Колийн Маккълоу
Пръв сред римляните (12)

По-късно същата седмица Гай Марий отново се отби при приятеля си Рутилий Руф, когото завари трескаво да събира багажа си.

— Панеций е на смъртно легло — обясни му той, като се опитваше да преглътне сълзите си.

— Наистина неприятно! Къде се намира? Ще успееш ли да стигнеш навреме?

— Надявам се. Бил в Тарс и настоявал да ме види преди смъртта си. Представи си, от всички ученици, които е имал, иска да види тъкмо мен!

Марий го изгледа с известна нежност.

— А защо не? Все пак ти беше най-добрият му ученик.

— Не, не — отговори замислен дребничкият му приятел.

— Тогава най-добре да си вървя — предложи Марий.

— Глупости — спря го Рутилий Руф и го заведе в таблиния. Стаята беше ужасно мръсна и разхвърляна. Човек оставаше с чувството, че домакинът е попрекалил с писалищните маси, които до една бяха покрити с полуразгънати свитъци, някои от които, все от египетски папирус, бяха заковани с пиронче в единия си край и се спускаха като платна надолу до земята.

— По-добре да отидем в градината ти — отбеляза гостът, понеже не виждаше къде из целия този хаос можеше да застане, без да стъпи върху някоя книга или да размести вещите на Рутилий Руф, който несъмнено държеше те да си стоят там, където ги е оставил.

— Какво пишеш? — позаинтересува се Марий, като забеляза върху едно от писалищата дълъг свитък Фаниев папирус, изписан наполовина с красивия и прегледен почерк на Рутилий Руф.

— Нещо, за което ще ми трябва да се консултирам с теб — водеше го към перистила Рутилий. — Наръчник за военния. След онзи наш разговор за неспособността на голяма част от пълководците ни в последните години реших, че е крайно време някой по-компетентен човек да се заеме с написването на полезен трактат по въпроса. Досега съм се спрял на придвижването и снабдяването на войските, както и на изграждането на походните лагери, но ми е време да мина на въпроса за тактиката и стратегията, където ти блестиш много повече от мен. Ще трябва да те поексплоатирам.

— Ами поексплоатирай ме — нямаше нищо против Марий, който се бе разположил върху една от дървените пейки в малката, мрачна и доста изоставена градина на приятеля си и се любуваше на плевелите и разваления фонтан. — Случайно в скоро време да те е посещавал Прасчо Метел?

— Случайно наистина ме посети днес сутринта — седна Рутилий на пейката срещу него.

— Защото идва и при мен.

— Не е ли странно как изведнъж на нашия любим Квинт Цецилий Прасчо Метел му идват такива необичайни идеи — засмя се Рутилий Руф. — Ако случайно отново имаше наблизо някоя кочина или поне фонтанът ми вършеше работа, току-виж отново бих изиграл номер на стария приятел.

— Знам какво ти е, но не мисля, че идеята е добра — не се съгласи Марий. — Какво беше дошъл да ти каже?

— Че се гласи за консул.

— Ако изобщо се стигне до избори! Какво ги прихвана ония двама глупаци да се кандидатират за втори мандат като народни трибуни? Та дори братята Гракхи се провалиха, камо ли те?

— Това не би трябвало да забави центуриатните, нито трибутните комиции.

— Разбира се, че ще ги забави! Заради ония двамата, дето искат да стават втори път трибуни, нищо чудно колегите им да наложат вето върху всички избори. Знаеш ги какви са народните трибуни — наумят ли си нещо, никой не може да им попречи да го изпълнят.

Рутилий прихна да се смее.

— Бих казал, че много добре знам какви са! Та не бях ли аз самият един от най-проклетите. Както и ти.

— Е, да, има нещо такова…

— Ще има избори, не бой се — успокои Рутилий Руф приятеля си. — Според мен изборите за народни трибуни ще се проведат четири дни преди декемврийските иди, а останалите — веднага след идите.

— И Прасчо Метел ще стане консул — отбеляза тъжно Марий.

Рутилий Руф скръсти ръце на гърдите си и се приведе към него.

