Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (36)

36. АНТОНИ BAH ЛЕВЕНХУК
1632 — 1723

Антони ван Левенхук, човекът, открил микробите, е роден в 1632 г. в град Делфт, Холандия. Произхожда от средно буржоазно семейство и през по-голямата част от съзнателния си живот е заемал дребна длъжност в градската управа.

Голямото откритие на Левенхук се дължи на това, че любимото му занимание е била микроскопията. По онова време, разбира се, не е било възможно да си купиш микроскоп от магазина и Левенхук е конструирал сам своите уреди. Той не е бил професионален майстор на лещи, а и не е преминал обучение в тази област; но майсторлъкът, който е постигнал, е наистина забележителен и далеч надхвърля вещината на професионалистите от онова време.

Въпреки че оптическият микроскоп е бил изобретен цяло поколение преди Левенхук^[1], той не прибягва до него. Напротив, след много грижлива и прецизна изработка на малки лещи с много къс фокус Левенхук успява да постигне по-силно увеличение, отколкото дават съществуващите микроскопи.

Една от оцелелите негови лещи увеличава около 270 пъти, а има признаци, че е правил и по-силни.

Левенхук е изключително търпелив и внимателен наблюдател, който се отличава с много остро зрение и безгранична любознателност. С лещите си той изследва най-разнообразни материали — от човешкия косъм до кучешка сперма, от дъждовна вода до дребни насекоми, мускулни влакна, кожна тъкан и др. Води си старателно бележки и прави подробни рисунки на всичко, което наблюдава.

От 1673 г. Левенхук влиза в кореспонденция с английското Кралско научно дружество, водеща научна институция по онова време. Въпреки липсата на високо образование (завършил е само прогимназия и не знае друг език освен холандски) в 1680 г. е избран за негов член. Освен това става член-кореспондент и на Френската академия на науките.

Левенхук се е женил два пъти и има шест деца, които не са му оставили внуци. Радвал се е на добро здраве и е бил работоспособен до дълбока старост. Посещавали са го мнозина видни личности, между които руският цар (Петър Велики) и английската кралица. Умира в 1723 г. в родния си град Делфт на деветдесет години.

На Левенхук дължим не едно и две забележителни открития. Той пръв описва сперматозоидите и един от първите — червените кръвни телца. Противопоставя се на теорията за самозараждането на нисшите форми на живот и представя убедителни доказателства, че тя е неправилна. Успява да докаже например, че бълхите се размножават по обичайния за крилатите насекоми начин.

Най-голямото си откритие прави в 1674 г., когато за пръв път наблюдава микроби. Това е едно от най-великите бактериологични постижения в човешката история. В капка вода Левенхук открива цял един нов, неподозиран свят, който гъмжи от живот. Въпреки че сам той още не предполага това, този нов свят ще има огромно значение за хората. И наистина тези „микроскопични мънички твари“, които изследователят е наблюдавал, често имат власт над живота и смъртта ни. Изучавайки ги, Левенхук успява да открие микроби на всевъзможни места: в извори и локви, в дъждовната вода, в устата и в червата на хората. Той описва различни видове бактерии, както и протозоа^[2], и определя техните размери.

Великото откритие на Левенхук ще намери практическо приложение едва по времето на Пастьор, близо две столетия по-късно. Фактически целият предмет на микробиологията остава почти недокоснат до XIX век, когато се създават усъвършенствани микроскопи. Ето защо може да се твърди, че ако Левенхук не беше съществувал и не беше направил откритията си дотогава, това едва ли би имало някакво значение за напредъка на науката. Безспорно е обаче, че той е откривателят на микробите и че благодарение на него научният свят узнава за съществуването им.

Понякога се говори, че Левенхук само по чиста случайност се е натъкнал на важно научно откритие. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Откриването на микроорганизмите е естествена последица от това, че той усърдно конструира микроскопи с невиждани дотогава качества и проявява търпение и прецизност като изследовател. С други думи, неговият успех е резултат от вещина и усилена работа — точно обратното на чистата случайност.

Откриването на микробите е едно от малкото наистина важни научни постижения, което се дължи най-вече на работата на един-единствен човек. Левенхук е работил сам. Откриването на едноклетъчните и бактериите няма предистория и — за разлика от повечето други успехи в биологията — в никакъв случай не е естествен резултат от натрупани преди това биологични познания. Този фактор заедно с прилагането на откритието му предопределят високото място на Левенхук в тази книга.