Пол Карсън
Корпорацията (40)

40

През следващите три дни над Чикаго вилнееха несекващи бури със силни северни ветрове, които тласкаха вихрени облаци по небето на Средния Запад. Аварийни екипи трябваше да спасяват по въздуха едно семейство, чиято отдалечена ферма бе отрязана от пороищата, а добитъкът им се бе разбягал по близките хълмове.

До вторник, 12 октомври, бурните ветрове бяха стихнали. Сега улиците бяха по-скоро мокри, отколкото наводнени, с огромни локви по всяка неравност на асфалта, разплисквани от преминаващите коли, а калните пръски, които хвърчаха изпод колелата им гонеха пешеходците към противоположната част на тротоарите. Службите по почистването се бореха с отломките от бурята, разпилени от силните ветрове и пороя, и боклукът се трупаше на купчини по ъглите или продължаваше да се носи по улиците. Макар и слабо, слънцето се беше показало, придружено от носещи се от запад рехави сиви облаци. Температурите не се бяха повишили особено и Том Скилинг, главен метеоролог от телевизия WGN, предвиждаше максималните да достигнат някъде към четиринадесет градуса. Зимата наближаваше и скоро щеше да завали сняг.

По павилионите за вестници хората оставяха монети и грабваха сутрешния брой на „Трибюн“, „Сънтаймс“ или каквото беше останало. Докато бързаха за работа, хвърляха по един поглед на първа страница и преглеждаха заглавията. Много от тях спираха насред път или се свиваха в някой вход, за да изчетат пълния репортаж.

В една къща, собственост на по-големия и по-богат брат на Хърб Уайнбърг в северното предградие „Лейк Форест“ семейство Хънт също четяха материалите, събрали във фокус вниманието на международните средства за масова информация. Имотът се намираше в залесен район в старата част на квартала и представляваше голяма постройка от червена тухла с високи тесни покриви и прозорци от оловно стъкло. В градината бродеха четири кучета и лаеха свирепо срещу всеки натрапник. Хърб бе уредил за клиентите си две стаи, но накрая семейството се беше сгушило заедно на едно широко легло и всяка нощ спяха здраво прегърнати, сякаш утрото никога повече нямаше да настъпи.

Голяма част от предишните седемдесет и два часа бяха заети от събеседване със служители от щатската полиция и ФБР. Въпроси, въпроси, въпроси. Изявления, изявления, изявления. И после всичко отначало, заради появата на някой по-висш по ранг следовател.

Журналисти от телевизията, радиото и пресата бяха обсадили „Уайнбърг и сътрудници“ с надеждата да се доберат до сензационна информация. Размахваха се чекови книжки и се предлагаха големи суми за пълната версия на историята, представена от Джак Хънт. Репортери вече бяха плъзнали из Калифорния и Цюрих на лов за нови улики.

На брифинг в претъпкана до краен предел зала предишната вечер ФБР бе обявило Герт Крозер за международно издирване и арест. Но всичко това се бе оказало твърде много за Бет. Тя бе отведена в тайно убежище и бе поверена на грижите на гинеколог. Препоръката бе почивка, и то пълна. Хърб се беше намесил и бе отменил всякакви пресконференции, докато семейството не се съвземе.

Във вторник сутринта, четири дни след техния кошмар, Дани се беше сгушил в леглото между родителите си с очи, в които все още се четеше ужаса от преживяното. Бет вече се чувстваше по-добре, но все още беше отпаднала. Дори беше успяла да хапне малко на закуска и да поеме известно количество течности. Чертите на лицето й се бяха посъживили, но психически бе жестоко травмирана. След изпитанието в ръцете на техните мъчители и последвалото бягство буквално на косъм от смъртта, тя беше много напрегната. Притискаше се до сина си и съпруга си и се опитваше да прогони виденията за онова, което можеше да се случи. Ами ако огромният южноафриканец не беше пропуснал целта при последните си изстрели? Ако нямаше врата към балкона или метални стълби, които стигаха до улицата? Какво щеше да се случи, ако не бяха избягали, преди другите бандити да нахлуят в стаята? Ето какво не й даваше мира.

