Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Damage, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Лалова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Syndycate (2013)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джозефин Харт. Любовникът
Американска. Първо издание
Издателство „Народна култура“, София, 1993
История
- — Добавяне
Двадесет и първа глава
— Здравей, татко!
— Мартин! Благодаря ти за вечерята снощи и приеми поздравленията ми отново.
— Благодаря. Ти беше много мълчалив. Май работиш прекалено. Зная, че оглавяваш един от тези комитети… Предполагам, че наближава срокът за препоръките.
— Откъде знаеш?
Той се разсмя.
— Не мога да разкривам източниците си.
— Ще трябва да внимавам повече. Не бива да допускам дори потайни усмивки.
— Съвсем правилно! Първо журналист, после син. — Той се разсмя пак. — Бих разкрил всичките ти тайни, ако това ще е сензацията за деня.
— Аха! Предупреден съм значи! — Влязох в неговия тон.
— Татко, искам да те питам нещо за попечителския си фонд.
— Кажи.
— Мога ли да поговоря с Чарлс Лонгдън за това?
И с Дейвид — той е другият попечител, нали? — Това беше братовчедът на Ингрид.
— Да. Защо искаш да говориш с тях?
Последва дълга пауза.
— Не съм сигурен. Планове вероятно. Време е да пообмисля финансовото си състояние. Както трябва. Ти как смяташ?
— Нали знаеш, че условието на фонда е да бъдеш женен? — Говорех бавно, като гледах прозореца, без да го виждам.
— Да, зная. Все пак бих искал да поговоря с тях. Просто исках с Едуард да знаете. Не бих желал да правя нещо зад гърба ви.
— Не. Разбира се, че не. Нямам нищо против.
Разговорът беше приключен. Без Ана да бъде спомената. Мартин сам взимаше решенията си. Без да ги обсъжда, с когото и да е. Точно както трябваше. Плановете му бяха съвсем ясни. Щеше да поиска ръката на Ана. Тя, естествено, щеше да му откаже. И после? Той как щеше да реагира?
А ние с Ана? Ние никога не говорехме за бъдещето. Не споменавахме дори и настоящето.