Пол Карсън
Корпорацията (9)

9

В живота има много мръсници и не всички са адвокати. Д-р Хари Чан бе един от тях.

Петдесет и пет годишен и женен за трети път, д-р Чан бе потънал в огромни дългове. Имаше да издържа две бивши съпруги и цяла сюрия деца. Настоящата му жена проявяваше пристрастия към скъпите дрехи и мебели и тяхната относително скромна къща в Оук парк в Чикаго за осем години бе ремонтирана четири пъти, като при всеки от тях мебелите бяха сменяни. Напоследък беше започнала да излъчва онези вибрации с до болка познатия смисъл: „Ама че скука! Какво да правя днес?“. Чан си имаше и скъпа любовница — момичето от бюрото за залагания до „Юниън Стейшън“. Там той залагаше на коне и кучета, на игри с топка и големи състезания. В щата и извън него. Залагаше дори на разни дребни коне, за които имаше предчувствие, че ще спечелят в Хонконг, Англия или Австралия. Повечето от тях продължаваха да търсят лентата на финиша час, след като победителят си беше в клетката и вече го караха към къщи. Вътрешното чувство на Чан в хазарта не беше по-печелившо, отколкото при избора му на жени.

В отчаяни усилия да остане платежоспособен преди три години той беше измислил една далавера да си докарва допълнителни доходи в сътрудничество с един корумпиран борсов посредник, който имаше офиси на две пресечки от Уол стрийт. Чан търгуваше само с фармацевтични продукти и редовно преглеждаше медицинските списания за евентуален пробив на нов лекарствен продукт. Старателно изграждаше контакти с химически компании и разполагаше с източници в редица научни лаборатории из страната. Ако някой продукт в зародиш покажеше признаци на победител, Хари купуваше акции. По същия начин, ако дадено съединение заплашваше да се провали, той продаваше и информираше своя брокер, който съответно даваше своите препоръки на отбрани клиенти. Два пъти бяха заговорничили заедно и бяха изнасяли вътрешна информация, предоставяйки я на пресата преди официалното становище относно нови продукти на една корпорация за лечение на епилепсия и шизофрения. Във всеки от тези случаи двамата бяха направили малък удар, купувайки акции преди официалното съобщение. И макар че не беше кой знае каква далавера и наистина едва покриваше дълговете на Хари от залаганията по онова време, той имаше нужда от тези пари, за да преживява.

Сега новите разпоредби на Джак Хънт можеха да го съсипят. За Мартин Шрийв ирландецът бе просто открита язва, заплаха за неговия пиянски начин на живот и плановете му за пенсиониране. Но Хари Чан имаше да губи много повече.

 

 

— Д-р Чан, можете ли да ми отделите няколко минути? Бих искал да разговарям с вас.

Хенд де Март чакаше кардиолога на паркинга на болница „Картър“. Бяха изминали четири дни, откакто Хънт бе свикал съботното събрание и цялото отделение все още се опитваше да осмисли наложените радикалните промени. Дребният Чан бе тъй замислен, че почти не забеляза огромната сянка, която се насочи към него, докато отваряше вратата на колата. Когато вдигна поглед, Де Март му се видя като Силвестър Сталоун, натъпкан със стероиди. В светли панталони и риза с къси ръкави, южноафриканецът притежаваше физика, която показваше колко добре се беше приспособил към лятото на Средния Запад. Той тичаше всеки ден в Линкълн Парк, караше ролери покрай брега и тренираше в малка зала близо до апартамента, в който живееше. Беше загорял и изглеждаше във великолепна форма. Русите му коси бяха изсветлели, а мускулите му се очертаваха в релеф, който Чан бе виждал само по списанията.

Кардиологът присви очи зад дебелите лупи на очилата си и се засмя нервно.

— Съжалявам, бързам за вкъщи. — Беше сигурен, че в следващия миг ще бъде нападнат.

