Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Damage, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Лалова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Syndycate (2013)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джозефин Харт. Любовникът
Американска. Първо издание
Издателство „Народна култура“, София, 1993
История
- — Добавяне
Десета глава
— Ало, Ана се обажда!
Чаках мълчаливо. Знаейки, че в живота ми вече има край и начало. Но не знаейки къде ще скърши началото.
— Къде си? Иди си вкъщи. Ще бъда там след час. — Взех адреса и затворих телефона.
В Лондон има квартали с прекрасни къщи, обвити в тайнственост. Гледах очертанията на тялото си на фона на гарвановочерната врата, натискайки звънеца, докато чаках да вляза в малката, ниска и тайнствена за мен къща на Ана.
Безшумно прекосихме вестибюла с медночервения килим. Влязохме в дневната и легнахме на пода. Тя разтвори ръце и вдигна краката си. Легнах върху нея и отпуснах глава на рамото й. Мислех за Христа, когото бяха положили разпънат на кръста върху земята. След това, хванал с една ръка косите й, я обладах.
Лежахме. Без да говорим, без да помръдваме, докато най-накрая се надигнах и я целунах. И най-сетне ни обзе онова старо колкото света състояние, превърнало се в ритуал: аз я хапех, разкъсвах я, притисках я, докато се издигахме и падахме, издигахме и падахме в пустотата.
По-късно щеше да дойде ред на болката и удоволствието, породени от страстта. Щяха да настъпят миговете, когато извивките и формите на тялото свличат цивилизованата обвивка от първичния инстинкт и мъжът има желание да разкъса жената до себе си. Щяха да настъпят мигове за думи, грозни и мръсни. За жесток, възбуждащ смях; за ленти, приковаващи крайниците в подчинение, от което обезумяваш. За цветя, покриващи очите, и мека коприна, затулваща ушите.
Дери и някога повече да не бъдехме заедно, животът ми щеше да бъде изгубен в очакване на скелета да се появи оголен под кожата. Сякаш човешки кости се показваха под кожата на лицето на вампир. Лъщящ от човечност, той пристъпваше от своя нощен живот към първия ден.
Изкъпахме се поотделно. Напуснах сам, безмълвен. Извървях пеша дългия път към къщи. Взрях се в Ингрид, която излезе да ме посрещне, и промърморих нещо, че трябва да си почина няколко часа. Съблякох се, легнах в леглото си и заспах веднага. Спах до сутринта, дванадесет часа, като в някаква смърт.