Г. Тение
Мистериите на Венеция (88) (или Омраза и любов)

45. Тъмни предчувствия

Да се пренесем отново в оная нощ, когато Маринели натовари своите приятели и привърженици да отнесат на всекиго от посочените от Бертучио виновници заповедта да се явят през следната нощ пред великите съдии.

Знаем вече, че Оргосо бе поел най-опасната и най-деликатната задача. Тя бе да отнесе на великия капитан, началника на полицията, необикновената призовка.

Неговите подчинени бяха дегизирани с черни домина и жълти пера. Действително маската, която се яви внезапно в неговото портежо, бе облечена като стафиер.

Ако великият капитан бе обхванат от подозрения, той би могъл да поиска пратеникът да си свали маската… Понеже, като ясновидец и методичен човек той знаеше имената и физиономиите на всеки от полицаите си. Той би могъл да открие един чужденец в лицето на Оргосо и целият план на Маринели тогава зле би се компрометирал.

Но, за щастие, обстоятелствата благоприятствуваха безстрашния пратеник. Той намери великия капитан в тайно съвещание с дожесата. Виани не обърна внимание на полицая и не размисли върху странния характер на призовката. И така, Оргосо си свърши работата даже по-лесно от своите другари.

Само няколко минути след тръгването му дожесата прекъсна внезапно темата на разговора си със Зиани и му обърна внимание върху чудния начин, по който тази призовка бе предадена.

— Как може — каза тя — Съветът на тримата да натоварва подчинените на Зиани да предават неговите заповеди на своя шеф? Това не е кавалерско.

Силвио Зиани призна чудноватостта на тази процедура и каза, че не разбира смисъла на мистериозната призовка.

Дожесата припомни декретите и правилата на инквизицията. После добави:

— Ти имаш право в качеството си на велик капитан да се представиш пред Съвета на тримата в часа, който ти харесва. Какво означава тази призовка?

— Не е зле, ако отида още тази нощ в палата и запитам Съвета на тримата по този повод — каза Зиани, леко развълнуван.

Но сестра му го разубеди.

— Не прави това, Силвио — каза тя с живост. — Не прави това! По-добре е да разпиташ този човек за странната му мисия.

Той предположи, че последният още не е напуснал палата и може да го достигне навреме.

Позвъни с малко звънче, което се намираше върху масата му. Веднага един лакей в разкошна ливрея се появи на прага на салона.

Зиани му заповяда да повика черното домино, което бе излязло преди няколко минути от кабинета му.

— Но той е напуснал палата, господарю! — отговори човекът.

— Тогава настигнете го и го доведете!

Слугата не посмя да настоява повече. Той се поклони учтиво и тръгна да изпълни заповедите на господаря си. Дожесата бе обхваната от странни предчувствия.

— Не зная — каза тя — какво ни носи бъдещето, но не мога да се отърва от едно безпокойство. Зная, че в решителния час инквизиторите ще вземат нови решения, които ще засегнат най-могъщите патриции.

После тя заговори за своите предчувствия, за състоянието на дожа, за опасността от Маринели.

— Състоянието на Луиджи не е нормално, такова е моето убеждение — каза тя. — Неговото продължително безсъзнание, чудната възбуденост, от която е обзет през последните дни, всичко това открива някаква машинация, някакъв дяволски план на съвета. Но аз мисля и за друго нещо, още по-сериозно! — подзе тя след минута мълчание. — Зная предварително, че ти ще отхвърлиш моето предупреждение и ще намериш думите ми смешни. Моля те, обаче, да погледнеш този път с по-голяма сериозност. Предполагам, че Маринели ще се опита да предприеме нещо ново.

— Как? — извика Зиани учуден. — Кое те кара да правиш подобно предположение? Незаконнороденият е загубил повечето от своите привърженици и няма вече средства. Толкова ли си наивна да вярваш, че той ще ни атакува отново в една открита борба.

— Никой не може да предвиди по какъв начин ще ни атакува, Силвио — отговори тя. — Но бъди сигурен, че той пак ще се опита да ни отмъсти, убедена съм! Понеже аз познавам Марино Маринели, зная, че той не ще прости никога поражението, което му нанесохме!

