Колийн Маккълоу
Пръв сред римляните (5)

Младежите останаха още десетина минути, след което на свой ред се извиниха на гостенина, че го напускат, и се оттеглиха. Навън вече се беше смрачило и един по един часовете на нощта, два по-дълги от тези на деня, се оттичаха във водните часовници. Беше средата на зимата и за пръв път от кой знае колко време насам календарът вървеше ръка за ръка с хода на сезоните — благодарение на взискателния върховен понтифекс Луций Цецилий Метел Далматик, който като гръцки възпитаник беше настоял датите да съвпадат с подходящите годишни времена. Но пък това не беше чак толкова важно, след като човек и сам можеше да прецени по това, дали му е студено или не, кой сезон е, а интересуваше ли се кое число от месеца кога се пада, щеше да погледне официалния календар, изложен на Форум Романум.

Когато робите дойдоха да запалят лампите, Марий не пропусна да забележи, че маслото е от най-високо качество, а фитилите не са от кълчища, ами от истинска вълна.

— Обичам да чета — поясни Цезар, който беше проследил погледа му и както при срещата им предния ден на Капитолия отново доказа, че е способен да чете мисли. — Пък и за нещастие страдам от безсъние. Преди години, когато децата ни вече бяха на възраст да участват в семейния съвет, заедно решихме, че всеки от нас ще има право на някое свое удоволствие, или лукс, ако щеш, в което няма да бъде ограничаван, стига разбира се да можем да си го позволим. Доколкото си спомням, Марция предпочете да купим първокласен готвач, но тъй като това угаждаше на всички ни едновременно, останалите гласувахме тя да получи нов тъкачен стан — намерихме й един, прекрасна изработка от Патавиум, и я оставихме да си купува колкото си иска прежда, независимо дали е скъпа или не. Секст поиска да му бъде позволено няколко пъти в годината да посещава Огнените поля край Путеоли.

По лицето на Цезар за миг се изписа гримаса на болка и тревога и въздишайки, той побърза да обясни:

— Юлий Цезарите притежават доста наследствени черти, за най-известната, от които — като се изключи светлата ми кожа — се носят истински легенди: а именно, че всяка Юлия е надарена със способността да направи мъжа си щастлив. Това било подарък от основоположничката на рода ни, богинята Венера — макар аз лично да не съм чувал Венера да е направила щастливи много смъртни хора. Нито пък Вулкан или Марс, между другото. Във всеки случай така се разказва в мита за дъщерите на Юлиите. Но уви, някои кои от нас получават далеч по-нежелани подаръци от предците си и такъв е случаят с бедния Секст. Сигурно си чул, че е болен от астма. Когато получи пристъп, болезненото му хриптене се чува навсякъде из къщата, а ако пристъпът се окаже сериозен, лицето му сякаш почернява. Няколко пъти вече сме го мислили за изгубен.

Ето значи от какво са били сенките под очите на младия Секст! Горкото момче било астматик. Без съмнение това щеше да се отрази зле на кариерата му.

— Да — рече Марий, — имал съм случай да се сблъскам с тази болест. Според баща ми за астматиците най-ужасното време настъпва с жътвата, когато вятърът разнася навсякъде плява, но също и през пролетта, когато постоянно дишаме, без да знаем, цветния прашец. Също казваше, че астматиците изпитвали непоносимост към животните, особено към конете и кучетата. Когато го повикат в армията, не трябва да го пускаш в конницата.

— Той вече и сам си го знае — въздъхна отново Цезар.

— Но ти беше започнал да ми разправяш за семейния ви съвет, Гай Юлий — напомни му Марий, останал под силно впечатление от чутото; подобни демократични порядки не можеха да се срещнат дори и при най-малката изономия в Гърция! Юлий Цезарите бяха наистина необичайни личности! За външните хора си оставаха порядъчно, патрицианско семейство, истински стълб на обществото. Но между самите тях всичко беше толкова нетрадиционно!

— Та говорех ти как Секст си избра да ходи редовно на Огнените поля, защото серните изпарения му помагали — продължи разказа си бащата. — Помагат му и досега, затова и още не е престанал да посещава Путеоли.

— А по-малкият ти син? — попита гостът.

— Гай каза, че на света имало само едно нещо, което го блазнело, макар и в никакъв случай да не можем да го наречем лукс. Поиска да му позволим да вземе жената, която сам си избере.

Марий повдигна вежди недоумяващо:

— Богове! И вие дадохте ли си съгласието?

— Разбира се.

— Ами ако ви скрои редовния номер и се влюби в някоя уличница?

— Тогава ще си я вземе за жена, стига сам да го иска. Но мисля, че няма защо да се тревожим за Гай — отбеляза Цезар, който прекалено много обичаше децата си, за да ги оценява безпристрастно. — Той е от онези хора, на които главата стои здраво на раменете.

— Вие в семейството как се жените? По стария патрициански обичай конфареацио — веднъж за цял живот? — побърза да запита Марий, на когото не му се щеше да повярва на ушите си.

— Ами да, как иначе?

— Богове!