— Той има нещо наум.

— Мисля, че си прав, приятелю. Прасчо определено знае нещо, което ние не знаем. Имаш ли представа какво е то?

— Югурта. Крои планове за война срещу Югурта.

— И аз така мисля — съгласи се Марий. — Само че дали ще я започне той, или Спурий Албин ще го изпревари?

— Според мен на Спурий Албин просто няма да му стиска. Но времето ще покаже — спокойно рече Рутилий.

— Предложи ми да стана висш легат в армията му.

— Предложи същото и на мен.

Двамата се спогледаха и накрая се усмихнаха.

— Значи най-добре да поразпитаме какво се готви. — Стана на крака Марий. — Всеки ден се очаква завръщането на Спурий Албин, който си мисли, че трябва да провежда избори. Като че ли никой не му е казал, че в скоро време избори няма да има.

— И да са се опитали да му го съобщят, не са успели да го хванат, преди да е напуснал Африка — каза Рутилий, докато го изпращаше към атрия.

— Ти ще приемеш ли предложението на Прасчо?

— Само ако и ти се съгласиш, Гай Марий.

— Добре тогава!

Рутилий му отвори вратата.

— А как е Юлия? Няма да мога да я видя, преди да замина.

Лицето на приятеля му светна.

— Чудесна… прекрасна… величествена!

— Ти, изкуфяло старче такова — избута го Рутилий на улицата, — и да се ослушваш, докато ме няма. Пиши ми веднага щом подочуеш нещо за война.

— Дадено. Приятно пътуване.

— Какво приятно пътуване през есента? Предстои ми да кисна цели седмици в кабината на някой прогнил кораб. Току-виж съм се удавил.

— Хич не си го и помисляй — усмихна се Марий. — Татко Нептун никога няма току-тъй да провали плановете на Прасчо.

Юлия чакаше дете, а това можеше само да я радва. Единственото, което я притесняваше, бе почти женската загриженост, с която съпругът й постоянно я обграждаше.

— Ама наистина, Гай Марий, чувствам се чудесно — каза му тя за хиляден път. Беше ноември, а детето се очакваше да се роди през март на другата година, затова и вече бременността й личеше. Но въпреки това, като всяка майка, която очаква с нетърпение своята рожба, така и тя от ден на ден разцъфтяваше все повече и повече, без да се тревожи от това, че повръща или пък че натрупва килограми.

— Сигурна ли си? — Не можеше да се успокои мъжът й.

— О, я да те няма! — отпращаше го Юлия на пръв поглед гневно, но всъщност усмихната.

И така, пооглупелият от любов съпруг си отиваше успокоен, оставяйки жена си на грижите на прислугата, а сам се затваряше в кабинета си, където единствено из огромната им къща присъствието на Юлия не се усещаше. Само пред писалището си Марий можеше поне за миг да забрави за нея. Не че изобщо му се искаше, но все пак трябваше да се занимава и други въпроси.

Като например с това, какво става в Африка. Седнал на писалището, той извади пергамент и започна да пише на своя прост и сух войнишки език поредното писмо до Публий Рутилий Руф, който след едно бързо и преминало без неприятности пътуване отдавна беше пристигнал в Тарс.

„Присъствам на всички заседания както на Сената, така на Плебейското събрание и като че ли започна да става ясно, че въпреки всичко избори ще има, и то в най-близко бъдеще. Тъкмо навреме. Както ти самият беше казал: четири дни преди декемврийските иди. Публий Лициний Лукул и Луций Аний вече почти са се предали. Лично аз не мисля, че имат някакви шансове да бъдат преизбрани за народни трибуни. Всъщност тук се създава впечатлението, че целият шум, вдигнат около евентуалното им преизбиране, е бил само прах в очите, за да им се издигне политическият авторитет. И двамата тайно се тъкмят за консули, но никой от тях не успя да си създаде име като народен трибун — и как иначе, след като те са всичко друго, но не и реформатори. И така, как по-успешно да си спечелят известност, ако не, като поставят под въпрос изборите в Рим? Навярно съм започнал да мисля като циник. Възможно ли е, след като не съм нищо повече от един италийски простак без думичка гръцки?

