Пол Карсън
Корпорацията (22)

22

Сутринта в събота, 2 октомври, Джак Хънт започна офанзивата по възстановяване на името си.

В 7:45 той си сложи анцуг, маратонки и лента на главата, която да попива потта от челото и косите му. Бет и Дани все още спяха, затова той им драсна кратка бележка: „Отивам да тичам. Облечете се и ме чакайте в «Уайнбърг и сътрудници» в десет. Ще обяснявам после“.

Подозирайки, че всяка негова стъпка може да се следи, той избегна главния вход на кооперацията, излезе през аварийния изход в сутерена и после притича приведен покрай тревната площ до задната стена. Беше хладно, температурата едва беше прехвърлила осемнайсет градуса. Имаше облаци и въздухът беше влажен от падналия през нощта дъжд. Повечето от задните градини по Западен Деминг имаха огради, високи не повече от метър, така че той успя да се промъкне в следващия парцел, но докато го правеше, си съдра долнището на анцуга. Бързо се огледа, за да се увери, че никой не го наблюдава, и след още едно прехвърляне вече прекосяваше следващия поред парцел. Направи го още три пъти, докато накрая се озова пред един разгневен доберман. Тогава се отказа от избрания маршрут и свърна към улицата.

Тичайки, без да се оглежда, той измина разстоянието до Северен Кларк и се насочи на изток към Линкълн Парк. Анцугът му отзад бе целият в кални пръски. Три минути по-късно се намираше при болница „Колумб“, криволичейки между обитателите от близките високи сгради, които разхождаха кучетата си по тротоара. Прекоси улицата, по която предвид ранния час все още се движеше рядък поток автомобили и се насочи на юг, след което, сменяйки непрекъснато маршрута си, мина по седем различни улици, прехвърли два тревисти хълма в Линкълн парк и видя водите на Северното езеро — малък изкуствен водоем, където преди време беше учил Дани да кара кану. Заобиколи един дебел дъб и внимателно се огледа да не би някой да го следва. Нямаше почти никакво движение, освен група велосипедисти, които караха заедно в противоположната посока. Подхлъзване върху мократа почва, после бърз спринт към един ресторант до зоологическата градина. Беше идвал тук по-рано и знаеше, че вътре, веднага до входа, има телефонна кабина. Без да обръща внимание на неодобрителните погледи на персонала от сутрешната смяна, той подаде разговор за Ню Йорк. В Чикаго беше 8:30, а по Източното крайбрежие 9:30.

— Назначения „Вендин“, на телефона е Елън, с какво мога да ви бъда полезна?

Той изпусна дълбока въздишка на облекчение. Първо, въобще не беше сигурен, че „Вендин“ съществуват. Второ, и да беше така, дали офисът им щеше да работи в събота? Опита се да овладее притеснението си и да говори колкото може по-небрежно.

— Здравейте, мога ли да говоря с Моник Касел? — Капчица пот се плъзна по носа му и той я избърса.

От другата страна на линията настъпи пауза.

— Можете ли да произнесете името буква по буква?

Джак бръкна в единствения си джоб и изстена безмълвно, когато мярна бледи кокалести колене, които се показваха от съдрания анцуг. Беше търсил в тъмното безкрайно дълго тази сутрин, докато накрая открие визитката. Моник Касел, назначения „Вендин“, Ню Йорк — красивата жена, която след банкета на кардиолозите се бе обърнала към него с предложение за работа в Лондон. Споменът за изкусителното й лице и съблазнителното й тяло просветна в съзнанието му. Той произнесе всяка буква бавно и отчетливо, изключвайки всяка възможност за грешка поради акцента си.

Многонационална фармацевтична група потърси услугите ни, за да ви отправи официално предложение. Цяла нощ прехвърляше многото контакти и предложения, които имаше, откакто бе назначен за шеф. Сега думите на Моник не му даваха мира. Моите клиенти ще ви предложат изгоден финансов пакет, включващ всички разходи по преместване на семейството ви и краткосрочно пребиваване в един от техните луксозни апартаменти в Найтсбридж. „Но всъщност кого си представлявала в онзи момент, Моник?“ Имената само при договаряне. Уведомена съм, че в тази компания знаят всичко за вас. Наясно са с вашето развитие като учен и с интересите ви в областта на кардиологията. Запознати са с всичките ви публикации и с опита ви в други страни.

