Питър Уот
Сянката на орела (7)

6.

Малко преди края на работното време на магазина Люк чу глас на мъж, който викаше така силно, че той се изплаши за Ема. Тъкмо беше привършил с приготовленията си за пътуването към река Палмър и приседна на балите с дрехи да си отдъхне. Но смътно познатият глас от магазина го накара да се изправи. Отвори със замах вратата и се озова срещу едър, добре сложен мъж, който заплашително се приближаваше към Ема.

— Вие знаете кога ще се върне, но нарочно не ми казвате! — крещеше той.

Чу отварянето на вратата и се обърна към Люк. Изненадата беше по-силна от яда му.

— Ти! Мислех, че отдавна си извън колонията.

— О’Кийф, копеле такова! Надявах се да чуя, че вече си на оня свят!

Ема пребледня като платно. Ръцете й неудържимо затрепериха. Срещата между тези мъже можеше да завърши с кървава разправа.

— Някои се опитаха да ме пратят там, но както виждаш, още съм жив — отвърна О’Кийф.

— Виждам! Виждам също, че добре се справяш с безпомощни жени. Защо не опиташ същото с някой мъж?

— И ти се наричаш мъж! — изсумтя О’Кийф и поклати глава. — Сега си без пушка. Ако скоча, как ще опазиш страхливия си задник!

Обидните думи засегнаха Люк. Кръвта му кипна. О’Кийф беше по-млад с около десетина години и по-як. Изходът на една битката с голи ръце между тях беше ясен за всички. Но нямаше как да преглътне това предизвикателство. Хвана се за последната надежда:

— Още ли носиш ножа си? — попита и измъкна своя от високия си ботуш.

О’Кийф се ухили, извади от жилетката на костюма си специален нож с двойно острие и му го показа. Ема видя оръжията и най-после излезе от вцепенението си. Хвърли се към ръката на Кевин и се опита да му попречи, но той я отблъсна, сякаш беше досадна муха. Тя се спъна в наредените зад нея тигани и тенджери и те се затъркаляха из помещението. Жената успя да се закрепи на крака. Хрумна й да притича и да намери мъжа си, преди да се е проляла кръв, но двамата мъже вече обикаляха в кръг един срещу друг и О’Кийф й препречи вратата. Сега всичко, което можеше да направи, беше да гледа безпомощно неравната битка.

Кевин оголи зъби в самодоволна усмивка и направи предизвикателен жест към Люк, който дебнеше всяка възможност да се нахвърли върху него. Той се придвижваше внимателно напред, но противникът му направи лъжливо движение, Люк залитна и оголи гарда си. Кевин се ухили победоносно и вдигна ножа за атака.

— Вот из дас? — гръмна един глас зад О’Кийф. — Варум играете детски игри?

Двамата мъже откъснаха погледи един от друг, за да видят мъжа, който отвори вратата на магазина и изпълни рамката на вратата.

— Моя шена и аз идваме да купи стока, не да гледаме две пораснали деца да бият един друг!

Мъжът беше облечен в черно и имаше буйна черна брада. Гласът му беше толкова мощен, че ако извикаше малко по-силно, каучуковото дърво отпред щеше да остане без листа. Ножът на О’Кийф все още беше вдигнат над главата му, но гласът зад гърба му го забави. Той погледна към едрия мъж, размисли и примирено скри ножа в ръкава си. Мъжът с гърмящия глас беше горе-долу на неговите години, висок колкото него и също толкова едър. А когато погледите им се срещнаха, Кевин разбра, че не е човек, който се плаши лесно. Без да каже и дума, той отстъпи и пропусна мъжа и русата жена с него да влязат в магазина. После незабелязано се изниза през вратата и се изгуби по пътя. Люк също прибра ножа си в ботуша.

Лицето на Ема бавно възвърна цвета си и тя намери сили да каже:

— Благодаря ви, сър! Пристигнахте точно навреме.

Стрелна с поглед Люк и той й отвърна с усмивка, макар че още не знаеше дали да се радва на появата на непознатия или не. Може би този път нещата трябваше да бъдат довършени — или да убие съпруга на Кейт, или да бъде убит от него.

— О, не съм направил нищо особено — вдигна рамене клиентът.

Симпатичната блондинка излезе напред, усмихна се вяло на Ема и зае мястото си до големия мъж в черно.

— Аз съм госпожа Ема Джеймс — представи се Ема. — Бих искала да ви запозная и с господин Люк Трейси, чийто живот може би спасихте с появяването си.

Люк се намръщи на предположението, че именно неговият живот е бил в опасност. Това накърни мъжкото му достойнство, но той остави думите й без коментар и протегна ръка към непознатия.

— Аз съм пастор Ото Вернер, а това моя шена Каролине. — Немецът пое ръката му. — Ние изпратени тук от Мисията на лютераните.