Легнал до нея, облегнат на три възглавници, Джак се беше втренчил в бинтованите си ръце. Цели два часа бяха необходими за шевове и превръзки в спешното отделение на Кук Каунти, за да съединят разрязаната и разкъсана плът около пръстите му.

„Ще се оправите — беше го успокоил хирургът. — Няма засегнати сухожилия и кръвоносни съдове. Раните ще заздравеят бързо.“

Джак се отпусна на леглото и тупна с юмрук едната възглавница, за да си оформи вдлъбнатина за главата.

— Давай отначало — каза той.

Бет вдигна вестника и започна отново да чете статията, озаглавена: „Сираци, използвани в тайни медицински експерименти“.

„Фармацевтични продукти «Земдън», една от най-големите химически корпорации на света, е извършвала тайни и незаконни медицински експерименти върху деца от сиропиталища в САЩ през петдесетте и началото на шейсетте години. Има документи, доказващи, че в тях са били включени 362 момичета и момчета от домове, намиращи се под патронажа на църквата в два щата — Калифорния и Колорадо.

Разполагаме със следните изключителни данни:

Осемдесет и четири от тях са умрели като пряк резултат от извършените тестове.

Лекарите, замесени в тези експерименти, са фалшифицирали актовете за смърт.

Медицинските сестри и църковните служители са били подкупени, за да мълчат.

Експериментите са били основани на аналогични изследвания, провеждани в нацистки концентрационни лагери.“

На другите страници имаше и още информация.

„През Втората световна война фармацевтични продукти «Земдън» са наемали лекари от лагери за военнопленници и са използвали информация, събрана по време на насилствени експерименти, за да изследват връзката между наследствеността и заболяванията. После през четиридесетте години служители на компанията са осъществявали чести пътувания до САЩ в търсене на подходящи заведения за провеждане на собствени изследвания. Свързали са се с «Братя на Христос» — религиозен орден, на който са били поверени седем сиропиталища в Северна Америка. Две от тях са се намирали в отдалечени и бедни райони с постоянен недостиг на средства. Швейцарската компания е предоставяла солидни парични суми срещу осигуряване на пълен достъп до децата и техните лични досиета.

Първите експерименти са били осъществени през 1949. Триста шейсет и две момичета и момчета до десетгодишна възраст са били инжектирани с различни бактерии. Следвайки точно процедурите, извършвани в лагерите, провеждащите изследванията са търсели да установят как инфекциите засягат органите и кръвоносните съдове. Искали са, освен това, да разберат защо някои се разболяват по-тежко от други, защо има и смъртни случаи. Причината от генетично естество ли е, или е просто лош късмет? Защо един малък процент получават тежко увреждане на кръвоносните съдове, а други не? Генетика или нещастно стечение на обстоятелствата?

Поради потъпкването на всякакви етични принципи, оправдаващи подобни изследвания, огромни суми пари са сменяли притежателите си с цел обезпечаване на пълна секретност. Но резултатите са били катастрофални — със смъртни случаи и тежки болести, изискващи хоспитализация. При затварянето на сиропиталищата в началото на шейсетте години, много от оцелелите са били в плачевно здравословно състояние, но поради липса на данни за съдбата им впоследствие, дългосрочният резултат от тези ужасни експерименти остава неизвестен.“

— Чия беше идеята да размените кашоните? — попита Бет, след като изчете повторно цялата статия.

Те все още лежаха свити под завивките. Дани беше между тях, стиснал здраво ръката на майка си. От другата му страна баща му провеждаше поредната инспекция на тавана, докато се опитваше да си спомни и най-малките подробности. Толкова неща се бяха случили.

— На Хърб. След като разговарях с него от Пасифик Гроув, той се задейства. Нареди ми да направя резюме на секретната информация и да му я пратя у тях по факса. После ми предложи да подготвя два товара — фалшивите кашони да пътуват с мен, а другите да му ги изпратя по UPS. Помолих Рита Калард да ми напечата данните на раздрънкания си Ремингтън, а след моето заминаване тя се свързала с фирмата за доставка и изпратила четири страници по факса. Веднага щом получил пратката, Хърб отишъл в редакцията на „Трибюн“, после открил Нат Паркър и двамата уточнили как да провалят промоцията на „Циклинт“.