Силвио Зиани постави край на този разговор, който не му харесваше.

— Стига вече! — каза той мрачно. — Ние още не можем да се произнесем по този повод.

— Аз не се произнасям! — отвърна дожесата. Само те предупреждавам! Имам предчувствие, даже убеждение, че часът на отмъщението, на желаното от незаконнородения наказание, е близък.

В този момент слугата, изпратен по дирите на полицая, се показа отново на входа на портежото. Той бе задъхан от умора.

— Къде е черното домино? — запита великият капитан, радостен, че може да промени темата.

— Аз слязох долу, както Ваше Превъзходителство ми поръча — отговори човекът. — Но една част от лакеите, намиращи се в долния етаж, потвърдиха, че той е напуснал палата през една малка врата, водеща към уличката. Другите твърдяха, напротив, че се качил на една гондола на Големия канал. Тогава изпратих един към канала, а аз се отправих по уличката. Не забелязах нищо наоколо. Продължих да тичам, гледайки на всички страни. Най-сетне, в Каля Марчерия, забелязах на известно разстояние от мен едно домино с жълто перо. Заговорих го и го попитах не е ли този, който преди малко е напуснал палата. Отговори ми отрицателно. Попитах го тогава не е ли забелязал друго домино да иде откъм палата? Отвърна ми, че не бил видял никого. Що се отнася до тоя, който тръгна по направление към канала, и неговите дирения били също напразни. Двамата стафиери, които той срещнал, слизайки по канала с гондолата, му отговорили, че не са идвали в палата.

— Това е изненадващо! — каза дожесата.

Тогава Силвио отпрати слугата, после добави, обръщайки се към сестра си:

— Той се е отдалечил бързо.

— Значи ти ще се отзовеш на тази призовка? — запита отново Катерина. — Ти знаеш, че инквизиторите не заседават тази нощ и че нямаш време да събереш сведения.

— Ох! — изрече Зиани с безразличен вид. — Какво ме интересува това? От нищо не мога да се страхувам!

— Бъди разумен, пази се, Силвио! Предчувствам някакво нещастие.

— Ти виждаш всичко в черно, Катерина!

Но дожесата не можа да се избави от съмненията си.

— Моите предупреждения струват повече, отколкото мислиш — подзе тя. — И ти знаеш по-добре от мен, че Марино Маринели е във Венеция. Той е посмял да вземе трупа на баща си от подземните затвори. Убил е също и двамата гондолиери. Помисли сега за тази ужасна маска, която се яви вчера пред нас и която напразно бе преследвана. Може да бъдеш сигурен, че този скелет е бил или Марино или някой от неговите привърженици!

— Какво от това — прекъсна я Зиани подигравателно. — Не виждаш ли, че това са шеги на маските и нищо повече! Помисли за многото хора, които ни закрилят. Един мой знак и хиляди и хиляди войници ще излязат от арсенала, въоръжени до зъби! Помисли също за другите войници, които седят денем и нощем на Сан Марко и са предани тялом и духом на управителите. Би била безподобна глупост да се нападнат такива сили!

— Незаконнороденият не ще извърши подобна глупост! — каза Катерина. — Той ще се опита да отмъсти на своите неприятели поотделно.

— Кое те кара да мислиш така? — каза Зиани. — Непознатият пратеник изглежда е изпълнил своята мисия по такъв мистериозен начин по височайша заповед. Това обстоятелство ме успокоява напълно и ме кара да вярвам в истинността на последното.

Дожесата остави брат си с неговия оптимизъм, сбогува се и си отиде.

Щом се прибра в апартамента си, Силвио Зиани почувствува, че неговата сигурност почва да отслабва. Думите на Катерина още звучаха в ушите му.

Но нощта го успокои. На следната сутрин се събуди, пълен с гордост и сигурност. Мисълта за войниците, които го заобикаляха, го успокояваше напълно.

Той отиде през деня в палата, където се срещна с управителя на Сан Марко.

Тадео Моро бе дошъл да получи новини за дожа. Отговориха му, че Негово Величество е изпаднал в дълбок сън и че състоянието му остава непроменено. Но той узна, освен това, че след посещението на великия инквизитор, предполагаемата болест на дожа бе взела тежка форма. Подуши някаква тайна машинация, някаква държавна мистерия.

