Джозефин Харт
Фатален жребий (33)

Тридесет и трета глава

— Доктор Питър Калдерон?

— Oui.

— Аз съм приятел на Ана Бартън. Бих искал да се видим!

— Защо?

— Смятам, ме би било от полза.

— За кого?

— За мен!

— Ана ли ви каза да ми се обадите?

— Не.

— Какъв приятел сте й?

— Аз съм бащата на Мартин!

Настъпи кратка тишина.

— Да, Мартин! Ана ми спомена за намерението си да се омъжва.

Думите „намерението си да се омъжва“ прозвучаха тромаво и странно официално.

— Определено не се касае за професионална консултация. Бих желал просто да ви кажа, че пожелавам на Ана и Мартин много щастлив брак! И смятам, че трябва да приключим този разговор! — Той млъкна. — Вече не ходя в Лондон. Ана рядко идва в Париж.

— Ана ваша пациентка ли е?

— Не съм длъжен да отговоря на въпроса, но ще го направя! Не!

— Но вие може би я разбирате по-добре от останалите — поради вашата професия.

— Не е точно така. Бих казал, че човекът, който разбира Ана най-добре, е този, за когото тя ще се омъжва. Вашият син! Струва ми се, че той и позволява да бъде загадъчна, да има тайни и може би други връзки.

— Други връзки?

— Да, непременно!

Настъпи тишина.

— Ана никога не ми е споменавала за вас!

— Защо да го прави? Аз съм само бащата на Мартин!

— Очевидно сте много необикновен баща. Освен това имате много необикновен син. И това е един много странен разговор. — Той въздъхна. — Ана предизвиква странни разговори.

— Защо не се оженихте за Ана?

— Господи! Трябва ли да ви дам отговор! Не бих могъл да й дам онова, от което тя се нуждае!

— Кое?

— Свободата! Свободата да бъде обвързана с онези, които обича, с всички онези, които обича! Изисква се огромен потенциал от характер и ум и, разбира се, огромна любов, за да можеш да й позволиш това.

— Или просто отказ да се приеме истината за нея!

— Струва ми се, че синът ви безболезнено е приел много истини около Ана. Всъщност съм убеден в това.

— Защо?

— Защото съм се срещал с Мартин.

— Кога?

— Няма да ви кажа нищо повече!

— Защо не ми го казахте в началото?

— Кой знае къде може да приключи един разговор? Като нашия сега — с друга тайна, която би довела до друга скрита истина. Нищо чудно, че се чувствам пълноценен в своята професия! Сега ви казвам довиждане! Пожелавам на вас и на сина ви успех! Моля, не ми се обаждайте повече!

Мартин, умното ми момче, значи си се добрал до Питър Калдерон преди мен! И какво ти донесе твоят ум, огромната ти любов? Не цялата Ана. Аз притежавам цялата Ана, когато съм с нея. Всъщност и не желая останалата част от живота й и от миналото й. Защо да искам повече? Питър е поискал повече и е изгубил всичко. Апартаментът в Уелбек Уей е бил негов, естествено.

Това трябваше да бъде от значение. Но не беше!