— Съжалявам, сър, нямаме служителка с такова име. — Момичето в Ню Йорк беше категорично.

— Може би е работила при вас преди време? Бихте ли могли да ми помогнете? Наложително ми е да се свържа с нея.

— Ще опитам, господине. Един момент, моля.

Трак-трак-трак, по далечната клавиатура.

— Да, господине. Наистина сме имали такава служителка. Моник Касел. В продължение на две седмици. Постъпила на пети юли и напуснала на деветнайсети.

Зад гърба му местеха маси и столове и Джак трябваше да се напряга, за да чува ясно.

— Някакъв оставен следващ адрес?

Пауза и после:

— Не, господине, абсолютно нищо.

— Дали разполагате с подробности от кого е била наета за тези две седмици? — Викове от кухнята вляво. Той направи гримаса в съответната посока, но нямаше кой да го види.

— Един момент. — Още потракване. — Нищо не се появява.

По междуградската линия Джак чуваше и други позвънявания и чувстваше, че момичето вече няма търпение да прекъсне.

— Това обичайно ли е? — опита той напосоки.

— Съжалявам, господине, но информация за компанията не се дава по телефона. Ако желаете, можете да пишете до…

Той затвори. Беше получил онова, което искаше. Не беше очаквал кой знае колко повече. Пое тичешком по дългия маршрут обратно до Западен Деминг.

 

 

Същата сутрин Хърб Уайнбърг не беше станал толкова рано като Джак. Но се беше надигнал навреме, за да се намъкне в друг също тъй прекалено тесен костюм и да си купи бързешком кафе и кифла, преди да отвори своите офиси в десет часа. Хърб беше в лошо настроение. Беше хванал първите репортажи за уволнението на своя клиент по WGN и после беше щракал по другите канали, когато вече даваха подробности за скандала. Ранните издания на „Трибюн“ и „Сънтаймс“ бяха изнесли историята на първа страница в големи заглавия, а на вътрешните бяха включили обстоен анализ със снимки. Не беше приятно четиво. Скандалното експозе за лекари, набъркани в злоупотреба с наркотици, беше достатъчно лошо. Но мисълта как известен професор по кардиология, при това заемащ един от най-високите постове в медицинската професия, се разхожда по коридорите насмъркан с кокаин, вече му дойде твърде много.

Първоначално, когато се запознаха, за да уредят сделката с къщата в Уилмет, Хърб не беше приел Джак с особена симпатия. Беше му се сторил мрачен и високомерен. Но виж Бет и Дани определено му харесаха и той даже се беше запитал как ли се примиряват с такъв чук. Адвокатът също беше женен, с десетгодишна дъщеря, която беше смисълът на живота му, и можеше да си представи каква болка би изпитала и колко предадена би се почувствала, ако самият той бе замесен в нещо подобно. Облегна се назад на стола си зад бюрото и поклати глава. Статията в „Трибюн“ беше безпощадна. Това си беше истинска трагедия. Не за професора, а за жена му и сина му. А и фирмата бе загубила една солидна такса от продажбата на имота.

— Господин Уайнбърг, много съжалявам, че нахлувам така, но някой ме е натопил.

Думите за малко щяха да измъкнат адвоката от неговия тесен като усмирителна риза костюм. Той видимо подскочи. Господи! Пред него стоеше мъжът, чиято фотография бе тиражирана във всички водещи вестници и чийто провал бе огласен по телевизионни мрежи и радиостанции както в Средния Запад, така и в страната.

— Какво правите тук? — Хърб се опитваше да бъде колкото се може по-рязък, докато търсеше копчето за алармата.

Джак изглеждаше ужасно. Беше небръснат, лентата на главата се бе свлякла върху едното му ухо и му придаваше комичен вид. Анцугът му бе покрит с мръсотия и кал, раздран и сцепен на коленете. Очите му бяха кървясали.

