Пол Карсън
Корпорацията (16)

16

Писменият отговор на Стив Даунс беше ясен и конкретен:

„Професор Хънт, бих се радвал, ако е възможно да се срещнем днес по обяд, за да се опитаме да изясним един-два наболели въпроса във връзка с положението на деветия етаж“.

За Джак предложението беше досадно, но приемливо. Засега той правеше безуспешни опити да се справи с работата, която се беше натрупала в кардиологичното отделение. Недостигът на среден медицински персонал продължаваше да бъде факт, а броят на пациентите — затормозяващ. Макар че не му беше приятно, Джак беше принуден да ангажира Даунс с отстраняването на част от проблемите. Той бе нахвърлил изложение, в което набелязваше трудностите, изтъкваше неотложните моменти и предлагаше ред промени, включително и преструктуриране в схемата на дежурствата. Цялата стратегия бе разработена със съдействието на Хелън, тъй като Джак разчиташе в значителна степен на притежаваната от нея информация за настоящото положение, след което окончателният текст бе отнесен на десетия етаж. Тъй че искането за официална среща всъщност не представляваше изненада.

— Радвам се да те видя отново, Джак. — Административният директор беше облечен в светлосив двуреден костюм, бяла риза и тъмносиня папийонка. Яката на ризата му бе тъй стегната на врата, че при говор увисналата му гуша се поклащаше повече от обикновено. Вечно стърчащата му коса като никога бе гладко сресана. Той стисна рамото на Джак, докато го въвеждаше в помещението. — Имаме да свършим важна работа, а не разполагаме с много време, тъй че да започваме незабавно.

Даунс изглеждаше прекалено захаросан, за да се хареса на Джак, особено след неприятната им среща преди по-малко от две денонощия.

— Настанявай се, а аз ще поръчам кафе.

Джак все още беше в зелената си униформа, с два стетоскопа на врата и защипан на колана пейджър. Седна достатъчно далече от бюрото на директора, забелязвайки разхвърляните отгоре материали. Всички до един бяха с фирмения знак на фармацевтични продукти „Земдън“.

Преди Джак да успее да си събере мислите, Даунс се озова от другата страна, свали си сакото и разкопча горното копче на ризата си. Бутна настрана документацията по промоцията на „Земдън“ и натисна интеркома.

— Поканете господин Данкър да влезе. — После хвърли поглед към Джак. — Дневният ред се състои само от една точка и тя включва проблемите ти в кардиологичното. Бих искал този господин да присъства на нашия разговор, тъй като може да се окаже полезен.

Той насочи дистанционното към климатика и в същия миг се разнесе леко бръмчене.

Джак почти не усети кога Стан Данкър се появи в кабинета. Дебелият килим заглушаваше стъпките, а вратата очевидно бе оставена открехната. Огледа преценяващо новодошлия. Слаб и висок, с изсечени черти и сиво-сини очи. Безупречно ушит еднореден тъмносин костюм, светлосиня риза и яркожълта вратовръзка.

— Радвам се, че имаме възможност да се срещнем, д-р Хънт. — Последва широка изкуствена усмивка. — Господин Даунс бе така любезен да се нагърби с този ангажимент.

Здрависването за малко да коства кокалчетата на Джак.

— Знам, че сте зает, така че няма да се обаждам, освен ако не бъда попитан. — Той се придвижи елегантно до единствения друг свободен стол и седна. С периферното си зрение Джак долови насочения към себе си изпитателен поглед.

— Прочетох изложението ви. — Даунс размахваше петте страници, които Хелън беше приготвила. — Нещата наистина са сериозни. Недостиг на обслужващ персонал, закъснения от страна на работещите с апарати за образна диагностика, непрекъснат натиск от кардио-торакалния екип да се извършат изостанали процедури по имплантиране на байпас и какво ли не още.

В момента в списъка на сърдечната хирургия фигурираха 210 чакащи. Хирурзите бяха в пълен състав и настояваха да се намали опашката, но натиск в кардиологичното отделение означаваше закъснения в прегледите на пациентите. Едната група бе готова и настоятелна, а другата затънала и зле подготвена. Съществуваше потенциална опасност от вътрешни противоречия.

