Джозефин Харт
Фатален жребий (18)

Осемнадесета глава

— Синът ви е на телефона, сър.

— Свържи ме.

— Здравей, татко. Извинявай, че те безпокоя.

— Мартин, как си?

— Чудесно. Току-що се върнахме от Париж.

— Добре ли изкарахте?

— Ами да. Ана не се почувства добре и затова се върнахме по-рано.

— Не се почувства добре ли?

— Да. Спазми в корема, силно главоболие. Ходи при свой стар доктор. След това си тръгнахме.

— Сега как е?

— Напълно се оправи. Благодаря. Приятно ми е, че винаги си толкова загрижен за нея. Мама изобщо не я харесва.

— Сигурен съм, че я харесва. Ана е интересно момиче.

— Струва ми се, че тъкмо това не се нрави на мама. Тя би предпочела да е копие на Сали. Нали знаеш: двадесет и две годишна, типична англичанка и промие.

— Не си особено мил към собствената си сестра.

— Татко, аз обичам Сали! Знаеш какво имам предвид.

— Да. Знам.

— Сигурно си зает, но исках само да ти кажа, че ми предлагат работа в „Сънди“. — Той споменаваше един от най-големите вестници в страната. — Ставам заместник-редактор по политическите новини.

— Браво. Моите поздравления!

— Искам да ви поканя с мама на вечеря. Да го отпразнуваме. Какво ще кажеш за четвъртък?

Поколебах се.

— Може би. Може да ми се наложи да си тръгна по-рано, за да се върна в парламента.

— Няма проблем. Значи в четвъртък в „Луиджи“. Поканил съм и Сали. С новия й приятел. Както виждаш, братските ми чувства не са охладнели съвсем.

Той се засмя и затвори.

— Алистър Стратън се обажда, сър.

— Да почака малко, моля те, Джейн.

Трябваше ми време, за да дойда на себе си. Не само поради шока, че говорих с Мартин, но и заради самия разговор, който ме разтревожи. Не бях само аз този, който се променяше. Мъжът Мартин все повече се осъзнаваше.

— Свържи ме с Алистър — въздъхнах аз. След което денят ме погълна с безброй телефонни разговори и срещи; писма, които трябваше да бъдат прочетени или написани; решения, които трябваше да бъдат взети; обещания, които трябваше да бъдат нарушени. Дълбоко под всичко това усещах надигащата се тревога и някакъв внезапен, разяждащ страх от Мартин.