Джозефин Харт
Фатален жребий (6)

Шеста глава

Синът ми беше красавец. Моята набитост у Мартин беше компенсирана от изящните пропорции на Ингрид. Той беше висок и як. И имаше бледнината на Ингрид. Моята тъмна коса и очи контрастираха с почти женствената деликатност на кожата му. Това съчетаване на цветовете, толкова нетипично за англичанин и напълно контрастиращо с това на сестра му Сали, внушаваше драматизъм. Сали беше олицетворение на рядкото, но добре познато чудо: оригиналната английска роза.

Красотата у собствените ни деца безпокои. В прекалената красота има нещо, което предизвиква тревога у родителите. Повечето бащи биха искали дъщерите им да са привлекателни, а синовете им — мъжествени. Но истинската красота смущава. Както гениалността — ние я пожелаваме, но другиму.

Видът и елегантността на Мартин ме тревожеха. Сексуалните му похождения бяха толкова очебийно непостоянни, че се чудех как приятелките му не съзираха грозящата ги опасност. Върволицата от момичета, които с Ингрид приемахме на неделни обеди или на гости, изглеждаше безкрайна. Разбрах, че синът ме бе склонен към промискуитет. Със сигурност не трепваше от непрекъснатите любовни погледи, които му хвърляха. Ингрид се забавляваше. Аз никак.

Отношението му към живота, след като завърши университета, ме изумяваше. Медицината не го интересуваше. Политиката не го привличаше. Искаше да бъде журналист — с позицията на наблюдател в живота. Беше много амбициозен и устремен в кариерата си, но амбицията му беше изцяло егоистична. В нито един момент не заблуждаваше нито себе си, нито семейството си.

Намери си работа в един местен вестник — за всеобщо забавление и може би за негово собствено огорчение — като политически кореспондент. Когато навърши двадесет и три, получи работа като стажант-журналист във вестник на Флийт Стрийт. Напусна малкия апартамент, които му бяхме устроили над гаража, и си нае самостоятелен.

Ингрид беше удовлетворена от успеха и повърхностността му. Контрастът със синовете на наши приятели, които бяха толкова неуверени, беше ласкателен. За мен обаче той си оставаше загадка. Понякога го гледах, принуден да си напомням, че е мой син. А той ме стрелваше с въпросителен поглед и се усмихваше. Знаех, че за Мартин моят успех в живота е просто задоволителен.

Със Сали ми вървеше повече. Тя беше открита и сладка. Посредственият си талант на художник тя разви до максимум. Стана стажант в дизайнерския отдел на едно издателство.

Ето това беше бракът ми. Ясно очертан. Аз бях верен, макар и не страстен съпруг, и се отнасях с любов и отговорност към децата си. Бях ги придружил успешно до младостта. Амбициите ми, във важни и отговорни сфери, бяха осъществени. Печелех добре и нямах финансови проблеми.

Кой имаше повече късмет?

Бях спазвал правилата. И бях възнаграден.

Ясна насока, малко късмет и ето ме: на петдесет и осъществил себе си докрай.