— По-голямата ми дъщеря Юлия също е стъпила здраво върху земята — продължи Цезар. — Приета е за читател във Фаниевата библиотека. Аз самият имах намерение да кандидатствам за членство, но понеже нямаше смисъл и двамата да се записваме едновременно, я оставих да влезе на мое място. По-малката, уви, не може да се похвали с подобно нещо, но пък и според мен пеперудки като нея не се нуждаят от мъдрост. Те просто — вдигна рамене той и се усмихна малко накриво — правят живота да изглежда щастлив и безгрижен. Не бих искал светът да се лиши от такива прекрасни създания като дъщеря ми. Пък след като тъй и тъй сме изпаднали в нелекото положение да се грижим за четири деца, поне се радваме, че тя се роди последна. Още повече, че не се оказа момче.

— Тя какво си пожела? — на свой ред се усмихна Гай Марий.

— О, каквото и предполагахме. Сладкиши и хубави дрехи.

— А ти, след като се лиши от читателството?

— Избрах си в къщата винаги да има от най-хубавото масло за лампи и от най-хубавите фитили. С Юлия сключихме сделка. Ако тя ми позволява да чета нейните книги, аз ще й разрешавам да ми ползва лампите.

Марий се усмихна блажено и се замисли върху поуката от думите на домакина. Той все повече му харесваше. И какъв щастлив живот водеше той, лишен от сложнота и противоречия! Заобиколен от съпруга и деца, които не само се опитва според възможностите си да глези, но и които го вълнуват повече от всичко. Марий вече беше дълбоко убеден, че Цезар наистина познава децата си, и престана да се тревожи дали младият Гай няма да си подбере някоя уличница от Субура.

Покашля се, за да наруши настъпилото мълчание.

— Гай Юлий, трябва да си призная, че тази вечер се чувствам прекрасно, но се сещам, че още не си ми казал защо трябваше да останем трезвени.

— Ако нямаш нищо напротив, нека първо отпратя робите си — прекъсна го той. — Виното е пред нас, а след като часът на откровението наближава, можем и да не го пестим. Тогава защо да ги държим да го разреждат?

Подобно добросъвестно отношение с робите нямаше как да не изненада Марий, който с годините се бе научил с какво безразличие римската висша класа е свикнала да третира домашните си прислужници. Не ставаше дума за материалното им положение — всеки господар се грижеше робите му да се чувстват възможно най-добре, — но обикновено на тях се гледаше като на предмети, пред които може спокойно да се разговаря за всичко. Самият Марий така и не бе възприел това отношение, защото както Цезар, а и баща му винаги отпращаше робите си, преди да засегне определени теми.

— Ужасно са приказливи — оплака се Цезар, когато вратите на триклиниума се затвориха и двамата с гостенина останаха насаме, — а отгоре на всичко сме заобиколени от любопитни съседи. Рим може да е голям град, но разнесе ли се някоя мълва из Палатина, все едно живееш на село! Приятелки на Марция дори плащали на робите си да им съобщават клюки, а ако клюката се окажела вярна, възнаграждавали ги двойно, представяш ли си! Освен това да не забравяме, че робите не са лишени от чувства и разсъдък и винаги е по-добре да ги държиш надалеч от личните си тревоги.

— Знаеш ли, Гай Юлий, според мен си роден за консул. Първо консул, а после, като станеш на възраст, и за цензор. Именно хора като теб ни трябват за цензори — искрено отбеляза Марий.

— Напълно съм съгласен с теб, Гай Марий, трябваше да бъда избран за консул! Но нямам достатъчно пари, за да се издигна толкова високо.

— А аз имам, и то предостатъчно. Затова ли ме покани? И не ми позволяваше да се напия?

Цезар го погледна изумен:

— Скъпи Гай Марий, какви ги говориш! Та аз вече наближавам шестдесетте! На тази възраст кой ще тръгне тепърва да прави кариера? Не, мисля единствено за синовете си и за техните синове, когато им дойде времето.

Марий се понадигна и се обърна върху кушетката, така че да застане лице в лице с домакина си, който направи същото. Чашата му беше празна и той посегна към амфората, за да си я напълни. Този път не си направи труда да разрежда виното и когато го опита, остана буквално смаян:

— Нима цяла вечер съм развалял с вода тази божествена течност? — попита той смаяно.

Цезар се усмихна развеселен.

— Не, бъди спокоен. Не съм чак толкова богат. Онова вино, което пихме досега, беше най-обикновено. Но това пред теб винаги го пазя за специални случаи.

— Тогава да се чувствам поласкан — погледна го изпод веждите си Марий. — Какво очакваш от мен, Гай Юлий?

— Помощ. И ти предлагам моята в замяна — отговори му Цезар и също наля чашата си с превъзходното питие, което им бяха донесли.

— И как трябва да се осъществи тази взаимна помощ?

— Много просто. Като те направя член на семейството си.

— Какво?

— Предлагам ти една от двете ми дъщери — спокойно рече той.

— Предлагаш ми да сключа брак?

— Разбира се!

— Ха! Това се казва идея! — За Марий не беше трудно да проумее истинската стойност на предложението. Той отпи още една глътка от фалернското вино и се умълча.

— Вземеш ли за жена една Юлия, повече никой не би могъл да се прави, че не те забелязва — започна да го увещава Цезар. — За щастие не си се сдобил със син, нито с дъщеря. Така че е съвсем естествено да си търсиш млада жена, по възможност от род, който да се слави със своята плодовитост. Никой няма да те упрекне, ако го направиш; в това няма нищо изненадващо. И ако случайно се ожениш за една Юлия от прастар патрициански род, то и децата ти ще имат патрицианска кръв в жилите си. Макар и косвено, бракът с една Юлия ще направи самия теб благородник, Гай Марий. Занапред ще принуждаваш другите да се държат по начин, по-различен от сегашния, тъй като името ти ще се ползва с „дигнитас“ — почест и слава, на която се радват малко други. Юлиите винаги са били най-знатната от римските фамилии. Пари може и да нямаме. Но притежаваме дигнитас и тя ще ни остане завинаги. Юлий Цезарите водят своето потекло по права линия от самата богиня Венера — чрез внука й Иул, син на Еней. И поне част от нашия блясък ще озари и теб.

