Патриша Райс
Необмислена постъпка (19)

Деветнадесета глава

— Джорджина Мередит, ще ме принудиш да те завържа с верига. А сега, ако обичаш, престани да се месиш и иди да си легнеш. Идвам веднага след като приключа с последната част.

— Не се меся. Един такъв материал може да ни удари като бумеранг, ако не се изпипа много внимателно. И аз имам право да прегледам отново текста.

— Правя това доста по-дълго време от теб. Прояви малко доверие към мен, ако обичаш. Можеш да го прегледаш утре сутринта.

Истината бе, че му се искаше Джорджина да отиде да си легне, за да бъде дълбоко заспала, когато той влезеше в спалнята. Така изкушението нямаше да бъде нетърпимо. През последните няколко дни тя също бе работила неуморно по подготовката на следващия брой на вестника, и само звяр би могъл да прекъсне съня й. Но тя — това бе повече от сигурно — смущаваше всяка нощ неговите сънища.

Виновна беше собствената му арогантност, затова нямаше право да вини Джорджи за сегашното си положение. Просто не бе очаквал, че непредвидената му съпруга ще създаде толкова много неприятности. Не беше от мъжете, които ден и нощ мечтаят за секс. Подчиняваше се на съветите на разума, колкото и на желанията на тялото си — и двете начала винаги бяха съжителствали хармонично у него. Никога не бе допускал, че тялото му ще се разбунтува и ще поиска удовлетворение, за което разумът му казваше, че няма право да получи.

Госпожица Хановър се прозя и се протегна. Дениъл много добре знаеше, че под халата си тя бе само по долна риза и три-четвърти памучни панталонки, но с усилие успя да възпре очите си да не се втренчат в пролуката, отворила се между диплите на халата. Сега, когато вече имаше представа какво крие тя под закачливото, почти момичешко бельо, не можеше да мисли за нищо друго.

По средата на революционната уводна статия откри, че мисли за съкровищата, скрити под халата, и се прокле, че не бе се възползвал от възможността да ги има, а също и че в момента мисли за това. Бе повече от очевидно, че Джорджина не гледа на него по начина, по който той я възприема.

С облекчение си спомни, че след по-малко от месец съпругата му ще влезе в законното си право на собственик на „Хановър Индъстриз“. Възнамеряваше да наеме адвокат, за да защити правото й на процент от печалбата на предприятието. После щяха да помислят за разтрогване на брака и всеки от тях щеше да тръгне по свой път. Това бе единственият изход от ситуацията, по който можеше да запази разсъдъка си.

Дениъл затаи дъх, когато Джорджина най-накрая отстъпи пред умората, прекоси стаята и го целуна по слепоочието, преди да се оттегли. Именно тези бегли целувки го докарваха до състояние на безумна трескавост. Обзе го неудържимо желание да я сграбчи през кръста, да я привлече в скута си и да я люби страстно до забрава. На пода. На леглото. Където и да е. Навсякъде. Не мислеше, че веднъж започнал, щеше да е в състояние да спре. Затова не можеше да започне. Джорджи не знаеше нищо за страстта. Приемаше го почти като брат. И така бе редно.

 

 

Джорджина се разсмя, когато върналият се за последните вързопи с вестници Дъглас вдигна победоносно юмруци над главата си. Сега цялото отпечатано количество бе по улиците и момчетата бяха изпаднали във възторг от неочаквано бързо реализираните продажби. За тях това означаваше повече пари в джобовете им, но за Дениъл бързото изчерпване на вестника означаваше много повече. Хората с нетърпение очакваха какво имаше да им каже и бяха готови да платят, за да го научат. Не след дълго би могъл да открие абонамент.

— Какви са реакциите в „Малоуни“? — попита тя, докато пълнеше пощальонската му чанта с последните вестници.

— Чух ги да говорят на излизане от работа — похвали се Дъглас. — Казаха, че не е имало реакция от страна на управата. Но всички само за това говореха, госпожице Джорджи. И… А много от продавачките вече се обадиха на Дженис. Мисля, че най-после се осъзнават. Никой не обича да бъде експл… — запъна се на думата.

— Експлоатиран. Да, така е — отвърна убедено тя. — Ще върнем сестра ти на работа, дори ако е необходимо да затворим магазина, за да го постигнем. Всяко човешко същество има права, които трябва да се зачитат.