Както знаеш, в Африка засега не става нищо интересно, макар шпионите ни да съобщават, че Югурта наистина набира и обучава значителни войскови части — при това по римски образец! Все пак преди около месец, когато Спурий Албин се върна в Рим, за да организира изборите, нещата не изглеждаха толкова спокойни. Даде пълен отчет за дейността си пред Сената, без да премълчава факта, че през цялото време е трябвало да се ограничава с три легиона: един, съставен от местни доброволци, друг — от римските части, разположени в Африканската провинция, и третият — от италийски съюзници, които той самият беше взел със себе си пролетта. Каквото и да става занапред, трябват подкрепления. Доколкото виждам, Спурий Албин не е особено настроен за военни действия. Което обаче в никакъв случай не важи за Прасчо.

Но това, което буквално извади от равновесие целия Сенат, бе вестта, че за времето на своето отсъствие Спурий Албин е назначил за управител на Африканската провинция и за главнокомандващ африканските ни части не друг, а брат си Авъл Албин! Представи си само! Ако Авъл Албин беше поне квестор, може би въпросът щеше да бъде подминат, но — както добре знаеш, ала все пак да ти напомня — квесторската длъжност му се беше сторила твърде недостойна и затова той беше прикачен към щаба на големия си брат като висш легат. При това без одобрението на Сената! Та да знаеш, че в момента африканската ни провинция се управлява в отсъствието на консула от някакъв си тридесетгодишен младок, който не само няма никакъв опит, но и далеч не блести с умствени способности. Марк Скавър буквално пръскаше пяна от ярост и така три сол върху главата на скъпия ни консул, че той едва ли скоро ще го забрави. Тъй или иначе, поставени сме пред свършен факт. Можем единствено да се надяваме, че управителят Авъл Албин ще се държи благоразумно. Скавър не го вярва. Не го вярвам и аз, Публий Рутилий.“

Публий Рутилий Руф получи писмото преди провеждането на изборите. Марий го бе написал с мисълта, че ще е последното, надявайки се, че приятелят му ще се върне в Рим преди Нова година. Но той трябваше да го разочарова. Разбра се, че Панеций не само е още жив, но толкова се бил освежил при вида на стария си ученик, че по всичко изглеждало как ще надживее с поне няколко месеца предречения му от лекарите срок. „Ще се видим, когато се видим — пишеше Рутилий, — най-вероятно пролетта, но във всеки случай, преди Прасчо да е отплавал за Африка.“

Така че с наближаването на Нова година Марий се видя принуден да седне отново зад писалището си и да надраска още едно писмо на приятеля си:

„Явно не си се и съмнявал, че Прасчо ще бъде избран за консул, и, разбира се, си бил прав. Но трибутните комиции и Плебейското събрание проведоха своите избори преди центуриатните, без да се стигне до някакви изненади. Квесторите встъпиха в длъжност на петия ден от декември, а народните трибуни — на десетия. Единственият народен трибун, който според мен заслужава интерес, е Гай Мамилий Лиметан. А и сред квесторите има три обещаващи имена: на първо място, двамата млади оратори, които се прочуха напоследък като адвокати — Луций Лициний Крас и неговият най-добър приятел Квинт Муций Сцевола; третият обаче е още по-любопитен: един доста нахакан и пробивен младеж, произхождащ от сравнително неизвестна плебейска фамилия — Гай Сервилий Главка, за когото съм сигурен, че го помниш от годините, прекарани в съда. Никой в Рим не може да се сравнява с него в изготвянето на законови текстове. Не го харесвам. Прасчо пръв получи необходимите гласове, което означава, че догодина ще бъде първи консул. Но пък и Марк Юний Силан не изостана много след него. Да не пропусна да отбележа, че гласуването мина в силно консервативен дух. Сред шестимата претори няма нито един нов човек. Затова пък има двама патриции плюс още един, осиновен от плебейско семейство — не друг, а самият Квинт Лутаций Катул Цезар. Естествено от гледна точка на Сената изборите бяха успешни и всички очакват само радостни събития през задаващата се Нова година.