Цезар остави чашата си на масата и въздъхна, но усмивката не изчезна от лицето му.

— Уверявам те, Гай Марий, всичко това е истина! Уви, аз самият не съм най-възрастният жив представител на славния Юлиев род, но в скриновете си още пазим восъчните маски на предците си. Можем да проследим родословното си дърво повече от хиляда години назад. Другото име на майката на Ромул и Рем, или както я знаят повечето хора — Рея Силвия — всъщност е Юлия! Именно нея е познал Марс, за да се заченат божествените близнаци; на нея дължим тяхното превъплъщение в простосмъртни люде, без което Рим никога нямаше да бъде основан.

Цезар чак сияеше от гордост и щастие при тези си думи.

— Били сме царе на Алба Лонга, най-могъщия от всички латински градове, създаден не от друг, а от Иул, нашия предшественик. А когато градът бил разрушен от римляните, дедите ни били отведени насила в Рим, за да заемат подобаващото им се място в римската йерархия; със самото си присъствие те са придавали тежест на римските претенции за първенство сред латините. И макар Алба Лонга никога да не е била построена отново и до ден-днешен жрецът на Албанската планина е Юлий.

Тук Марий не можа да се въздържи и неволно ахна от удивление, но не каза нищо, защото не искаше да разсейва домакина.

— В днешно време — продължи Цезар, — няма с какво толкова да се похвалим. Все пак не може да се отрече, че дори и да не притежавам нужните средства, за да заемам висша длъжност, все пак не съм вън от играта. Само името ми е способно да повлияе върху голяма част от избирателите. Всеки, който е тръгнал да изкачва обществената стълбица, се е виждал принуден да търси под една или друга форма благословията ми, а сред аристокрацията няма да намериш човек, който да не ме уважава. Моята лична дигнитас досега с нищо не е била опетнена, нито пък тази на баща ми — добави сериозно той.

Гай Марий не можеше да откъсне замаяния си поглед от красивото лице на Цезар. Пред него се разкриваха неподозирани досега възможности. Юлиите наистина произхождаха от богинята Венера, тук нямаше място за съмнение! Та всеки от тях беше самото въплъщение на красотата. Сякаш… не сякаш, ами наистина през цялата история на човечеството винаги е било предимство да си русокос. Децата, които той някой ден би имал от Юлия, може би също щяха да бъдат руси, но затова пък с дълги носове като на истински римляни. Щяха да изглеждат като римски патриции и в същото време с косите си щяха да се различават отдалеч. Защото каква беше съществената разлика между русите Юлий Цезари от Алба Лонга и русите Помпеи от Пиценум. В това, че Юлий Цезарите бяха типични римляни; просто беше невъзможно да ги сбъркаш. Докато Помпеите и досега приличаха на келти.

— Ти искаш да станеш консул — не спираше да го убеждава Цезар, — и това не е тайна за никого. Като претор на Далечна Испания успя да си спечелиш клиенти, но за съжаление се твърди, че си нечий клиент и следователно твоите стават клиенти на патрона ти.

Тук гостенинът го прекъсна и като показа големите си, бели зъби, гневно процеди през тях:

— Това е долна клевета! Не съм клиент на никого!

— Вярвам, но за жалост повечето хора не са на същото мнение — настоя Цезар, — а мнението на мнозинството често се оказва далеч по-меродавно от голата истина. Разбира се, всеки с малко мозък в главата, ще разбере, че в твърденията на Херениите, че си им клиент, не би могло да има и капчица истина — в крайна сметка Мариите от Арпинум са много повече латини от тях. Но Цецилий Метелите също се обявяват за твои патрони. А на тях вярват всички. И защо? Заради нещо много просто: майка ти е Фулциния, а Фулциниите са етруски, освен това самите Марии също притежават земи в Етрурия. А Етрурия по традиция се счита за патронатно владение на Цецилий Метелите.

— Никой Марий или Фулциний не е бил в клиентни отношения, с който и да е Цецилий Метел! — отсече Марий, който започваше наистина да се ядосва. — Пък и те са прекалено хитри, за да правят подобни твърдения. В крайна сметка, ако нещата опрат до кокала, ще ги видя как ще го докажат!

— Далеч съм от мисълта да споря по този въпрос — съгласи се Цезар. — Работата е там, че причините за неприязънта, която таят към теб Цецилий Метелите, са очевидно лични, а това малко или много кара и другите да се замислят не им ли дължиш нещо. Повечето познати, с които съм говорил за това, смятат, че едва ли Цецилий Метелите са толкова злопаметни единствено задето навремето им натри носовете като народен трибун.

— А виж, тук си напълно прав: причината да ме мразят е твърде лична! — горчиво се засмя Марий.

— Разкажи ми.

— Ами веднъж хвърлих малкия брат на Далматик — онзи същия, дето несъмнено ще ни стане консул догодина — в една свинска кочина в Нуманция. Всъщност не бях сам, бяхме трима, но и тримата вече имахме възможност да се уверим колко злопаметни са римляните.