Момчето се ухили и изтича навън с пълната торба. За едно дванадесетгодишно хлапе парите в джоба са далеч по-важни от политиката.

Не след дълго се завърна Дениъл и засмян до уши, се хвърли на единственото кресло в дома им.

— Жалко, че тази вечер не сме поканени на вечеря у кмета. Може би щяхме да чуем по-интересни неща от оплакванията за достойните за съжаление ирландски прислужници.

Джорджина седна на коленете му и го целуна по бузата. Нощите, прекарани в едно легло с този мъж, наистина я бяха направили по-дръзка и уверена, затова не изпитваше никакви задръжки да дава воля на емоционалните си изблици пред него.

— Беше гениална находката да съпоставим цената на млякото, необходима за храна на едно дете, със стойността на едноседмичното възнаграждение, което получава майка му. Не се изисква въображение, за да се предположи, че майката гладува, за да осигури храна на децата си. Няма майка, която да не се разплаче, когато прочете материала. Но наистина не мисля, че мъжете ще обърнат внимание на изнесените статистически данни, а дори съпругите им да забележат, какво биха могли да направят? Жените нямат власт.

Дениъл обви ръце около талията й и я настани по-удобно в скута си. Макар ръцете му да се бяха задържали малко по-дълго, тя не възрази и той се усмихна и я целуна нежно по ушенцето.

— Подценяваш пола си, скъпа. Магазинът на Малоуни съществува благодарение на жените. Те ходят да пазаруват, пак те купуват вратовръзките и ризите на своите съпрузи. Ако жените в този град решат да не пазаруват в „Малоуни“, магазинът ще фалира за не повече от две седмици.

Джорджи нададе радостен вик и подскочи в скута му. Дениъл я улови и проявявайки благоразумие при докосването на дланите му о малките извивки на хълбоците и дупето й, я застави да кротува поне още няколко минути. Дори не знаеше дали бе чул нещо от последвалото бъбрене, докато седеше, отпуснат в креслото, и се наслаждаваше на своето затруднено положение.

— Ето, това мога да направя. Познавам тези жени. Съпрузите им вероятно няма да им позволят да погледнат днешната уводна статия, но аз ще им я покажа… ще посетя Лойола по време на обичайния следобеден чай и ще се постарая всички да научат за материала. Ще накарам госпожа кметицата да проумее какво означава това за майките и техните бебета и тя ще прегърне идеята, преди да имам време да кажа нещо друго. Ако всички дами в града откажат да пазаруват в „Малоуни“, докато управата не повиши заплащането на служителите, тогава магазинът ще затвори врати принудително.

Дениъл се осмели да положи отново устни върху врата й, измърморвайки неясно нещо в знак на съгласие.

— Не мислиш ли, че е време да се оттеглим за почивка? — попита той с приглушен шепот, докато прокарваше пътека от целувки нагоре към извивката под ушенцето й.

Прекалено развълнувана, за да стои на едно място, Джорджи скочи от коленете му и се втурна към вратата.

— Хайде да излезем и да разберем какво коментират в кръчмата.

Дениъл затвори очи и сподави въздишката на разочарование. Би предпочел всеки ден да насиняват лицето му пред сладката болка, в която го хвърляше тази жена. Очевидно притежаваше мазохистичен уклон, чието съществуване откриваше едва сега.

Изправи се и я последва навън.

 

 

— Да, скъпа Джорджина, прочетох екстравагантния материал на господин Мартин. Знаеш ли, доста ме разтревожи. Ами ако моята шивачка в „Малоуни“ е оставила у дома си гладуващо дете и е толкова притеснена за него, че ме убоде с карфиците по време на пробата или съсипе напълно финия муселин? След като прочетох материала, се запитах как някоя от служителките още не ме е намушкала, за да ми вземе портмонето. Ситуацията наистина ме плаши.

Лойола Банкс пое дълбоко въздух и тактично укори съпругата на пастора:

— Но, Лоли, ти не разбираш най-важното. Замисли се само какви огромни суми си оставила в „Малоуни“ за нови рокли. Не мислиш ли, че любимата ти шивачка заслужава да получава малко по-голяма заплата от тази, която й позволява да си закупи едва няколко литра мляко?

