да направят собствени схеми, с които показват, че въздушното налягане върху крилото зависи от неговата форма. После използват данните, за да конструират крилата на своя самолет. Въпреки всички тези постижения братя Райт нямаше да успеят, ако не бяха се появили в подходящия исторически момент. Опитите за моторен полет през първата половина на XIX век са неизбежно обречени на провал. Парните локомотиви са прекалено тежки в сравнение с енергията, която произвеждат. Когато братя Райт излизат на сцената, вече са създадени ефикасни мотори с вътрешно горене. Обаче при тях съотношението между тегло и мощност е такова, че не е възможно да се използват за летящ апарат. Тъй като никой производител не е в състояние да конструира достатъчно лек и достатъчно мощен двигател, братя Райт (с помощта на един механик) сами създават подходящ мотор. За гениалните им способности говори фактът, че успяват да конструират двигател, който превъзхожда всички, произведени дотогава, и при това за сравнително кратко време. Освен това налага им се да проектират и свои витла. Витлото, което използват в 1903 г., има около 66 процента коефициент на полезно действие.

Първият полет е извършен на 17 декември 1903 г. край хълма Кил Девъл, близо до Кити Хок. Този ден всеки от братята извършва по два полета. Полетът на Орвил Райт продължава 12 секунди и има дължина 36 метра. Последният, четвърти полет трае 59 секунди, в които Уилбър Райт прелита 255,60 метра. Конструирането на самолета, който братята кръщават „Флайър I“ (днес хората го наричат „Кити Хок“), излиза по-малко от хиляда долара. Размахът на крилата му е към 12 метра, а теглото 300 килограма. Той има мотор от 12 конски сили, който тежи само 77 килограма. „Флайър I“ сега е изложен в Националния музей за въздушни и космически полети във Вашингтон.

Въпреки че пет души са свидетели на тези първи полети, сравнително малко вестници съобщават за събитието (и общо взето, доста неточно). Местният вестник в родния им град Дейтън изобщо не го отбелязва. Истината е, че минават почти пет години, докато светът разбере, че човекът е успял да се откъсне от земята.

След полетите близо до Кити Хок братя Райт се връщат в Дейтън, където построяват още един самолет — „Флайър II“. През 1904 г. те извършват 105 полета с него, но почти никой не им обръща внимание. Следва „Флайър III“, подобрен и много удобен модел, построен в 1905 г. Въпреки че Уилбър и Орвил много често летят в околностите на Дейтън, повечето хора не вярват, че е изобретена такава машина. В 1906 г. например парижкото издание на „Хералд Трибюн“ помества статия за братя Райт, озаглавена „Летци или лъжци“.

Но в 1908 г. двамата слагат край на всякакви съмнения. Уилбър Райт откарва един от самолетите във Франция, където изпълнява цял ред публични демонстрации, и организира компания, която да се занимае с пласмента на изобретението им. В това време Орвил Райт прави подобни публични демонстрации в Съединените щати. За жалост, на 17 септември 1908 г. самолетът, който той пилотира, се разбива. Това е единствената тежка злополука, която единият от двамата претърпява. Убит е случаен минувач, а Орвил се отървава само с две счупени ребра и крак. Успешните му полети обаче вече са убедили правителството на САЩ да подпише договор за доставката на самолети за Министерството на войната и в 1909 г. във федералния бюджет са отделени 30 000 долара за военна авиация.

Известно време между братя Райт и други претенденти за откритието се водят тежки съдебни спорове около патента, но в 1914 г. съдилищата се произнасят в полза на братята. През този период обаче Уилбър Райт се заразява от тифна треска и умира в 1912 г. на четирийсет и пет години. Орвил Райт доживява до 1948 г. И двамата остават ергени до края на дните си.

Въпреки многото изследвания и опити, извършени преди тях, няма съмнение, че на братя Райт се пада лъвският пай от заслугата за изобретяването на самолета. Когато трябваше да решим къде да ги класираме в тази книга, главният фактор за оценката се оказа значението на самия самолет. Струва ни се, че той не е толкова важно откритие, колкото печатарската или парната машина, които видоизмениха решително самото човешко съществуване. И все пак самолетът, който се използва и в мир, и във война, безспорно има голямо значение. Само за няколко десетилетия той превърна нашата необятна някога планета в един малък свят. А успешното откъсване на човека от земята бе много важна предпоставка за развитието на космическите полети.

От памтивека човекът е мечтаел да лети. Прагматиците обаче винаги са смятали, че „летящите килимчета“ от „Хиляда и една нощ“ са само блянове, които нямат място в реалния свят. С гениалните си способности братя Райт изпълниха вековната мечта на човечеството и превърнаха вълшебната приказка в действителност.