— Радвам се да се запозная с вас! — каза Люк. — Надявам се, че не сте си създали погрешно впечатление за ситуацията. Това, което се случи, беше леко недоразумение между мен и джентълмена, който току-що излезе. Няма нищо общо с обслужването в магазина.

Ото се усмихна разбиращо и най-накрая освободи ръката на Люк от мечешката си хватка:

— Сигурен съм, че тофа, което казвате, е самата истина, хер Трейси. И съм сигурен, че не случфа всеки ден.

Той се обърна към жена си и каза нещо на немски. Тя се усмихна и кимна към Люк:

— Исвинете моята шена… тя още учи ваш език. Ние отиваме във ферма на един човек. Казва се Шмит и живее на осемдесет километра от Мейтаун. Познавате него?

Люк поклати глава и погледна към Ема.

— Съжалявам, пасторе — отвърна тя, — но не мога да ви помогна! Не познавам такъв човек. Бихте могли да попитате в казармите на Конната полиция. Те патрулират из цялата страна.

Пасторът се усмихна и поклати глава:

— Вече питах. И те не знаят нищо за такъв човек, но ние ще го намерим — уверено изрече той. — Господ ще заведе мен и мойта шена при хер Шмит.

Ема се намръщи. Тя понечи да предупреди за опасностите, които ги дебнеха из суровата южна земя около Мейтаун, но като видя решителното изражение на лютерана, си замълча. Той беше божи човек и никакви предупреждения нямаше да го отклонят от пътя му. Тя вдигна примирено рамене и се зачете в списъка от стоки, който й подаде жената.

Когато напуснаха магазина с исканите продукти, Люк попита:

— Какво искаше О’Кийф от теб? Чух го да вика и се изплаших да не ти стори нещо.

— Идва вече втори път — въздъхна Ема и отметна падналия на лицето й кичур. — Преди няколко дни нахлу тук и ме обвини, че не му казвам къде се намира Кейт. Разкрещя се, че нямам право да я крия от собствения й съпруг. Но аз му казах истината — тя е някъде по пътя от Палмър дотук.

Люк се намръщи:

— Ако се появи довечера, искам веднага да ме извикаш, чу ли? Не е необходимо да замесваш Хенри.

Ема го погледна и докосна с благодарност рамото му. Разбра, че Люк се опитва да предпази съпруга й от неприятности.

— Благодаря ти! — каза мило тя. — Ще те извикам, ако господин О’Кийф се върне.

Люк кимна. Чувстваше се виновен, че ще напусне магазина призори, за да търси Кейт, и че ще остави Ема и Хенри да се разправят сами с Кевин О’Кийф. Смяташе, че това е негова грижа.

О’Кийф се отдалечи от магазина, като проклинаше късмета на американеца, който според него успя да се спаси от сигурна смърт благодарение на едрия германец. Който и да беше мъжът, който ги разтърва, личеше си, че не си поплюва, така че се налагаше да остави отмъщението си за друг път. Сега трябваше да се заеме с работата си, да наеме още момичета за публичния дом. Ако успееше да намери отнякъде малко пари и послушни момчета със здрави юмруци, разбира се, щеше да успее да отвори още един бардак с първокласни фусти. Те не бяха проблем. Прииждаха от юг на тълпи, загубваха се за известно време из мините на Палмър, после се връщаха и молеха за каквато и да е работа. И той щеше да е тук, за да избере най-младите и апетитни парчета.

Кевин сви по една от тъмните пресечки на главната улица и се смеси с миньорите, тръгнали да търсят забавления за вечерта. Скоро стигна китайския обреден дом и задния вход на собствения си бардак.

— О’Кийф! — чу се треперлив глас.

От сянката на храма пристъпи дребно свито човече. О’Кийф изсумтя презрително:

— Може би имаш някакъв проблем, който мога да оправя с ей това? — изпъчи се и извади ножа от ръкава си.

Дребният мъж облиза притеснено устните си и се загледа в безочливия мъж пред себе си:

— М-моята госпожа е вътре — изхриптя.

О’Кийф забеляза, че човекът е изплашен и пиян едновременно.

— Чакай, чакай, аз те познавам — сви вежди.

— Ти си взел мойта госпожа да работи за теб, докато съм бил в мините — каза мъжът и пристъпи към ирландеца. — Тя не иска да се прибере при мен.

— Лош късмет, малчо! — озъби му се О’Кийф. — Твоята жена е разбрала, какво е истински мъж, това е!

Неочаквано дребното човече се закова на място и притихна. Отнякъде се дочу смях на жена и псувни на пияни миньори. Потта по челото му проблесна на лунната светлина.

— Не, О’Кийф! — изговори със странно далечен глас. — Мисля, че днес ти си с лош късмет!

Извади от джоба си пистолет и стреля, докато изпразни пълнителя.