— Е, Лойола, не започваш ли отново пропаганда за правата на жените? Това няма нищо общо с равноправието. Става въпрос за продавачки, които носят парите си вкъщи, за да ги похарчат за уиски всяка петъчна вечер. — Говореше жената на собственика на месопреработвателния цех. — Ето за какво отиват парите им. А не за закупуване на мляко за кърмачетата. Знаеш ли, моят Хари едва успява да събере достатъчно хора за цеха в съботите, след като е платил на работниците в петък. Или си остават вкъщи, или идват толкова махмурлии, че той се принуждава да ги отпраща. Та те са оскотели почти като животните.

На Джорджина й се прииска да оскубе фризурата на тази надута кокошка, но докато отпиваше от чая си, се задоволи да възрази мрачно:

— Познавам доста добре някои от служителите в магазина, госпожо Гарисън. Една от тях произхожда от семейство на английски енорийски свещеник, други са потомци на почтени и уважавани занаятчии, прокудени от родината си поради религиозни или политически преследвания. Семействата им полагат големи усилия да научат езика ни и да опознаят обичаите ни, за да започнат отначало живота си тук, също като нашите предци, когато са пристигнали на този континент. По-голяма част от работещите в „Малоуни“ са второ поколение американци, но поради ранна смърт или заболяване на родителите си разполагат с малко пари и са принудени да работят непосилно, за да оцелеят. По-скоро бих казала, че господин Малоуни би трябвало да намали с една-две броя на каретите си, за да им позволи да живеят малко по-поносим живот.

— О, да, Джорджина, не забравяйте да кажете това на Питър, когато предложи да ви подари първата лична карета. Просто му кажете да разпредели спестените от каретата пари като повишение към заплатите на продавачките. Да видим тогава каква ще е неговата реакция.

„Много странно. Значи Питър не е казал на никого за разтрогването на годежа ни. И ако родителите ми са запазили мълчание, следователно присъстващите дами не знаят, че сега живея в другия край на града. Да, те никога не разговарят с прислугата си.“

Отпи от чая и остави празнословното бъбрене да продължи без нея. Бе повече от очевидно, че себичността и безгрижният живот на тези жени ги прави напълно безполезни за нейната цел.

Поклати тъжно глава, остави чашата на масата и се извини на Лойола, че трябва да си тръгва. Не с тези жени трябваше да организира бойкот на „Малоуни“. Налагаше се да обмисли други възможности.

Домакинята я изпрати до външната врата и потупа лекичко ръката й.

— Искаш да постигнеш прекалено много неща, при това бързо. Зная, че имаш справедливо сърце, но въставането срещу „Малоуни“ няма да направи по-добър света. Защо не изчакаш, докато се ожениш, и тогава ще проумееш за какво говоря. Жените наистина имат власт, скъпа, но трябва да я използват мъдро.

„За да имат по-големи карети и най-модните рокли“ — довърши мислено Джорджина, докато благодареше на домакинята и се сбогуваше с нея. Не виждаше за какво друго използваха тези жени своята власт.

С изражение на презрение и погнуса тя тръгна към църквата, където Дениъл разпространяваше част от своите диплянки в изчакване на нейното завръщане. Надяваше се поне той да бе имал по-голям успех днес.

Изненадано погледна напред, когато забеляза каретата на баща й да се задава към нея. Беше пладне, а по това време Джордж Хановър обикновено бе затрупан от работа във фабриката. Може би Блюкър бе излязъл сам, за да изпълни някакви поръчки на майка й. Непохватният мърморко тъкмо бе започнал да й липсва. Помаха с ръка и каретата забави ход.

За нейна изненада на капрата седеше баща й. Остана още по-учудена, когато той скочи и й протегна ръка.

— Джорджина, слава богу, че те открих. Майка ти. Много е болна. Трябва веднага да те заведа при нея.

Не, не се лъжеше. Върху лицето му се четеше неподправена тревога. И страх. Пое предложената й ръка и се качи в каретата. Независимо от множеството й слабости, Джорджина обичаше майка си. Изключително тежко преживяваше раздялата, но тъй като родителите й не бяха я поканили да ги посети, бе счела, че ако прекрачеше прага на техния дом, щеше да нанесе неизличимо петно върху фамилното име. Не такава покана обаче бе очаквала да получи.

— Какво? Докторът каза ли нещо? Много ли е зле? — Силно притеснена, Джорджина обърна глава настрани, за да види лицето на баща си.

— Опасявам се, че е най-лошото. Боя се, че се налага отново да я върнем в санаториума. Лекарят й даде успокоителни. Надявах се да дойде на себе си, преди да се наложи да изпратя да те повикат.