— Разговарях с всички агенции за осигуряване на медицински персонал и се опасявам, че получената информация далеч не е оптимистична. Наетите на работа са намалели с двайсет процента в сравнение с миналата година, а повечето от регистрираните при тях живеят в по-отдалечените предградия и държат да работят по местоживеене. Така че в близко бъдеще не виждам решение конкретно на този проблем. — Даунс отгърна страниците и плъзна пръст, проследявайки текста, докато стигна до следващата подробност, която търсеше. — Навременен достъп до апаратура за образна диагностиката. От рентгенологията ме уведомяват, че не са в състояние да отделят повече време за кардиологичното. Екипът от отделението за спешна медицинска помощ се ползва с предимство при снимките, а там е толкова натоварено, че почти всички други отделения бяха принудени да намалят бройките си. Вие не сте единствените, които натискат за по-бърз достъп. Опасявам се, че сме в безизходица поради факта, че търсенето в значителна степен надхвърля предлагането.

Джак го прекъсна.

— Всъщност, искате да ми кажете, че няма никакви възможности за извършване на някакви промени в кардиологичното отделение.

Даунс сви рамене.

— Не и по обичайния начин.

Другият мъж сега беше свел глава и явно изучаваше ноктите си. Изобщо не вдигна поглед.

— Това ли е всичко? — Джак се беше надигнал от стола, но Даунс му направи знак да седне отново.

— Не, не всичко — отвърна той рязко. — Имаш проблем… всъщност цял списък от проблеми. Помоли ме за съвет как да ги разрешиш и аз трябваше да ги разгледам от различни страни, за да видя мога ли да предложа някакъв изход за всеки от тях.

Джак усети раздразнението на другия. Ако обсъждането беше на четири очи, той щеше да се отпусне и да разговаря по същество. Но не можеше да се абстрахира от присъствието на Стан Данкър. Беше твърде необичайно да бъде допуснат външен човек, когато се разискваха вътрешни проблеми, пряко свързани с работата в болницата.

— Няма да те отегчавам с подробностите около всеки разговор, който съм провеждал, но на този етап не бих могъл да ти предложа път за разрешаване на проблемите в кардиологичното. Има и други отделения в не по-малко тежко положение и аз се опитвам да намеря някакви варианти и за тях. Но вашето положение е уникално заради факта, че съществува външен източник на средства, от който бихме могли да се възползваме.

Джак забеляза, че както седеше, Стан Данкър изпъна рамене. Значи идваше ред на изнудването.

— Може би аз трябва да обясня. — Данкър сега се беше извърнал към Джак. Акцентът му на типичен жител на Източното крайбрежие беше гладък и лакиран като обувките, които носеше. — Представител съм на фармацевтични продукти „Земдън“. Нашата компания е готова да разгледа проблемите ви и да ви предложи практическа и незабавна помощ.

Джак го погледна право в очите.

— Вашата компания, господин Данкър, залива офиса ми с факсове и телефонни обаждания. Независимо от изричните инструкции, един от вашите представители на практика е разпънал палатка в офиса на моята секретарка. Вече свикнах да използвам аварийното стълбище, за да не го срещам. — Гласът му беше твърд, а погледът пронизващ.

— За бога, престани да си придаваш важност — прекъсна възмутения му изблик Даунс. — Господин Данкър е долетял от Ню Йорк специално за тази среща.

И той стовари юмрук на масата с такава сила, че книжата се разхвърчаха по пода.

— Бъди така любезен поне да го изслушаш!

Джак не обърна внимание на избухването на административния директор и погледна часовника си. Беше 13:40.

— В 14:00 имам насрочено заседание с педиатрите. Не мога да си позволя да закъснея и още по-малко да го отложа. — Той се обърна към директора от „Земдън“. — Долетели сте от Ню Йорк да се видите с мен, без да ме уведомите. Ако се окаже, че пътуването ви е било напразно, проблемът си е ваш. — Той направи жест към Даунс. — Моята позиция по отношение на вмешателството на фармацевтиката в работата на отделения с възможности за въздействие върху общественото мнение ви е добре известна и протоколирана.

