Пол Карсън
Корпорацията (19)

19

Д-р Герт Крозер се беше върнал в Ню Йорк и се намираше в седалището на корпорацията в Манхатън. Зад голямото си писалище Стан Данкър му представяше маркетинговите проучвания за пласмента на „Циклинт“ и обясняваше новите промоционални стратегии, които вече бяха в ход. Телефонната му връзка с външния свят беше преустановена и личната му секретарка Мария беше предупредена да отклонява всички обаждания.

— Започваме на 21 септември със серия реклами по националната телевизия. От Източното до Западното крайбрежие. Следва график на рекламни кампании и по други национални средства за масова информация. Освен това сме съсредоточили усилията си във всеобхватна кампания, засягаща потребителското търсене. Наели сме хора, които да набелязват търговски центрове и да предлагат безплатни насърчителни прегледи. Ще се раздават и рекламни листовки, изтъкващи преимуществата на „Циклинт“.

Мария влезе в стаята с поднос сандвичи и кафе, прекъсвайки изложението на своя шеф. Усмихна се напрегнато на Крозер и после хвърли тревожен поглед към Данкър, който й кимна да напусне. Данкър си наля кафе, добави сметана и си избра сандвич с пиле и ръжен хляб. Изчака, докато реши, че Крозер е готов, и натисна едно копче вляво от себе си. Светлините в офиса угаснаха и автоматични щори закриха прозорците. Върху екрана, който се бе открил зад една имитация на картина с маслени бои, се плъзна цветен диапозитив.

— Това е подбор на атрактивни рекламни витрини и щандове.

Одобрително мърморене.

Щрак. Нов диапозитив.

— Провеждаме междущатски образователни вечери, на които представяме фармацевтичния продукт и връчваме подаръци на стойност двеста долара на всички присъстващи.

— Добре, това е много добре.

Щрак.

— Предлагаме парични стимули на отбрани семейни лекари, които предписват „Циклинт“. Те са нашата най-голяма целева група и се набират най-лесно.

Щрак.

— За да насърчаваме по-тясна връзка между лекар и фармацевт, предлагаме и предварителни възнаграждения. Всъщност първия месец ще претърпим загуби, но ще ги компенсираме още през първата седмица на следващия. Това налага категорично „Циклинт“ на пазара за сметка на всички останали лекарства за сърце. Освен това аптекарите ще разпращат рекламни материали на всеки лекар в районите си с подробности за спестяванията, които пациентите им могат да реализират, като преминат на „Циклинт“. Ще мине по-скоро като жест на добра воля, отколкото като рекламен трик.

— Много добре.

Кратка пауза, в която Данкър отхапа от сандвича си и ново щракване. Снимка на млада жена, облечена в най-новата униформа на представител на „Земдън“. Елегантен тъмносин блейзър, бяла блуза и дълга ленена пола в кремав цвят. Трите горни копчета на блузата бяха разкопчани, а полата беше със странични цепки.

Щрак. Същото момиче, в същата униформа, само че в различна поза.

— Облеклото е замислено така, че при нужда да може да открива плът — поясни Данкър. — Момичетата може да са притеснителни или предизвикателни. В зависимост от лекаря. Хомосексуалистите няма да се хванат на въдицата, затова се въздържаме от крайности. Но при мъжкарите включваме на пълни обороти.

— А жените? — попита Крозер. Той бе изцяло погълнат от разясненията. Чашата с кафе си седеше непокътната, а сандвичът бе изяден само наполовина. — Как ще се действа с лекарките?

— По наша преценка. Ако са млади и впечатлителни, разполагаме с млади привлекателни мъже. За останалите — както се случи.

Щрак. Снимка на известен и уважаван професор по кардиология от Бостън.

— Има специалисти, които формират общественото мнение, но са уязвими. Този например обича да разтоварва с разни пачаври.

— Пачаври? — Крозер бе чул правилно думата, но в мрака на лицето му бе изписано недоумение.

— Ами, нали знаете… проститутки.

— А-ха, die Diernen.

За момент Стан Данкър се замисли за своя шеф от Цюрих. Никога не го беше виждал да яде повече, да пие алкохол или да се върти в женска среда, освен по работа. Тогава как разпуска от напрежението? Нима двадесет и четири часа в денонощието се взира в извлеченията за приходи и загуби? Или все пак някъде в бронята му имаше пролука?

— Искаме да компрометираме колкото се може повече от водещите фигури. Затова сме наели достатъчно момчета и момичета.

И да не схващаше докрай бруклинския жаргон, Крозер одобряваше генералния ход на кампанията. Данкър го наблюдаваше внимателно. Шефът му определено изглеждаше доволен от чутото до момента.

Щрак.

— Тази картичка, прикрепена към бутилка вино, ще потегли към всеки лекар, регистриран в която и да е точка на света.

На екрана се появи предната част на поздравителна картичка — голямо червено сърце със стрела, пронизваща горния му ляв ъгъл.

Щрак. Нов диапозитив.