— Кои бяха другите двама?

— Публий Рутилий Руф и Югурта, царят на Нумидия.

— Така ли? Всичко е ясно — замислено рече Цезар и като долепи пръстите си един към друг, ги притисна до свитите си устни. — Както и да е. Обвинението, че си нелоялен клиент, Гай Марий, далеч не е най-неприятното петно, което е лепнато на името ти. Има друго, от което не знам как ще се измиеш.

— Но преди да ми кажеш за него, Гай Юлий, ще ме посъветваш ли как да спра слуховете за клиентните ми отношения? — попита Марий.

— Като се ожениш за някоя от дъщерите ми. Ако те приема за свой зет, целият свят ще разбере, че не вярвам нито дума на приказките за обвързаността ти с Цецилий Метелите. А също така трябва да разпространиш навсякъде историята за кочината в Испания! Ако ти е възможно, убеди Публий Рутилий Руф да я потвърди. Така хората по-ясно ще си дадат сметка на какво се дължи неприязънта на Цецилий Метелите към теб — развесели се изведнъж Цезар. — Сигурно е било голяма смехория: Цецилий Метел, принизен до положението… хм, дори не е попаднал сред римски свине!

— Наистина беше забавно — прекъсна го Марий, който беше прекалено изнервен, за да се отдава на спомени. — Та какво е другото петно, което ми е лепнато?

— Би трябвало и сам да се сещаш, Гай Марий.

— Не ми идва нищо наум, Гай Юлий.

— Разправят, че се занимаваш с търговия.

Марий го зяпна недоумяващо.

— Но как така? Та аз се занимавам с търговия, колкото и три четвърти от сенаторите! В никое търговско сдружение делът ми не е толкова висок, че да имам право на глас относно политиката му! Просто влагам парите си и нищо повече! Това ли се говори за мен, че взимам дейно участие в търговските сдружения?

— Разбира се, че не, Гай Марий, кой ще посмее да изнася подробности, с които не е запознат! Но просто стане ли дума за теб, всеки се усмихва презрително и махва с ръка: „Той се занимава с търговия.“ Намеци, колкото щеш, но нищо конкретно! И така, всички онези, които са се родили без мозък в главата или просто ги мързи да поразпитат, остават с дълбокото убеждение, че от поколения родът ти се е занимавал с търговия, че ти самият си управител на не едно и две сдружения, че печелиш от търговията със зърно и т.н.

— Разбирам — прехапа устни той.

— Не, мисля, че още не разбираш съвсем за какво става дума — любезно му възрази домакинът.

— Но моята собственост не се различава по нищо от тази на Цецилий Метелите! Дори съм убеден, че те са се захванали с къде-къде по-мащабна търговска дейност от мен.

— Съгласен съм — рече Цезар. — Но ако имах възможност, още отпреди щях да те посъветвам да внимаваш какво правиш с парите си. Да ги влагаш в друго, освен в поземлена собственост би било твърде рисковано. Никой нищо не може да ти каже за рудниците; те са просто едно печелившо, солидно поземлено владение. Но за един нов човек като теб е крайно несъобразително да влага парите си в търговски предприятия. Трябваше да се ограничиш само с онова, което не би те дискредитирало като сенатор — поземлена собственост и нищо друго.

— Искаш да кажеш, че участието ми в разни търговски сдружения е още една причина да не бъда допуснат в средите на римската аристокрация — отбеляза Гай Марий с горчивина.

— Именно!

Марий вдигна рамене. Би било само загуба на време и енергия сега да се жалва за несправедливостите, на които за сетен път биваше подложен. Вместо това щеше да е по-добре да се замисли за перспективите, които му се откриваха, ако вземе за жена дъщеря от рода на Юлиите.

— Наистина ли вярваш, че евентуалният ми брак с някоя от дъщерите ти ще подобри толкова много общественото ми положение, Гай Юлий?

— Няма как иначе.

— Да се оженя за една Юлия… Но по същата логика бих могъл да си избера някоя Сулпиция, Клавдия, Емилия или Корнелия, нали така? Да се обвържа с някоя от тези фамилии би ми свършило същата работа — дори бих казал, че си струва повече. Хем ще се сдобия с име, хем ще си намеря поддръжници сред силните на деня — размишляваше на глас той.

Цезар се усмихна и поклати глава:

— Не ще успееш да ме провокираш, Гай Марий, така че не се и опитвай. Да, наистина ти би могъл да си вземеш за жена някоя Корнелия или Емилия. Но всеки ще си каже, че просто си я купил, и нищо повече. Предимството да се ожениш за една Юлия, се състои в това, че до ден-днешен никой Юлий Цезар не е продал дъщеря си на новозабогатяло парвеню, което гони зашеметяваща политическа кариера и иска децата му да се наричат патриции. Самият факт, че ти е било позволено да се ожениш за една Юлия, ще послужи за доказателство пред цял свят, че заслужаваш всякаква политическа длъжност и че опетняването на името ти е било вследствие нечия подла и злонамерена кампания срещу теб. Юлий Цезарите винаги са стояли прекалено високо, за да продават дъщерите си. Това всеки го знае.

Цезар се спря за миг и допълни:

— Всъщност аз самият бих посъветвал синовете си също да се възползват от тази семейна слава и да сгодят собствените си дъщери колкото се може по-бързо за забогатели парвенюта!

Марий напълни отново чашата си и се облегна назад.