Жена му го погледна и поклати глава удивена. После потупа първата страница на вестника.

— Но какво общо има цялата тази работа с теб? Защо са те следили толкова отдавна?

Джак придърпа още една възглавница под главата си, за да му е по-удобно. Косите му бяха разчорлени, наболата му брада му сивееше.

— Години наред изследвам връзката между инфекциите и ранния стадий на сърдечните заболявания. Не съм го осъзнавал, но с всеки нов извод, до който съм достигал, съм се приближавал до материалите, притежавани от „Земдън“, послужили за основа на данните за „Циклинт“. Всъщност основен източник на тяхната информация са тези незаконни експерименти. И ако в даден момент достигнех до фазата, в която бих могъл да обвиня корпорацията, оспорвайки данните, послужили за база на техния най-нов продукт, това неминуемо щеше да ни отведе до сиропиталищата. Карлота е успяла да ги разкрие.

Дани се сгуши в майка си и за първи път от дълго време насам започна да си смуче палеца.

Джак продължи:

— Но тя открива архивите и цялата оригинална документация. След като се сдобива с тези доказателства, в комбинация с данните от нашите изследвания, тя става твърде опасна. Само че правят тази грешка да я убият, преди да са разбрали къде ги е скрила.

Бет остави вестника и отпусна глава върху възглавниците. Чувстваше се изтощена и имаше нужда от повече почивка. Толкова неща не разбираше и до момента, но нямаше сили да настоява за отговори. Щеше да ги остави за някой от следващите дни. А сега трябваше да се погрижи за сина си и за нероденото си дете. И за брака си. Дани никога вече нямаше да бъде същият, както и тя. Те бяха завлечени към пропастта заедно и бяха оцелели. Но завинаги щяха да носят белезите от преживяното.

Тя се сгуши още по-навътре под завивките и протегна ръка. Дани положи глава на извивката на лакътя й и тя го прегърна. Обърна се и видя, че Джак я гледа.

— Здравей, просто исках да ти кажа колко те обичам.

Бет въздъхна и се опита да му се усмихне в отговор.

— А аз бих искала да се науча да те обичам отново. — После затвори очи и пожела мракът да погълне сетивата й. — Сега обаче искам просто да поспя.

Вперил поглед в нея, Джак видя как тялото и крайниците й потръпнаха няколко пъти. Скоро след това се разнесе спокойно дишане и той усети, че затормозеното й съзнание най-накрая бе намерило покой. Дани беше със затворени очи и полуотворена уста. „Все още са с мен — помисли си той. — Но докога? Бет вече ме предупреди, че няма да си отглежда децата в Съединените щати. Искам ли да остана тук без тях? Изобщо заслужава ли си да се обмисля подобно съществуване?“ Джак знаеше, че вярата му в системата и обществото беше смазана, чувството му за почтеност — загубено някъде в блатото на фалшифицираните лабораторни проби, колеги, готови да ти забият нож в гърба и сеещи смърт корпорации. Полицията сега беше плътно до тях. Но когато имаха нужда, те не им бяха помогнали, не бяха обърнали внимание на оплакванията им и се бяха държали с тях като с откачени. Джак се претърколи към своя край на леглото. „Онова копеле Крозер беше прав за едно нещо — аз нямам истински приятели. Целият ми съзнателен живот до момента е минавал над книгите и микроскопите. Едно е да си отдаден на нещо, а съвсем друго да го превърнеш в идея фикс.“ Сега си даде сметка с какъв човек е била принудена да живее съпругата му през всичките тези години. Възвишени принципи и амбиции — какво представляват те без човешко докосване, без живата действителност? Нищо.

Той погледна отново към Бет и Дани и се примъкна до тях. „Изхарчих им парите за бягство. Взех им и последния долар, движен от собствени егоистични мотиви.“ Той обгърна с ръце жена си и сина си и нежно ги задържа в прегръдката си.

„Сега ти избираш, Бет.“