Патриша Райс
Необмислена постъпка (9)

Девета глава

— Нищо сериозно. Закъснявах, а Блюкър си бе тръгнал и тогава паднах й се изцапах. Много съм притеснена, това е всичко. Но имах нужда да поговоря с теб… — Колелото на каретата хлътна в дупка и Джорджина се вкопчи в страничната дръжка.

— Аз също исках да поговорим. Как твоите снимки са се озовали в онази долнопробна вестникарска будка? Видя ли я? В магазина не е влизал друг фотограф, освен теб. Кой е този Мартин?

Джорджина отстрани паднал в очите й кичур и демонстративно втренчи очи пред себе си, докато отговаряше:

— Благодаря за загрижеността, която проявяваш, Питър. Успокояващо е да знам, че има към кого да се обърна, когато съм разтревожена.

— Жалко е, Джорджина, че… — Забеляза упорито стиснатата челюст и понижи тона си: — Съжалявам. Току-що имах ужасно спречкване с баща ми, а знаеш как ме разстройват подобни неща. Сигурна ли си, че не си пострадала? Изглеждаш така, сякаш си се въргаляла в прахта, а след това си била прегазена от карета.

— Много ти благодаря.

Беше тъжно, но дори не се ядоса при тази обида, въпреки че отговорът й прозвуча иронично. Познаваше Питър още от детството си. Това бе превърнало отношенията им като тези между брат и сестра. И именно така се отнасяше към нея сега — сякаш тя бе неговата по-малка, глупава сестричка.

Въздъхна, спомнила си пламъка, който озаряваше погледа на Дениъл, когато я срещнеше, как той използваше всяка възможност да докосне с нежност ръката й, как въпреки нейната забрана я бе придружил, за да се увери, че нищо няма да й се случи. Защо Питър не приличаше поне мъничко на господин Мартин? Тогава, бе почти сигурна в това, може би щеше да се влюби в него.

Питър я погледна смутен.

— Не исках да прозвучи така. Защо винаги изричам погрешни думи, когато говоря с теб? Дори не зная в какво греша. Радвам се, че не разполагаш с шише лимонада в ръка.

— Проблемът не е в това, което казваш. А в това, че не ме чуваш. Опитвах се да ти кажа нещо тогава, но ти не чу нито дума.

— Току-що чух повече от достатъчно от устата на баща ми. Нямам желание да слушам още лекции. Трябва да се научиш да преценяваш настроението на един мъж. — Дръпна юздите и конете преминаха в бавен тръс.

— Това важи и за двете страни, Питър Малоуни. Да не би да се смяташ за Господ? Аз също имам настроения. А в момента настроението ми най-малко може да се нарече „добро“. — Избухването й не бе преднамерено, но той наистина я предизвикваше. През последните дни го правеше често.

— Чудесно, сега сме квит. Защо всеки от нас не се прибере вкъщи, за да се успокои и да отложим този разговор за някой друг ден?

— Добре, но само след като вземеш отново на работа онова нещастно момиче, което днес си уволнил. Иначе едва ли ще се успокоя скоро. Аз разказах всичко за магазина на господин Мартин, а не онова бедно момиче. Дължиш й извинение.

— Какво си направила?! — Викът му бе толкова висок, че конете се стреснаха и поеха встрани от пътя.

— Той е изключително любезен човек, с когото се запознах във влака по време на завръщането си. Можеш да отидеш и да го попиташ.

— И направи за него онези снимки, за да ни представи като предприятие, което заробва работниците си? — Гласът му бе зловещо спокоен.

— За това ще трябва да попиташ господин Мартин — отвърна хладнокръвно Джорджина. Дениъл трябваше да изсърба своята част от попарата.

— Мътните го взели! Използвал те е, нали? Ти си се разприказвала, а той само е преподредил твоите думи, за да ни се подиграе. А после сигурно е изразил възхищение от новото ти хоби и е успял да те склони да му дадеш някои от глупавите си снимки. Ще потроша всяка здрава част на тялото му. Баща ти знае ли, че си се срещнала с онзи негодник? Нали винаги излизаш с придружител в града?

— Снимките са добри — измърмори Джорджина, скръстила ръце на гърдите си и издала напред долната си устна. — В наши дни никой не излиза с придружители.

Питър сякаш не я чу. Дръпна юздите и каретата спря на алеята пред входа на къщата, после скочи на земята, за да й помогне да слезе.

— Къде мога да намеря онзи негодник? Има няколко неща, които възнамерявам да му кажа.

Когато й подаде ръка, за да слезе, Джорджина демонстративно дръпна своята.

— Няма да ти кажа нищо, докато не обещаеш, че ще вземеш отново на работа онова момиче. Мога дори да не разговарям с теб, докато не я наемеш отново.