Той бе твърде изненадан, че инквизиторите го бяха повикали за следната нощ.

Лицето му бе мрачно както никога.

Силвио Зиани забеляза това му настроение и го запита какво му е. Но Тадео Моро отговори уклончиво и изглеждаше, че избягва въпросите. Без съмнение, не се доверяваше на великия капитан.

Инквизиторският режим се основаваше в голямата си част на предателството, на омразата, на анонимните доноси. Никой не бе защитен от тайните доноси.

— Имали сте сигурно голяма неприятност, благородни Тадео Моро! — продължи великият капитан с любезен тон. — Благоволете да ми се доверите. Знайте, че вземам искрено участие във всичко, което ви се е случило.

— Да не оставаме тук! Да си изберем едно място, по-удобно за разговор — каза Тадео Моро.

Действително не бе разумно да останат в палата, за да разговарят за подобни неща. Те се отдалечиха и отидоха на площад Сан Марко, който бе още пуст!

Силвио Зиани заговори тогава с доверчив тон.

За голяма изненада, двамата благородници разбраха, че както единият, така и другият, миналата вечер са били посетени от маскиран стафиер. Всеки бе помислил, че само той е засегнат от решението на съвета.

— Значи ние ще споделим същата съдба? — каза великият капитан.

— Може би отиваме към гибел! — възкликна управителят с мрачен вид.

Но великият капитан бе оптимист и не вярваше в опасността.

— Тъй като вие сте получили също такава призовка, благородни Зиани — подзе Тадео Моро, леко успокоен, — тя губи своя страшен характер. Не бих могъл да повярвам, че Съветът на тримата се опитва да свали такива благородници като нас.

— Сигурно не! — отвърна Зиани с живост. — Според мен, касае се за тайна машинация срещу незаконнородения.

— Възможно е, аз мислих и за други неща — каза Тадео Моро… Бях преди няколко минути в апартамента на дожа…

— Разбирам — прекъсна го Зиани, хвърляйки на събеседника си бегъл поглед. — Обаче, аз не вярвам, че са се осмелили да стигнат до…

— Напротив…

— Вие ме изненадвате! Смятате за възможно, щото…

Силвио Зиани замълча изведнъж. Нито единият, нито другият се осмеляваха да довършат мисълта си.

— Всичко е възможно, действително — каза управителят след минутна мълчание. — Може и нас да ни обвинят в нещо, всичко е възможно, повтарям ви!

Тогава решиха само единият от тях да се представи в полунощ пред съдиите.

— Другият ще бъде готов — каза управителят ниско — да дотърчи на помощ в случай на опасност.

— По какво ще познае последният, че другият е в опасност? — попита Зиани.

— Ако не се върне — отговори Моро, — това ще означава, че е арестуван и отведен в Стаите на истината.

Двамата се заклеха да бъдат солидарни при всяко обстоятелство.

— Изобщо, вашият план е добър — каза Зиани, след няколко минутно размишление.

— Щом настъпи полунощ, аз ще отида в черния салон — каза Тадео Моро. — През това време вие ще бъдете до кулата Сан Марко, в голямата зала на долния етаж. Войниците от стражата ще бъдат въоръжени до зъби и поставени изцяло под вашите заповеди. Ако се върна, моята първа грижа ще бъде да отида в Сан Марко и да ви информирам, благородни Зиани. В такъв случай вие ще можете да отидете след мен в съда. Ако не се върна, разчитам на вас да направите необходимото. Така да се каже, ще трябва да действаме със сила! На мнение съм, че най-добре е в подобен случай да екзалтираме войските и да тръгнете енергично напред.

— Но това е бунт! — извика Зиани, роб на дълга си.

— Искате да кажете законна отбрана! — поясни Тадео Моро. — Когато Съветът на тримата ни види така решителни, не ще посмее да отиде докрай!

После той даде още една препоръка на Зиани.

Преди всичко нашият разговор трябва да остане таен. Никой не трябва да бъде в течение на нашите подозрения и нашите безпокойства! — добави той.