Де Март му показа служебната си карта и заговори.

 

 

Същата вечер Чан спря пред входа на луксозния хотел „Четирите сезона“ на Източен Делауеър, облечен елегантно и силно заинтригуван. Огледа си обувките, нагласи си вратовръзката и си избърса очилата. Бърз поглед към собственото му отражение върху тъмното стъкло, дълбоко поемане на въздух и в следващия момент вече се намираше във фоайето, озъртайки се как да стигне до бара с изглед към Мичиган авеню. Хенд де Март се открояваше сред множеството, което, въпреки ранния вечерен час, вече изпълваше заведението. Той бързо преведе своя гост покрай седналите на питие клиенти и се отправи към асансьора.

— Искам да се запознаете с един човек.

На дванайсетия етаж в малък, но доста прилично обзаведен апартамент, Стан Данкър ги очакваше в помещението, което служеше за бар. Голям прозорец от пода до тавана осигуряваше великолепен изглед навън. Отворена врата водеше към трапезарията, където двама сервитьори се въртяха около маса, подредена за трима, а отстрани стоеше дългокрака блондинка в черно униформено облекло, готова да сервира питиета.

— Д-р Чан, толкова се радвам да се запознаем! — Данкър беше обаятелен и неотразим. Носеше тънък бежов костюм със светлосиня риза и жълта папийонка. Сиви коси, пригладени назад с гел. — Много съм слушал за вас.

Последва широка ослепителна усмивка, откриваща цял ред безупречни зъби.

Чан се здрависа вяло и се опита да се усмихне в отговор, но сега се чувстваше дори по-неуверен в себе си, след като си даде сметка какво ставаше в момента.

Хенд де Март разкопча горното копче на ризата си и смъкна вратовръзката си. Беше облечен по-официално от обикновено — панталони и сако, а сега отворената на врата риза откриваше изпъкналата му адамова ябълка. Макар че наближаваше осем часа вечерта, температурата отвън продължаваше да бъде висока, но качественият климатик на хотела облекчаваше задуха.

Блондинката приготви коктейлите и ги поднесе, след което дискретно се оттегли в трапезарията. В продължение на десет минути тримата мъже отпиваха от чашите си и водеха лек разговор, докато гледаха през прозореца надолу към уличните светлини и потока от коли. По тротоарите се движеха тълпи от хора, които правеха снимки или четяха окачените отвън менюта на ресторанти.

— Великолепно място! — възкликна възторжено Данкър и двамата с Де Март взеха да обсъждат големия град с неговите добри и лоши страни. Спряха за момент, за да позволят на Чан да се включи, като посрещаха всяка негова дума с подчертан интерес. Кимаха сериозно, когато Чан споменеше нещо неприятно и се усмихнаха широко, когато той внезапно реши да разгледа своя роден град в по-оптимистична светлина.

Изпиха само по един аперитив и после Данкър ги поведе към трапезарията, където незабавно се превърнаха в обект на изключително внимание. Бяха избрани блюда, подходящи вина, сервира им се вода с лед. По време на вечерята Данкър продължи със своя мек и ненатрапчив подход. Разговорът премина от времето към архитектурата, а после към медицинското обслужване в Средния Запад. Чан започна да се отпуска. Храната, виното и непринуденият разговор постепенно му внушиха чувство за сигурност. Почти съжали, че не беше дошъл с жена си. Една възможност да се изтъкне. Ей, я ме виж. Д-р Хари Чан, хранен и поен от този висш служител от Ню Йорк. Е, да, не получих професорския пост (а как само му го натякваха дни наред вкъщи, когато маниачката на скъпи мебели разбра), но все още съм важна личност.

Кафето им бе сервирано на бара заедно с пури, но всички отказаха. После вратата на трапезарията беше плътно затворена. Блондинката предложи питиета за финал, но Де Март я отпрати безцеремонно. Чан точно бе понечил да вдигне ръка, за да си поръча едно двойно от най-доброто бренди на заведението. Той усети, че гостоприемството беше дотук, сега идваше ред на сериозната работа.