Стиснала длани в скута си, Джорджина се помоли да й бъде дадена достатъчно мъдрост, за да премине през настоящото изпитание. Прииска й се сега Дениъл да бе до нея.

Няколко часа по-късно не друг, а самата Джорджина бе упоена с лекарства.

Когато Джордж Хановър внимателно взе чашата от безжизнено отпуснатата й ръка, лекарят мълчаливо поклати глава.

— Боя се, че случаят е класически. Сигурно се предава по кръвен път. Дълбоко съжалявам, Джордж. Но в наши дни лекарите правят чудеса. След няколко месеца ще бъде напълно излекувана. Надявам се, че заболяването й няма да възпрепятства брака й с младия Малоуни. Подобни случаи на умствено пренатоварване не се срещат при мъжете, затова не трябва да се тревожи за бъдещите си синове. А Джорджина няма да създава проблеми, когато той се научи как да я успокоява и да я предпазва от силни вълнения. Ще му обясня лично техническите подробности, ако настояваш.

— Благодаря ти, Ралф. Ако извикаш Блюкър, ще можем да я изнесем оттук. Убеден съм, че една дълга почивка в санаториума ще я възстанови напълно. Не трябваше да я изпращам в училище далеч от дома, но тук, с майка й… — Джордж повдигна безпомощно рамене.

Ралф го потупа съчувствено по гърба.

— Зная. Не ти е лесно да вземеш такова решение. Надявам се, че състоянието на Доли е достатъчно стабилизирано, за да те придружи.

— В момента почива. Ще се оправи. Може би трябва да ми дадеш още малко от онова лекарство, в случай че стане раздразнителна по време на пътуването.

Ралф извади едно шишенце от лекарската си чанта.

— Възможно е да ти се наложи да обуздаваш Джорджина по време на пътуването. Това ще ти стигне до пристигането в санаториума. Трябва само да запомниш дозата, която ти препоръчах. И Господ да ти помага.

Когато Блюкър влезе, за да пренесе дъщерята на господаря в чакащата пред входа карета, Джордж прибра шишенцето с опиум в джоба си и отиде да потърси жена си.

 

 

Дениъл отново прекоси улицата пред църквата. Джорджина бе казала, че следобедните чайове на Лойола свършват най-късно в пет. Извади джобния си часовник отново. Седем.

Трябваше по-рано да забележи закъснението. Още преди няколко часа Джорджи трябваше да е тук. Бе я очаквал много по-рано с надеждата, че ще му помогне. Какъв ли налудничав заобиколен маршрут бе измислила този път?

Кракът започваше да го наболява, но въпреки това пое по улицата, водеща към дома на кмета. Може би Лойола Банкс имаше представа накъде бе тръгнала Джорджина, след като бе излязла от дома й?

Прислужникът въведе Дениъл в приемната на кмета, който се изправи, смръщил лице, и недвусмислено погледна джобния си часовник при влизането на неочаквания гост.

— Не искам да отнемам времето ви, господине, но съпругата ми е била тук днес следобед, а още не се е прибрала. Госпожа Банкс вкъщи ли е? Помислих си, че е възможно Джорджина да й е казала къде отива.

Кметът се намръщи.

— Съпругата ви, господин Мартин? Не знаех, че сте женен. Госпожа Банкс е на посещение при тежко болен. Не можах да разбера защо Джорджина Хановър ще знае къде е съпругата ви, но и без това тя не би могла да ви бъде полезна в момента. Получила е някаква нервна криза — като онази, която майка й преживя преди години. Докато двамата с вас разговаряме, може би вече я карат към санаториума.

Дениъл почувства как болният му крак се подкосява и успя да вкопчи длани в ръба на бюрото тъкмо навреме, за да не падне.

— Санаториумът ли, господине? Какъв санаториум?

— Не зная точно. Ще трябва да попитате доктор Ралф. Мисля, че се намира някъде в Илинойс. Зная, че влакът за Чикаго тръгна преди малко, а те пътуват с него.

Сякаш изпаднал в унес, Дениъл благодари учтиво на кмета и излезе. Изпращаха Джорджи в санаториум. Красивата, лъчезарна и любвеобилна госпожица Весела — неговата съпруга.

По дяволите! Налагаше се да й се притече на помощ и да я спаси.