Джозефин Харт
Фатален жребий (2)

Втора глава

Смята се, че човек се оформя в детството си, че то предопределя всичко по-нататък. Толкова лесно ли се постига спокойствието на душата? Сякаш е естествено последствие от щастливото детство. А какво определя детството като щастливо? Семейната хармония? Доброто здраве? Осигуреността? А нима не може щастливото детство да се окаже най-лошата подготовка за живота? Когато повеждат агнеца към заколението.

Детството, юношеството и ранните ми младежки години бяха доминирани от моя баща.

Волята, абсолютната сила на волята, беше неговото кредо.

„Волята! Най-ценното предимство у човека! Но недостатъчно използвана от повечето! Тя е разрешението на всички житейски проблеми.“ Колко често бях чувал тези думи.

Съчетанието на неговата непоколебима вяра в собствената му воля да диктува живота си и едрото, тежко тяло, което тази вяра обитаваше, го превръщаше в един много застрашителен мъж.

Казваше се Том. И до днес, години след неговата смърт, аз свързвам силата на характера с всеки Том.

Дребната търговийка със зеленчуци, наследена от дядо ми, Том превърна във верига от магазини, които го направиха богат човек. Но той щеше да успее, с каквото и да се занимаваше. Щеше да употреби волята си за постигане на всякаква цел и неминуемо щеше да успее.

Налагаше волята си в бизнеса, в отношенията със съпругата и сина си. Първата му задача с майка ми е била да я спечели. След това да бъде сигурен, че нейният начин на живот (независимо какъв) няма да попречи на останалите цели в живота му.

Той я ухажвал напълно всеотдайно и се оженил за нея шест месеца след като се запознали. Естеството на тяхното привличане е все още пълна загадка за мен. Изглежда майка ми не е била красавица. Чух веднъж някой да казва, че е била жизнерадостна млада жена. Може би това го е привлякло. Но в спомените ми за нейното кротко присъствие няма и следа от жизнерадостност. Като младо момиче е рисувала. Някои от акварелите й украсяваха стените на къщата от детството ми. Но беше престанала да рисува. Внезапно. Никога не разбрах защо. Естеството на връзката, която продължаваше да съществува между тях, все още ми е неясно.

Аз бях единствено дете. От раждането ми те спяха в отделни стаи. Може би раждането ми бе причинило някаква травма. Каквато и да беше причината, имаше стая на татко и стая на мама и те бяха отделни. Какъв полов живот беше водил този млад мъж? Не бях чувал никакви скандални истории, никога не бяха правени каквито и да е намеци. Може би целта на отделните стаи е била не да се прекрати сексуалният живот, а да се ограничи, за да се избегне забременяване.

Животът ми като дете и младеж ми се струва обвит в мъгла, пропит от всепоглъщащата власт на бащиното присъствие.

„Решавай и прави!“ — казваше той: за изпитите, за бягането (единственото ми спортно постижение), дори за уроците по пиано, които взимах за голямо негово недоумение. „Решавай и прави!“

А къде оставаше несигурността или приятният провал? А волята на другите, подчинена на неговата? Може би никога не се беше замислял над тези неща. Не поради коравосърдечна жестокост, а поради дълбоката убеденост, че той знае най-добре. И че всички ще обслужват интересите си най-добре, като следват неговия.