— Международната уебстраница за „Циклинт“ ще бъде качена на 1 октомври. Североамериканският сайт има версии на четиринадесет езика. Поръчки за „Циклинт“ могат да се изпращат по електронната поща или по факса. Замислили сме форма на триминутна консултация онлайн, която ще бъде обслужвана от наши квалифицирани и регистрирани лекари. Ще има и консултация срещу заплащане, при която срещу седемдесет и пет долара лекарството ще се изпраща веднага, щом рецептата бъде одобрена.

Крозер се въодушеви.

— Отлично, това е в крак с най-новите технологии.

— Има и още — добави самодоволно Данкър. Това бе любимата му територия. — Продажбата на лекарства в Съединените щати достигна връхната си точка при сто и два милиарда долара миналата година с прогнози за още трийсет процента покачване през следващите дванайсет месеца. Двайсет процента от онлайн потребителите са възрастни граждани, нашата най-важна целева група. Договорили сме и изгодни сделки с други фармацевтични вериги и те закупиха пакета. Чувствам, че ще можем да продадем допълнителни дванайсет процента по имейла. А това са много пари.

— Прекрасно, прекрасно! — Крозер вече не криеше възторга си. — Всичко това е чудесно.

Усмихваше се. Досега, в зависимост от случая, изражението винаги се променяше в границите от просто навъсено до открито враждебно и Данкър нямаше спомен да е виждал нещо по-различно.

— Предстоят ни вълнуващи времена, хер Данкер!

Завесите бяха дръпнати встрани, екранът прибран. Повикана по интеркома, Мария прибра кафето и закуските. Данкър се завъртя на стола си, опрял брадичка на дланта си. Накрая заговори.

— Всичко това ще се разгръща успоредно. След шест месеца „Циклинт“ ще бъде по рафтовете на всяка аптека във всеки един американски щат. Ако нещата се развиват така, както ги виждам, продажбите само в Северна Америка трябва да покрият разходите по научната и развойна дейност. Само след година вече ще се трупа чиста печалба.

Без всякакво предупреждение Крозер нанесе удар в най-болезнената точка.

— Какво става в Чикаго?

Сърцето на Данкър се сви. Мисълта за този въпрос го бе ужасявала.

— Все още имаме проблеми. Хънт не се хвана на въдицата.

— Казах ви да смените тактиката.

Крозер отиде на любимото си място предразположения на цялата стена прозорец. Долу улиците гъмжаха от коли, които се движеха плътно една до друга, и от минувачи, които рискуваха живота си или някой крайник, за да пресекат на отсрещната страна. В далечината фериботи браздяха обкичената с бели пенести гребени повърхност на река Хъдзън, устремени към остров Елис. Навън беше хладно. Необичайно високите за началото на септември температури по Източното крайбрежие бяха паднали с петнайсетина градуса след набега на студен фронт в ранната утрин.

Данкър въздъхна.

— Д-р Крозер, колко пъти трябва да ви обяснявам? — В гласа му прозвуча раздразнение, сякаш му бе омръзнало да назидава вироглав тийнейджър. — Всичко опитахме с този човек. Непреклонен е.

Крозер слушаше търпеливо, без да каже нито дума. Данкър продължи да настъпва.

— Остават — той погледна календара, — трийсетина дни до пускането на „Циклинт“ на пазара. — Давам си още една седмица и след това просто ще трябва да прибегнем до втората възможност.

Крозер закрачи из стаята.

— Какво друго възнамерявате да направите? — попита той, потупвайки брадичка с телените си очила.

„Нищо — помисли си Данкър. — Изтощен съм и ми дойде до гуша от цялата тази проклета история с Джак Хънт. Защо просто не го зарежем и не си вземем някой друг? Който и да е. Боже, би било толкова по-лесно.“

— Опитвам се да му въздействам чрез административния директор. Той е заинтересован не по-малко от нас кампанията да бъде осъществена съвместно.

— Директорът е все същият Стив Даунс, за когото ми споменахте в предишния ни разговор, нали, хер Данкер? Тогава той не свърши работа. Мисля, че и занапред няма да е по-различно.

Стан Данкър бе изненадан от добрата памет на големия шеф от Цюрих. Този приятел вероятно работи с какви ли не началници на отделения по целия свят и сигурно ухажва изтъкнати кардиолози във всяка страна, но въпреки това положението в Чикаго му е станало идея фикс.

— Не бих го отписал толкова бързо. Той е ключова фигура в тази болница. Осведомен е за всички професионални и лични противоречия, наясно е и с най-малкия шанс, който бихме могли да използваме, за да намерим изход от тази задънена улица. Ако някой може да се справи успешно с положението, това е именно той.

Герт Крозер мушна очилата в джоба на сакото си, подръпна ръкави, оправи ризата си и огледа крайния резултат в отражението си върху матираното стъкло.

— Хер Данкер, предлагам ви да отстраните Джак Хънт от сцената. Времето изтича.

Без да каже нито дума повече, той излезе от стаята.

Долу, в оживеното фоайе на небостъргача, Крозер включи мобилния си телефон и набра някакъв номер. След четиридесет секунди някой от другата страна на линията отговори на позвъняването му и разговорът им продължи не повече от минута. Директорът от Цюрих прибра апарата, проправи си път до въртящата се врата, излезе навън и потъна в забързаното по улиците множество.