— А мога ли да те попитам, Гай Юлий, защо реши да дадеш подобна възможност точно на мен?

Цезар се понамръщи.

— Поради две причини — започна той. — Първата може да ти се стори доста странна и във всеки случай несериозна, но именно тя ми даде нужния кураж да скъсам със семейната традиция и да се опитам да извлека някаква печалба от децата си. Разбираш ли, вчера, когато се видяхме на церемонията, внезапно ми хрумна нещо. Винаги съм се смятал за човек, който не вярва на подобни неща, но мога да се закълна във всички богове, Гай Марий, че в един миг усетих как пред себе си имам човека, който — когато му дойде времето! — ще спаси Рим от ужасна опасност. Но също си казах, че ако не получиш своя шанс, Рим просто ще престане да съществува. — Тук той неволно потръпна. — Е, вярно е, че всеки римлянин е до известна степен суеверен, но сред старите фамилии на такива, може би въображаеми, предзнаменования винаги се е гледало изключително сериозно. Затова съм дълбоко убеден, че видението, което ме осени в онзи миг, е самата истина. Дори и днес не съм престанал да вярвам в смисъла му. И затова си казах: „Няма ли да бъде достойно, ако аз, един скромен сенатор, който никога не е имал правото да говори пред своите колеги, дам на Рим човека, от когото някой ден той ще се нуждае повече от всеки друг?“

— И у мен се е вселило подобно чувство — малко рязко го прекъсна Марий. — Не ме е напуснало още от времето, когато обсаждахме Нуманция.

— Виждаш ли! Значи двамата с теб виждаме еднакво бъдещето.

— А втората ти причина, Гай Юлий?

Той въздъхна:

— Вече съм достигнал възраст, когато повече не мога да се крия от тъжната истина, че не съм се погрижил за децата си така, както се очаква от баща като мен. С любов съм ги дарил, вярно е. И с материални удобства също, без да съм ги научил да тънат в разкош, спасявайки ги от зависимостта от него. Получили са необходимото образование. Но тази къща заедно с петстотинте югера земя в подножието на Албанската планина е всичко, което притежавам.

Той се надигна, преметна единия си крак връз другия и отново се приведе.

— Имам четири деца. Прекалено много, както добре знаеш. Двама сина и две дъщери. Това, което притежавам, няма да е достатъчно да осигуря политическата кариера на синовете си, не би могло дори да ги вкара в Сената. Ако разделя наследството между двамата, никой няма да отговаря на имуществения ценз за сенатор. Ако оставя всичко на по-големия, Секст, тогава той би могъл да живее така, както живея сега аз. Но по-малкият, Гай, ще остане без нищо и няма да го допуснат дори сред конниците. Ще се превърне във втори Луций Корнелий Сула — познаваш ли Луций Корнелий Сула? — попита Цезар.

— Не — отговори му Марий.

— Мащеха му живее точно до нас — ужасна жена. От ниско потекло, проста, колкото си искаш, но затова пък богата, та се не знае. Но така или иначе си има кръвен роднина, който ще наследи всичките й пари; мисля, че й се пада племенник. Питаш се откъде знам всичко това ли? Ами защото имам нещастието, освен да съм й съсед, да бъда и сенатор. Веднъж ме помоли да й помогна при писане на завещанието й и през цялото време не млъкна. Доведеният й син, Луций Корнелий Сула, живеел при нея, ако се вярва на думите й просто защото нямал къде другаде да отиде. Представяш ли си — един патриций, който вече би трябвало да заеме мястото си в Сената, но няма никаква надежда това да се случи дори в по-далечно бъдеще. Докарали са го до просешка тояга! Те произхождат от голямата фамилия на Корнелиите, но от поколение на поколение изпадат все повече и повече. Баща му не притежаваше практически нищо и което беше още по-голяма беда за Луций Корнелий, имаше слабост към чашката, така че в последните години от живота си пропи и малкото, което можеше да остави на сина си. Именно бащата преди няколко години се ожени за съседката ми, която, след като той си замина оттук, прибра сина му под стряхата си, но не може да направи нищо повече за него. Ако питаш мен, ти, Гай Марий, си направо щастливец в сравнение с Луций Корнелий Сула, защото поне произхождаш от богато семейство, с чиято помощ успя още при първата възможност да влезеш в Сената. Макар и нов човек, с тези свои качества и силната финансова подкрепа на фамилията си все някога щеше да станеш сенатор, независимо че не си патриций. Но ако не притежаваше нужния милион, нямаше да успееш. Докато потеклото на Луций Корнелий Сула и по майчина, и по бащина линия му дава пълното право да заеме своето място сред управляващите, ако бедността не му препречваше пътя, и то навярно завинаги. А аз съм твърде загрижен за съдбата на малкия си син, за да го оставя него или неговите синове да изпаднат в положението на един Луций Корнелий Сула — заключи разгорещено Цезар.

— Но потеклото си остава въпрос на случайност, на късмет! — отказваше да се съгласи Марий. — Защо трябва да позволяваме толкова много неща да зависят от него?

— А защо да зависят от парите? — на свой ред му възрази домакинът. — Хайде, Гай Марий, трябва да признаеш, че навсякъде по света човек е ценен и според произхода, и според парите си. Дори аз лично намирам римското общество за едно от най-гъвкавите и подвижни в този смисъл. В сравнение с царството на партите Рим е също толкова идеален, колкото и хипотетичната република на Платон! Имаме достатъчно много случаи на хора, които са тръгнали от нищото и са се издигнали до най-високите стъпала на властта. Не че аз лично изпитвам кой знае какви симпатии към тях — допълни той. — Борбата за власт понякога напълно ги лишава от човешкия им облик.