Четиридесет секунди по-късно адвокатът си отдъхна с пристигането на Бет и Дани, които се появиха в офиса му, останали без дъх и притеснени, но иначе съвсем нормални. Клатушкайки се, Хърб отиде до междинната врата и накара разтревожената си секретарка да се върне на мястото си в приемната. После я изчака да започне отново да тормози компютъра и затвори вратата.

— Дано да е за добро — изръмжа той.

Джак дръпна един стол до ръба на бюрото и разтвори сгънат бележник. Бет се строполи в единственото кресло в стаята, все още задъхана, като се питаше какво, по дяволите, става, макар че самата тя имаше сериозни подозрения. Беше се облякла набързо. Пуловерът й беше наопаки, косите й бяха небрежно вързани на опашка и нямаше никакъв грим. Седналият на пода Дани беше в изцапан с шоколад пуловер, с панталони поне два пръста над глезените и с петно от фъстъчено масло на лицето.

— Някой ме е натопил — повтори Джак.

Хърб мигновено вдигна ръце.

— Не ми ги пробутвайте такива, докторе. Досега не съм срещал главорез, който да си признае какво е сторил. Всички откачалки и убийци все са били някъде другаде, когато спусъкът е бил натиснат. — Той бутна назад очилата си, които се бяха свлекли на месестия му нос. — Не ме засягайте на интелигентност. — Повече не беше в състояние да сдържа гнева си и бузите му, осеяни с червени жилчици, запламтяха. — Ако не можете да ми предложите нещо по-добро, значи просто ми губите времето!

Бет се намеси, нетърпелива да помогне на съпруга си, който изглеждаше объркан и отчаян.

— Изслушайте го, господин Уайнбърг, само за това ви молим. Ще си платим. — Тя извади пачка стодоларови банкноти от чантичката на кръста си. — Колко?

Адвокатът се втренчи в двамата, после отмести поглед към седналото на пода момче, което ги наблюдаваше с широко отворени очи.

— Оставете парите. — Той свали часовника си и го остави пред себе си на бюрото. — Давам ви петнайсет минути и нито секунда повече.

— Не вземам наркотици — започна Джак.

Хърб се извърна леко, очевидно подразнен.

— Пия съвсем малко.

Адвокатът се изсмя цинично.

— Вие сте ирландец, алкохолът за вас е като майчино мляко, момчета. — Той се завъртя на стола си.

— Но аз мога да го докажа!

Столът му вече беше описал полукръг, когато се спря.

— Как?

Сега в гласа на Джак не звучеше отчаяние. Той беше на свой терен.

— С ДНК тест. Доказателството е категорично и необоримо. Давал съм няколко проби в службата си през последния месец и съм убеден, че някой ги е подменил. Каквито и неблагоприятни резултати да са излезли от онази лаборатория, те определено не са въз основа на урината и кръвта от моето тяло. Ще го докажем и аз ще ги съдя за неправомерно уволнение и за още сто неща, които, убеден съм, вие сам ще ми посочите.

Хърб изведнъж видя долари, които се посипват навсякъде около него. Естествено, щяха да ги подведат под отговорност за неправомерно уволнение, но освен това и за пропуснати ползи, за уронване на престиж, за емоционален стрес и така нататък. Но все още беше предпазлив.

— Продължавайте. — И си погледна часовника. — Още десет минути.

— Кажи му какво става напоследък, Бет. Аз вече нямам сили.

Бет се отприщи и разказа на Хърб всичко, което можа да си спомни. Подпомаган от записките в бележника, Уайнбърг първо научи за нападението срещу Дани в лятното училище и как същият хулиган бе потрошил колата им. След това как от полицията в Линкълн парк бяха определи инцидентите като твърде странни. Черният мерцедес с тъмните стъкла. Моник Касел и нейното предложение. Необичайните и твърде нехарактерни отговори на Хари Чан и Мартин Шрийв в кардиологичното отделение. Всичко бе изтъкнато, без оглед на това колко незначително можеше да му прозвучи. Джак добавяше подробности само когато Бет потърсеше помощта му с поглед.