Стан Данкър разбърка сметана в кафето си и погледна кардиолога, който седеше срещу него. Усмихна се леко, но далеч не толкова сърдечно, колкото в началото при запознанството.

— Убеден съм, че се питате защо поисках да се запозная с вас.

Чан се засмя нервно, но не каза нищо. Очите му шареха между двамата мъже, седнали един срещу друг.

— Аз представлявам фармацевтични продукти „Земдън“ — започна Данкър, — една от най-големите химически корпорации в света.

Чан премигна, но отваряше уста само когато отпиваше от еспресото си.

— Този октомври ще пуснем на пазара най-невероятния нов продукт в историята на съвременната кардиология. Медикамент, предотвратяващ сърдечни пристъпи и инфаркти. Името му е „Циклинт“. Предполагам, че сте запознат обстойно с характеристиките му.

Предварителни съобщения за датата, на която „Циклинт“ ще бъде пуснат на пазара, както и сведения относно неговата безспорна полезност вече бяха разпратени до всички изявени кардиолози по целия свят. Чан заговори за пръв път:

— Да, да. Запознат съм. Страхотен продукт. Възможно е да стане водещ. Може би трябва да купя дялове във вашата компания?

Данкър се усмихна благо и погледна Де Март. Изражението на южноафриканеца не се промени. Той седеше с каменно лице, слушаше и наблюдаваше.

— Да, очакваме, че ще бъде изключително печеливш продукт — продължи Данкър. — Наистина вече сме вложили огромен капитал и ресурси, за да подсигурим водещата му позиция. Значителен дял от тези пари трябваше да бъдат внесени тук, в Чикаго.

Чан внезапно се стегна.

— Как така?

Данкър въздъхна, а на лицето му се изписа разочарование.

— По план трябваше да разчитаме на помощта и подкрепата на кардиологичното отделение в болница „Картър“. Искахме влиянието и престижа на това отделение да подпомогнат продажбата на „Циклинт“ в национален и международен мащаб. — Той се приведе напред и втренчи поглед в Чан. — Това е неофициално, но ние вече бяхме осигурили услугите на професор Люинс. Той беше дал съгласието си да бъде наш говорител и водеща фигура за формиране на общественото мнение. Сам трябваше да оглави кампанията.

— А него вече го няма — изрече Хари Чан очевидното.

— Да-а — обади се най-накрая Де Март, — няма го. Но „Земдън“ все още е тук и „Циклинт“ ще бъде пуснат на пазара.

— И тук идва вашият ред. — Стан Данкър се облегна отново назад и впери изпитателен поглед в кардиолога.

Хари Чан изглеждаше искрено притеснен.

— Съжалявам, не ви разбирам.

— Нуждаем се от друг специалист с безспорно въздействие върху общественото мнение. Нужен ни е сега, днес, не следващата седмица. Трябва ни влиятелна личност от авторитетно кардиологично отделение, която да застане зад „Циклинт“ и да заяви открито и категорично своето мнение за продукта.

— И да говори с необходимия възторг — намеси се Де Март.

— Ще предложим на подходящия човек много изгоден финансов пакет. Сделка, на която повечето лекари трудно биха могли да обърнат гръб.

Де Март продължи с аргументите, целящи да убедят техния гост.

— Парите ще бъдат изплатени по сметка в швейцарска банка, без да се декларират пред данъчните. Веднага щом споразумението бъде постигнато, до тях ще бъде осигурен незабавен достъп. — Южноафриканецът боравеше умело с терминологията. Тя бе използвана толкова резултатно, за да спечели самия него.

Данкър отново взе думата.