И изведнъж, скъпи Публий Рутилий, гръм от ясно небе. По всичко изглежда, че Авъл Албин се е поддал на някакви слухове как в нумидийския град Сутул било натрупано несметно съкровище. Затова изчакал, колкото да е сигурен, че брат му няма изненадващо да се появи, преди да са се провели изборите, и нахлул в Нумидия! Начело на трите си малобройни легиона, представяш ли си? Разбира се, от обсадата на Сутул нищо не излязло: местните просто затворили портите и му се изсмели от градските стени. И вместо да се примири с факта, че е неспособен да води дори краткотрайна обсада, да не говорим за по-дълга, какво мислиш направил Авъл Албин? Че се е прибрал в римската провинция? Чувам как на глас си задаваш този въпрос и знам какво би отговорил, ако сам беше представен пред него. Да, знам много добре как всеки като теб и мен би постъпил на мястото на Авъл Албин, но явно самият той не е бил на същото мнение. Прекратил обсадата, но вместо това нахлул още по-навътре в Нумидия начело на трите си малобройни легиона, които дотогава изобщо не са влизали в бой, камо ли да са способни да водят продължителна война! Югурта го нападнал посред нощ някъде близо до град Калама и му нанесъл такова тежко поражение, че малкият брат на консула ни се видял принуден да капитулира безусловно. А Югурта от своя страна принудил всички римски и съюзнически войници да минат под хомота. След което Авъл Албин сложил подписа си върху договор, според който Югурта получава всичко онова, което допреди му беше отказвал Сенатът!

И за всичко това научихме в Рим дори не от Авъл Албин, ами от самия Югурта, който взел, че пратил копие от подписания договор до Сената, придружавайки го с писмо, в което остро се жалвал от римското предателство: как така легионите ни щели да нахлуват в една мирна и добронамерена съседска държава, която досега и пръст не е вдигала срещу Рим. Като ти пиша, че Югурта е пратил посланието си до Сената, разбирай, че е имал наглостта да го прати не на друг, а на своя най-стар и върл враг Марк Емилий Скавър, в качеството му на принцепс сенатус. Разбира се, твърде добре премерена обида по адрес на консулите, да се обърне не към тях, а към председателя на Сената. Да не ти разправям каква беше реакцията на Скавър! Незабавно свика Сената и принуди Спурий Албин на глас да признае всичко онова, което дотогава бе съумявал да прикрие. Стигна се дотам да разберем, че Спурий съвсем не бил толкова незапознат с плановете на брат си, колкото е твърдял. Всички бяха изумени. А след това започнаха такива грозни сцени, че чак ми е неприятно да ти ги описвам: само за броени минути цялата проалбиновска партия се обърна на сто и осемдесет градуса и консулът трябваше да признае, че всъщност брат му го е известил за случилото се седмица по-рано. От думите му се разбра, че Югурта е заповядал на Авъл Албин незабавно да се връща в Римска Африка, забранявайки му занапред кракът му да стъпи на нумидийска територия. И така, стои си сега Авъл Албин в римската провинция и чака от брат си директиви какво да прави по-нататък.“

Марий въздъхна и раздвижи пръстите си: това, което за Рутилий Руф представляваше удоволствие, за него се превръщаше в истинско мъчение. „И все пак, Гай Марий, трябва да продължиш“ — каза си той и отново грабна перото:

„Естествено това, от което всички най-много ни боли, е унижението, което римските войници е трябвало да преглътнат, минавайки под хомота. Такива неща се случват рядко и затова винаги разтърсват из основи целия град, бедни и богати — всички. На мен лично за пръв път ми се случва да съм свидетел на подобни сцени, но мога да кажа, че се чувствам не по-малко унижен, не по-малко смазан или ограбен, отколкото всеки друг роден римлянин. Сигурен съм, че и на теб случилото се ще ти се стори болезнено и мъчително, затова се радвам, че те няма да видиш как хората са се облекли в черно, как скубят косите си от мъка, как конниците са си сложили най-обикновени тоги, а сенаторите ходят вместо с широките пурпурни ръбове по своите само със съвсем тънки ивици. Цялата вражеска територия пред храма на Белона^[1] е покрита с оръжия, с което римляните се заканват да дадат добър урок на Югурта. Фортуна направи добър подарък за Прасчо, който вече има достатъчно поводи да започне кампания срещу Нумидия догодина, както и за нас самите, защото бойните полета ни зоват отново, стига, разбира се, да можем да се оправим с началник като Прасчо!