Дори и да се беше ядосал от това унизително отношение, Стан Данкър по никакъв начин не даде израз на чувствата си.

— Нека ви кажа най-главното, д-р Хънт. — И той се размърда на стола си. — На вас ви трябват медицински сестри и технологии, а аз мога да ви предоставя и двете. Корпорация „Земдън“ е готова да субсидира три длъжности на кардиологични сестри за следващите две години. Момичетата ще са преминали пълен курс на обучение и ще имат опит във всички аспекти на интензивното лечение на сърдечните заболявания. Могат да изкарат и подготвителни курсове за катетеризация и наблюдение на вашите хирургични случаи както при остра коронарна криза, така и в следоперативен стадий. Смятам, че подобни мерки ще допринесат в значителна степен за намаляване броя на чакащите за операция.

Даунс добави и своята лепта.

— Аз не мога да осигуря такъв персонал. Той може. Аз не мога и да им плащам. А той може.

— Разбрах за проблемите ви с достъпа до технологиите за диагностика — продължи Стан Данкър. — „Земдън“ може да изведе кардиологичното отделение на болница „Картър“ във водеща позиция в цяла Северна Америка, като го превърне в първото кардиологично отделение, притежаващо GE Innova 2000.

Джак си наложи да не го прекъсва. GE Innova 2000 ли каза той?

— Както знаете — продължи Данкър, — това е най-новата система в областта на технологиите на сърдечното диагностициране. Тя позволява забележителна отчетливост при визуализиране на неясни кръвоносни съдове и определя точно докъде да стигне водачът с катетъра. Бях уведомен, че е особено полезна при спешните случаи, когато изследването и лечението могат да бъдат ускорени посредством прецизност и бързина на действията.

— Обсъждаме инвестиция за 80 000 долара, Джак. — Стив Даунс се въртеше със стола си ту на едната страна, ту на другата и наблюдаваше реакцията на най-новия си професор. — Освен това има отделен бюджет, възлизащ на 9 000 долара, за годишна поддръжка.

— Ние ще се погрижим — добави Данкър.

Фармацевтична компания „Земдън“ не правеше подаръци и Джак го знаеше. С един замах недостигът на среден медицински персонал можеше да бъде преодолян и натрупалите се случаи — изчистени. А GE Innova 2000 наистина беше водеща технология. Можеше да изстреля сърдечното отделение в болница „Картър“ на върха на класациите в областта на кардиологията в цяла Северна Америка.

— Това е много щедро предложение — каза той. — Аз наистина съм удивен от жеста.

Той погледна изпитателно Данкър. Директорът беше напрегнат като навита докрай пружина.

— Но какво бихте искали в замяна?

Данкър се приведе напред и опря брадичка на отворената си длан. Джак си помисли, че другият го изучава като звяр жертвата си.

— През октомври пускаме на пазара нов лекарствен продукт. Казва се „Циклинт“, против инфаркт.

Джак каза:

— Запознат съм в подробности, проучих цялата предварителна информация. Както изглежда, може да се превърне в голям търговски успех.

Чертите на Данкър омекнаха.

— Определено се надяваме да е така, д-р Хънт. В интерес на истината, планираме продажбите му да надхвърлят тези на виаграта.

Джак знаеше, че много химически компании преценяват поведението на даден нов продукт на пазара, сравнявайки го със зашеметяващия успех на лекарството против мъжка импотентност. Тъй че когато Стан Данкър заговори за това, той си даде сметка, че фирмата изчислява годишни продажби, достигащи до милиард долара.

— Програмата вече е в доста напреднал стадий. — Изпълнителният директор от Ню Йорк сега се отприщи. Отпусна огромното си тяло в креслото и кръстоса крака. Пружината започна леко да се развива. — Предварителните поръчки изглеждат окуражителни, продуктът вече е пакетиран и чака да бъде транспортиран до различни краища на света. Получаваме положителни отзиви от много изтъкнати кардиолози, които нямат търпение да започнат терапия на своите пациенти с новия продукт.