Питър я стрелна с гневен поглед:

— Чудесно. Тишината ще е истинска благословия.

— Мразя те, Питър Малоуни. — Прихвана полата си и изтича в къщата, оставяйки го да прави каквото иска. Но все още нямаше намерение да се предава. Щеше да се разкайва, че бе нарекъл нейните снимки „глупави“ и че бе отказал да се вслуша в единствената й молба.

Изтича нагоре по стълбите и затръшна шумно вратата на стаята си. След което увисна на въженцето на звънеца, докато цялата къща се огласи от звъна. Баща й вероятно още не се бе прибрал. Щеше да се измие и преоблече, после щеше да му изложи молбата си. Вярно, че понякога бе много неотстъпчив, но винаги се бе съгласявал с нея, когато бе обосновавала аргументирано желанието си. Той щеше да се погрижи Одри да се върне на работа. Щеше да разбере.

Майка й се бе отдала на забравата още преди няколко дни, затова Джорджина беше сама във всекидневната, когато баща й се прибра. Бе облякла рокля в любимия му син цвят и скочи да го посрещне с усмивка. Той обаче се намръщи и хвърли вестника на близката маса.

— Не зная накъде е тръгнал този свят. От утре ще започнат да ни казват кого да наемаме на работа и какви заплати да плащаме на работниците си. Ей тези същите радикали ще съсипят страната. Налей ми глътка бренди, Джорджи. Денят беше уморителен.

Не звучеше обещаващо, но Джорджина побърза да изпълни желанието му.

— Трябва да поговоря с теб, папа — рече тя, когато му подаде чашата с коняк.

— Разбира се, сладурче. Виждала ли си Питър днес? Налага се да поговоря с момчето. Трябва да се предприеме нещо срещу тези радикали, преди да са се нахвърлили и върху други производствени предприятия.

Той не я слушаше. Никой мъж не слушаше. Изпълнена с решителност, направи опит да го върне към първоначалната тема:

— Днес Питър е уволнил още една невинна работничка. Обвинил я в нещо, което аз съм направила. Бих искала да поговориш с него. Ще се извиня и ще направя всичко, което се изисква, но трябва да вземе отново момичето на работа. За нея това е много важно.

— Не мога да разбера, Джорджина — отвърна разсеяно баща й. — Какво общо би могла да имаш ти с някаква работничка? След малко отново трябва да изляза.

— Ще кажа на Нанси да сервира веднага. Ще се срещнеш ли с Питър тази вечер? — Трябваше да го накара да я чуе. Животът на онова малко семейство зависеше от способността й да накара тези мъже да разберат. Вече започваше да губи надежда.

Баща й я поведе към трапезарията.

— Спор ли възникна между теб и Питър? Такива неща се случват непрекъснато, сладурче. Не тревожи красивата си главица заради това. Ще му кажа, че се извиняваш и ще го предупредя да не се появява без огромен букет утре.

Ако знаеше, че с това ще постигне целта си, Джорджина би тропнала с крак и би избухнала гневно на мига, но бе уверена, че в резултат баща й ще констатира, че напоследък се преуморява и се нуждае от добра почивка. Винаги го казваше на майка й, а тя, изглежда, приемаше буквално думите му.

Без да престава да се усмихва, девойката опита отново:

— Искам да поговориш с Питър да наеме отново онова момиче. Ако не го направи, сватба няма да има, папа. Не мога да се омъжа за човек, който дори не ме чува, когато говоря.

Последната реплика най-накрая го накара да се заслуша.

Хановър поглади с пръсти прошарените си бакенбарди, докато изчакваше прислужницата да съобщи на готвачката, че вечерята трябва да се сервира.

— Не ставай глупава, Джорджина. Разбира се, че ще се омъжиш за Питър. Просто е още млад, това е всичко. Момчетата на тази възраст не обичат да слушат никого, освен себе си. Ще му кажа да се отбие и двамата ще се целунете и ще се сдобрите.

— На двадесет и пет години е, папа! — възрази тя, но разбра, че нямаше смисъл. Без да й обръща внимание, Джордж започна тирада по проблема, който бе предизвикал раздразнението му днес, а именно — вестникът на Дениъл.

Явно Питър не бе имал време да предупреди баща й, че снимките във вестника бяха направени от нея. Когато откриеше истината, щеше да е невъзможно да го накара да я изслуша. Може би трябваше да поговори с Дорис и да разбере дали не може да намери работа на Одри във фабриката.

Нямаше да се предаде. Щеше да принуди Питър да я изслуша. Щеше да седне на бюрото му и да заяви, че няма да мръдне оттам, докато не наеме отново момичето на работа.