— Тогава по-добре Луций Корнелий Сула да си остане там, където се намира и сега — подметна събеседникът.

— В никакъв случай! — твърдо настояваше на своето Цезар. — Признавам, Гай Марий, че в качеството си на нов човек е трябвало да понасяш много повече несгоди, отколкото си заслужил, но никога не ще се отрека от съсловието, в което съм се родил и израснал, а това значи да заставам зад всеки един Луций Корнелий Сула!

Но той скоро възвърна деловия си вид и мина по същество:

— Всъщност сега ме занимава съдбата на децата ми. Дъщерите ми, Гай Марий, не разполагат с никаква зестра! Не мога да им осигуря дори най-скромна рента, защото и нея ще трябва да плащат синовете ми. Това означава, че дъщерите ми нямат никаква възможност да се омъжат за хора от своята среда. Прощавай, Гай Марий, ако с тези думи те засягам. Нямах предвид хора като теб, а исках да кажа… — Махна безпомощно с ръце. — Най-добре да си започна изречението отначало. Искам да кажа, че ще трябва да дам дъщерите си на хора, които не харесвам, не уважавам и с които не искам да имам нищо общо. Не че бих ги омъжил за някой патриций, ако и той не ми харесва! Желанието ми е те да открият в съпруга си свестен, разбран и достоен мъж. Но при това положение нямам възможност да избирам. Онези, които ще се предложат за кандидати за дъщерите ми, ще представляват жалки, самонадеяни неблагодарници, които по-скоро бих изритал в задника, камо ли да им подам ръка. То е като да си богата вдовица: никой честен човек няма да те поиска от страх да не го заклеймят, че се е оженил заради богатството й, така че в края на краищата ще се омъжиш за онзи, който наистина те желае само заради него.

Цезар се обърна и провеси крака над ръба на кушетката.

— Имаш ли нещо против, Гай Марий, ако излезем да се поразходим в градината? Знам, че е студено, но ще се облечем. Тази вечер не беше никак лесна за мен, а и продължи доста дълго. Ако останем така, съвсем ще се схвана.

Безмълвно Марий се наведе, вдигна обувките на Цезар, нахлузи ги на краката му и ги завърза с лекота, на която бяха способни само хора, организирани като него. После обу и своите и хванал под ръка домакина си, се надигна от ложето.

— Ето това най-много ми харесва у теб — обърна се към него Цезар. — Никога не задаваш излишни въпроси.

Перистилът беше малък, но затова пък притежаваше очарование, което рядко се срещаше другаде. Въпреки сезона атмосферата от лятото се беше запазила, като сред вечнозелените храсти се забелязваха и ароматични треви, които изпълваха въздуха със свежест и благоухание. С удоволствие Марий отбеляза, че Юлий Цезарите са запазили някои привички, останали от времето, когато предците им са живеели по-близо до природата: под самия ръб на стрехите, където можеха да бъдат напичани от слънцето, без да се мокрят от дъжда и снега, бяха окачени да се сушат стотици тънки връзчици бълхавче, досущ като в родния му дом в Арпинум. Към края на януари щяха да се готови и робите щяха да ги поставят из цялата къща, по ъглите и в раклите за дрехи, за да държат надалеч бълхите, молците и всякаквите други гадини. За бълхавчето се знаеше, че трябва да се бере по време на зимното слънцестоене, след което да се остави да изсъхне, но Марий не си беше представял, че в Рим някой още ще си спомня за това полезно растение.

Специално заради гостенина бяха запалени полилеите, висящи от тавана на колонадата край градината, които съпровождаха с меката си светлина разхождащия се, преди той да се е изгубил сред сумрака на алеите, озарени от магическото сияние на малките бронзови лампи с абажури от тънък, почти прозрачен мрамор с цвят на кехлибар. Дъждът беше спрял, но от клоните на храстите падаха едри капки студена вода, а заради влагата, задържала се из въздуха, от устата на двамата мъже излизаше пара.

Те като че ли не обръщаха внимание на пронизващия студ. Хванати под ръка (двамата бяха равни по ръст и им беше по-удобно да вървят така), те прекосиха градината и застанаха пред малкия шадраван в средата й. Насреща им гордо се пъчеха четири каменни дриади с факли в ръце, но понеже беше зима, фонтанът не работеше и басейнчето зееше празно.

„Това — помисли си Гай Марий (чийто шадраван беше пълен с вода и през зимата благодарение на специална отоплителна система), — е истинско! Никой от тритоните, делфините и изкуствените ми водоскоци не може да ме трогне тъй, както тази реликва от стари времена.“

— И така, допада ли ти идеята да се ожениш за някоя от дъщерите ми? — попита Цезар, който се опитваше в гласа му да прозвучи известно напрежение, сякаш не знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Да, Гай Юлий, допада ми, и то много — отвърна му Марий, който отдавна беше взел решение.

— Ще ти бъде ли тъжно да се разделиш със сегашната си съпруга?

— Ни най-малко — увери го той, изкашля се и на свой ред попита: — А какво искаш ти от мен, Гай Юлий, в замяна на дъщеря си и името, което тя ще ми донесе?