— Започне ли кампанията, ще бъде много натоварено. Ще са необходими много време и усилия за пътувания, за изяви по медицински конференции. Очакваме международни съвещания на кардиолози със сателитна връзка, семинари в рамките на отделните щати и между тях. Нашият човек ще бъде най-важното звено, което ще контролира интереса към „Циклинт“ и ще го разпалва. По дяволите, очакваме да каже, че продуктът е толкова добър, че трябва да бъде вкаран в питейната вода.

Всички се засмяха учтиво на тази малка шега.

Хари Чан остави чашата си с кафе върху масичката от орехово дърво. Ръцете му видимо трепереха, когато свали очилата си и се зае да ги бърше с носната си кърпа от чист лен, която бе взел специално за случая.

— Не знам — каза той притеснено. — Това е извън моята област.

Данкър кимна към Де Март, здравенякът отиде зад бара и се върна с куфарче, което отвори пред тях. Две папки бяха подадени на Чан. Копията бяха поставени пред Данкър. Лекарят внимателно прегледа първата страница. Очите му зад дебелите лупи все повече се разширяваха.

— Как се сдобихте с тази информация?

Листът най-отгоре съдържаше обобщени данни за финансовото състояние на кардиолога — банковите му сметки, превишаване на кредити, ангажименти по издръжки, дългове от залагания, дори сделките му с нечестно закупуване на акции във фармацевтичната промишленост.

Стан Данкър събра ръце, подпря брадичка с върховете на пръстите си и сви устни.

— Д-р Чан — каза той сериозно. — „Земдън“ е империя, корпорация от световен мащаб. Ние браним тази федерация с жестока непоколебимост. Ние не просто произвеждаме и продаваме химически продукти. Като всяка многонационална компания ние събираме информация за хората, които могат да ни окажат съдействие. И искаме да знаем всичко за тях — и добрите, и лошите им страни. Бизнес отношенията им, платежоспособни ли са или не. — Данкър сви пръсти. — Когато ни се налага, купуваме информация. И разполагаме с много външни източници.

Той се приведе напред.

— Как сме се сдобили с тези цифри в случая не е важно. Погледнете втора страница и после ще продължим.

Втора страница описваше подробно финансовия пакет, който „Земдън“ предлагаше. Издръжките, които Чан дължеше, както и дълговете му от хазарт, щяха да бъдат погасени с един замах. Освен това в тайна сметка в Берн щеше да бъде приведен първоначален депозит от половин милион щатски долара. Ако оказва пълно съдействие по отношение на предложения дневен ред във връзка с пускането на „Циклинт“ на пазара, след шест месеца по същата сметка щяха да бъдат приведени още половин милион долара. В зависимост от продажбите и ентусиазма, с който се представя продуктът, кардиологът с основание можеше да очаква следващ подобен, но последен транш. Имаше едно изрично условие — нечистите му финансови операции във фармацевтиката трябваше да престанат незабавно. Компанията не можеше да рискува да го издигне като свой основен и най-авторитетен поръчител, за да го види после разобличен като жалък измамник.

Чан внимателно изчете предложението. После се върна на първа страница. Изчете я съвсем бавно. Обърна на втора страница. Прочете и нея повторно, още по-бавно.

— Обръщали ли сте се към някой друг от отделението с такова предложение? — попита той накрая.

Данкър поклати глава.

— Не. Разгледахме всички един по един, дори проучихме начина им на живот и финансите им толкова подробно, колкото и вашите. Колегата ви доктор Шрийв е твърде лабилен. Пие прекалено много и няма данни да бъде говорител. Има сериозен проблем по отношение на имиджа си.

— Така е — съгласи се Чан бързо. — И се изтърва, че щял да говори с адвоката си. Това са глупости. Мисля, че загуби.

— И ние смятаме така.

— А Паркър?

— Нат Паркър е добър лекар, но е твърде ленив и непретенциозен. Той няма хъс да води битката, която предстои.

— А новият професор? — Ред беше на Чан да погледне изпитателно Данкър. — Него преценявахте ли го?