— Ще ми позволите ли, обаче, да направя едно изключение? — попита Зиани.

— За кого?

— Искам да успокоя дожесата, моята сестра, чиито безпокойства са големи.

— Добре! Кажете й да отиде тази нощ във вашият палат, но без да й обяснява причините за това повикване!

— Ще последвам съвета ви — отговори Зиани. — Но позволете да ви задам още един въпрос. Възможно е народът, смутен в своите веселия от появяването на войската, да се възмути и да се вдигне срещу нас?

— Е, добре, в такъв случай — отговори студено Тадео Моро, — вие имате картбланш. Що избиете всички, които срещнете на пътя си. Не се страхувайте от проливането на реки от кръв. Припомняте си, че никога Съветът на тримата не се спира пред едно клане. Ако бъдете принуден да заемете палата, ще обявите, че незаконнороденият се е промъкнал вътре и се стараете да го заловите. Така ще бъдете оправдан. Предлогът не е лош. От друга страна, никой не ще заподозре, че вие, великият капитан, вършите нещо противозаконно! И в най-лошия случай ще бъдем оправдани. Възможно е да бъдем обвинени публично. Но тогава, ще започнем борба с инквизиторите, които ще държим всецяло отговорни за смъртта на Гримани. Бъдете сигурни, че болшинството от синорията ще бъде за нас. Който има сила, той ще победи.

— Значи ние сме готови за всичко! — отвърна Зиани с нисък глас. — Вашият план и моят не ще бъдат един общ план. Бъдете сигурен, благородни Тадео Моро!

При тия думи, великият капитан възторжено стисна ръката на управителя в знак на братско приятелство, после се разделиха.

Тадео Моро се отдалечи по площада Сап Марко, а Силвио Зиани отиде при дожесата.

Намери я обхваната от голямо безпокойство.

— Дожът е загубен — каза тя. — Не чува вече, не вижда нищо, великият инквизитор идва да го види снощи и да му предпише едно лекарство…

— Шт, Катерина, мълчание! Стените имат уши — каза Зиани с нисък глас.

— Толкова по-добре — добави тя. — Осмелявате се да подкупвате слугите ми и да ги превръщате в шпиони. Великият инквизитор е заплатил на една от камериерките ми да ме следи стъпка по стъпка. Нещастницата ми довери всичко и каза колко е страдала при мисълта за тази подла работа. Тя не иска да ме предаде и не знае що да прави.

— Успокой се! — каза Зиани. — Нещата още не са така лоши!

— Но уверявам те, че дожът е отровен. Омразата на съдиите още не е уталожена; нощес един дегизиран стафиер, носител на тайна заповед, е проникнал в стаята на Луиджи, приближил се до леглото му.

— Как, и той ли е призован пред съда? Нашите подозрения се оправдават все повече и повече!

— Какви подозрения, Силвио? — запита дожесата, заинтригувана от думите на брат си.

Но последният промени разговора.

— Не ме разпитвай! — отговори той. — Дойдох при теб в този късен час да те повикам в моя палат още тази нощ. Обстоятелствата ми налагат!

— О, Силвио, кажи ми всичко; твоите думи ме изпълват със страх! Защо си се намръщил? Ах, аз предчувствах нещо! Какво е? Кажи ми най-сетне, какво се е случило?

— И аз сам още не зная! — отговори великият капитан.

— Или искаш да запазиш тайната за себе си. Но аз мисля, че мога да се досетя… Незаконнороденият заплашва палата!

— Възможно е! — отговори Силвио. — Ела по-скоро при мен.

— И в твоя палат ние не сме в сигурност, понеже Маринели те мрази също както и другите!

— Не се страхувай, ще бъдеш в пълна безопасност при мен! Нужно ти е по-голямо спокойствие.

Но дожесата не се остави да я убедят. Гибелта и се струваше страшна, неизбежна…

— Мълчи — рече Зиани. — Вярвам, че страхът скоро ще те направи едно безволево момиче, тогава, когато ти трябва да имаш кураж за двама! И така, очаквам те у дома в два часа. Бъди точна и освен това ела маскирана! Не забравяй, че си дожесата, гордата владетелка на Венеция!