— И какво очаквате от мен? — Джак се преструваше, че си играе с пейджъра, за да печели време. Трескаво се мъчеше да реши какъв да бъде подхода му. Да се включи в нещо, което щеше да опровергае и заклейми неговата открито заявена неприязън към всяка предварителна договореност с фармацевтичните компании или да каже „не“ и да поеме риска заради него кардиологичното отделение да изпадне в немилост.

— Бихме искали вие да оглавите нашата кампания по представянето тук, в Чикаго. — Данкър най-накрая мина към главния въпрос. — Бяхме ангажирали за тази роля покойния ви професор и той беше много ентусиазиран. Сам Люинс чувстваше, че събитието ще издигне престижа на отделението. Сега, ако вие се съгласите на тази сделка, „Земдън“ ще подкрепи „Картър“ с безвъзмездни половин милион долара, които да се използват така, както ръководството намери за добре.

Той разтвори по-широко сакото си и разхлаби вратовръзката си.

— Това е сериозен пакет, д-р Хънт. Мога да ви уверя, че никоя друга фармацевтична компания не е правила подобно предложение.

Щом Данкър приключи с излагане на условията, Джак забеляза, че той размени доволен поглед с Даунс. Реши да промени тактиката.

— Господин Данкър, разполагам ли с някакви гаранции, че данните, изнесени за „Циклинт“, няма да бъдат поставени под въпрос?

Данкър пусна лека усмивка.

— Уверявам ви, д-р Хънт, че подложените на изследване проби бяха щателно проучени от всички международни, отпускащи лицензи агенции, в това число и от националната агенция в САЩ, осъществяваща надзор над продуктите на фармацевтичната промишленост. На „Циклинт“ беше дадена зелена улица в целия свят.

— Същото се отнасяше и за вашия продукт против алергии „Алатак“ — каза тихо Джак. — Много добре си спомням грандиозното му представяне, с което бе отбелязано пускането му на пазара. Колко хора умряха след употреба на това лекарство по лекарско предписание? Сто, двеста? Или може би триста?

Чертите на Стан Данкър потъмняха и той заговори през стиснати зъби.

— Точният брой е сто осемдесет и четири. — Очите му се бяха превърнали в гневни цепнатини. — Освен това ние категорично отстояваме характеристиките на „Алатак“. Данните, предложени в подкрепа на продукта, бяха точно такива, каквито трябваше да бъдат. Прецизни и лабораторно изпитани.

— Но въпреки това го изтеглиха от пазара — възрази му Джак. Той хвърли поглед към Стив Даунс, забелязвайки убийственото му изражение. — А според неофициалната информация вашата фирма е в критично положение и се мъчи да оспори предявените към нея законови претенции.

Пейджърът му звънна и той погледна телефонния номер.

— И при това положение на нещата вие искате да подкрепя новия ви продукт? Не е ли това истинската причина, заради която ни примамвате с тези фантастични апарати и финансови сладкишчета?

Даунс понечи да се намеси, но Джак му махна с ръка да мълчи.

— Мога да ви дам своя отговор още в тази минута, господин Данкър. Категорично „не“. — Джак стана и закачи пейджъра отстрани на колана си. — При това нека ви кажа защо. — Имаше чувството, че Стан Данкър всеки момент ще скочи и ще го удуши още там, на място, така изкривено от гняв беше лицето му. — Тези жестове, които предлагате, са много щедри и в значителна степен биха облекчили както моя живот, така и този на подчинените ми. Но тогава щяхме завинаги да ви бъдем задължени. Тази година желаете да подкрепим пускането на нов продукт на пазара, но кой знае какво може да поискате следващата? Да отида на международна конференция и да хваля единствено вашите лекарства за сърце? Може би целият ми екип ще бъде задължен да предписва единствено „Циклинт“ заради вашите подаръци? И клиничните ни оценки ще се формират под търговски натиск, така ли е?

Джак вече излизаше през вратата.

— Ще трябва да потърсите някъде другаде човекът, който да подкрепи тази кампания, защото той със сигурност няма да е от моето отделение.

Пейджърът му зазвъня отново и той се втурна навън, като едва не събори секретарката на Даунс, която точно влизаше с поднос с кафе.