— Д-р Хънт е малко неконтролируем. Твърде дълго се е занимавал с научни изследвания и няма търговски опит. Не го бива, когато се отнася до бизнес операции. Всеотдаен, безспорно. Но и наивен, категорично. — Той говореше бавно, като внимателно подбираше думите си. — Знаем за новите разпоредби, които е въвел в отделението.

Чан го прекъсна.

— Той подчерта изрично, че не желае който и да било да рекламира продукти на дадена компания. Търговските представители изобщо няма да имат достъп до деветия етаж. Боже, нямам право да използвам и най-обикновена химикалка, ако на нея има фирмен знак.

За момент Данкър остави думите на Чан без реакция.

— Запознати сме изцяло с политиката на д-р Хънт. Бихме счели мерките му за абсурдни и дребнави, дори смешни, стига да не създаваха такива главоболия на нашия екип продажби.

— И как смятате да го прескочите? Той може да наложи вето на всичко това.

Данкър изцяло смени тактиката.

— Хари, как ти се струва да оглавиш това отделение като негов професор? — Той заряза официалното „д-р Чан“ и мина на малко име.

Чан отново придоби озадачен вид.

— Не разбирам.

— Ето какво имам предвид. Когато Сам Люинс беше убит, всички ние в „Земдън“ бяхме сигурни, че ти ще получиш професорската титла и поста завеждащ кардиологичното отделение. Ти беше очевидният избор. Кардиолог с голям опит, дълъг стаж в „Картър“, високо ценен в болницата и сред колегията в Средния Запад.

Изведнъж пристрастеността към хазарта, огромните дългове и мошеничествата с акциите бяха забравени. Сега Чан беше изографисан като светец.

— Мога да ти кажа, че Джак Хънт не получи поста в открита конкуренция. Не, сър, той използва какви ли не машинации и връзки в администрацията и им наложи този избор.

Чан разкопча яката на ризата си и разхлаби вратовръзката си.

— Продължавайте.

— Е, Хари, човек, който напира толкова здраво, може да се срине и от върха.

— Какво искате да кажете?

Хенд де Март се намеси.

— Господин Данкър казва, че ти няма защо да се тревожиш за Хънт. Решиш ли да станеш един от нас, във всеки един момент можеш да разчиташ на протекциите на „Земдън“. Няма да допуснем ирландецът да провали плановете ни. Наистина, ако започне да ни създава твърде много неприятности, може и да ни се наложи да извадим на показ нередностите в това назначение. Вземе ли много да ни усложнява живота, ще трябва да си иде.

Чан се засмя нервно.

Стан Данкър отново събра пръсти.

— За теб е по-добре да не знаеш всичко, Хари. Не намекваме за насилие. Ние не работим по този начин. Но разполагаме с компрометираща информация за всички, за приятели и врагове. Хънт може да се изявява като радетел на реформите, но ние имаме друго становище по въпроса. — В гласа му прозвуча метална нотка. — Той няма да бъде пречка, бъди сигурен в това. И ако трябва да напусне това отделение, без значение по какви причини, ние бихме желали ти да си в готовност да поемеш ръководния пост.

За миг на лицето му се мярна усмивка.

— Професор Харолд Чан. Звучи добре, нали?

Чан се облегна назад в коженото кресло.

— Много добре. Даже отлично — съгласи се той.

Хенд де Март се зае да затваря куфарчето.

— Бихме желали да получим отговора ти най-късно до утре. Ако „Земдън“ не може да разчита на кардиологичното отделение в болница „Картър“, парите ще отидат другаде.

Чан внезапно се приведе напред и спря ръката на южноафриканеца.

— Можете да получите отговора ми още сега. Погрижете се за Джак Хънт и аз съм с вас. Ще направя така, че „Циклинт“ да е печелившият продукт, пък ако ще да се разкарвам с рекламно табло по улиците!