Пол Карсън
Корпорацията (35)

35

В Чикаго Дани си играеше на улицата, на тридесетина метра от убежището им в къщата на семейство Брадли. Майка му вървеше малко пред него. Бет не можеше да се храни нормално, тъй като непрестанно й се гадеше. От липса на храна и движение и от непрестанна тревога тя линееше с часове, а емоционалните и физическите й резерви бяха стигнали своя краен предел. Чертите й бяха изострени от отслабването, под очите й имаше тъмни сенки. Русите й коси бяха влажни и безжизнени.

За разлика от нея нейният осемгодишен тъмнокос син преливаше от енергия и желание за внимание, без да може да разбере защо трябваше непрекъснато да стои затворен, след като имаше възможност да тича навън. Когато мърморенето му стана непоносимо, Бет отстъпи и двамата обиколиха карето, като Дани спринтираше, хвърляше се напред, скачаше и дриблираше наоколо. Играеше си някакви свои измислени игри, в които си представяше, че е в националния отбор на Америка, който участва в шампионата за Световната купа по футбол. Той самият беше централен нападател и до края на мача оставаха само няколко минути. Беше брилянтен голмайстор, но с травма на крака. Топката му беше подадена дълбоко от защитата и той я пое въпреки болката. Излъга двама от противниковите играчи в средата на терена и после продължи с дрибъл покрай централния защитник. Оставаше му само вратаря (в случая един уличен пожарен кран) и Дани мислено вдигна поглед, за да види как часовникът на стадиона зловещо приближава към края на второто полувреме. Само секунди преди финалната свирка той нанесе мощен удар, който уцели гредата от вътрешната страна, разтърси вратата и причини смут на терена. Топката беше ли преминала голлинията, или не? Всички погледи се обърнаха към един гигантски екран, на който вървеше забавеното повторение на атаката. Гол! Игрището бе залято от радостни възгласи. Съотборниците на момчето се втурнаха да го поздравяват. Удивителният слалом и изстрел на Дани бяха спасили отбора му в последния момент. Нямаше съмнение, че щеше да отбележи още един в продължението. И той продължи, като понякога нарочно губеше топката, за да бави играта.

Шосето беше мокро, духаше студен и пронизващ вятър, поради който температурите паднаха до два градуса. Хората се гушеха в дълги палта и топли якета и се движеха забързани към крайната цел, която щеше да им предложи подслон в неприятното време. Само най-запалените привърженици на бягането за здраве и онези, които не бяха много в ред, изпитваха удоволствие, че са навън в този ден.

Разноцветните едноетажни къщи от тухла и дърво в Чикаго Лон в преобладаващата си част бяха опустели — родителите отдавна бяха отишли на работа, а децата на детска градина или на училище. Колите, които обикновено паркираха до бордюра, бяха заминали, и сега там беше останал само един товарен бус с логото на някаква компания за водопроводни услуги и плъзгащи се странични врати. Зад волана нямаше шофьор.

По небето се носеха сиви, натежали от дъжд облаци, и през известни периоди рукваше проливен дъжд. Внезапни повеи студен вятър събираха падналите листа и ги смесваха с боклука, от което се получаваше миниатюрно торнадо.

— Дани, стой наблизо.

Бет се опитваше да не изостава от своя палав син, но неговата енергия далеч надхвърляше нейните оскъдни резерви. Бдителността й намаляваше паралелно със силите и тя вече не се отнасяше с тревожно подозрение към всяко странно лице или превозно средство. Беше твърде изтощена и всичко започваше да й се струва някак досадно. Джак скоро щеше да си дойде. „Моля те, Господи, нека този кошмар да свърши!“

— Давай, мамо! Не изоставай!

Бам! Топката се отплесна от една ограда и отиде към шосето. Дани се втурна след нея. Въпреки студа и влажното време той беше облечен съвсем леко — синя ризка, шорти и маратонки.

Зад него майка му се мъчеше да го следва плътно. Тя също не бе подготвена за сурово време и беше по дънки и взета на заем карирана риза под също така взет назаем лек вълнен пуловер. Хелън дори й беше предложила чифт спортни обувки, които Бет бе приела с благодарност, макар че й бяха малко тесни и й стискаха на пръстите.

Този път топката отхвръкна високо и тупна на капака на черния бус с фирмения знак и плъзгащите се врати.

— Ей, момче, да знаеш къде живеят семейство Дженкс?

Два часа и четиридесет минути след излитането от Монтерей Пат Магуайър насочи своята чесна към международното летище „Маккарън“ в Кларк Каунти, Лас Вегас. Той се снишаваше и извиваше, докато пред него се оказа писта 1L/19R. Тя беше добре осветена и централните сигнални светлини му служеха за ориентир, докато извърши леко и безупречно кацане. От диспечерската кула го насочиха към малко самолетно депо, където ги очакваше една цистерна — малък камион с гориво „Авгас“.

В жегата на този разположен насред пустинята град Джак Хънт, плувнал в пот, едва успяваше да потисне тревогата си. През време на полета той беше решил, че „Земдън“ са го проследили до Монтерей с надеждата да пипнат и него, и документите. Провалът им предполагаше, че те не знаеха къде живее Рита Калард. Това обаче не се отнасяше за скривалището на Бет и Дани. Докато Магуайър проверяваше уредите си и щранговете за горивото, Джак изтича до някакво малко заведение наблизо, откри до него телефонен автомат и пусна няколко монети.

Никой не вдигна телефона в къщата в Чикаго Лон. Той изчака пет позвънявания и чак тогава затвори. После секретарката на Хърб Уайнбърг го уведоми, че адвокатът си е тръгнал от офиса, но че тя ще се опита да го открие и да му предаде съобщението на Джак.

Накрая набра номера на Рита Калард.

— Къде се намираш, синко? Вече ми липсваш.

При звука на гласа й Джак усети, че го залива облекчение и той възкликна радостно.

— Лас Вегас.

— Стой далеч от автоматите. Единственият път, в който отидох там, загубих двеста долара, докато дърпах тези проклети ръчки.

Скоро тя загуби чувството си за хумор, когато Джак й разказа за инцидента на летището.

— Махни се от къщата за няколко дни, докато оправя нещата — предупреди я Джак. — Иди при приятели или дори на хотел. Само да не си там.

Двадесет минути по-късно чесната с рев се понесе по пистата. Резервоарите бяха отново пълни с гориво, нивата на маслото сочеха горната граница. В най-жежкото слънце, което Джак беше виждал, самолетът плавно се издигна във въздуха. Набраха скорост и завиха на североизток в посока към Скалистите планини.

— Знаете ли го тоя за ирландския пилот камикадзе?

Магуайър се опитваше да поразсее своя пасажер. Между Монтерей и Лас Вегас Джак му беше разказал най-общо драмата, в която пилотът изведнъж се бе оказал участник. Както и двамата се съгласиха, нямаше какво повече да се направи за разрешаване на настоящото положение, преди товарът да бъде откаран на безопасно място.

— Приятелчето изпълнило пет успешни мисии.

Джак се опита да се засмее, но вече не му беше до смях. „Къде са жена ми и детето ми?“