— Честно казано, това, което искам, не е никак малко. След като ти ще бъдеш приет в нашето семейство не толкова като зет, колкото като втори баща на дъщеря ни — какво да се прави, възрастта ти не е тайна за никого! — разчитам на теб да осигуриш както зестра за другата ми дъщеря, така и една солидна материална основа за бъдещото издигане на синовете ми. И на двамата. Разбираш, че иначе онази дъщеря, която остане у дома ни, и малкият ни син ще се озоват в изключително неизгодно положение. Освен това бих искал, щом синовете ми влязат в Сената, да разчитат на твоята влиятелна подкрепа и да си проправят път до консулството. Трябва да знаеш, че искам и двамата да станат консули. Секст е с една година по-възрастен от по-големия си братовчед — сина, който брат ми Секст задържа при себе си — и именно той ще бъде първият от своето поколение Юлий Цезари, който ще може да встъпи в консулска длъжност. Искам да бъде избран консул още щом това стане възможно по закон — дванайсет години, след като е влязъл в Сената, и четиридесет и две, след като се е родил. Той ще бъде първият Юлий от четиристотин години насам, заел най-висшия държавен пост в Рим. Настоявам тази чест да се падне на него и единствено на него! Иначе още на следващата година ще бъде избран племенникът ми Луций и възможността ще бъде пропусната.

Цезар се спря за миг, изгледа слабо осветеното лице на Марий, след което приятелски го потупа по гърба.

— О, не става дума за някакво съперничество между мен и брат ми. Докато беше жив, не сме се карали за нищо, а и сега семейството ми е в добри отношения със синовете му. Но най-добре е човек да бъде избран за консул, когато му дойде времето, не е ли така?

— Секст даде най-големия си син за осиновяване, нали? — попита Марий, опитвайки се да си припомни какво е станало с него.

— Да, преди много време. И той се казваше Секст — в рода винаги кръщаваме най-големия син с това име.

— Ами да, разбира се! Квинт Лутаций Катул! Щях да се сетя, ако не беше махнал „Цезар“ от името си. Няма ли да бъде той първият консул Цезар? Все пак е доста по-възрастен от другите.

— Не — поклати отрицателно глава домакинът. — Той вече не се нарича Цезар, а Лутаций Катул.

— Предполагам, че старият Катул се е бръкнал доста, за да осинови момче като него. Тъй или иначе, семейството на брат ти изглежда добре материално.

— Да, наистина, за момчето бяха дадени много пари. Но и ти ще дадеш колкото трябва за жена си, нали, Гай Марий?

— Юлия, ще взема Юлия — прекъсна го Марий.

— Наистина ли? Мислех, че ще си избереш малката. — Бащата изглеждаше изненадан. — Ами трябва да ти кажа, че това много ме радва, и то не за друго, а защото като всеки добросъвестен баща и аз бих искал дъщерите ми да не се омъжват, преди да са навършили осемнайсет, а Юлила има да чака още година и половина дотогава. Но ако питаш мен, изборът ти е правилен. Въпреки че винаги съм смятал Юлила за по-привлекателната и по-интересната от двете.

— Все пак си й баща — усмихна се доволно Марий. — Не, Гай Юлий, малката ти дъщеря не ме изкушава никак. Ако тя самата не е луда по мъжа си, мисля, че животът скоро ще му се види тежък. Много съм стар, за да задоволявам младежки капризи. Докато Юлия изглежда също тъй благоразумна, колкото е красива. У нея просто всичко ми хареса.

— Ще бъде идеалната съпруга за един консул.

— Кажи ми честно, наистина ли вярваш, че ще успея да стана такъв?

Цезар кимна:

— Не ще и съмнение! Но не веднага. Първо трябва да се ожениш за Юлия, след това да изчакаш нещата — а и страстите — да се уталожат. Гледай да участваш в някоя война, достойна за пълководец като теб — един нов успех на бойното поле само ще ти помогне. Ако трябва, предложи си някому услугите като висш легат. И след две-три години ще можеш да протегнеш ръка към консулството.

— Но тогава ще съм вече на петдесет — мрачно отбеляза Марий. — Трудно ще те избере някой, ако ти е минало времето.

— Но за теб то тъй и тъй вече е минало, така че какво означават три години повече или по-малко? Може да са ти само от полза, ако съумееш да ги използваш пълноценно. Пък ако ще си говорим откровено, Гай Марий, никой не би ти дал истинските години, а това е много важно. Ако наистина личеше, че младостта ти е отминала безвъзвратно, тогава щеше да е друго. Но ти си самото въплъщение на здраве и мъжка сила. Освен това си и твърде висок, за да останеш незабелязан от избирателите в центуриатните комисии. Всъщност, ако не беше враждата ти с Цецилий Метелите, фактът, че си нов човек, нямаше да има никакво значение. Можеше още преди три години да бъдеш избран за консул — когато ти беше времето. Ако беше някой дребосък без достатъчно сила да развъртиш меча над главата си, сега вече и Юлия не би могла да ти помогне. Но с твоите способности и най-вече с физиката си рано или късно ще станеш консул, бъди сигурен.

— Какво точно очакваш да направя за синовете ти?

— Имаш предвид материално?