Новият народен трибун Гай Мамилий се готви за кървава разправа с Постумий Албините: настоява Авъл Албин да бъде осъден на смърт за предателство, а брат му Спурий Албин също да отговаря на обвинения в държавна измяна, ако ще и само затова, защото е направил глупостта да назначи брат си за управител на свое място. Всъщност целта на Мамилий е да се създаде специален съд, пред който да бъдат изправени всички римски граждани, заподозрени в каквито и да било отношения с Югурта, като се започне още с Луций Опимий. И като знам в какво весело настроение се намират уважаемите Отци на народа, нищо чудно Сенатът да му позволи това удоволствие. Всичко е заради минаването под хомота. Всеки тук е единодушен, че както войниците, така и техният началник е трябвало по-скоро да се оставят да бъдат убити, отколкото да изложат страната си на подобно унижение. С което аз, разбира се, не съм съгласен, а предполагам и ти. От войниците не може да се иска повече, отколкото от началника им, независимо от броя им и личните качества на всеки от тях.

Сенатът изготви и прати на Югурта доста сдържан и в същото време заплашителен отговор. Основното в него е, че Рим не може да признае за действителен договор, който е бил подписан принудително от човек, непритежаващ империум й следователно нямащ необходимата власт пред Сената и народа на Рим да командва армия, да управлява провинция или да сключва договори…

… И накрая, но не на последно място, Гай Мамелий успя да получи от Плебейското събрание пълномощие за съставянето на специален съд за всички заподозрени в тайни отношения с Югурта. Това, което четеш, е послепис, допълнен към писмото в последния ден на старата година. За пръв път Сенатът изцяло застана зад решенията на Плебейското събрание и Скавър лично се заел да изготви списък на лицата, които трябва да отговарят на обвиненията в държавна измяна. За което дейно му помага Гай Мемий, открил най-сетне случай да си го върне на всички. И което е по-важно, сформираният от Мамелий съд е с много по-големи правомощия от традиционния съд на Центуриатните комиции и следователно има далеч по-големи изгледи за успех. Засега се спрягат имената на Луций Опимий, Луций Калпурний Бестия, Гай Порции Катон, Гай Сулпиций Галба, на Спурий Постумий Албин и брат му. Но кръвта вода не става. Спурий Албин е спечелил на своя страна доста известни адвокати, с които смята да излезе пред Сената и да защити брат си Авъл. Става въпрос за това, че щом Авъл не е притежавал империум, то той не може да отговаря пред съда за деянията си. Което означава, че Спурий Албин ще поеме цялата вина на брат си върху себе си и почти със сигурност ще бъде обявен за главен виновник. Ако нещата се развият така, както ги предусещам, колкото и странно да изглежда, нищо чудно да се окаже, че минаването под хомота ни изобщо няма да попречи на по-нататъшната политическа кариера на Авъл Албин!

А, и още нещо. Един от тримата председатели на Мамилийската комисия — както се нарича новосъздаденият съд — ще бъде самият Скавър. Представяш си с каква радост е приел.

Толкова за старата година, Публий Рутилий. Не може да се отрече, че през нея се случиха важни събития. Особено за мен самия. След като вече бях изгубил всякаква надежда, ето, че името ми се спряга повече, отколкото някога съм се надявал, и то само заради сватбата ми с Юлия. Прасчо Метел дори не крие, че ме ухажва, а много други, които доскоро се правеха, че не ме забелязват, сега се държат с мен като с равен. Ти самият се грижи повече за себе си и внимавай при пътуването си обратно за Рим Надявам се да се върнеш възможно по-скоро.“