Идеята й хареса. Торо не беше ли писал нещо за пасивния протест? Може би щеше да се заключи с верига към вратата, за да не може Питър да я изнесе от кабинета си? Така определено щеше да привлече вниманието му.

Доволна от решението си, тя се усмихна и се престори, че слуша баща си, а след вечеря излезе да го изпрати и му помаха за довиждане. После се качи в стаята си, за да обмисли своите планове.

Онова, което не предвиди, бе пълната непредсказуемост на мъжете, дори на такъв като баща й, който винаги се бе отнасял с нея като с писано яйце.

Когато той се върна, Джорджина вече си бе легнала. Като чу почукването на вратата, тя бързо стана. Баща й никога не идваше в стаята й по тъмно. Нещо не беше наред. Може би майка й беше сериозно болна?

— Джорджина Мередит, защо не си ми казала за наглостта на онзи вестникар? Трябваше да науча от Питър, че с измама е успял да измъкне от теб тази барутна информация, а също и снимките. Не мога да повярвам на ушите си! Как си могла изобщо да разговаряш с човек като него? Знаеш ли какво петно можеш да нанесеш на репутацията си с подобни необмислени постъпки? Ако се разчуе, с нас е свършено в този град. Ще бъдем съсипани! Ще трябва да сложим край на тези неща, незабавно!

Джорджина потъркваше очи и се опитваше да си представи последствията от тази тирада, но мозъкът й вече потъваше в дебрите на съня.

— Вече си срещал господин Мартин, папа. Поканен е на вечерята в дома на кмета в петък. Той е достоен за уважение джентълмен. Това, че не споделяш възгледите му, не означава, че е лош човек.

— Опитва се да съсипе семейството, в което ще се омъжиш! Не ми казвай, че почтен човек би направил подобно нещо. Решихме, че твърде дълго сме те оставили да си разиграваш коня, Джорджина. През последните дни съм претрупан с работа във фабриката, а майка ти не се чувства добре. Нямаме възможност да се грижим за теб с нужното внимание. Затова решихме да променим датата на сватбата. След нея Питър ще се грижи за теб.

Тя го зяпна ужасено.

— Не, няма! Сама мога да се грижа за себе си. Във всеки случай няма да се омъжа за Питър, докато той не вземе отново на работа онова момиче. Не мога да се омъжа за човек, който не умее да се вслушва в аргументите на другите.

— Същото казвах й аз, Джорджина. Ставаш неконтролируема. Как постъпва Питър с работниците си е само негова работа, а не твоя. От теб се изисква да се грижиш за къщата, да контролираш прислугата, да се грижиш съпругът ти да се чувства уютно у дома. Ако това не ти е достатъчно, ще имаш деца, на които да посветиш грижите си. Ако можеш да прецениш кое е най-доброто за теб, ще се омъжиш за Питър.

Това го казваше баща й. Не можеше да повярва, че го казва сериозно. Сълзи напълниха очите й, но тя бе твърдо решена да отстоява позициите си.

— Мога да преценя кое е добро за мен, а в тази категория определено не се вписва мъж, който не умее да приема чуждите аргументи. Няма да се омъжа за него, папа.

Когато поклати глава и тръгна по коридора, лицето на баща й изглеждаше състарено и побеляло, както никога досега.

— Ще го направиш, момиче. Не мога да ти позволя да постъпиш другояче. А ако откажеш, ще съм принуден да те заведа на място, където няма да застрашаваш никого и ще останеш там, докато си върнеш здравия разум.

Влезе в спалнята си и тихо затвори вратата, а Джорджина остана да се взира след него с усещането за надвиснала катастрофа. Думите бяха изречени с привидно спокойствие, но тя разбираше какво означават те. Бе едва три или четиригодишна, когато майка й бе заминала и не се бе върнала, както тогава й се стори, цяла вечност. Години наред бе виждала как слугите шепнат със снишени гласове, поклащат глави и се споглеждат уплашено всеки път, когато майка й се затвореше в стаята си. Минаха години, докато успее да научи къде бе изчезнала майка й през онези месеци, мястото, с което баща й продължаваше да я заплашва понякога, когато решеше, че никой в този дом не го слуша.

Нямаше никакво желание да бъде изпратена в санаториума „Шейди Рест“^[1].

 

 

— Татко, тревожиш се напразно. Той е просто един злоезичен вестникар, който ще фалира за няколко седмици. Хората тук са прекалено уравновесени, за да обърнат внимание на неговите радикални възгледи.

Беше почти полунощ, но мъжът зад бюрото все още бе облечен в официалния си костюм, а челото му бе набраздено от дълбоки бръчки. Всмукна яростно дима от запалената цигара, преди да обърне лице към най-големия си син, после обходи с поглед стаята, за да се увери, че по-малките му синове също слушат.