— Да — каза Марий и забравяйки, че е облечен със златопурпурна тога, тежко се отпусна върху една бяла мраморна пейка. Тъй като повърхността й беше мокра, а той се заседя повечко, под него се образува голямо, странно по форма аленорозово петно. Боята от плата беше попила в грапавата повърхност на камъка и вече не би могла да се изчисти. Така след едно-две поколения пейката щеше да се превърне в своеобразна забележителност, една от семейните реликви, с които най-много се гордееше бъдещият върховен понтифекс (който между другото също щеше да се казва Гай Юлий Цезар), излагайки я на видно място в Домус публикус. За онзи Гай Юлий Цезар, който в момента се спазаряваше с Гай Марий относно брака с дъщеря му, петното върху пейката представляваше знамение, и то безспорно благоприятно. Когато на сутринта робът дойдеше при него, за да му съобщи за чудото, и той го видеше с очите си (между другото самият роб беше изпаднал не толкова в ужас от свръхестествените сили, на които се дължеше чудото, колкото в суеверно благоговение, защото пурпурът винаги е бил символ на царственост и божествено величие), щеше само блажено да въздъхне. Пурпурното петно означаваше едно: че родът му се доближава до върховната власт. Това също потвърждаваше смътното предчувствие, обзело го два дни по-рано: че Гай Марий ще изиграе в историята на Рим роля, за която никой дори не е сънувал. Цезар нареди пейката да бъде пренесена от градината в атриума, но никога и по никакъв повод не издаде как точно стана тъй, че за една-единствена нощ мраморът порозовя. Това трябваше да си остане знамение!

— Трябва ми достатъчно земя, с която да осигуря мястото на малкия си син Гай в Сената — обясняваше на гостенина си. — Случи се тъй, че точно в момента са обявени за продажба шестстотин югера прекрасни земи в съседство с моите петстотин в полите на Албанската планина.

— Цената им?

— Ужасна, като се има предвид качеството им и близостта им до Рим. За нещастие тук всичко се определя от продавача — заоправдава се Цезар и пое дълбоко въздух. С усилие на волята най-сетне успя да изрече сумата: — Четири милиона сестерции — един милион денарии.

— Имаш ги — отвърна му Марий с такова спокойствие, сякаш беше чул не четири милиона, а четиристотин хиляди. — Но мисля, че ще е по-добре на първо време да не разгласяваме за сделката.

— О, да, разбира се!

— Още утре ще ти донеса парите, и то в брой — усмихна се Марий. — Какво друго искаш от мен?

— Надявам се, преди големият ми син да е влязъл в Сената, ти вече да си консуларен сенатор. Ще разполагаш с достатъчно влияние и власт — заради собствената си кариера и заради името на жена си. Ще ми се да използваш това влияние и да помагаш на синовете ми при изпълнението на различните им длъжности. Всъщност, ако наистина послушаш съвета ми и в идните две-три години поискаш да ти бъде поверено като на легат командването на някой легион, разчитам да вземеш синовете ми със себе си. И двамата имат военен опит, били са кадети и младши офицери, но за по-нататъшната им кариера ще е нужно да са били по-дълго време на военна служба, а под твое командване биха могли да постигнат най-много.

Марий далеч не смяташе, че двамата младежи са родени за велики пълководци, но те му изглеждаха способни момчета, годни да изпълняват акуратно задълженията си като офицери, така че не виждаше защо да не се съгласи и на това условие.

— Ще се радвам да ги взема на служба, Гай Юлий.

Но Цезар продължаваше да говори:

— Колкото до политическата кариера, синовете ми ще се сблъскат с известни затруднения, дължащи се на положението им на патриции. Както знаеш, произходът не им позволява да се кандидатират за народни трибуни, а длъжността на народния трибун е тази, с която един амбициозен човек може най-лесно да се изяви и да си извоюва политическа репутация. Затова синовете ми ще трябва да започнат като куриатни едили, което би се оказало непосилно за тях, ако не разполагат с нужните средства! Така че разчитам на теб да подпомогнеш Секст и Гай при избирането им на въпросната длъжност, сиреч да им напълниш кесията дотолкова, че да им е възможно уреждането на достатъчно игри и зрелища за народа, който иначе трудно би се сетил за тях, дойде ли времето да се кандидатират за претори. И ако някога, когато и да било, се сблъскат с необходимостта да си купят нечии гласове, отново разчитам на теб да ги снабдиш с нужните суми.

— Съгласен съм — рече Гай Марий и протегна ръка на бъдещия си тъст, без обаче да проявява кой знае какъв ентусиазъм; все пак, за да изпълни всички условия на Цезар, щяха да са му нужни поне десет милиона сестерции.

Гай Юлий Цезар пое ръката му и я стисна силно.

— Добре! — успокои се той и се засмя.

Двамата се насочиха обратно към къщата, където Цезар разбуди полузаспалия роб, на когото беше поверено старото войнишко наметало на гостенина.

— Кога ще мога да говоря с Юлия? — попита Марий, след като омота добре дрехата около себе си.

— Утре следобед — каза му Цезар и сам му отвори вратата. — Лека нощ, Гай Марий.

— Лека нощ, Гай Юлий — сбогува се гостът и излезе на улицата, където шеташе мразовитият северен вятър.

По пътя до къщи той дори не усети студа, толкова се беше затоплил в уютния дом на Цезар. Възможно ли е онзи неканен вътрешен глас, който се беше обаждал толкова време у него, да се окаже прав? Той — консул! Ще стъпи здраво сред римската аристокрация, независимо от провинциалния си произход! И ако наистина успее, тогава нямаше да е зле и да се сдобие със син. С още един Гай Марий.