— Не е достатъчно, за да изградим теория за комплот — каза Хърб, когато двамата свършиха. — Както чета в „Трибюн“, много по-лесно е да приемем, че професорът тук се е забъркал в някаква афера с кокаин. Може да не е платил навреме на своя наркопласьор, може Дани да е бил нападнат като предупреждение.

— Има и още нещо — добави Джак. — И то сериозно ме тревожи.

Като се запъваше от усилието да преведе медицинската терминология на по-понятен език, Джак разказа за кореспонденцията си с Карлота Дрънкър от Сакраменто, за нейните завоалирани предупреждения относно откриването на някакъв „голям брат“ и накрая за съмнителните обстоятелства около смъртта й. После спомена и за подозренията на Хелън, че компютърът му е бил местен. На това място Хърб натисна интеркома и предупреди машинописката от ада да отклонява всички обаждания. После разкопча горното копче на ризата си и започна да си води собствени записки.

— Тук има два проблема — обобщи адвокатът накрая. — Първо и най-важно — дали пробите на кръв и урина са били подменени, или фалшифицирани?

Джак го прекъсна:

— Урината може и да е била фалшифицирана, но не и кръвта. В нея не може да се вкара алкохол или наркотични метаболити.

Откакто беше нахлул в офиса, за първи път Джак си отдъхна.

— Говорите с доста категоричен тон за тия неща, докторе.

— Аз съм лекар и е нормално да съм запознат с подробностите. Това ми е работата. — Джак смъкна лентата от главата си. — Очевидно някои хора толкова държат да ме отстранят от пътя си, че са готови да разрушат живота ми и кариерата ми. Не се интересуват дали ще съсипят семейството ми. Много са находчиви и безмилостни, но не са помислили за всичко. — Той се приведе напред и погледна адвоката право в очите. — Ще докажа, че пробите са били подменени. После ще трябва да установим защо.

— Което ме връща към втория въпрос. — Хърб избърса очилата си и отново ги настани на носа си. — Тази жена от Сакраменто. Засега я забравете. Основното е, че някой прави всичко възможно да ви изхвърли от болницата и може би от този град. Ето какво трябва да докажем.

Раменете на Джак увиснаха и той избърса чело с мърляв ръкав.

— Плати на човека — каза той на Бет.

Адвокатът отправи поглед към двамата.

— Колко пари са ви останали?

Преди да тръгнат, Бет беше проверила внимателно финансовото им положение.

— Шест хиляди долара плюс-минус двеста-триста.

Хърб съблече сакото си и го закачи на облегалката на стола си.

— Не е много — каза той неуверено. — А застраховката ви срещу незаконни действия от страна на работодателите няма да покрият разходите в дадената ситуация.

Бет помръкна.

— Ще вземем заем. Ще се хванем на работа в някоя закусвалня, ще караме такси. Каквото и да е. — Гласът й секна от напрежение.

Дани се намеси, изгарящ от нетърпение да помогне.

— Аз ще разнасям вестници.

Адвокатът пресече и двамата.

— Аз мога да замразя сделката и да изтегля по-голямата част от десетте хиляди, които сте платили като депозит за имота на „Шимна“.

— Не! — прекъсна го рязко Джак. — Изключено! Това е нашият дом и ние ще живеем там. Няма да пипаме онези пари. Бет е чакала достатъчно. Няма връщане назад. — Той беше скочил на крака, стиснал юмруци от гняв. — Аз ще открия кой е сторил всичко това с или без вас.

Хърб пусна лека усмивка.

— Просто ви проверявах — призна той. — Исках да разбера дали държите на своето.

Джак седна.

— Ако сте искрен, това е страхотна история и ние можем да направим голям удар. — Той погледна Джак право в очите. — Ако лъжете, обаче, сте пълна измет!

— Да се пробваме — настоя Джак. — Струва си да опитаме и в двата случая.

Думите му останаха без реакция близо минута, след което адвокатът заяви делово:

— Добре, ето какво ще направим.