— Във всеки град има хора, готови да се възползват от всеки претекст, за да създават неприятности. Чули сте за вълненията в Ню Орлеан. Видяхте какви неприятности предизвика сдружението на частните земеделци в западните щати. Ще унищожим злото в зародиш, преди да ни сполетят нови неприятности. От теб, Питър, искам единствено да се погрижиш за твоята разглезена хлапачка. Не желая да чувам, че е надала вой до небето, когато изпълним онова, което е наш дълг да направим.

Питър се размърда сконфузено в креслото. Като най-голям, той бе този, който винаги се изправяше срещу баща си, когато той грешеше. Джон и Пол все още живееха в страхопочитание от баща си. Джорджина не бе имала право да постъпва така, но тя бе млада и наивна, а майка й не бе имала възможност да й даде подобаващо възпитание. Но щеше да се поправи, когато се оженеха. Гнетеше го неприятното подозрение, че бракът им няма да бъде щастлив, ако Джорджина узнаеше, че баща му е навредил по някакъв начин на нейния приятел журналист. Трябваше да убеди старчето да не предприема нищо засега.

— Остави човека на мира, татко. Хората, за които е предназначена статията му, не могат да четат. Дори да могат, не притежават достатъчно амбиция, нито организираност, за да предприемат нещо. Онези работници са зависими от работата си. Не могат да си позволят да предприемат нищо, независимо колко шум и олелия се вдига заради тях. Аз ще се погрижа за Джорджи. Но ще ми вържеш ръцете, ако предприемеш каквото и да е срещу онзи вестникар. Джорджи много държи и винаги защитава приятелите си. Възможно е дори да не се появи на сватбения ден, ако реши, че имаме пръст в бедите, сполетели когото и да е от тях. — Последната мисъл пораждаше дълбоко безпокойство у Питър. Беше му напълнила главата с натяквания за някаква работничка в магазина, уволнена от него сутринта. Може би нямаше да е излишно да се запознае по-отблизо със случая. Винаги бе знаел, че един ден Джорджина ще бъде негова съпруга. Имаше толкова планове за свободата, която бракът с нея щеше да му осигури. Не би искал тя да му върне годежния пръстен сега, когато бе толкова близо.

Сякаш прозрял мислите на сина си, старецът зад бюрото се закиска злорадо.

— По-добре стегни юздите на тази хубавица възможно най-бързо, синко, че току-виж, започнеш да подтичваш след нея като дресирано кученце. Просто й обясни, че фабриката на баща й ще затъне, ако откаже да се омъжи за теб. Това ще я направи по-сговорчива.

— Нелепо е, татко. Не можеш просто да издърпаш чергата изпод краката на Хановър. Двамата сте приятели от години. Много скоро отново ще стъпи на крака. Отдавна е в бизнеса и го познава добре. Очаквам да науча много от него, преди да поема управлението на предприятието.

Беловласият мъж се облегна назад в креслото и изпусна няколко кръгчета цигарен дим към тавана.

— Много скоро, момче, ще проумееш, че парите са единственото нещо, което ти дава власт. Хановър би те застрелял в гърба, стига да можеше. Само отпуснатият му кредит го кара да спазва обещанията. Парите са власт, момчета. Запомнете добре това.

Артемис Малоуни стана и отиде до вратата, все още висок и с изправена стойка, въпреки тежестта на годините. Спря единствено, за да напомни:

— Вкарай девойчето в пътя, момче, при това по-скоро. Накарай я да ти пристане. Така ще е най-добре за нея. Вкарай я в леглото си и се ожени за нея. В тази последователност. Ще се укроти, когато й стане ясно кой командва парада.

Когато вратата се затвори, двадесетгодишният Джон избухна в кикот:

— Такава заповед бих изпълнил без проблем. Имаш ли нужда от помощ за малката госпожичка, Пийт? Бих могъл да я забавлявам, когато ти си зает с други неща.

— Млъквай, Джон! — Питър дори не си направи труда да погледне по-малкия от братята си. Тази вечер самото присъствие на Джон го правеше раздразнителен. Хлапакът приличаше повече на майка им, отколкото на баща им. Имаше слаба, женствена фигура и непохватността на твърде бързо източил се юноша. А и шегите му в случая бяха съвсем неуместни.

Желанието му да премаже Джон бе също така силно, както желанието да потроши всяка кост по тялото на онзи журналист.

Защо всеки път, когато погледнеше Джон, в съзнанието му изплуваше образът на непознатия, появил се в кабинета му днес следобед? Очевидно съзнанието му бе обременено с прекалено много неща…